Р Е Ш
Е Н И Е
№ 182
гр. Свищов, 22.07.2019 год.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание
на 8.07.2019 състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА Й.А
при
секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 654/2018 год. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата Л.П.Д. ***, чрез
пълномощника адв. Д. твърди, че с ответницата/нейна племенница/ са
съсобственици при варви права на основание наследяване и прехвърлителна сделка
на следния недвижим имот, находящ се в гр. Свищов, а именно: реално две стаи,
от които едната кухня, коридор и килер, част от жилищна сграда ,намарищи се в
северната й половина, при съседи по нотариален акт: от север – външен
зид/дворно място/, от запад – също външен зид/дворно място/, от изток –
църковен двор, от юг – останалата част от къщата, собственост на наследници на В.Г.Л.,
със стълбището в северната част и намиращо се под тази част от къщата мазе,
ведно със съответните общи части от сградата, и заедно с ½ ид.част оот
дворно място, цялото от 300 кв.м., а п оскица от 205 кв.м., урегулирано в парцел
I-2194, 2195 с площ от 270 кв.м. ,
в стр. кв. 50 по плана на гр. Свищов, на ****при граници на цялото дворно
място: наследници на Л.Н., *** и от две страни улици – ул. Г. В.и ул. Д. Ш.,
което описание на имота било документ засобственост – нотариален акт за дарение
на недвижим имот ***. на Свищовския районен съдия. Заявява, че притежаваната от
тях в съсобственост сграда представлява самостоятелен обект – полумасивна
жилищна сграда /северна част/ от жилищна сграда, построена в УПИ I-2194, 2195 в кв. 50 по плана на гр. Свищов. Сградата
била много стара, строена преди повече от 90 години и с изтекла годност за
нормална експлоатация ,съгласно възприетите критерии и норми в строителството и
проектирането. Посочва, че от много години същата не се ползвала и обитавала и
понастоящем била в много лошо състояние. Била с компрометирана конструкция –
гредореда бил изгнил, както на първия, така и над втория етаж и тавана;
покривната конструкция била силно износена, като била налице опасност от
рухването й. В това си състояние сградата била негодна за обитаване и била
опасно за обитателите и съседните имоти. Твърди, че с нотариална покана от
21.07.2015г. двете с ответницата били уведомени от съседите им – собственици на
южната част от сградата, в съседство с тяхната, че следва да предприемат
необходимите действия за поправянето и ремонтирането й, с цел обезопасяването и
заздравяването й. Със Заповед от 02.09.2015г. на Зам.Кмета на Община Свищов на
основание чл. 195 ал. 4 от ЗУТ им било разпоредено като собственици на имота,
да извършат за своя сметка основен ремнот за заздравяване на сградата. Това бил
повода да се свърже с ответницата за да се извърши този неотложен ремонт.
Ответницата заявила ,че не разполага с парични средства за ремонт на сградата
,при което тя се съгласила да осигури нужните средства за този неотложен
ремонт, като тя организира самата ремонтна дейност, тй като живее там.
Отвеницата казала, че се била консултирала с лица в областта на строителството,
като минималната сума за ремонта била 1700 лева. Заявява, че тя и съпруга й
дали тази сума на ответницата, за извършване на неотложния ремонт на
съсобствената им сграда в гр. Свищов, на ул. Г.В.№ 12 и ул. ***, с цел
поправянето и заздравяването й. Впоследствие ответницата в разговор я
уведомила, че наела работници и ремонтът е започнал. Няколко месеца по – късно,
след посещение от страна на съпруга й Г. Д. в гр. Свищов установил, че съсобствената
им сграда изобщо не била отремонтирана и уговорения ремонт не бил извършен.
Нещо повече-констатирали, че не само в сградата не били направени нужните ремонти и възстановителни
дейности за поправка на покривната конструкция, за укрепване на основите,
измазване на пукнатини по стените, боядисване, подмяна на изгнили греди, но
ибили причинени и имуществени щети в същата – премахната били съществуващи
вътрешни преградни стени на втория жилищен етаж на къщата, а именно 6 стени
между стаите и коридора на етажа, демонтирани и липсвали 4 броя вътрешни врати
на втория /жилищен/ етаж. Съществувалата ел.инсталация на този етаж била изцяло
унищожена ,като електрическите кабели били изкубнати. В кухнята на къщата била
премахната съществуващата ВиК инсталация и канализация, в банята на къщата също била премахната изцяло ВиК инсталацията
и канализацията,липсвал монтирания душ, демонтиран бил и липсвал бойлера на
дърва, частично била премахната мазилката по вътрешни стени и тавани, развалена
била съществуваща външна тоалетна. Счита ,че по този начин в съсобствената вещ
– описаната съсобствена сграда, от страна на ответницата били причинени
увреждания, които оценява на 2300 лева,
за притежаваната от нея ½ ид.част от правото на собственост.
Счита, че поради това, че уговорения неотложен ремонт на сградата изобщо не бил
извършен, дадената от нея на ответницата парична сума в размер на 1700 лева се
се явявала дадена на отпаднало основание и с оглед разпоредбата на чл. 55 ал.1
от ЗЗД следвало да бъде върната. Моли да бъде постановено решение, с което
ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата от 1700 лева, представляваща дадена от ищцата на отпадноло основание сума,
а именно за неосъществен неотложен ремонт на съобствена получависва жилищна
сграда /северна сачостоятелна част/, находяща се в УПИ I-2194, 2195 в кв. 50 по ПУП на гр. Свищов, с административен адрес гр.
Свищов, ул. ***, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото
до окончателно изплащане на сумата, както и на основани ечл. 45 и чл. 51 ал. 1
от ЗЗД да бъде осъдена ответницата да й заплати сумата от 2300 лева –
обезщетение за причинени й имуществени вреди на съсобствена между нея и
ответницата вещ – полумасивна жилищна сграда /северна самостоятелна част/,
находяща се в УПИ I-2194,2195 в кв. 50 по ПУП на гр.
Свищов , с административен адрес гр. Свищов, ул. ***, за притежаваната от нея
½ ид.част от вещта ,ведно със законната лихва върху сумата, от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски. В хода на
устните състезания процесуалният й предствавител взема становище исковете да
бъдат уважени, като основателни и доказани. Счита за доказани твърденията, че
ищцата предоставила на ответницата паричната сума от 1700 лева за извършване на
ремонтни работи по покрива и по сградата; липса на уведомяване и съгласие на
ищцата за премахване на стени , инсталации и като цяло увреждане на
съсобствената сграда; единствения доказан разход , който бил направен от
ответницата били за част от покрива от 20 кв.м. , но следвало да се отчете, че
страните са съсобственици в сградата при равни права насобстеност, при което
ищцата участтва в направения разход за този ремонт с ½ от стойността му,
а в останалата част заплатената сума на отвтеницата на отпаднало основание
следвало да бъде върната.
Ответницата К.И.Ч., в
срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че не е
извършила противоправно действие, с което да е причинила щети на ищцата, които
да подлежат на репариране, затова иска по чл. 45 от ЗЗД следвало да бъде
отхвърлен, а иска по чл. 55 от ЗЗД бил неоснователен на първо място защото от
датата на предоставяне на сумата бил изтекъл период повече от седем години
и половина, поради което прави
възражнеие за изтекъл давностен срок за събиране на тази сума, както и
договорката да извърши неотложен ремонт на покрива на сградата била изпълнена
от нейна страна. Не оспорва твърдението, че с ищцата са съсобственици на
описаната сграда в молба, както и че същата е много стара, от много години била
необитаема и застрашена от самосрутване. Не оспорва твърдението, че с ищцата и
съпруга й имали уговорка да извършат укрепване на покрива на сградата, при
която договорка ищцата следвало да участва с пари – 1700 лева, а тя и съпруга й
с личен труд. Не оспорва твърдението, че получила от ищцата сумата от 1700
лева, но това било през 2010 година, а не както се твърди, че било през 2015
година. Твърди, че единствената уговорка била да поправи покрива и да изчисти
боклуците, което било сторено от нея. Оспорва, че била премахнала шест броя
вътрешни преградни стени в къщата. Твърди, че с течение на годините в резултат
на наводняванията от дъждовни води, вътрешните преградни стени от кирпич били
се разпданали на места, за което уведомомила леля си и заедно взели решение да
изчистят този кирпич, за да може при един по-сериозен ремонт на негово място
между гредите да се сложи изолираща вата и да се монтира гипсокартон. Вратите
били преместени в избено помещение. Оспорва твърденията за унищожаване на
електрическа и ВиК инсталация, твърди, че в къщата се била нанесла
клошарка и щетите били нанесени от лица,
проникнали в къщата ,за което нямала вина. Оспорва твърденията, че е развалила
съществуваща външна тоалетна. Тази тоалетна била изградена в двора въру
изкопана септична яма, състоянието й било много лошо, наложило се при
разчистването на двора да бъде затрупана ямата , с оглед недопускане на
инциденти. Моли исковете да бъдат отхвърлени. В хода на устните състезания
взема становище, да бъдат отхвърлени исковете, защото парите били дадени от лея
й за възстановяване на компрометирана част от покрива, която била възстановена
и поправена с цигли. Посочва, че стените са клатели, инсталацията била отпреди
сто години и по-скоро би навледила, затова и била махната, тоалетната била
наклонена.
Съдът,
след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
се спори по делото, че ищцата и ответницата са са съсобственици при варви права на основание
наследяване и прехвърлителна сделка на следния недвижим имот, находящ се в гр.
Свищов, а именно: реално две стаи, от които едната кухня, коридор и килер, част
от жилищна сграда ,намарищи се в северната й половина, при съседи по нотариален
акт: от север – външен зид/дворно място/, от запад – също външен зид/дворно
място/, от изток – църковен двор, от юг – останалата част от къщата, собственост
на наследници на В.Г.Л., със стълбището в северната част и намиращо се под тази
част от къщата мазе, ведно със съответните общи части от сградата, и заедно с
½ ид.част оот дворно място, цялото от 300 кв.м., а по скица от 205 кв.м.,
урегулирано в парцел I-2194, 2195 с площ от 270 кв.м. ,
в стр. кв. 50 по плана на гр. Свищов, на ****при граници на цялото дворно
място: наследници на Л.Н., *** и от две страни улици – ул. Г. В.и ул. Д. Ш..
Доказателство за съсобствеността на страните по делото върху този имот се явява
и представения и приложен по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот ***. на Свищовския районен
съдия.
Видно
от Заповед № 1131-РД-01-03 от 02.09.2015г.
на Зам.Кмета на Община Свищов, е
наредено на собствениците – Л.Д. и К.Ч. да извършат за своя сметка необходимите
ремонтни дейности за заздравяване на строеж : полумасивна жилищна сграда/северна
самостоятелна част/, находяща се в УПИ I-2194, 2195 кв. 50 по ПУП на гр. Свищов, с административен адрес ***, при
спазване на общите правила на ЗУТ и нормативните актове по неговот прилагане
,като е определен срок от шест месеца от получаване на заповедта за доброволно
изпълнение на посоченото в нея. В заповедта е указано, че във връзка с жалба от
02.12.2014г. от Л.П.Д. е извършена проверка на място от комисия, назначена със
заповед на Кмета на Общината, за което е съставен констативен протокол, според
който техническото състояние на обекта е следното : дървените носещи елементи в
по-голямата си част били прогнили и деформирани, вътрешната мазилка по
тухлената зидария на места липсвала, на
места външната мазилка била компрометирана ,дървения гредоред бил в лошо
техническо състояние, по покрива се набдювали начупени и разместени керемиди и
капаци, улуците и водосточните тръби били в много лошо състояние и не
функционирали правилон, като комисията е изразила становище че страдата била в
много лошо техническо състояние, опасна за живота и здравето на обитателите й,
но било възможно да се поправи и заздрави. Описано е още в заповедта, че
предмет на обследване била северната /самостоятелна/ част от сградата,
собственост на Л.Д. и К.Ч., съгласно нотариален акт ***., нотариален акт ***. .
С уведомление –покана от
21.07.2015г. , с нотариална заверка на подписите на А.А.и В.А., страните по
делото били уведомени, че в сграда с идентификатор 65766.701.2194.1, находяща
се в имот – ПИ с идентификатор 65766.701.2194/УПИ I-2194, 2195 от кв. 50 по ПУП на гр. Свищов с административен адрес ул. ***,
северна част е в лошо техническо състояние и следва да бъде поправена и
ремонтирана от собствениците, защото представлява реална опасност за живота и
здравето на хората и следва да предприемат необходимите действия за поправянате
и заздравяването й, съгласно разпоредбите на ЗУТ.
Приложено пе делото е становище
на Министерство на културата относно Виза за идеен проект за реконструкция на
съществуваща сграда, северна част УПИ I-2194, 2195
, кв. 50 , гр. Свищов, възложител – Л.П.Д., като същата виза за идеен проект е
съгласувана с изискване идейният проект да отговаря на Предписанията за
опазване на Ансамбъл „Алеко Константинов“, като проектните намеси се съобразят
с неговата устройствена и архитектурно-стилова характеристика.
Разпитани по делото като
свидетели бяха Г. М. Д., Н.Л.Х., К.Г.К., посочени от ищцата и С.Й.Й., посочен
от ответницата.
Св. Г. Д. – съпруг на ищцата,
изнесе, че тя притежавала имот в гр. Свищов, съсобствен с ответницата. Видно от
показанията му, някъде през 2014 година, се срещнали с ответницата,
разговаряли, че трябвало да се прави ремонт на къщата, като предложила ищцата
да финансира, а труда от ответницата , но „Л. каза, че пари няма да даде“.
Същият свидетел заяви, че в крайна сметка
ищцата се съгласила да се направи ремонт, за да се укрепи малко къщата,
като уговорката била на етапи да се дават парите – трябвало да се освежи вътре
и покривът да се отремонтира и 1700 лева не била окончателната сума. Имало и
предписание от Общината , че трябвало да се направи ремонт, като паричната сума
била предоставена след това предписание, ащо повече, че получили оплакване и от
съседите, че застрашавали къщата му.
Този свидетел заяви, че дали сумата от 1700 лева на три пъти, като
трябвало да пръдължат да дават. Това било края на 2014 година ,началото на 2015
година, като той присъствал на даването на паричната сума на ответницата, а в
единия случай присъствал и сина на К. при предаването на парите. Уговорката им
била ответницата да представя фактури с касови бележки за закупения материял и
къде той е вложен, но такива документи не били представени от ответницата срещу
предоставените й пари за ремонта вътре за освежаване и изцяло за покрива. Този
свидетел заяви, че накрая установили , че не е
правено ремонт, а „къщата е бишната“.
Според същия, никой не живее в къщата, „тя само дето не е паднала“,
обясни, че ответницата живеела наблизо и
щяла да види ако вътре има някой, а ите идвали много често и никога не били
виждали някой да живее в къщата. Св. Д. обясни, че ответницата сама се отказала
от ремонта, поискала да й се заплати
цената на къщата и на земята, била направена оценка от агенция за недвижими
имоти, то ня не съгласила на тази сума.
Видно от показанията му, след като дали последната част от вноската 2015
година ,когато дошли от агенцията, той бил там и човекът попитал „кой разсипа
така къщата“ и мъжа на К. каза каза „ние““, а тогава човекът от агенцията им
казал, че къщата няма никаква стойност. В нея нямало преградни стени, външаната
тоалетна била съборена, нямало ги вратите на стаите, нямало ги електрическата и
ВиК инсталации, имало само празни тре сети. Според св. Д. „ ремонтът им е
унищожаване, никакъв ремонт не е това“.
Св. Х. заяви, че познава ищцата и
му било известно, че тя има имот в град Свищов, а понеже се занимавал със
строителство, дошъл да види имота, за което го ангажирал Г.. Влезли вътре и
видели, че всичко било в окаяно състояние. Това според него било преди около
3-4 години. Заявил на Г., че къщата не подлежала на ремонт, всичко било дървено
и гредоредът бил в окаяно състояние, намяло на етажа преградни стени, имало
една греда, която държала целия гредоред, даже се дръпнал настрани за да не
падне въру него, не видял дали има инсталации и външна тоалетна. Според този
свидетел, къщата нямала вид на сграда, в която да е извършвано ремонт, а било
разваляно нещо, защото ги нямало преградните стени, горе на етажа нямало врати
на стаиет. Според показанията му, покривът бил стар, със старите цигли, не
можел да каже дървената конструкция на покрива дали била нова.
Св. К. – проектант, заяви, че
познава ищцата и съпруга й. Видно от показанията му, съпругът на ищеца го били
насочили от Общината към него , като той имал виза за идеен проект, но се
проточило, след това дошъл друг архитект, който сменил визата и дал виза за
реконструкция на обекта, като имота според св. К. бил със силно компрометирана
конструкция. Според показанията му, горе на жилищния етаж имало само една
преградна стена, другите били махнати, сградата сояла на едни дървени паянти,
които са крепили зидарията, в жилищния етаж нямало ел.инсталация. Изрази
мнение, че сградата в момента не позволява да се обитава, може да падне във
всеки момент. Нямало мазилка, защото стените ги нямало, западната стена на
втория етаж била иззидана наново с тухли четворки и ската на покрива на запад
бил сменен с по-нови цигли, но не можел да каже дали са нови или втора
употреба, но видял само, че са здрави. От северната част на покрива били от
турските керемиди, а само западния скат на покрива бил правен.
Св. С.Й..– син на ответницата,
заяви, че майка му и Л. притежавали имот в центъра на гр. Свищов, който е
съсобствен, но в много окаяно състояние. Видно от показанията му, не бил
присъствал на даването на пари, ходил на къщата когато „се изринаха една камара
строителни отпадъци. Стените се махнаха с цел да не се събори къщата, да се
олекоти малко“. Поясни, че това го обсъдили с майка му и го направил по взаимно
съгласие. Видно от показанията му, едната част от покрива бил правен, но не бил
участвал, защото го нямало тогава. Според него, покрива бил правен 2014 година
, но мое и по-рано да е било. Според същия, олекотяването на къщата било някъде
2010 година.
Ответницата по реда на чл. 176 от ГПК даде обяснения според които, било необходимо да се махнат преградните стени
в сградата, защоо се клатели и дали щели да паднат или да бъдат махнати, нямало
разлика и били разчистени, за което
конкретно не била уведомявала ищцата, като предварителната уговора била каквото
трябва да се разчисти отвътре и да се
отремонтира тази страна на покрива, която била спешна, че там имало теч. Даде
обяснения още, че сумата от 1700 лева не оспорва че я е получила на части, но
срещу тази сума били извършвани съответни ремонтни дейности в сградата – за
ремонт на покрива ,за разчистването вътре каквото имало.
Приложено по делото беше
представеното от ответницата писмо , за което не се спори , че е написано от
св. Г. Д., в което е посочено, че в края
на март – началото на април е дадена на ответницата на три пъти сумата 1700
лева, съответно 22.04.2010 година – 500 лева, на 13.05.2010г. – 700 лева и на
10.06.2010г. – 500 лева по взаимно съгласие, като предложението било за ремонт
с уговорка от автора на писмото парите , а от получателя на писмото – К. труда.
Видно от пощенския плик, писмото е с клеймо от 14.06.2016г..
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза , сградата е паянтова, строена преди около
100 годин, поради лошото стопанисване на същата, тя се намира в лошо техническо
състояние основно дължащо се на течове през покрива, в резултат на което се
получава гниене на носещата дървена конструкция на покрива, пода и стените на
сградата. Състоянието на сградата е влошено и от съборените преградни стени на
жилищния етаж. Вещото лице е дало заключение, че всички вътрешни преградни
стени на жилищния етаж са премахнати, като е останала само дървената паянтова
конструкция в тях , пълнежът в тях, който е бил от кални тухли е премахнат и
изхвърлен на сметище.Вещото лице Г. е заключило, че при това тотално премахване
на всички вътрешни стени на жилищния етаж, ел.инсталацията е премахната . Видно
от заключението на вещото лице е, че ВиК инсталациите в кухнята и банята
същестувват, бойлера на твърдо гориво е демонтиран, ВиК инсталацията до кухнята
в жилищния етаж съществува до ниво подова конструкция, като над това ниво не
съществува. Вратите на жилищния етаж са демонтирани, поради събаряне на
вътрешните стерни, морално остарели са и са на съхранение в мазето. Вещото лице
е дало заключение, че по данни на ответницата ,сградата на въшната тоалетна е
била силно улегнала и ся а съборили поради опасност от злополуки, септичната
яма към нея е почти пълна и се намира северно от жилищната сграда. Вещото лице
е дало заключение, че по данни на ответницата и от направен оглед на имота са
установени ремонтно-възстановителни работи по покрива на сградата
,представляващи ремонт на западния скат на покрива и покриването му с Марсилски
цигли, както и частично пренареждане на турските керемиди на останалата част от
покрива, който ремонт има текущ характер, за което не се изисква конструктивен
проект. Изчислило е стойност на необходимите неотложни ремонтно-възстановителни
работи по покрива на сградата в размер на 1100 лева. Вещото лице е заключило,
че премахването на всички преградни стени на жилищния етаж е отговорна дейност,
изискваша специално техническо решение. Тогава се прилага чл. 148 ал. 1 от ЗУТ
,който гласи: Строежи могат да се извършват само ако са разрешнеие съгласно този
закон, в този случай е необходимо за целта да има утвърден инвестиционен проект
и издадено разрешение за строеш, като стойността на щетите по сградата вещото лице е изчислило на
3 500 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1
от ЗЗД, с който се иска осъждане на ответника да даплати процесната сума, като
получена от него без основание. Ищецът по делото прави искане за връщане на
сумата 1700 лева , като платена без основание, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Приложима в случая е нормата на чл. 55
ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, поради което в негова тежест е да докаже факта на
плащане, а в тежест на ответника – да установи, че е налице основание за
получаване, респективно за задържане на получената сума.
В процесният случай, безспорен между страните е факта, че същите са съсобственици на описаната
сграда само северната част, находяща се в УПИ I-2194, 2195 в кв. 50 по ПУП на гр. Свищов, с административен адрес гр. Свищов,
ул. ****. Установи се, че страните по делото постигнали договорка да се извърши
ремонт на тази сграда – вътре в нея за освежаване и изцяло за покрива, за което
ищцата и съпругът й дали на ответницата сумата 1700 лева, на три пъти, което не
се спори от ответницата, като същата следвало да участва с труд, съобразно
договореното, като изявление в тази насока се съдържа и в представеното по
делото писмо , адресирано от ищцата
до ответницата, за което не се спори от ищцовата страна, че е писано от
св. Д.. Според твърденията в исковата молба и показанията на св. Д.,
предаването на сумата на тези три пъти било в края на 2014 година , началото на
2015г. . Същевременно в писмото от св. Д. до ответницата, дата на изпращане
14.06.2016 година е посочено, че сумата 1700 лева е предадена на ответницата на
три пъти през 2010 година, съответно на 22.04.2010г. – 500 лева, на
13.05.2010г. – 700 лева и на 10.06.2010г. – 500 лева. Последното кореспондира и
с показанията на св. Й., че олекотяването на къщата било някъде 2010 година. С
оглед на установеното , че паричната сума 1700 лева е предадена на ответницата през
2010 година, основателно се явява предявеното от същата възражение , че е
изтекла погасителна давност на вземането. Вземанията произтичащи от
фактическите състави на неснователното обогатяване се погасяват с изтичането на
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ал. 1 ЗЗД
даността започва да тече от деня в който вземането е станало изискуемо. При
неоснователното обогатяване това е деня на неоснователното преминаване на блага
от имуществото на едно лице в патримониума на друго – т.е. когато е предадена
сумата . В случая се установи ,че това е станало на три пъти през 2010 година,
като от показанията на св. Й., които съдът кредитира въпреки близката родствена
връзка, които кореспондирата с цитираното по-горе писмо, олекотяването на
къщата е било около 2010 година, покривът е правен 2014 година „може и по-рано да е било“. Следователно към
датата на подаване на исковата молба – 02.07.2018г. е изтекла петгодишната
давност и искът по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност, ведно със законната лихва от завеждане на делото.
По
иска по чл. 45 от ЗЗД.
Установи
се по делото, че страните са съсобственици на описаната сграда само северната
част, находяща се в УПИ I-2194, 2195 в кв. 50 по ПУП на гр. Свищов,
с административен адрес гр. Свищов, ул. ****. Твърди се в исковата молба, че ответниците
са премахнали преградните стени на жилищния етаж на къщата – втория етаж, както
и са демонтирали вътрешни врати на етажа, премахната е съществували електрически и ВиК инсталации,
премахната мазилка по вътрешни стени и тавани, развалена външна тоалетна. Вещото лице Г. е изчисливо,
че стойността на нанесените щети на сградата е 3 500 лева. Не се спори от
ответницата, че тя е казала на сина си да премахне преградните стени на
жилищния етаж. В обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК същата заяви, че за
това не е уведомила ищцата , а го напралила, защото било необходимо. От
показанията на св. Й. се установи, че обсъдили въпроса за преградните стени с
майка си – ответницата и решили да ги махнат с цел да не се събори къщата.
Обстоятелството, че тези преградни стени на втория етаж са премахнати се
установи от показанията на св. Д., св. Х. св. К.. Последния заяви, че мазилка
нямало, защото стените ги нямало, нямало инсталация на втория етаж.
Основателността на иска с правно основание
чл. 45 от ЗЗД предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние в
една от двете форми - действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност,
от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с
противоправното деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се
презюмира. Иска на ищеца за възмездяване на описаните в исковата молба имуществени
вреди от ответницата е частично основателен. Доказателствената тежест в процеса
е на ищеца. Установиха се посочените твърдяни противоправни действия от
ответницата, като за извършването им липсва съгласието на съсобственика –
ищцата.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като неоспорено от страните, като приема, че именно в размер на
3500 лева са нанесените с тези действия на ответницата щети по сградата, но
след като същата е съсобствена, то ответницата отговаря спрямо ищцата до
размера на половината от сумата, а именно
в размер на 1750,00 лева, като в този размер искът следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото, а за
разликата до предявения размер от 2300 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, ответницата следва да бъде
осъдена за заплати на ищцата сумата 298,26 лева – направени по делото разноски,
представляваща внесена ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение,съобразно
уважената част от иска по чл. 45 от ЗЗД .
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.П.Д. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, ***чрез адв. Н.Д.
против К.И.Ч. с ЕГН ********** ***. В.М. 23 иск с правно основание чл. 55 ал. 1
от ЗЗД за сумата 1700 лева /хиляда и седемстотин лева/ - дадена от Л.П.Д. на К.И.Ч. сума на отпаднало
основание, а именно за неосъществен неотложен ремонт на съсобствена полумасивна
жилищна сграда /северна самостоятелна част/, находяща се в УПИ I-2194, 2195 в кв. 50 по ПУП на гр. Свищов, с административен
адрес гр. Свищов, ул. *** , ведно със законната лихва върху сумата от завеждане
на делото до окончателното плащане, като погасен по давност.
ОСЪЖДА
К.И.Ч. с ЕГН ********** ***. В.М. 23 ДА ЗАПЛАТИ НА Л.П.Д. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***,
***чрез адв. Н.Д. сумата 1750 ,00 лева /хиляда седемстотин и петдесет лева/ -
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на съсобствената
между Л.П.Д. на К.И.Ч. полумасивна жилищна сграда /северна самостоятелна част/,
находяща се в УПИ I-2194, 2195 в кв. 50 по ПУП на гр.
Свищов, с административен адрес гр. Свищов, ул. ***, за притежаваната от нея
½ ид.част от вещта, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане
на делото до окончателното изплащане на сумата ,като иска до размер на 2300,00
лева, отхвърля като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
К.И.Ч. с ЕГН ********** ***. В.М. 23 ДА ЗАПЛАТИ НА Л.П.Д. с ЕГН ********** *** сумата 298,26 лева
/двеста деветдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ - направени по
делото разноски, съобразно уважената част от иска по чл. 45 от ЗЗД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: