Решение по дело №4808/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 851
Дата: 16 декември 2024 г. (в сила от 16 декември 2024 г.)
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20241100604808
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 851
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря Виктория Тр. Х.ва
в присъствието на прокурора Т. В. Т.
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100604808 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. И. И., служебен защитник на
подсъдимия Л. В. С. срещу присъда на СРС, НО, 134-ми състав от
19.06.2023г. по НОХД №10358/2021г.
С присъдата подсъдимият С. е признат за виновен в това, че:
В гр. София, ж.к.“Дружба - 2“, бл.****, след като е осъден с Решение №
149370/19.06.2017г., по гр. д. № 30796 от 2017 г. по описа на СРС, влязло в
законна сила на 19.06.2017г., да издържа свой низходящ, а именно синът си
А.Л. С., роден на 26.08.2007г., като заплаща месечна издръжка в размер на
115,00 (сто и петнадесет) лева, чрез неговата майка и законен представител Д.
А. Н., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече
месечни вноски, както следва: за периода от 01.07.2018г. до 31.07.2018г. - 1
(една) непълна месечна вноска в размер на 87,86 (осемдесет и седем лева и
осемдесет и шест стотинки ) лева. за периода от 01.08.2018г. до 30.11.2020г. -
28 (двадесет и осем) пълни месечни вноски от по 115 (сто и петнадесет) лева
1
всяка, на обща стойност 3 220.00 (три хиляди двеста и двадесет) лева, като
общият размер на дължимата сума за издръжка възлиза на 3 307,86 (три
хиляди триста и седем лева и осемдесет и шест стотинки) лева – престъпление
по чл. 183, ал.1 от НК, като на основание чл.183, ал.1 от НК, вр. чл. 54 от НК
го е осъдил на наказание „пробация” със следните пробационни мерки: на
основание чл. 42б, ал. 1 от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес“
за срок от 1 /една / година с периодичност на явяване два пъти седмично и на
основание чл. 42б, ал. 2 от НК „Задължителни срещи с пробационен
служител“ за срок от 1/ една / година,
а също и в това, че:
В гр. София, ж.к.“Дружба - 2“, бл.****, след като е осъден с Решение №
149370/19.06.2017г., по гр. д. № 30796 от 2017 г. по описа на СРС, влязло в
законна сила на 19.06.2017г., да издържа свой низходящ, а именно синът си
Б.Л. С., роден на 26.08.2007г., като заплаща месечна издръжка в размер на
115,00 (сто и петнадесет) лева, чрез неговата майка и законен представител Д.
А. Н., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече
месечни вноски, както следва: за периода от 01.07.2018г. до 31.07.2018г. - 1
(една) непълна месечна вноска в размер на 87,86 (осемдесет и седем лева и
осемдесет и шест стотинки ) лева. за периода от 01.08.2018г. до 30.11.2020г. -
28 (двадесет и осем) пълни месечни вноски от по 115 (сто и петнадесет) лева
всяка, на обща стойност 3 220.00 (три хиляди двеста и двадесет) лева, като
общият размер на дължимата сума за издръжка възлиза на 3 307,86 (три
хиляди триста и седем лева и осемдесет и шест стотинки) лева - престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК, вр. чл.
54 от НК го е осъдил на наказание „пробация” със следните пробационни
мерки: на основание чл. 42б, ал. 1 от НК „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от 1 /една/ година с периодичност на явяване два пъти
седмично и на основание чл. 42б, ал. 2 от НК „задължителни срещи с
пробационен служител“ за срок от 1/ една / година.
На осн. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия С. е наложено общо наказание
„пробация“ със следните пробационни мерки: На основание чл. 42, ал. 2, т. 1
от НК „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 /една/
година, като на основание чл. 42б, ал. 1 от НК определя периодичност на
явяване и подписване пред пробационния служител – 2 пъти седмично. На
2
основание чл. 42, ал. 2, т. 2 от НК „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 1/една/ година.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият С. е осъден да заплати
в полза на Държавата и по сметка на СДВР сумата от 136,50 лева,
представляваща направени разноски по делото, както сумата от 5 лева,
представляваща такса за издаване на изпълнителен лист, а също на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР
сумата от 136,50 лева, сумата от 40, 00 лева, представляващи направени
разноски по делото, както сумата от 5 лева, представляваща такса за издаване
на изпълнителен лист.
С въззивната жалба и допълнението към нея се иска отмяна на
постановената присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият
да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение или
алтернативно да се отмени обжалваната присъда и делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг съдебен състав. Поддържа се, че присъдата е
неправилна, постановена в нарушение на закона и необоснована. Намира
присъдата за постановена при съществено нарушение на правото на защита,
тъй като делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия, с което било
нарушено правото му лично да упражни правата си по чл. 55, ал. 1 от НПК и
да вземе информирано решение да изпълни доброволно задължението си към
малолетните си низходящи, с оглед приложението на привилегироващата
разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НПК. Позовава се и на неправилно приложение
материалния закон, предвид неприлагането на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК във
връзка с определянето на наказанието на подзащитния му. Прави искане за
принудително довеждане на подсъдимия в съдебно заседание пред въззивния
съд.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание защитникът адв. К. е повторила същите доводи,
изложени в жалбата и прави същите искания.
Представителят на обвинението намира първоинстанционната присъда
за правилна и обоснована, като предлага съдът да потвърди същата. Счита, че
не е допуснато нарушение на процесуалните правила с разглеждане на делото
в отсъствие на подсъдимия, след като същият се е отклонил от адреса, посочен
за призоваването му в досъдебната фаза на производството. В таз ивръзка
3
отбелязва положените усилия от районния съд за установяване на адрес за
призоваване на лицето, с оглед изисканите справки за работодатели,
телефонни номера и др. Поддържа, че съдът е приложил правилно
материалния закон при акуратно установени елементи на фактическия състав.
Повереникът адв. К. също е поддържала обвинението. Присъединява се
към искането на прокурора за потвърждаване на присъдата, като правилна и
законосъобразна, почиваща върху подробен и задълбочен анализ на всички
доказателства. Поддържа, че първоинстанционният съд е провел процедурата
по начин, който да гарантира осъществяване на правото на защита на
подсъдимия, в което включва назначаването му на служебен защитник. Счита,
че материалният закон е приложен правилно, тъй като съдът е съобразил
тежестта на извършеното престъпление, вида и характера на наказанието,
отговорящи на извършеното деяние и възможността за реализирането му.
Повереникът адв. Г. също е поддържала държавното обвинение и се е
присъединила към казаното от адв. К..
Частният обвинител Д. А. Н. не се е явила пред въззивния съд.
Производството пред въззивния съд е протекло в отсъствие на
подсъдимия С..
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези изложени от държавното обвинение в съдебното заседание и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, констатира че първоинстанционният съд при
постановяване на обжалваната присъда е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които представляват основание за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото на друг съдебен състав.
Съдът намира за основателно защитното възражение, свързано с
нарушение на процесуалните правила във връзка с разглеждане на делото в
отсъствие на подсъдимия.
В това отношение съдът установи, че на досъдебното производство на
подсъдимия е предявено постановлението за привличане на обвиняем и
същият е дал обяснения. След внасяне в съда на обвинителния акт
подсъдимият е търсен неуспешно на заявените на досъдебното производство
от него адрес и телефонен номер, като с определение от 12.04.2022г. съдът е
4
разпоредил разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, а в следващото
съдебно заседание му е назначен защитник. След провеждане на
разпоредителното заседание в отсъствие на подсъдимия, същият е бил
призоваван два пъти редовно по делото - с призовка за съдебно заседание за
11.10.2022г. – по адресна регистрация и за съдебно заседание за 19.06.2023г. –
чрез работодател, като подсъдимият не се е явил на нито едно от съдебните
заседания. Съществено, с оглед защитните възражения е, че и в двата случая
на редовно връчване на призовки на подсъдимия, към същите не е приложен
обвинителния акт по делото и разяснения на правата му. С оглед на
установеното процесуално развитие, съдът намери за основателно защитното
възражение за нарушение на процесуалните правила при разглеждане на
делото в отсъствие на подсъдимия. Макар присъствието на подсъдимия в
съдебно заседание по дела с обвинение за престъпление, което не е тежко по
смисъла на чл. 97, т. 7 от НК, да не е задължително, изпълнението на
задължението по чл. 247в, ал. 1 от НК за връчване на обвинителен акт и
разясняване на правата на подсъдимия, включително възможността делото да
бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от
НПК, е актуално в хода на висящността на наказателния процес при установен
адрес за призоваване на подсъдимия. Същото представлява гаранция за
справедлив съдебен процес. В случая подсъдимият два пъти е призоваван
редовно в това негово качество без да е му бил връчван обвинителния акт и да
са му разяснени права, съгласно чл. 247в, ал. 1 от НПК, а разглеждането на
делото е продължавано в негово отсъствие. Действително, подсъдимият може
да се откаже от правото му да упражни лично защитата си срещу
повдигнатото обвинение, но по делото подсъдимият не е бил уведомен какво е
повдигнатото обвинение и правата му, според чл. 269 от НПК, за да може да
вземе информирано решение по тези въпроси.
По посочения начин съдът не е обезпечил изпълнението на
минималните гаранции за упражняване на правото на защита, състоящи се в
съобщаване на подсъдимия за характера и причините за повдигнатото
обвинение /чл. 6, ал. 3, б. „а“ от КПЧОС/, а също и за последиците от
неявяването му по делото, с оглед възможността делото да бъде разгледано и
решено в негово отсъствие. Участието на защитник в наказателното
производство не може да санира допуснатото нарушение на правото на
защита, тъй като нарушението касае правото на лична защита.
5
Независимо от изтъкнатите доводи на страните, съдът е длъжен
служебно да съблюдава за спазване на процесуалните гаранции за правата им,
съгласно чл. 314, ал. 1 от НПК. При тази своя дейност съдът установи още
едно нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в конституиране на
ненадлежно правно легитимирана страна, а именно частният обвинител Д. А.
Н..
С определение от съдебно заседание, проведено на 13.06.2022г.
Софийски районен съд е конституирал като страна частния обвинител Д. Н.
„лично и като законен представител на малолетните си деца А. и Б. С.“. За да
постанови определението си, първостепенният съд е взел предвид подадена
молба от Д. Н., в качеството си на законен представител на А. С. и Б. С., чрез
упълномощените повереници адв. К. и адв. Г., с правно основание чл. 76 и
следващите от НПК с искане да бъде конституирана като частен обвинител в
наказателното производство, като е счел, че молбата е подадена в предвидения
законов срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, с оглед
на фактическата рамка на обвинението.
Разпоредбата на чл. 76 от НПК предоставя на пострадалия, респ. след
смъртта му на неговите наследници, възможност да участват в наказателния
процес като поддържат обвинението наред и независимо от прокурора,
съдействат за разкрИ.е на обективната истина и осъждане на извършителя на
престъплението. Качеството на пострадал в наказателното производство е
изводимо от повдигнатото конкретно обвинение. По обвинението за
извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК пострадало лице се явява
лицето, по отношение на което не е изпълнено задължението за заплащане на
издръжка. В случая такива лица се явяват низходящите на подсъдимия - двете
му непълнолетни деца А. С. и Б. С., спрямо които е насочено задължението за
издръжка, съгласно съдебния акт, посочен в обвинението. Поради това именно
тези лица, низходящи на подсъдимия, притежават процесуална легитимация,
съгласно разпоредбата на чл. 76 от НПК, да бъдат конституирани като частни
обвинители. Такова признато от посочената правна норма право не притежава
родителя на децата. Поради изложеното Д. Н. е била конституирана
незаконосъобразно като частен обвинител. Конституирането й в това качество
не води до придобИ.е на качество на частни обвинители на децата й,
независимо от отбелязването, че същата е конституирана и като техен законен
представител.
6
Родителят на непълнолетното дете може да одобрява действия,
извършени от своите непълнолетни деца, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2
от Закона за лицата и семейството, която разпоредба има отношение и в
наказателния процес с оглед волеизявленията на непълнолетното дете в
процеса. В този аспект и съобразявайки разпоредбата на чл. 76 от НПК, при
настоящо обвинение по чл. 183, ал. 1 от НПК с пострадал непълнолетно лице,
родителят е имал възможността да одобри или не изявление на пострадалото
непълнолетно лице, с което желае да бъде конституирано като частен
обвинител, а съдът, съобразявайки двете изявления, в случай че съвпадат, да
конституира процесуално легитимираното лице, а именно непълнолетното
дете, като частен обвинител със следващите се от това процесуални
последствия. Несъобразявайки изложеното, районният съд е игнорирал
задължението си да обсъди отношението на всяко от пострадалите лица към
възможността да бъдат конституирани като частни обвинители, вместо което
конституирал като частен обвинител лице, което не притежава съответна
процесуална легитимация – майката на двете непълнолетни пострадали лица.
По посочения начин, конституирайки майката като частен обвинител,
съдът е допуснал участие в наказателното производство на ненадлежна
страна. Надлежното конституиране на страните в процеса винаги
представлява условие за законосъобразното му провеждане и за правилността
на крайния съдебен акт. Изложеното е особено значимо за частния обвинител,
който представлява страна, поддържаща наред с прокурора обвинението. По
тази причина установяването на страна в повече – частния обвинител в случая,
се явява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до
сериозно засягане на правата на подсъдимия, чието правно положение е
утежнено /Решение №213/10.01.2018г. н.д. №1041/2017г. III н.о. ВКС/.
С оглед на изложеното, извършените процесуални нарушения са довели
до ограничаване на процесуалните права на страна – на подсъдимия, като
същите не са отстранени, поради което е налице основанието на чл. 348, ал. 3,
т. 1 от НПК, предвидено в разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от НПК.
При така установените нарушения на процесуалните правила съдът не
следва да обсъжда възраженията за нарушение на материалния закон с оглед
неприлагането на чл. 55 от НК.
Воден от изложеното съдът намира, че на осн. чл. 335, ал. 2 от НПК
7
следва да отмени първоинстанционната присъда и върне делото на първата
инстанция за разглеждане от различен съдебен състав. Тъй като спрямо
подсъдимия и непълнолетните пострадали лица А. С. и Б. С. следва да се
изпълни процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК, разглеждането на делото
следва да започне от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото
в съдебно заседание - „съобщения за насрочване на разпоредителното
заседание“.
Воден от изложеното и на осн. чл. 335, ал. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1
от НПК Софийски градски съд, VII въззивен състав, Н.О.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 19.06.2023г. по НОХД №10358/2021г. по
опис на СРС, НО, 134-ми състав.
Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на
подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание -
„съобщения за насрочване на разпоредителното заседание“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8