Решение по дело №49/2022 на Районен съд - Ардино

Номер на акта: 1
Дата: 9 януари 2023 г.
Съдия: Дарина Байданова
Дело: 20225110200049
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Ардино, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Байданова
при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева
като разгледа докладваното от Дарина Байданова Административно
наказателно дело № 20225110200049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0238-000413 от
27.10.2022 г., издадено от Началник група към ОД МВР-Кърджали, РУ
Ардино, с което на А. З. Т., с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000
лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и са отнети
10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР за извършено
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от соченото за
нарушител лице А. З. Т. от гр.******, чрез упълномощен защитник, който
намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е нарушено
правото му на защита,поради лишаването му от възможност да даде кръвна
проба за химическо изследване и неиздаване на талон за кръвни
изследвания,вкл. дори да е издаден такъв, същият не е надлежно оформен без
участието на жалбоподателя. Твърди и негодност на описаното техническо
средство „Дрегер-7510“ с фабричен № 0054 към момента на проверката,
поради липса на поставени стикери, удостоверяващи годността му.Оспорва
изцяло фактическите констатации в АУАН. Моли съдът да отмени изцяло
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. В
съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено, поради допуснато процесуално нарушение
във фазата на установяване на административното нарушение, поради
непредоставяне на предвидена в специалната наредба възможност на
жалбоподателя да направи кръвно изследване чрез връчване на талон за
изследване по образец до края на дадените от контролния орган 45
минути,както и поради липса на данни, че нарушителят е взел именно
решение да не дава кръвна проба, удостоверено с изрично писмено изявление
1
на самия нарушител.Сочи се,че нарушителят следвало лично да впише датата
и часа ,в които му е предявен талонът за кръвно изследване и с подписът си да
удостовери изявлението, което е направил. В случая счита,че
актосъставителят иззел тази възможност на жалбоподателя и го лишил от
възможност да направи това изявление със съзнанието,че то може да бъде
заместено от самия контролен орган. Намира за неспазена процедурата, тъй
като счита,че дори жалбоподателят да е считал първоначално,че не следва да
дава кръвна проба, в следващите 45 минути е следвало да можа да даде
такава, от което бил лишен от контролния орган, нарушавайки правото му на
защита. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище,
в което оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди
наказателното постановление.Претендира юрисконсулстко възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2022 г. свидетелите И. Б. Ф. и Р. М. Х. - оправомощени
длъжностни лица за осъществяване на контрол по ЗДвП и съставяне на АУАН
по ЗДвП, били на работа от 18:00 часа до 06:00 часа и извършвали контрол по
безопасност на движението на ул.“Бели брези“ до автогара гр.Ардино. Около
21:42 часа полицейските служители спрели за проверка л.а.„*****“, с рег. №
*******, собственост на трето лице – Е. Г. Б., но управляван от
жалбоподателя А. З. Т., установен по документи и констатирали, че водачът
лъха на алкохол, поради което го изпробвали с техническо средство Дрегер
7510 с фабричен номер 0054, което отчело положителен резултат от 1,13 на
хиляда концентрация на алкохол. Поради това на водача бил съставен и
връчен акт за установяване на административно нарушение № GA 34797 от
09.10.2022 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 предл.1 от ЗДвП, който той
подписал без възражения и получил екземпляр от него. Издаден бил и Талон
за изследване с бл. № 0028122, в който първоначално жалбоподателят
собственоръчно вписал „приемам“ показанията на техническото средство
Дрегер 7510, с фабр.№ 0054 и и се подписал, но след разговор по телефона
заявил пред полицейските служители, че отказва да даде кръвна проба в
ФСМП-Ардино в определеното за това време - 45 минути от връчването на
талона, което обстоятелство било вписано от свидетеля и актосъставител И.
Ф., заедно с датата на талона за изследване,което жалбоподателят
удостоверил със свой втори подпис в графа: „Подпис на провереното лице“.
Не е спорно, че екземпляр от талона за изследване не е връчен на
соченото за нарушител лице.
На 27.10.2022 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с
което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП жалбоподателят бил санкциониран с „глоба” в размер на 1 000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, както и на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР били отнети 10
контролни точки на водача.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите И. Б. Ф. и Р. М. Х., както и от писмените доказателства - НП
2
№22-0238-0000413/27.10.2022 г., издадено от Неджатин Мехмед Вели, на
длъжност – началник група „ОП“ към ОДМВР на Кърджали, РУ – Ардино,
Акт за установяване на административно нарушение № GA 34797 от
09.10.2022 г., Талон за изследване №0028122, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0238-000047 от 09.10.2022 г.,
Разпечатка на Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARBA0054, Справка за
нарушител на А. З. Т. и справка за собственост на МПС, Протокол за
преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха в
„Лаборатория за проверка на анализатори на алкохола в дъха и радар
скоростометри“ от 12.05.2022г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., изменена
и допълнена със заповед №8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на
вътрешните работи, Заповед № 292з-15/04.01.2022 г. Заповед №8121з-
825/19.07.2019 г. на Министерство на вътрешните работи.
При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите И. Б. Ф. и Р. М. Х. – преки очевидци, като
логични, последователни, взаимно допълващи се и установяващи по
безспорен начин релевантните по делото факти относно изпълнителното
деяние на процесното нарушение, неговото авторство, както и времето и
мястото на осъществяването му. Същите в кръга на своите правомощия
установяват,че на инкриминираната дата и място жалбоподателят е
управлявал лек автомобил след употреба на забранено от закона количество
алкохол, а именно, 1,13 на хиляда, установено с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с фабр. № ARBA0054, преминало последваща проверка за
годност. Показанията на сочените свидетели напълно кореспондират и с
писмените доказателства по делото. Така, не се установява жалбоподателят да
е направил възражение по изложените в съставения АУАН фактически и
юридически констатации след предявяването му, както и в срока по чл.44,ал.1
от ЗАНН, напротив, получил е екземпляр от него без възражения. На
следващо място, собственоръчно е вписал в талона за изследване и се
подписал, че приема показанията на Дрегер Алкотест 7510 с фабр. №
ARBA0054 от 1,13 на хиляда, но удостоверил с подписа си отразеното от
актосъставителя,че отказва да дава кръвна проба за медицинско изследване.
Ето защо, съдът намира, че обсъжданите гласни доказателства съдържат
необходимата категоричност и достоверност, поради което изцяло ги
възприема.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но разгледана по
същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи,
че на процесната дата и място жалбоподателя е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „******“ с рег.№ *******, с концентрация на
алкохол в кръвта от 1,13 на хиляда, който резултат е установен с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARBA 0054 (преминал
успешно периодична проверка за техническа изправност и в срока на годност
видно от Протокол с рег. № 3286р-22951 от 12.05.2022 година, в които
фигурира и използвания в деня на проверката уред), отчел 1,13 промила
алкохол, с резултата от която проба и показанието на апарата жалбоподателят
е запознат. Редът, по който е установена концентрацията на алкохол е
3
съобразен с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, респ. Наредба № 1 от 19.07.2017 година за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Разпитаните по делото свидетели –
полицейски служители свидетелстват разясняването на правата на
жалбоподателя и процедурата във връзка с ползването на техническо
средство, респ. възможността да даде кръвна проба и/или да бъде тестван с
доказателствен анализатор за установяване наличие, респ. липса на алкохол в
кръвта му. На същия е издаден талон за медицинско изследване, съдържащ
установената концентрация на алкохол, тъй като такъв се издава винаги след
тестване с техническо средство и жалбоподателят се е съгласил първоначално
с резултата и изрично е удостоверил с подписа си, че отказва да даде кръвна
проба. Или, ясно и категорично той е приел показанията на техническото
средство, поради което съдът не споделя довода на защитата, че въпреки тези
безспорни факти и обстоятелства, актосъставителят задължително следвало
да му връчи екземпляр от талона за изследване,тъй като до края на дадения
срок от 45 минути жалбоподателят би могъл да ревизира мнението си за
даване на кръв за изследване и с неизпълнение на това задължение е
допуснато съществено нарушението на процесуалните права на соченото за
нарушител лице, ограничаващо правото му на защита. Това е така, тъй като в
попълнената бланка по образец - Приложение № 1 към чл.3,ал.2 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози изрично
е дадено указание в случай,че лицето приеме показанията на техническото
средство или теста, останалата част от талона за изследване не се попълва и
на лицето не се връчва екземпляр от него. Ето защо, с оглед изявленията на
жалбоподателя, че приема показанията на техническото средство и
непосочване в талона за изследване по какъв друг от предвидените начини ще
се изследва - с доказателствен анализатор и чрез даване на кръвна проба,
следва да се приеме, че изследването е извършено по начина, предвиден в
закона, следователно, посочената в АУАН и в НП концентрация на алкохол е
категорично доказана по надлежния ред.
Следователно законосъобразно наказващият орган е преценил, че
жалбоподателят е действал в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
забраняващ на водачите да управляват пътни превозни средства с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Неизпълнението на
посочената императивна норма е съставомерно като административно
нарушение съгласно чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждащ наказание
„лишаване от право” да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 12 месеца и „глоба” от 1 000 лв. за всеки, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда
включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух. Наложените две кумулативно
предвидени наказания са в абсолютен размер и срок, поради което липсва
основание по аргумент от чл.27, ал.5 от ЗАНН за определяне на наказанието
под предвидения най-нисък размер.
Правилно са отчетени и подлежащите на отнемане контролни точки при
влизане на наказателното постановление в сила и по-конкретно 10 точки на
основание чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
4
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения
на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описанието на
констатираното нарушение е точно и ясно, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация, при което съдът намира,че установената по
делото фактическа обстановка съответства на посочената като нарушена
правна норма на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по
чл.174, ал.1, т. 2 от ЗДвП, като и двете разпоредби са изписани със своите
белези. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените Актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия
казус констатациите от АУАН се потвърждават по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства,с оглед на което следва извод, че
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е доказана по несъмнен
начин и правилно е подведено деянието на жалбоподателя под посочената
санкционна норма, предвиждаща административнонаказателна отговорност
за водач на моторно превозно средство, който управлява с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, разноски в полза на жалбоподателя не се
следват, но на осн. чл.63,ал.3 и ал.5 от ЗАНН в негова тежест следва да се
възложат претендираните от ответника по жалбата разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП във вр. с
чл.27е от НБПП, който съдът предвид проведеното по делото единствено
съдебно заседание без участие на АНО и осъществяването на защитата му с
писмено становище, намира, че следва да присъди в размер от 80,00 лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0238-000413 от
27.10.2022 г., издадено от Началник група към ОД МВР-Кърджали, РУ
Ардино, с което на А. З. Т., с ЕГН **********,от гр.******, ул. „*******“ №
**, ет.** ап.**, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и са отнети 10 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР, за извършено
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. З. Т., с ЕГН **********,от гр.*******, ул. „********“ №
**, ет.**, ап.** да заплати по сметка на ОД на МВР-Кърджали направените
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
5
съд - Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
6