Р Е Ш Е Н И Е № 395

гр. Сливен, 14.12.2023  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- I състав,  в съдебно заседание  на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                  Съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                         Ваня Фърчанова                като разгледа докладваното от              съдията Слав Бакалов            административно  дело № 20237220700277/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.54 ал.6 от ЗКИР във вр.с чл.145 от АПК.

Образувано по жалба на М.В.М. *** против Заповед № 18-6789/15.06.2023 г., издадена от Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Сливен, с която на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и на кадастралните регистри на гр. Сливен, съгласно скица-проект № 15-646766/15.06.2023 г., състоящо се в разделяне на поземлени имоти по влязъл в сила ПУП (непълнота и грешка), нанасяне на нови обекти в кадастралната карта, а именно: поземлен имот с идентификатор 67338.441.522, с площ: 2136 кв.м. собственост на Ю.Д.М., Н.Д.М., М. Т. М., М. Г. М., Н.М.М., М. М.М. и Д. Г. М.; поземлен имот с идентификатор 67338.441.523 с площ: 2314 кв.м., собственост на М. Г. М., Н.М.М., М. М.М. и Д. Г. М.. Нанасяне на сграда с идентификатор 67338.441.523.1 с площ 34 кв.м., сграда с идентификатор 67338.441.523.2 с площ 9 кв.м., сграда с идентификатор 67338.441.523.3 с площ 6 кв.м. и заличени обекти от кадастралната карта и кадастралните регистри.

В жалбата се твърди, че при издаването на оспорената заповед е нарушено изискването на чл. 26 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, като не са уведомени всички собственици на засегнатите имоти, конкретно не бил уведомен оспорващия, поради което бил лишен от възможността да представи възражение, относно местонахождението на новопроектираната граница за разделянето на двата имота. Счита, че тази новопроектирана граница не отговаря на установения във времето режим на ползване на съсобствения имот. Твърди, че при промяната на кадастралната карта е допуснато нарушение като границата между имотите е неправилно отразена. Моли съда да постанови решение, с което измени обжалваната заповед.

В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си адв. Г.М. поддържа жалбата. Твърди, че е налице несъответствие в границите на двата имота, които са нанесени в кадастралната карта, спрямо действителната уговорка за ползване. Представя писмени бележки, в които моли съда да отмени заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалба – Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Сливен, чрез пълномощника си адв. Р.К. оспорва жалбата. Твърди, че има регулационен план, влязъл в сила, обявен по надлежния ред, съответно имало и документи за собственост въз основа на този план, с които административният орган следвало да се съобрази. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна Н.М.М. не изразява становище по жалбата.

Заинтересованите страни Н.Д.М. и Ю.Д.М., чрез пълномощника си адв. Д.П. считат подадената жалба за неоснователна. Същите имали нотариален акт за притежаваната от тях земя, който бил издаден на база на влезлия в сила регулационен план на селищно образувание „Селището“, местност „Селището“ и настоящата разработка единствено отразявала допуснатата грешка в отразяването на този регулационен план на кадастралната карта на гр. Сливен. Моли съда да отхвърли подадената жалба. Претендира за направените по делото разноски.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано по заявление вх. № 01-285565- 19.05.2023г., подадено в Служба по геодезия, картография и кадастър Сливен от Ю.Д.М. с искане за изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр.Сливен, общ.Сливен за имот с идентификатор 67338.441.215, представляващо нанасяне на имотна граница, в съответствие с влязлата в сила дворищна регулация при действието на ЗТСУ (отм.) и в съответствие с правото му на собственост, съгласно нотариален акт №167, том XXVIII от 16.11.2005 г. на Служба по вписванията. (л.49-54)

Заявителката е счела, че границите на УПИ I-472 в кв.36 по плана на гр.Сливен, м."Селището", чийто собственик е, не са отразени в кадастралната карта на гр.Сливен, общ.Сливен и попадат в част от имот с идентификатор 67338.441.215. Към заявлението са приложени необходимите документи и материали и е изработен проект за изменение на КККР от правоспособно лице по ЗКИР, в съответствие с разпоредбите на чл.74, и чл.75 от Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016г. на МРРБ. (л.56-64)

На основание чл.26, във връзка с чл.34, ал.3 от АПК за започване на административното производство са уведомени Н.М.М. и Н.Д.М. чрез препоръчана пратка (л.46) Съобщението до М. Т. М., М. Г. М. и М. М.М., на основание чл.18а ал.10 от АПК е поставено на таблото на СГКК Сливен и електронната страница на АГКК на 01.06. и свалено на 09.06.2023 г. (л.48). На посочените лица, като собствениците на имот с идентификатор 67338.441.215, е дадена възможност за становище и ангажиране на доказателства по преписката с уведомление изх.№ 24-16390-30.05.2023г.. В предвидения срок е постъпило възражение от Н.М.М. срещу исканото изменение, в което е посочено, че не е съгласна с разделянето по предвидения начин, а иска да бъде разделен в посока север-юг, както е бил разделен от нейния баща и чичо и М. (л.34)

За установяване правото на собственост заявителката Ю.Д.М. е предоставил протокол от 18.04.1950 г. по нот.дело № 142/1950 г. на Околийски съд Сливен, с който Д. Г. М. е признат за собственик на мараш в местността Гаговец в землището на гр.Сливен от 4 декара (л.44); удостоверение за наследниците на Д. Г. М., от което е видно, че негови наследници са Н.Д.М. и Ю.Д.М. (л.38), както и нотариален акт №167, том XXVIII от 16.11.2005г. на Служба по вписванията при РС Сливен, с който М. Т. М., Н.Д.М. и Ю.Д.М. са признати за собственици на основание давностно владение и наследство на имот I-472, кв.36 по плана на гр.Сливен, м."Селището" с площ 2100 кв.м. (л.37)

По административната преписка е представен нотариален акт №172, том I нот.дело № 279/1974 г. на РС Сливен, с който М. Г. М. е признат за собственик по давностно владение и наследство на овощна градина в местността Гаговец в землището на гр.Сливен от 2 декара (л.43) Въз основа на този нотариален акт М. Г. М. е дарил на всяка от дъщерите си Н.М.М. и М. М.М. по една овощна градина от 600 кв.м. в местността Гаговец в землището на гр.Сливен( л.39-42).

Видно от виза - скица за проектиране от 21.03.2007 г. на Началник отдел ТУА в Община Сливен, въз основа на горепосочените документи Н.М.М., М. М.М. и наследниците на Д. Г. М. са записани като собственици на парцели I-472 и II-472, кв.36 по плана на гр.Сливен, сел.обр. "Селището". (л.36)

  Имот с идентификатор 67338.441.215 при одобряването на КККР със Заповед № № РД-18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, е отразен с площ 4450 кв.м., като собственост на Н.М.М. и наследниците на Д. Г. М., ведно с три броя сгради попадащи в имота. (л.116-117)

Видно от удостоверение за наследници № 9400-16800 от 12.08.2022 г. на Община Сливен, М. Г. М. е оставил като наследници Н.М.М. и М.В.М. – наследник на М. М.М. (л.9)

Процесното изменението се състои в разделяне на ПИ по влязъл в сила ПУП (непълнота и грешка) и

1. Нанасяне на нови обекти в КККР, а именно:

- поземлен имот с идентификатор 67338.441.522 с площ: 2136 кв.м., начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), собственост на Ю.Д.М., Н.Д.М. и М. Т. М. въз основа на документ: Нотариален акт № 167 том XXVIII peг. 9412 дело 6661 от 16.11.2005г., издаден от Служба по вписванията, М. Г. М. въз основа на документ: Нотариален акт № 172 том I дело 279 от 20.02.1974г., издаден от PC гр.Сливен, Н.М.М. въз основа на документ: Нотариален акт № 119 том X peг. 2864 дело 3884 от 19.08.1975г., издаден от PC гр.Сливен, М. М.М. въз основа на документ: Нотариален акт № 120 том X peг. 2865 дело 3885 от 19.08.1975г., издаден от PC гр.Сливен, и Д. Г. М. въз основа на документ: Други от 18.04.1950г.;

- поземлен имот с идентификатор 67338.441.523: площ: 2314 кв. м, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), собственост на М.Г. М. въз основа на документ: Нотариален акт № 172 том I дело 279 от 20.02.1974г., издаден от PC гр.Сливен, Н.М.М. въз основа на документ: Нотариален акт № 119 том X peг. 2864 дело 3884 от 19.08.1975 издаден от PC гр.Сливен, М. М.М. въз основа на документ: Нотариален акт № 120 том X peг. 2865 дело 3885 от 19.08.1975г., издаден от PC гр.Сливен, Д. Г. М. въз основа на документ: Други от 18.04.1950г.;

- сграда с идентификатор 67338.441.523.1: площ: 34 кв. м, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, няма данни за собственост;

- сграда с идентификатор 67338.441.523.2: площ: 9 кв. м, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, няма данни за собственост;

- сграда с идентификатор 67338.441.523.3: площ: 6 кв. м, предназначение: Селскостопанска сграда, няма данни за собственост;

2. Заличени обекти от КККР:

- поземлен имот с идентификатор 67338.441.215: площ: 4450 кв. м, начин на трайно ползване: За вилна сграда, собственост на Н.М.М. въз основа на документ: Нотариален акт № 119 дело 3884 от 01.01.1975г., н-ци Д. Г.М. въз основа на документ: Други от 18.04.1950 г.;

- сграда с идентификатор 67338.441.215.1: площ: 34 кв. м, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, собственост на Н.М.М. въз основа на документ: Нотариален акт № 119 дело 3884 от 01.01.1975г., н-ци Д.Г. М. въз основа на документ: Други от 18.04.1950 г.;

- сграда с идентификатор 67338.441.215.2: площ: 9 кв. м, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, собственост на Н.М.М. въз основа на документ: Нотариален акт № 119 дело 3884 от 01.01.1975г., н-ци Д. Г. М. въз основа на документ: Други от 18.04.1950г.;

- сграда с идентификатор 67338.441.215.3: площ: 6 кв. м, предназначение: Селскостопанска сграда, собственост на Н.М.М. въз основа на документ: Нотариален акт № 119 дело 3884 от 01.01.1975г., н-ци Д. Г. М. въз основа на документ: други от 18.04.1950 г;

При одобряването на процесното изменение на КККР, административния орган е приел, че за случая е относима разпоредбата на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, и производството попадало в хипотезата за отстраняване на „непълнота или грешка" в КККР, формулирана в §1, т.16 от ДР на ЗКИР, с правно основание чл.51, ал.1, т.2 и чл.54, ал.1 и 4 от ЗКИР, конкретно основание отстраняване на „непълнота". Заявителят се легитимирал като собственик на УПИ I-472, кв.36 по плана на гр.Сливен, м."Селището" с нотариален акт №167, том XXVIII от 16.11.2005г. на Служба по вписванията. При изследването и съпоставянето на представените по преписката документи за собственост се установявало, че заявителят е придобил през 2005 г., въз основа на давностно владение УПИ I-472 в кв.36 по плана на гр.Сливен, м."Селището" (одобрен със Заповед № РД 15-437/06.05.1994.), като дворищно-регулационните линии са трансформирани в имотни граници с влизане в сила на регулационния план при действието на ЗТСУ (отм.) Заинтересованото лице и подало възражение срещу исканото изменение Н.М.М. се легитимирали като съсобственик с нотариален акт № 119, том X, дело 3884, рег.2864 от 19.08.1975г. на РС-Сливен, без да са представени и да са налични данни за извършена делба на създадените по силата на плана парцели. Предвид факта, че регулационният план е влязъл в сила при действието на разпоредбите на ЗТСУ (отм.), то по силата на самия закон парцелните граници се трансформирали в имотни такива за имота. Това водило до извода, че възражението е неоснователно по отношение на отразяването на липсващата дворищно-регулационна граница между УПИ I-472 и УПИ II-472, кв.36 като имотна граница в имот 67338.441.215 по КККР на гр.Сливен. При анализ на документите за собственост и липсата на данни за реализирана делба следвало да се вземе предвид действието на ЗТСУ (отм.) към онзи момент, а именно, че правата на собственост върху имота послужили за кадастрална основа при изработване на плана за регулация, преминавали в права на собственост върху всеки един от парцелите, които са отредени за този имот. В случая част от документите за собственост удостоверявали противопоставими права, поради което, административният орган следвало да приеме, че при регистриране на собствеността за имот с проектен идентификатор 67338.441.522 следва да се приложи разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице и. Ж.Ж., от чието заключение става ясно, че със заявление вх.№ 01-285565/19.05.2023г., Ю.Д.М. е входирала проект за изменение на КККР на гр.Сливен за ПИ 67338.441.215, с който се предвижда разделяне му на два имота отговарящи на предвижданията на регулационния план на м."Селището", одобрен със Заповед №РД 15-437/06.05.1994г. (образуването на два парцела УПИ I-215 (стар I-472) и УПИ II-215 (стар II-472) в кв.36) и на правото на собственост съгласно н.а. 167, т.27, рег.9412, дело 6661/16.11.2005г. изд. от СВ гр.Сливен. За територията м."Селището", гр.Сливен. имало изработен един единствен план по фотограметричен метод посредством самолетно заснемане през 1986г. Плана е одобрен, като кадастрален и регулационен със Заповед №РД 15-437/06.05.1994г. В него процесиите имоти присъстват с пл.472 и парцели I-472, II-472 в кв.36. След приемане на Кадастралната карта на гр.Сливен със Заповед №РД-18-31 от 19.04.2006г., имот пл.472 получава идентификатор 67338.441.215. По възлагане от Община Сливен през 2015 г. е оцифрен регулационния план на м."Селището" и изготвен върху Кадастралната карта на гр.Сливен. Парцели I-472 и II-472, кв.36 стават с номера I-215 и II-215, кв.36. Парцели 1-472 и 11-472, кв.36 са създадени при изготвянето на регулационния план заедно с цялата територия на м."Селището". Обявени са чрез процедура по ЗТСУ в Държавен вестник, като плана влязъл в сила със Заповед №РД 15-437/06.05.1994г. Нямало процедура или регламент обявяването на цялостен план да се съобщава (обявява) на всеки собственик поотделно.

След проучване в налични Географски информационни системи, като GoogleEarth, СИЗП (Системата за идентификация на земеделските парцели) към ДФЗ, които поддържали сателитни и самолетни изображения създадени в различни моменти назад във времето, както и посещение от страна на вещото лице на процесния имот (на 16.11.2023г.), експертът не е установил някакъв режим на ползване или белези (огради, синури, различни култури и обработки). На всички налични снимки ползването било в цялост за пл.472. Проектът за изменение предмет на настоящото производство бил прилагане на одобрена, приложена и влязла в сила регулация на м."Селището", а не на предишен начин на ползване.

На приложената Комбинирана скица 1, с оранжева дебела линия била нанесена проектната граница разделяща ПИ 67338.441.215 на два проектни имота 67338.441.522 и 67338.441.523 (построена било по данни от скицата проект приложена на стр.31 от делото). Линията била построена върху цифров модел на Кадастралната карта на гр. Сливен и регулационния план на местност „Селището", гр. Сливен. Тя била идентична с дворищно-регулационната граница (син цвят), между парцели I-215 (стар I-472) и II-215 (стар II-472) в кв.36.

Горната фактическа обстановка е несъмнена, тя е установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната експертиза, която като компетентно изготвена, безпристрастна и обоснована съдът възприема изцяло.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Оспореният административния акт е съобщен на оспорващия на 19.07.2023 г., а  жалбата е подадена на 01.08.2023 г., т.е. подадена е в 14 дневния срок по чл.149 ал.1 от АПК. Оспорващият е страна в производството по издаване на оспорения административен акт, поради което притежава непосредствен правен интерес от оспорването.

По основателността на жалбата:

Жалбата е основателна.

Съгласно даденото в чл. 2, ал. 1 ЗКИР определение, кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. В разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗКИР е предвидено, че кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1) изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2) непълноти или грешки; 3.) явна фактическа грешка. Според ал. 2, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки, т. е. несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние според дефиницията на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Разпоредбите на чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР предвиждат, че непълнотата или грешката се допълва или поправя въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на картата и регистъра на недвижимите имоти, а ал. 2 на текста императивно постановява, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред – в същия смисъл е и чл.70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Такъв "спор за материално право" според легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР на Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР на МРРБ е налице, когато в проекта за изменение на КК местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

В кръга на служебно дължимата проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът на първо място констатира, че оспорената заповед е издадена от Началника на СГКК - Сливен за имот, за които е поискано изменението в КККР, находящ се на територията на гр.Сливен, и като съобрази разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, намира, че проверяваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.

При служебната проверка за законосъобразност на заповедта съдът установи, че в хода на проведеното пред ответника административно производство са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Заинтересовани от изменението на кадастъра са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, чиито права са засегнати от изменението съгласно определението дадено в  § 1, т. 13 ДР ЗКИР. За легитимацията е необходимо доказване на правото на собственост или на ограничено вещно право с нотариални или други заместващи ги актове, удостоверяващи права върху съответните обекти на кадастъра – чл. 41, ал. 2, т. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР, или вписване в кадастралния регистър, от чието доказателствено действие лицата могат да се ползват при условието на чл. 2, ал. 5, изр. 2 ЗКИР. (Определение № 8554 от 12.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3703/2023 г., II о.) По административната преписка са били представени данни, че един от собствениците на процесния имот е М. М.М. (Нотариален акт № 120 том X peг. 2865 дело 3885 от 19.08.1975г., издаден от PC гр.Сливен, виза - скица за проектиране от 21.03.2007 г. на Началник отдел ТУА в Община Сливен), но въпреки това административния орган не е положил усилия за установяване на нейния адрес, при което би получил информация, че е починала и следва да се конституира в производството нейния наследник – оспорващия М.В.М.. Вместо това, за внесения проект за изменение на ККР е съобщено на М. М.М., чрез поставяне на съобщение на таблото в СГКК Сливен и публикация на ел.страница на АГКК. Съгласно чл.36 ал.6 от АПК органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството. По административната преписка липсват данни, че ответника е положил усилия да издири адресите на всички заинтересовани страни, както и данни за гражданското им състояние, а непосредствено е предприел действия за връчване на съобщението по реда на чл.18а ал.10 от АПК. Следва да се посочи, че този ред е допустим само когато са изчерпани възможностите по чл.18а ал.6-9 от АПК, а по преписка липсват данни, че административния орган е положил усилия за установяването на настоящ или постоянен адрес или месторабота на заинтересованите страни.  В този смисъл административния орган не е изпълнил в пълнота задължението си по чл.26 ал.1 от АПК. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като за производството, в което е издаден оспорения административен акт, М.В.М. е научил едва след издаването му и тогава на същия е предоставена възможност да изложи възраженията си относно него. Тези възражения са доказани в съдебното производство и се изразяват в неустановеност на граница в имот, който е отразен като съсобствен, съществуване на спор за имуществено право, поради което при наличие на тези данни в производството по издаване на оспорения административен акт, административния орган би стигнал до различен извод за основателността на подаденото заявление за изменение на КККР.  

В настоящия случай Началникът на СГКК - Сливен се е произнесъл по заявление с искане за изменение на КККР в производство по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР - изменение на КККР - отстраняване на непълнота в КК на Сливен. Част от заинтересованите лица са уведомени за започване на административното производство по реда на чл. 70, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, като конкретни възражения относно основателността на исканото изменение на КККР са изложени от заинтересованата страна Н.М.М.. Административният орган не е спазил в пълнота изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК и чл. 70, ал. 2 от Наредбата за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая посредством събиране и обсъждане на всички относими по заявлението данни и доказателства, като изцяло е пренебрегнал данните съдържащи се в Нотариален акт № 172 том I дело 279 от 20.02.1974г., издаден от PC гр.Сливен, Нотариален акт № 119 том X peг. 2864 дело 3884 от 19.08.1975г., издаден от PC гр.Сливен, Нотариален акт № 120 том X peг. 2865 дело 3885 от 19.08.1975г., издаден от PC гр.Сливен, виза - скица за проектиране от 21.03.2007 г. на Началник отдел ТУА в Община Сливен.

Целта на предвидената в ЗКИР процедура е да установи реално съществуващите граници на засегнатите от исканото изменение имоти и дали тези граници съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица. В случая административния орган не е съобразил намиращи се при него данни относно правата на собственост на лицата легитимиращи се като собственици на имот с идентификатор 67338.441.215. Според представените документи за собственост, Н.М.М. и М.В.М. са придобили въз основа на дарение и наследство собствеността върху овощна градина в местността Гаговец в землището на гр.Сливен от 2 декара или 2000 кв.м.. Този имот е отразен в кадастралната карта одобрена със Заповед №РД 15-437/06.05.1994 г., като част от имот с пл.№ 472, за който са отредени парцели I-472, II-472 в кв.36 по плана на гр.Сливен, записани като собственост на Н.М.М., М. М.М. и наследниците на Д. Г. М. При одобряването на КККР имот пл.№ 472 е заснет като имот с идентификатор 67338.441.215 с площ 4450 кв.м., но дори и да бъде съобразен представения от заинтересованата страна нотариален акт №167, том XXVIII от 16.11.2005г. на Служба по вписванията, за имот с площ 2100 кв.м., то остава неизяснен въпросът за останалите 350 кв.м. от имот с идентификатор 67338.441.215. Наред с това още в административното производство е заявено несъгласие от една от заинтересованите страни с твърдения за неустановеност на границата между отделни имоти, което административния орган не е обсъдил в детайли. Както бе посочено по-горе този пропуск на административния орган води до необоснованост на административния акт, защото би могъл да доведе до различен правен извод. Административният орган е обсъдил само графичната част на КККР и последно представените документи за собственост, според които заинтересованите лица Н.Д.М. и Ю.Д.М. се легитимират като собственици на имот I-472 в кв.36 по плана на гр.Сливен, м."Селището", с площ приблизително съответстваща на предвидения в проекта за изменение на КК имот 67338.441.522. В същото време техния наследодател Д. Г. М. е отразен като собственик на проектен имот 67338.441.523 с площ 2314 кв.м. въз основа на документ от 18.04.1950 г. Именно тези документи, както и документите за собственост на оспорващия и заинтересованата страна Н.М. дават основание да се приеме, че съществува спор за материално право, съобразно легалната дефиниция посочена по-горе. От тези представени документи става ясно, че наследодателите на страните по делото: Д.Г.М.и М. Г. М. са притежавали отделни имоти в местността Гаговец в землището на гр.Сливен, а не както е отразено в плана одобрен със Заповед № РД 15-437/06.05.1994 г. - един съсобствен имот. По какъв начин имот пл.№ 472 е станала съсобствен, как площта на този имот е станала 4450 кв. м. и съществува ли разделно владение на части от този имот и в какви граници е това владение, са въпроси, който следва да бъдат изследвани именно в производството по разрешаване на този спор.

Исканото изменение предвижда обособяване на два имота в границите на поземлен имот с идентификатор 67338.441.215, за който е отразено в предходен план, че е съсобствен. За да уважи искането административния орган се позовава на приложението на влязъл в сила ПУП, одобрен при действието на ЗТСУ. По смисъла на § 22 от ДР на ЗУТ, "Подробният устройствен план се счита за приложен: 1. по отношение на регулацията: а) с влизането в сила на административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16; б) със сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се предвиждат; в) с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства; 2. по отношение на застрояването - с полагането на фундаментите на строежите по издадени строителни книжа.

Съгласно § 6 ал.1 от ПР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на този закон териториално устройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си. Посочените планове се изменят при условията и по реда на този закон. Съгласно ал.2 от същия текст, действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищно регулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона.

Съгласно разпоредбата на  § 8 ал.1 от ДР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно регулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Съгласно ал.2 от същия текст собствениците на поземлени имоти по ал. 1 могат да: 1. приложат влезлите в сила неприложени дворищно регулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; 2. поискат изменение на дворищно регулационните планове при условията и по реда на този закон; 3. поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.

От данните по делото е видно, че за урегулиране на парцел I-472 в кв.36 по плана на гр.Сливен е било предвидено придаване по регулация на част от имот пл.№ 473 (скица към заключението на експертизата). Заявителката Ю.Д.М. се легитимират като собственик именно на този парцел, но административния орган не е изяснил, дали титула за собственост е издаден за площта на парцела съгласно регулационния план или не. Независимо, че обхвата на поземлен имот с идентификатор 67338.441.215 не включва тази придаваема част и същата не е предмет на оспорената заповед, тя има значение за определяне площта и местоположението на правото на собственост на Н.Д.М. и Ю.Д.М. върху процесния недвижим имот, респективно за преценка дали местоположението и границите на имота съответстват на титулът им на собственост.

Както бе посочено по-горе наследодателите на страните по делото: Д.Г.М.и М. Г. М. са притежавали отделни имоти като площ и граници, които при одобряването на ДРП са заснети като един имот. Това заснемане не би могло да създаде съсобственост, тъй като няма конститутивно действие по отношение правото на собственост и вероятно представлява грешка в кадастралния план. Такова действие би имал дворищно-регулационния план, ако е бил приложен. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК, с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. В този смисъл административния орган е следвало да изясни въпросът дали собствениците на отделни имоти, съгласно представените документи за собственост, са уредили помежду си регулационните отношения, за да приеме, че е налице приложен план и трансформация на регулационните граници в имотни. Като не е сторил това е издал административен акт в противоречие с разпоредбата на чл.35 от АПК

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства с целта на ЗКИР, насочени към регламентиране на обществените отношения във връзка с отразяването на имотите в кадастралната карта и кадастралните регистри.  С оглед направените изводи за основателност на жалбата, същата следва да се уважи. В жалбата е създадена привидност, че оспорената заповед се обжалва само в частта относно границата между проектни имоти 67338.441.522 и 67338.441.523, но изложените възражения са относно цялостната незаконосъобразност на оспорената заповед, което е потвърдено и в представените писмени бележки по делото от страна на оспорващия. При липса на конкретна вътрешна граница, то не биха могли да съществуват посочените проектни имоти, което води до извод за неправилност на заповедта в нейната цялост. Доколкото по делото се изясни, че липсва каквато и да е граница разделяща имот 67338.441.215, а поради това и липсват отделни имоти които могат да се индивидуализират като площ и граници, то несъмнено предмет на спора е цялостното изменение на КККР за целия имот 67338.441.215. Това обстоятелство, както и наличието на спор материално право, който изключва възможност за одобряване на исканото изменение на КККР, води до извода, че оспорената заповед следва да бъде отменена в нейната цялост.

При този изход на правния спор е основателно искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски. Същият претендира за сумата 1910 лв., от които 10 лв. внесена д.т., 1500 лв. адвокатски хонорар и 400 лв. депозит за експретиза. Възражението за прекомерност на ответника с правно основание  чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Платеният от страната хонорар за един адвокат надвишава с 250 лв.  минималния размер, визирани в чл.8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но с оглед фактическата и правна сложност на делото не следва да бъде намаляван.

Ответникът по оспорването не е правил искания за разноски.

Искането на заинтересованите страни Н.Д.М. и Ю.Д.М. за разноски е неоснователно, тъй като изходът на правния спор е неблагоприятен за тях.

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на М.В.М. ***, Заповед № 18-6789/15.06.2023 г., издадена от Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Сливен.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати на М.В.М., ЕГН **********,***, направени по делото разноски в размер на 1910 (хиляда деветстотин и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: