№ 39360
гр. София, 30.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110116061 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Ю. Ж. Т. срещу „В.К.“
АД.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и
пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и чл. 143, ал. 1 ЗЗП; чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 79, ал.1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за прогласяване
недействителността на Договор за паричен заем № 5688130/23.03.2021 г., а в условията на
евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузата от договора, предвиждаща
заплащане на „такса за експресно разглеждане на документи“ в размер на 943,50 лв.,
клаузата, уреждаща годишния процент на разходите, както и клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 628,80 лв.; за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1459,55 лв., представляваща общата
стойност на неоснователно извършени плащания за възнаградителна лихва, такса за
неустойка и такса експресно разглеждане по посочения договор за паричен заем, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 1250 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди във връзка с договора, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 20.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 23.03.2021 г. като заемател сключил с „В.К.“ ООД Договор за
паричен заем № 5688130/23.03.2021 г. за сумата от 1500 лв. при фиксиран годишен лихвен
процент /ГЛП/ в размер на 40.32 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49.49
% и срок на заема 14 месеца, разделен на 30 броя двуседмични вноски. Твърди, че в чл. 1, ал.
2 - 4 от договора било уговорено, че преди подписването му заемателят е избрал доброволно
да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение
на паричен заем, като за извършената от кредитора допълнителна услуга заемателят дължи
такса за експресно разглеждане на документи (чл. 1, ал. 3 от договора) за отпускане на
паричен заем в размер на 943,50 лв., която следвало да се заплати от заемателя разсрочено -
на равни части, и да се включи в размера на всяка от погасителните вноски. В чл. 4, ал. 1 от
договора било предвидено в 3-дневен срок от усвояването на сумата заемателят да
предостави като обезпечение на задълженията му поръчителство от физическо лице, което
трябва да отговаря на конкретно посочени условия, или банкова гаранция. Съгласно чл. 4,
ал. 2 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължал
неустойка за неизпълнение в размер на 628,80 лв., платима разсрочено ведно с
погасителните вноски чрез еднаква по размер добавка към всяка от тях, на съответната
падежна дата и в този случай дължимата двуседмична вноска ставала в размер на 115,32 лв.,
1
а общото задължение по договора възлизало на 3459,60 лв. Твърди, че по този договор е
извършил плащания в общ размер от 2959,55 лв. за срок от 8 месеца (от 23.03.2021 г. до
24.11.2021 г.).
Твърди, че сключеният между страните договор е изцяло недействителен. Счита, че
клаузата за заплащане на неустойка в размер на 628,80 лв. противоречи на закона и добрите
нрави. Посочва, че тя не изпълнява присъщите на неустойката функции, а осигурява скрито
възнаграждение на кредитора. Освен това твърди, че клаузата, установяваща задължение за
заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, в
размер на 943,50 лв. също противоречи на закона и добрите нрави. Посочва, че с
уговорената клауза заемодателят изисква допълнително задължение за изпълнение на
присъщите му услуги. В допълнение на това счита, че таксата представлява пряк разход по
кредита, с оглед на което следва да бъде включена към ГПР. Твърди, че посоченият в
договора ГПР от 49.49 % не отговаря на действителния такъв в кредитното отношение,
доколкото само за периода от усвояването (23.03.2021 г.) до погасяването (24.11.2021 г.) е
било заплатено възнаграждение в размер, почти равен на главницата. Твърди, че при
включването в ГПР на начислените по договора такси за неустойка и експресно разглеждане
значително се надхвърля максимално установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК праг. Твърди, че
договорът е сключен при общи условия, като не е било налице индивидуално уговаряне на
клаузите, с оглед на което клаузата за ГПР се явявала нищожна, което от своя страна водело
до нищожността на целия договор за кредит. Счита, че с оглед недействителността на
договора и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК дължи единствено чистата стойност на
кредита. Освен това сочи, че клаузите на договора не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици
от сключване на договора.
Твърди, че клаузата за неустойка за неосигуряването на обезпечение е недействителна
и доколкото кредиторът има задължение да се запознае с платежоспособността на
кредитополучателя преди сключването на договора, а не да включва неустойка, която да
осигурява обезпечението след сключването на договора за кредит. Посочва, че
неизпълнението на задължение, което не е пряко свързано с кредита не води до никакви
вреди за кредитора. В допълнение посочва, че клаузата налага допълнително задължение на
длъжника при неизпълнение на договора, което води до кумулирането на мораторна лихва и
неустойка за забава, което е недопустимо.
Поддържа, че в случая е налице неоснователно обогатяване, доколкото е заплатил
недължими по договора суми, тъй като недействителността на договора води до задължение
единствено за връщане на главницата по договора. Твърди, че надплатената от него сума е в
размер на 1459,55 лв., като същата подлежи на възстановяване.
Твърди, че във връзка със сключването на Договор за паричен заем №
5688130/23.03.2021 г. и изпълнението му е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес и силно безпокойство, негативни емоции, имал проблеми със съня, станал
раздразнителен и напрегнат, които неимуществени вреди възлизали на сумата 1250 лв. С
оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва предявените
установителни искове за прогласяване на нищожност на договора и отделни негови клаузи
като недопустими, поради липсата на правен интерес, доколкото ищецът е предявил
осъдителни искове, в предмета на които подлежи на разглеждане действителността на
договора и неговите клаузи. Счита, че с предявения иск ищецът единствено цели
обогатяване с разноски, което представлява злоупотреба с право. По същество оспорва
исковете като неоснователни. По отношение на клаузата за неустойка посочва, че тя е
начислена с оглед неизпълнението на поети от заемателя договорни задължения. Твърди, че
не е принудил ищеца да сключи договора за заем, като той е бил наясно с клаузите и при
несъгласие с тях е имал възможност да не сключи договора. Твърди, че непредоставянето на
обезпечение поставя несигурност за ищеца да събере главницата, което е основният му
предмет на дейност и източник на приходи. Сочи, че при получаването на СЕФ ищецът е
бил информиран с изискванията за предоставяне на обезпечение, като е имал достатъчно
2
време да се снабди с поръчител или да осигури банкова гаранция. Ответникът твърди, че е
изпълнил европейските изисквания, като е проучил платежоспособността на длъжника и е
преценил, че може да сключи договора при посочените условия. Посочва, че заемателят е
разполагал със срок от 14 дни да се откаже от сключения договор, в който случай би дължал
единствено връщането на главницата по кредита. Посочва, че не е налице кумулиране на
неустойка за забава и мораторна лихва, доколкото неустойката се претендира от изтичането
на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а
законната лихва от настъпването на падежа по договора до изплащането на задължението.
Оспорва услугата по експресно разглеждане на документи да е такава по управление или
усвояване на кредита, доколкото същата се извършва преди сключването на кредита.
Счита, че посоченият ГПР в договора е правилен. Счита, че задължението за
неустойка за неизпълнение на задължение по договора не следва да се включва в ГПР, а
включването й би представлявало нарушение на правилата на ЗПК. По отношение на
таксата за експресно разглеждане посочва, че същата е допълнителна услуга, като клиентът
доброволно е избрал да я ползва, поради което не следва да се прибавя към ГПР. Посочва, че
ГПР е под 50 %, с оглед на което не надвишава допустимата законова граница. Твърди, че в
процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, като е
уговорен срок на договора, както и условията по прилагането му. Твърди, че при фиксиран
лихвен процент липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК. Счита, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, доколкото липсва задължение
да се посочва математически алгоритъм за изчисляване, както и изчерпателно изброяване на
всички разходи, включени в ГПР. Твърди, че договорът е сключен по предложение на
кредитополучателя, поради което същият е имал възможност да влияе върху съдържанието
на клаузите. Твърди, че ищецът се е запознал с преддоговорната информация, попълнил е
въпросници за кандидатстване по кредита, въз основа на които били договорени клаузите на
кредита. Оспорва договорът да съдържа неясни и двусмислени клаузи, тъй като съдържал
цялата изискуема от закона информация. Оспорва да е налице неоснователно обогатяване,
доколкото ищецът не бил заплатил суми без правно основание. Оспорва иска за
неимуществени вреди, тъй като счита, че не е налице виновно неизпълнение от ответното
дружество на договорно задължение и причинна връзка между него и твърдените от ищеца
вреди. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането
на сторените по делото разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК,
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, вр. чл. 146 ЗПК,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че договорът за кредит,
респ. оспорените клаузи са нищожни на заявените с исковата молба основания, а именно, че
чрез същите се нарушават изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 33 ЗПК, чл. 10а ЗПК, че са
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, евентуално че накърняват
добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
е заплатил твърдените суми, че те са постъпили в патримониума на ответника, а ответникът
следва да докаже, че сумите са платени на годно правно основание.
По иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл 52 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно договорно правоотношение между
страните, неизпълнение на поето от ответната страна задължение по договора, претърпените
от ищеца неимуществени вреди и техния размер, причинно-следствена връзка между
неизпълнението и твърдените вреди.
Съдът отделя на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите, че между страните е
сключен процесният договор за кредит, както и че същият е с посоченото в исковата молба
3
съдържание.
Съдът обявява на страните, че служебно следи на основание чл. 7, ал. 3 ГПК за
неравноправност на клаузите, включени в съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност
възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност
на клаузи от договора.
По исканията на страните:
Съдът намира, че следва да приеме представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и
относимо и следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за допускането на един свидетел при режим на довеждане за
претърпените от него неимуществени вреди е относимо и допустимо и следва да бъде
уважено.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаването на ответника да
представи Договор за паричен заем № 5688130/23.03.2021 г., както и стандартен европейски
формуляр и погасителен план към него, както и общи условия, действали към момента на
сключването му. Ответникът също е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаването на
ищеца да представи стандартен европейски формуляр, доколкото твърди, че същият е
изготвен в един екземпляр, който е в притежание на ищеца. Съдът приема, с оглед
изложените от страните твърдения, че следва да задължи ответника в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи Договор за паричен заем № 5688130/23.03.2021 г.,
погасителен план и общи условия, действали към момента на сключването му, както и да
задължи ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи
стандартен европейски формуляр към договора за кредит, доколкото ответникът твърди, че
СЕФ не е в негово държане.
Останалите доказателствени искания на ответника следва да се оставят без уважение,
като неотносими към предмета на спора, като при постановяване на крайния си съдебен акт
и присъждането на разноски съдът ще съобрази изложеното от ответника, като в случай, че
твърди, че не са налице предпоставките на чл. 38 ЗАдв. за присъждане на възнаграждение за
безплатна правна помощ, му дава ВЪЗМОЖНОСТ да ангажира съответни доказателства.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 20.11.2024 г. от
10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, при депозит в размер на 350 лв., вносим от ищеца по сметка на Софийски
районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Б., специалност: счетоводна отчетност, която да се
уведоми за възложената експертиза и да се призове за откритото съдебно заседание, след
представяне на доказателства за внасяне на депозита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника да представи Договор за паричен
заем № 5688130/23.03.2021 г., погасителен план към него, както и общи условия, действали
към момента на сключването на договора, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на това задължение могат да бъдат
4
приложени последиците на чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца да представи стандартен европейски
формуляр към процесния договор за кредит, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на това задължение могат да бъдат
приложени последиците на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане на ищеца за доказване на
претендираните от ищеца неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника, като
в случай, че твърди, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, вр. ал. 2 ЗАдв. за
присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ в полза на процесуалния
представител на ответната страна, дава възможност на ответника да ангажира съответни
доказателства в срок до откритото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат
да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис
от отговора на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5