Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / ,гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна,
седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Мария И.-Даскалова
при секретаря
Оля Йорданова
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №1215/2022г. по описа на Административен съд
– Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК
във вр. с чл.153, ал.2 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е
по жалба на „Дом за стари хора М.“ ЕООД – гр.Варна против Заповед № РД-3129-3-5 от 29.04.2022г. на изпълнителния
директор на Агенция за качеството на социалните услуги /АКСУ/, с която е
отказано издаването на лиценз на жалбоподателя за предоставяне на социалната
услуга „резидентна грижа“, с целева група „пълнолетни лица с психични
разстройства“.
В жалбата се
твърди, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна. Издадена била при допуснати
съществени нарушения на процедурните правила. Претендира се отмяната й като
постановена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В писмена молба от 11.10.2022г. процесуалният
представител поддържа жалбата и доразвива доводите в жалбата. По съществото на
спора сочи, че констатираните при проверката и възприети от органа в заповедта несъответствия
са свързани с извършвана дейност от друго дружество - „А 2017” ЕООД, което е
различно от жалбоподателя. На „Дом за стари хора М.“ ЕООД не бил връчен КП №***
от 20.04.2022г. съставен при проверката и то не било запознато с установеното
при нея. Поради това се твърди неизпълнение на задължението по чл.150, ал.2 от ЗСП. Това обусловило постановяването на неправилен и незаконосъобразен отказ от
Агенцията със заповедта по искането за издаване на лиценз. Съображенията в
Заповедта за отказ били бланкетни и не съответствали на действителните факти и
обстоятелства. Поради това се претендира отмяна на заповедта. Мотивите на
органа за постановяване на административния акт пили изведени от констатацията
на комисията, установила факти при проверка на друго дружество, което водело до
незаконосъобразност на постановеният административен акт. По изложените в
жалбата и молбата от 11.10.2022г. съображения отправя искане за отмяна на
оспорената заповед.
Ответникът
– Изпълнителният директор на Агенция за качеството на социалните услуги се
представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Релевира доводи за нейната неоснователност. Сочи, че оспорената заповед, с която е
отказано издаването на лиценз на „Дом за стари хора М.“ ЕООД е издадена от
компетентен орган, при спазване на материалния и процесуалния закон. Заповедта
е мотивирана, като в нея са отразени законовите и фактическите основания за
издаването й. По време на проверката е установено, че сградата, находяща се на
адрес: гр. Варна, ул. „**
Д-р. Г. П.“ № 1.
Позовава се
на разпоредбата на чл.134, ал. 3 от ЗСУ и § 1, т. 35 от ДР на ЗСУ. Сочи, че
специализираната среда е физическото пространство, което осигурява материалната
база, сграда, материални условия, което „Дом за стари хора М.“, представлявано
от И. Н. не може да осигури, поради факта, че в сградата, находяща се на
посочения адрес се предоставя „резидентна услуга“ от друг доставчик- „А 2017“
ЕООД. Съгласно закона не се допускало предоставянето на повече от една
резидентна услуга в обща специализирана среда, каквото било поискано от
представляващия жалбоподателя с това не били спазени изискванията на чл.134 ал.
3 от ЗСУ. Изразява становище за неоснователност на възражението, че
жалбоподанелят не е запознат със съдържанието на Констативния протокол, тъй
като представляващият дружеството лично е получил заповедта на 13.05.2022г. и е
запозната с мотивите, изложени в нея. Твърди се, че материалната база не е в
съответствие с описаното в заявлението и по смисъла на § 1, т.35 от ДР на ЗСУ,
специализираната среда е физическото пространство, което осигурява необходимите
материални условия, сграден фонд, оборудване и обзавеждане. Твърди, че „Дом за стари хора М.“ ЕООД
не води документация и не предоставя социална услуга „резидентна грижа“
на посочения в заявлението адрес. Иска от съда да постанови решение с което
жалбата да бъде отхвърлена и присъждане на възнаграждение за юристконсулт.
Съдът, при преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Началото на административното
производство е поставено със заявление № АУ-***/02.03.2022г. от „Дом за стари хора М.“
ЕООД, представлявано от И. А. Н.. За установяване на обстоятелствата за
социалната услуга, по подадено заявление за издаване на лиценз за социалната
услуга „резидентна грижа“, с целева група „Пълнолетни лица с психични
разстройства“ и адрес на предоставяне – гр. Варна, ул. „***Д-р. Г. П.“ № 1. На основание чл.150, ал. 5 от ЗСУ била
извършена проверка, в изпълнение на Заповед № РД-18-176/10.03.2022г. на
изпълнителния директор, на горепосочения адрес. Резултатите от същата били
обективирани в констативен протокол № КП-***/20.04.2022г. Установено било, че
материалната база, в която се предоставя социалната услуга „Резидентна грижа“
не е в съответствие с описанието в т. 8.1.1. -„Организация и управление на
услугата“ от заявлението за издаване на лиценз по отношение на целевата група
потребители-„Пълнолетни лица с психични разстройства“ по отношение на
достъпност за хора с увреждания, брой спални помещения, брой потребители в
спално помещение, санитарно-хигиенно състояние и наличие на санитерен възел във
всяко помещение, съгласно изискванията на чл. 40е от ППЗСП, във вр. с
разпоредбатана § 31, ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСУ
При проверката било установено, че сградата,
в която се предоставя резидентната услуга, е собственост на С. Г. Ч.,
предоставена с договор за наем на Е.И. г., който от своя страна преотдал същата
на „Дом за стари хора М.“ ЕООД с договор за наем от 01.03.2022г.
Констатирано било, че управителят на
дружеството жалбоподател- „Дом за стари хора М.“ ЕООД -Н. е представила щатната
ведомост на „А 2017“ ЕООД, от която е видно, че тя е назначена за „Управител
дом за стари хора без здравни грижи“ и „Социален работник“ сгласно
представените трудови договори посоченото по-горе дружество.
Било констатирано, че дружеството
жалбоподател не води никаква документация относно настанени потребители и нает
персонал и не предоставя социална услуга на адрес: – гр. Варна, ул. „***Д-р. Г.
П.“ № 1. Не се води процедура по прием на потребители и няма регистър на
заявените желания за ползване на социални услуги, съгласно разпоредбата на
чл.17, ал.2, т.2 от ППЗСУ. Установено било, че се води общ регистър на
настанените потребители от двете целеви групи – „Пълнолетни лица с деменция“ и
„Пълнолетни лица психични разстройства“ .
Комисията установила, че към момента
на проверката от настанените 45 лица, 3 от тях нямат медицински документи,
удостоверяващи диагноза „психични разстройства“ и здравословното им състояние
на отговаряло на целевата група- „Пълнолетни лица психични разстройства“. Не се
водел и регистър на настанените лица от тази целева група.
Прието било, че описаното от кандидата
в т. 8.1.2 „Квалификация и професионално развитие на служителите, които
осъществяват дейността по предоставянето на услугата“ не съответства на
констатираното при извършване на проверката. Управителят на „Дом за стари хора М.“
ЕООД –И. Н., предоставила на комисията
два трудови договора с работодател -„А 2017“ ЕООД от които било видно, че тя е
назначена за „Управител дом за стари хора без здравни грижи“ и „Социален
работник“, като и двата договора поставят Ноовакова в качеството на управител
на две резидентни услуги с две целеви групи- „Пълнолетни лица с деменция“ и
„Пълнолетни лица психични разстройства“ и същевременно тя е и социален работник
в двете групи.
На комисията не били предоставени
поименно длъжностно и щатно разписание и сключени -граждански договори, нито
длъжностни характеристики.
От представената „Щатна
ведомост на „А 2017“ ЕООД за
месец март 2022г.
Отдел: „***, било
установено, че ведомостта за персонала е обща за двете групи. Констатирано
било, че не са осигурени специалисти, посочени в заявлението- лекар, социален
работник, трудотерапевт, психолог, медицински сестри-3 бр., санитари-5 бр.,
перач, хигиенист-2 бр.и общ работник. Нямало работни кабинети за специалистите
и не се водела отчетни документация за проведени дейности.
Комисията установила, че не се
провежда социална работа с потребителите, както и липсата на план-програма за
развитие на качеството на услугата в съответствие с чл.120 и чл.122 от
ЗСУ.
На комисията не била предоставена
информация относно определен мултидисциплинарен екип, който да изготвя
индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа, както и
да актуализира същите в определен ред и срок.
По отношение на описаното от кандидата
в т. 8.1.3 „Ефективност на услугата с оглед на постигнатите резултати за
лицата, които я ползват, в отговор на потребностите им“ било прието, че не е в
съответствие с констатираното от комисията. Комисията констатирала трикратен
режим на хранене, който включвал: закуска - супа, обяд - основно ястие, вечеря
- основно ястие, като не е била осигурена следобедна закуска, а в
съботно-неделните дни се давала суха храна. Установено било, че храненето не се
осъществява съгласно описаното в заявлението за осигурени 4-хранения дневно:
закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря. Храненето се осъществявало на една
смяна, в обща трапезария на социалната услуга за двете целеви групи.
По отношение на здравните грижи, на
всеки потребител било установено, че има осигурен личен лекар, оказва се помощ
при прием на лекарства, съдействие за получаване на медицинска помощ, други
здравни грижи и услуги. Медицинското обслужване на потребителите се
осъществявало от 4 медицински сестри. Нама обособено помещение за социални
контакти и работни кабинети за специалисти.
В резултат на проверкана, комисията
направила следните изводи:
-„Дом за стари хора М.“ ЕООД не
предоставя социални услуги на посочения адрес и не са установени обстоятелства,
отговарящи на посочените в представеното от кандидата описание на социалната
услуга по заявление № АУ-*** от 02.03.2022г., в частност обстоятелствата по т.
8.1.1 -„Организация и управление на услугата“; т. 8.1.2 „Квалификация и
професионално развитие на служителите, които осъществяват дейността по
предоставянето на услугата“; т. 8.1.3 „Ефективност на услугата с оглед на
постигнатите резултати за лицата, които я ползват, в отговор на потребностите
им“.
Предвид констатираните несъответствия,
установени при извършената проверка на място за установяване на обстоятелства,
посочени в представеното от кандидата описание, комисията, приела, че „Дом за
стари хора М.“ ЕООД не предоставя социални услуги на посочения адрес и не са
установени обстоятелства, отговарящи на посочените в представеното от кандидата
описание на социалната услуга по заявление № АУ-***от 02.03.2022г., в частност
обстоятелствата по т. 8.1.1 „Критерии и стандарти за социални услуги (съгласно
разпоредбата на § 31, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона
за социалните услуги); т. 8.1.1 „Организация и управление на услугата“; т.
8.1.2. „Квалификация и професионално развитие на служителите, които
осъществяват дейността по предоставянето на услугата” и т. 8.1.3 „Ефективност
на услугата с оглед на постигнатите резултати за лицата, които я ползват в
отговор на потребностите им“.
В обжалваната заповед административният
орган възприел констатациите, отразени в КП № КП-***/20.04.2022г. и направил
извод, че към момента на постановяване на акта дружеството жалбоподател не
отговаря на критериите и стандартите за предоставяне на социална услуга
„резидентна грижа", съгласно разпоредбата на § 31, ал.3 от ПЗР на ЗСУ,
поради което не отговаря на условията за издаване на лиценз по чл.148, ал. 1,
т. 5 от ЗСУ и на основание чл.153, ал.1 от ЗСУ, във връзка с чл.148, ал. 1, т.5
от ЗСУ, § 31, ал.3 от ПЗР на ЗСУ, чл.6, т.5 от Устройствения правилник на АКСУ,
Констативен протокол № КП-***/20.04.2022г. Изпълнителния директор на АКСУ
отказал издаването на лиценз на „Дом за стари хора М.“ ЕООД, за предоставяне на
социалната услуга „резидентна грижа"", с целева група „Пълнолетни
лица психични разстройства“.
При така
изложената фактическа обстановка съдът като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.168, ал. 1 във
връзка с чл.146
от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано
лице, в законоустановения срок, при наличие на правен интерес за оспорването,
тъй като заповедта засяга неблагоприятно интересите му, поради което е
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗСУ изпълнителният
директор на Агенцията за качеството на социалните услуги със заповед отказва
издаването на лиценз. Оспорената Заповед №РД-3129-3-5 от 29.04.2022г., с която е отказано
издаването на лиценз е издадена от изпълнителния директор на АКСУ-София, с
оглед на което е постановена от компетентния по закон орган.
Заповедта е постановена в писмена форма и
съдържа необходимите реквизити, съгласно изискването на чл.59, ал.2 от АПК.
Посочено е, както правното основание за упражненото от изпълнителния директор на АКСУ
правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка
за постановяване на акта. В обстоятелствена част на заповедта е описано
фактическото основание за осъщественото публично право, с обосноваване от
фактическа и правна страна на констатациите и на следващите се от тях правни
изводи. Предвид горното съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдът приема, че при издаване на акта не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Условията и реда за издаване на лиценз е
уреден в глава Х от ЗСУ. Съгласно чл.
148, ал.1 от ЗСУ лицензът се издава, когато кандидатът е лице по чл.29, ал.3,
т.2 или чл.30; не е обявен в несъстоятелност или не е в производство за
обявяване в несъстоятелност; не е в ликвидация; не е осъждан за престъпление от
общ характер, като за юридическите лица това изискване се отнася за членовете
на управителните им органи; предлага социални услуги, които отговарят на
стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните
услуги. За издаване на лиценз кандидатите подават до изпълнителния директор на
Агенцията за качеството на социалните услуги заявление. Съгласно чл. 150, ал.1
от ЗСУ АКСУ разглежда заявленията за
издаване на лиценз в двумесечен срок от постъпването им. Съгласно чл.150, ал.2
от ЗСУ при констатиране на несъответствия
и/или непълноти в представените документи АКСУ дава на заявителя указания и
14-дневен срок за отстраняването им, като срокът за разглеждане на заявлението
започва да тече от отстраняване на несъответствията и/или от предоставянето на
допълнителната информация. В конкретния случай е неоснователно възражението на
дружеството жалбоподател за неспазване на чл.150, ал.2 от ЗСУ. Не са налице и
не се твърди от жалбоподателя, че са били налице несъответствия и/или
непълноти, които да са отстраними, доколкото не се оспорва факта, че назначената
комисия е проверила именно обекта с посочен в заявлението адрес. От
съдържанието на КП № КП-***/20.04.2022г.
е видно, че проверен именно обекта посочен в заявлението. Не се твърди и наличието на социална услуга отговаряща на
стандартите и критериите за местоположение на материалната база. Не става ясно
и кои конкретно несъответствия и/или непълноти жалбоподателя е бил лишен от
възможност да отстрани/представи, които да водят до отмяна на оспорения акт на
това основание.
Съгласно чл.150, ал.5 от ЗСУ при необходимост АКСУ
извършва проверка на място за установяване на обстоятелства, посочени в
представеното от кандидата описание на социалната услуга. Издадена е заповед от
изпълнителния директор на АКСУ №РД-18-176 от 10.03.2022г., за извършване на
проверка за установяване на обстоятелствата посочени от кандидата. Въз основа
на същата е извършена проверка на адрес
– гр. Варна, ул. „***Д-р. Г. П.“ № 1, а не както се твърди в жалбата да е
проверявано друго дружество-„А 2017“ ЕООД. Констатациите на комисията са
обективирани в констативен протокол №***/20.04.2022г. ЗСУ не предвижда изрично
връчване на съставения в производството протокол и възражението за невръчването
му не обосновава извод за допуснато съществено нарушението на производствените
правила водещо на това основание до отмяна. Отделно от това, както в хода на
административното, така и в хода на съдебното производство не са представени
доказателства от жалбоподателя опровергаващи констатациите и изводите на комисията, които са възприети и от органа издал акта.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се подвеждат в посочената като
правно основание за неговото издаване норма, съответно - следват ли се
разпоредените с акта правни последици.
По делото не е налице спор, че
дружеството жалбоподател е подало заявление № АУ-3129-4/02.03.2022г. за
издаване на лиценз за социалната услуга „резидентна грижа“, с целева група „Пълнолетни
лица психични разстройства“ и адрес на предоставяне – гр. Варна, ул. „***Д-р.
Г. П.“ № 1. Не е спорно и обстоятелството, че сградата на посочения адрес, в
която се предоставя резидентната услуга, е собственост на С. Г. Ч.,
предоставена с договор за наем на Е.И. г., който от своя страна преотдал същата
на „Дом за стари хора М.“ ЕООД с договор за наем от 01.03.2022г.
Дружеството жалбоподател не е ангажирало
доказателства, с които да се опровергава верността на констатациите относно собствеността
или договора за наем на сградата на посочения в заявлението адрес за
предоставяне на социалната
услуга. Поради това правилни и необорени са констатациите и извода на издателя
на заповедта за отказ, че дружеството-жалбоподател е наемател в сграда в гр. Варна,
ул. „***Д-р. Г. П.“ № 1; че заявителя не води никаква документация и не
предоставя социална услуга на адрес: гр. Варна, ул. „***Д-р. Г. П.“ № 1. Не се
води процедура по прием на потребители и няма регистър на заявените желания за
ползване на социални услуги, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 2 от
ППЗСУ.
Съгласно чл.134 ал.3 от ЗСУ доставчиците на
социални услуги могат да предоставят интегрирано всички видове социални услуги,
като не се допуска интегрирано предоставяне на отделни социални услуги за
резидентна грижа в обща специализирана среда.
Легалното определение на "Специализирана среда" дадено в §1 т.35 от
ДР на ЗСУ сочи, че е физическо пространство, което осигурява необходимите
материални условия (сграден фонд, оборудване, обзавеждане и други) за
предоставяне на социална услуга. Съгласно чл. 148
ал.1 т.5 от ЗСУ лицензът се издава, когато кандидатът
предлага социални услуги, които отговарят на стандартите за качество,
определени в Наредбата за качеството на социалните услуги.
Доколкото дружеството жалбоподател е
посочило адрес в гр. Варна,
ул. „***Д-р. Г. П.“ № 1 и с оглед констатациите на място, обективирани в КП №***/20.04.2022г.
съдът приема, че „Дом за стари хора М.” ЕООД не предоставя социални услуги на
посочения адрес и не се установяват обстоятелства, отговарящи на посочените в
представеното от кандидата описание на социалната услуга по заявление № АУ-***от
02.03.2022г., в частност обстоятелствата по т. 8.1.1 „Критерии и стандарти за
социални услуги (съгласно разпоредбата на § 31, ал. 3 от Преходните и
заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги); т. 8.1.1
„Организация и управление на услугата“; т. 8.1.2. „Квалификация и професионално
развитие на служителите, които осъществяват дейността по предоставянето на
услугата” и т. 8.1.3 „Ефективност на услугата с оглед на постигнатите резултати
за лицата, които я ползват в отговор на потребностите им“. Съдът е указал на
жалбоподателя, че е негова доказателствената тежест да установи, че са били
налице условията за издаване на лиценз, което в случая не е сторено като не се
твърди и не са ангажирани доказателства, че посочените факти в
констативния протокол и оспорената заповед са неверни.
С оглед събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установи, че заявената социална услуга от жалбоподателя не отговаря на
стандартите и критериите за местоположение на материалната база. Базата не
отговаря на описанието в заявлението за издаване на лиценз. Правилно изпълнителния
директор на АКСУ преценил, че социалната услуга в гр. Варна, ул. „***Д-р. Г. П.“ № 1 не отговаря на изискванията на чл.40е от ППЗСП, които действат,
тъй като в §31, ал.3 от ПЗР на ЗСУ е разписано, че до приемането на наредбата
за качеството на социалните услуги се прилагат критериите и стандартите за тях,
които са приети до влизане в сила на ЗСУ.
Предвид изложеното жалбата е изцяло неоснователна. Тъй
като не се установи наличие на основание по чл.146 от АПК за отмяна на Заповед
№ РД-3129-3-5 от 29.04.2022г. за отказ за издаване на лиценз, оспорването й с
жалбата следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора своевременно
направеното искане за присъждане на за юрисконсултско възнаграждение на
ответната страна следва д абъде уважено. На основание чл. 143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК,
вр. чл.144 АПК,
вр. с чл.37
от ЗПП вр. с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, жалбоподателя
„Дом за стари хора М.“ ЕООД – гр.Варна следва да бъде осъден да заплати на
Агенция за качеството на социалните услуги – София сумата в размер на 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение, което е съответно на фактическа и правна сложност на спора, провеждането по делото
само на едно открито заседание, без множество процесуални действия и искания от
страните.
Водим
от това и на основание чл.172 ал.2 АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх.№8409/27.05.2022г. подадена от „Дом за
стари хора М.“ ЕООД-гр.Варна против Заповед № РД-3129-3-5 от 29.04.2022г. на Изпълнителния
директор на Агенция за качеството на социалните услуги -гр.София.
ОСЪЖДА „Дом за стари хора М.“ ЕООД–гр.Варна
с ЕИК ***да заплати на Агенция за качеството на социалните услуги –
гр.София сумата в размер на 100/сто/лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред
Върховен административен съд по реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: