РЕШЕНИЕ
№…
14.02. 2017 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар П.П.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №161 по описа за 2014 год.
ИСК с правно основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ с цена на иска 25 957, 89 лева и иск.
ИСК с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.34 от ЗЗД с цена на
иска 25 957, 89 лв.
Ищецът„АЛФА БАНК“АД – Гърция, гр.Атина, осъществяващо банкова дейност в България чрез клона „АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК ********, гр.София твърди „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД( в несъстоятелност) с ЕИК ********, че е кредитор в производството по несъстоятелност на ответното дружество, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност на 30.08.2013 г. по ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд с начална дата на неплатежоспособността 06.01.2012 г.Твърди се, че ищецът след началната дата на неплатежоспособността и преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност ( 30.11.2012 г.) е изпълнил изискуеми задължения към втората ответница – физическо лице Д.Б.Б. на 01.10. 2012 г. чрез банков превод в размер на 25 957, 89 лева, като по този начин е налице хипотезата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ.Изразено е становище, че представените от ответницата Б. договор за заем и анексите към него са симулативни.
Ищецът е отправил искане за обявяване нищожността на извършеното плащане на основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ в размер на 25 957, 89 лева и на основание чл.55, ал.1 и чл.34 от ЗЗД да бъде осъдена Д.Б. да заплати на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД сумата от 25 957, 89 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 03.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Предявен е евентуално иск, ако съдът приеме, че погасеното парично задължение не е било изискуемо, то следва искът да бъде уважен по реда на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ.
Конституираният като съищец по реда на чл.649, ал.3 от ТЗ синдик на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД (в несъстоятелност) В. С. е изразила становище, че изцяло поддържа предявените от банката – ищец искове.
Ответницата Д.Б. е изразила становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани.Изразено е становище, че „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД е извършил плащанията в кръга на обичайната си дейност, поради което е приложима разпоредбата на чл.646, ал.5 от ТЗ, която изключва приложението на разпоредбата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ.Твърди се, че е налице връщане на сума по договор за заем в срок от 30 дни от датата на падежа.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
Ответникът „ПЪТ ИНВЕСТ“ ООД в несъстоятелност е изразил становище чрез процесуалния си представител, че предявените искове са неоснователни и плащането е извършено в кръга на обичайната търговска дейност.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищецът е кредитор в производството по несъстоятелност с прието вземане, видно от представения Списък на приети от синдика вземания на кредиторите на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД( в несъстоятелност) под № 9 на предявяване, одобрен с определение № 179/ 25.02.2014 г. по ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд.
На 19.02.2008 г. между ответниците е сключен договор за заем, по силата на който Д.Б. е предоставила в заем на несъстоятелния длъжник сумата от 40 000 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 19.02.2009 г.Страните са уговорили лихви върху заетата сума.
На18.02.2009 г. страните са анексирали договора, като са се споразумели срокът за връщане на сумата да е 30.06.2010 г. без изменение на останалите клаузи по договора.
На 20.06.2010 г. с Анекс №2 страните са приели, че удължават срока за връщане на заема с петнадесет месеца в срок до 30.09.2012 г. без промяна на останалите клаузи по договора и Анекс №1.
На 26.02.2009 г. между ответниците е сключен договор за заем, по силата на който Д.Б. е предоставила в заем на несъстоятелния длъжник сумата от 50 000 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 31.12.2009 г.Страните са уговорили лихви върху заетата сума.
На 04.01.2010 г. страните са анексирали договора, като са се споразумели срокът за връщане на сумата да е 30.06.2010 г. без изменение на останалите клаузи по договора.
На 30.06.2010 г. с Анекс №2 страните са приели, че удължават срока за връщане на заема с петнадесет месеца в срок до 30.09.2012 г. без промяна на останалите клаузи по договора и Анекс №1.
На 25.10.2011 г. несъстоятелният длъжник е получил уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от Д.Б., с което го е уведомила, че е прехвърлила правото си на вземане върху сумата от 90 000 лева по договорите за заем с всички законни последици от това на Н.Б.С.. На същата дата несъстоятелният длъжник е уведомен и от Н.С. за сключения договор за цесия с Д.Б..По силата на чл.99, ал.3 от ЗЗД цесията е произвела правно действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от датата на неговото уведомление 25.10.2011 г.
С Решение № 166/ 30.08.2013 г. по ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД.
С определение № 73/ 28.01.2015 г. съдът е спрял производството по настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК да приключване на производството по ТД № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС на РБ.Това производство е приключило с решение за връщане на делото за ново разглеждане от ВТАС, като е образувано в.т.д. № 268/ 2015 г. и с решение № 76/ 08. 04. 2016 г. решение № 166/ 30.08.2013 г. по ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд е потвърдено относно определената начална дата на неплатежоспособност 06.01.2012 г.С определение № 778/ 12.10.2016 г. по т.д.№ 1627/ 2016 г. на ВКС на РБ не е допуснато касационно обжалване на решение № 76/ 08.04. 2016 г. по в.т.д.№ 268/ 2012 г. по описа на ВТАС.
С определение № 822/24.10.2016 г. по настоящото дело производството е възобновено след приключване на производството по обжалване на Решение № 166/ 30.08.2013 г. по ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд досежно началната дата на неплатежоспособността.
За изясняване на въпроса какви суми е получил първия ответник от Д.Б.Б. по договорите за заем, съответно какви суми е изплатил за погасяване на задължението и кога е извършено това изпълнение, е допусната съдебно – счетоводна експертиза.Вещото лице е изготвило две заключения по искане на ответната страна, от които се установява следното. Между ответниците са сключени три договора за заем, както следва: на 19.02.2008 г. за сумата от 40 000 лева с дата на погасяване 08.10.2011 г.; договор за заем от 26.02.2009 г. за сумата от 50 000 лева със срок на погасяване 08.10.2011 г. и договор за заем от 11.05.2010 г. за сумата от 41 000 лева с дата на погасяване 29.11.2010 г.От заключението става ясно, че сумите по договорите за заем от 18.02.2008 г. е от 26.02.2009 г. са преведени по банков път от Д.Б. на несъстоятелния длъжник изцяло съгласно уговореното между страните на датите на подписване на съответния договор.По договора от 18.02.2008 г. е начислена лихва в размер на 10 298, 89 лева за 2009 г. и в размер на 9134 лева за 2010 г., като тези лихви ведно с главниците са осчетоводени в счетоводството на несъстоятелния длъжник „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД( в несъстоятелност). След получаване на уведомлението за цесията несъстоятелният длъжник е осчетоводил прехвърлянето на вземането в размер на 90 000 лева главница и са начислени лихви по договорите за заем до 08.10.2011 г. в размер на 6525 лева.Експертът е посочил, че в сумата от 25 957, 89 лева е изплатена и сума по договор за заем със същия ответник от 11.05.2010 г., но съдът при проверката на данните установи, че това са начислените лихви за 2009, 2010 г. и до 08.10.2011 г. върху двата процесни договора от 18.02.2008 г. и от 26.02.2009 г. В заключението е отразено, че несъстоятелният длъжник е изплатил на 01.10.2012 г. на Д.Б.Б. сумата от 25 957, 89 лева по банков път с основание „лихви по договори за заем“.В зопълнителното заключение вещото лице е посочило подробно как са разходвани сумите, предоставени в заем от Д.Б.Б., като значителна част от тези суми са разходвани за покриване на задължения, свързани с обичайната търговска дейност на несъстоятелния длъжник.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че ищецът като кредитор е в кръга на лицата по чл.649, ал.1 от ТЗ активно легитимирани да предявят иска по чл. 646, ал.2, т.3 от ТЗ.
Съдът приема, че предявеният иск е допустим, като е спазен едногодишния срок по чл.649, ал.1 от ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба срокът е едногодишен от откриване на производството и това е датата на постановяване на решението от Плевенския окръжен съд – 30. 08. 2013 г.Видно от доказателствата по делото исковата молба е подадена на 01.09.2014 г., тъй като тогава е поставено пощенското клеймо на изпращане на исковата молба с доказателствата.
Съдът счита, че исковата молба е подадена в преклузивния срок по чл.649, ал.1 от ТЗ, тъй като съгласно чл.60, ал.1 и 6 от ГПК едногодишният срок е изтекъл на 01.09.2014 г., който е първият присъствен ден след 30.08.2013 г., който е неприсъствен.По тези причини съдът приема, че срокът за предявяване на иска е спазен и същият е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността в шестмесечен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.
Видно от доказателствата по делото началната дата на неплатежоспособността е 06.01. 2012 г., а датата на подаване на молбата по чл.615 от ТЗ, като основание за образуване на ТД № 269/ 2012 г. по описа на Плевенския окръжен съд е 30.11.2012 г.От заключението на съдебно- икономическата експертиза се установява, че „ПЪТ ИНВЕСТ“ЕООД е погасило задълженията си за лихви към Д.Б. на 01.10.2012 г. Следователно изпълнението е извършено след началната дата на неплатежоспособността и в шестмесечния срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.С оглед на това съдът приема, че извършеното плащане за погасяване на задължението по договорите за заем за лихви от „ПЪТ ИНВЕСТ“ЕООД към Д.Б. попада в предпоставките на разпоредбата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ за прогласяване на нищожността на това действие от несъстоятелния длъжник.
С отговора на исковата молба ответникът Д.Б.Б. е изразила становище, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като е налице хипотезата на чл.646, ал.5 от ТЗ и изпълнението на задължението е извършено в кръга на обичайната за несъстоятелния длъжник търговска дейност.Цитираната разпоредба предполага две хипотези при изпълнение от несъстоятелния длъжник в кръга на обичайната му дейност: изпълнението е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение; когато след извършването на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.В случая се твърди хипотезата на чл.646, ал.5, т.1 от ТЗ за изпълнение след предоставяне на стока или услуга.
Съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.646, ал.5, т.1 от ТЗ, тъй като плащането е по изискуемо задължение по договор за заем чрез връщане на предоставената в заем сума, като това изпълнение не е във връзка с обичайната търговска дейност на длъжника. Търговската му дейност, видно от регистрацията на ответника в Търговския регистър и предмета му на дейност е свързано с пътни строежи и ремонти и всички свързани с това други дейности.В случая ответникът е изискал от вещото лице да установи за какво са разходвани средствата, получени по договора за заем, но законът изисква изпълнението да е във връзка с обичайни търговски отношения между страните по договора,а не по отношение на трети лица.По делото не е налице договор за доставка или договор за услуга във връзка с пряката дейност на несъстоятелния длъжник с втория ответник, а е налице предоставяне на заем от втория ответник за покриване на разходи на този длъжник.По тези причини съдът приема, че изпълнението на изискуемото задължение по договора за заем не представлява изпълнение в кръга на обичайната търговска дейност, каквото би било изпълнението към доставчици на суровини за покриване и ремонт на пътищата или плащане стойността на гориво за машините, с които се осигурява тази дейност, а е налице изпълнение по договор за заем извън кръга на стоките и услугите, които биха се предоставили при осъществяване на основната търговска дейност на несъстоятелния длъжник. Плащания в кръга на обичайната дейност на длъжника са отразени в таблицата на вещото лице, което е посочило по какъв начин са изразходвани предоставените в заем средства към трети лица, но тези плащания не следва да се вземат пред вид при преценката на разпоредбата на чл.646, ал.5, т.1 от ТЗ, тъй като те касаят отношения на длъжника към трети лица, а не отношения между двамата ответници като страни по договорите за заем.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като следва да бъде прогласено за нищожно извършеното от несъстоятелния длъжник плащане на 01.10.2012 г. в размер на 25 957, 89 лева към ответника Д.Б.Б..
С оглед на това, че съдът счита, че е налице хипотезата по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, тъй като е изпълнено изискуемо задължение по договора за заем от длъжника, то не следва съдът да се произнася по евентуално предявения иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ с оглед на това, че евентуалният иск е обусловен от изхода на първоначалния иск по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, който съдът приема, че е основателен и доказан.
По иска с правно основание чл.55, ал.1 и чл.34 от ЗЗД.Ищецът, който е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност с иска си по чл.55, ал.1 от ЗЗД е предявил чуждо право на иск за връщане на даденото след прогласяване за нищожно плащането по изискуемо задължение по договора за заем.Този иск е обусловен от изхода на производството по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, като разпоредбата на чл.648 от ТЗ дава възможност да се търси връщане на полученото от третото лице, каквото в случая по отношение на производството по несъстоятелност е Д.Б.Б., като легитимиран да предяви този иск е несъстоятелният длъжник, в чиято маса на несъстоятелността следва да бъде върната сумата от 25 957, 89 лева, получена въз основа на прогласено за нищожно плащане от страна на несъстоятелния длъжник по реда на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ.Предоставянето на възможността на кредиторът да предяви този иск от името на длъжника представлява предявяване на чуждо имуществено право по чл.134 от ЗЗД без да е дадена такава възможност на кредитора на несъстоятелността.В този смисъл е Решение № 149 от 02.11.2011 г. на ВКС по т.д.№ 1192/ 2010 г., ІІ т.о. и Решение № 248 от 17.01.2011 г. на ВКС по т.д.№ 224/ 2010 г., ІІ т.о. , постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно които с уважаването на иска по чл.646 настъпват предвидените в чл.648 от ТЗ правни последици и за несъстоятелния длъжник възниква субективното права да предяви осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1 , пр.1 от ЗЗД за ефективно връщане на даденото от длъжника и за попълване на масата на несъстоятелността.Съгласно Решение №235 от 1907.2010 г. на ВКС по т.д.№ 996/ 2009 г., І т.о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК кредитор по несъстоятелността не разполага с активната легитимация да предявява иск по чл.134 от ЗЗД за връщане на суми, като платени без основание след уважен иск по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ, с който е признато за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършеното плащане от длъжника в подозрителния период.
С оглед изложеното съдът счита, че ищецът като кредитор на несъстоятелността не е активно легитимиран да предяви иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, поради което този иск се явява недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане.
В производството по чл.646, ал.2 от ТЗ в съответствие с разпоредбата на чл.649, ал.3 от ТЗ като съищец е конституиран синдикът на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД В.С..Въпросът за активната легитимация от предявяване на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД възниква и по отношение на този съищец и съответно допустим ли е предявения от синдика иск заедно с кредитора за връщане на даденото от втория ответник в масата на несъстоятелността.Разпоредбата на чл.649, ал.3 от ТЗ въвежда задължението за конституирането на синдика като съищец, като е налице необходимо задължително другарство между кредитора, предявил иска и синдика на несъстоятелния длъжник като съищец в производството.В този смисъл е и Решение № 366 от 23.03.2015 г. на САС по в.т.д.№ 3437/ 2014 г., в което се приема, че синдикът е задължителен необходим другар по силата на чл.649, ал.3 от ТЗ и ако не бъде конституиран в първоинстанционното производство, това е основание за обезсилване на решението и връщане на първата инстанция за разглеждане на делото след конституирането на синдика. При необходимото задължително другарство недопустимостта на делото спрямо единия от другарите прави процеса недопустим спрямо всички ( Българско гражданско процесуално право, девето издание, с.2012 г., с.391).
С оглед изложеното съдът счита, че искът по чл.55, ал.1 от ЗЗД е недопустим и спрямо съищеца синдикът на несъстоятелния длъжник, поради което следва в това производство искът с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде оставен без разглеждане поради неговата недопустимост – липса на активна легитимация за ищеца – кредитор в производството по несъстоятелност и за синдика като съищец при условията на задължително необходимо другарство в хипотезата на чл.649, ал.3 от ТЗ.
При този изход на делото и на основание чл.649, ал.6, изр.2 от ТЗ вр. чл.620, ал.3 от ТЗ несъстоятелният длъжник следва да заплати половината от дължимата държавна такса за предявяване на иска в размер на 519, 15 лева по сметка на Плевенския окръжен съд и следва ответницата Д.Б.Б. да заплати същата сума държавна такса по сметка на Плевенския окръжен съд на основание чл.649, ал.6, изр.2 от ТЗ.
Ищецът на основание чл.649, ал.6, изр.2 от ТЗ следва да заплати държавна такса в размер на 1038, 31 лева по сметка на Плевенския окръжен съд за оставения без разглеждане иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като държавната такса следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД.
С оглед изхода на делото и на основание чл.621 и чл.78, ал.1 от ГПК ответницата Д.Б.Б. следва да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 392, 70 лева съобразно уважената част от иска, които са половината от общо дължимите разноски в размер на 1570, 80 лева на ищеца с оглед участието и на ответника „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД( в несъстоятелност).Съответно ответникът „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД( в несъстоятелност) следва да заплати на ищеца на основание чл.621 вр. чл.620, ал.3 и чл.78, ал.1 от ТЗ направените по делото разноски в размер на 392, 70 лева, които да се заплатят от масата на несъстоятелността.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за Д.Б.Б., което видно от списъка по чл.80 от ГПК е в размер на 3200 лева.Съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения размерът на възнаграждението следва е в размер на 1308, 74 лева, като половината от това възнаграждение е в размер на 654, 37 лева съобразно оставения без разглеждане иск по чл.55, ал.1, пр.3 и чл.34 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото ищецът следва на основание чл.621 от ТЗ вр. чл.78, ал.3 и 5 от ГПК да заплати на Д.Б. Б. направените по делото разноски в размер на 654, 37 лева адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, съдът по несъстоятелността
Р
Е Ш И
:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.646, ал.2,
т.3 от ТЗ НИЩОЖНОСТТА по отношение на кредиторите в производството по
несъстоятелност на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД ( в несъстоятелност) с ЕИК******** , открито по ТД №269/ 2012 г. по описа на
Плевенския окръжен съд с решение от 30.08.2012 г., на плащане от „ПЪТ
ИНВЕСТ“ООД( в несъстоятелност) на Д.Б.Б. с ЕГН********** ***, извършено на 01.10.2012
г. в размер на 25 957, 89 лева за
погасяване на задължения за лихви по Договор за заем от 19.02.2008 г. и от
26.02.2009 г., ведно с анексите към тях, сключени с Д.Б.Б.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим
предявения на основание чл.55, ал.1, пр.3
и чл.34 от ЗЗД иск от „АЛФА БАНК“АД – Гърция осъществяващо банкова
дейност в България чрез клон „АЛФА БАНКА – БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК********, гр.София,
бул.“Цариградско шосе“№99 със СЪДЕБЕН АДРЕС ***, адв.Т.Н. И съищеца по чл.649,
ал.3 от ТЗ синдик на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД ( в несъстоятелност) В. С.С. срещу „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД( в
несъстоятелност) с ЕИК******** и Д.Б.Б. с ЕГН********** за сумата от 25 957,
89 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. е чл.649, ал.6, изр.2 от ТЗ вр. чл.620,
ал.3 от ТЗ „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД( в несъстоятелност) с ЕИК******** да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна
такса в размер на половината дължима
държавна такса в размер на 519, 15 лева., която да бъде събрана от масата на
несъстоятелността на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД( в
несъстоятелност) .
ОСЪЖДА на основание чл. е чл.649, ал.6,
изр.2 от ТЗ Д.Б.Б. с ЕГН********** да заплати
по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на половината дължима държавна такса в размер на
519, 15 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.649, ал.6, изр.2
от ТЗ„АЛФА БАНК“АД – Гърция осъществяващо банкова дейност в България чрез клон
„АЛФА БАНКА – БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК******** да заплати държавна такса в размер на 1038,
31 лева по сметка на Плевенския окръжен съд за оставения без разглеждане иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като държавната
такса следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД.
ОСЪЖДА на основание чл.621 от ТЗ вр. чл.78,
ал.1 от ГПК Д.Б.Б. с ЕГН********** да
заплати на „АЛФА БАНК“АД – Гърция осъществяващо банкова дейност в България чрез
клон „АЛФА БАНКА – БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК******** направените по делото разноски в
размер на 392, 70 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.621 от ТЗ вр. чл. 78,
ал.1 от ГПК „ПЪТ ИНВЕСТ“ООД( в несъстоятелност) да заплати на „АЛФА БАНК“АД –
Гърция осъществяващо банкова дейност в България чрез клон „АЛФА БАНКА –
БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК******** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 392,
70 лева, която да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „ПЪТ
ИНВЕСТ“ООД( в несъстоятелност).
ОСЪЖДА на основание чл.621 от ТЗ вр. чл.78,
ал.3 и 5 от ГПК „АЛФА БАНК“АД – Гърция
осъществяващо банкова дейност в България чрез клон „АЛФА БАНКА – БЪЛГАРИЯ“ с
ЕИК******** да заплати на Д.Б.Б. с ЕГН**********
направените по делото разноски в размер на 654, 37 лева адвокатско
възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице – помагач „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД с ЕИК *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: