МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 4178/2020 г. ПО ОПИСА НА
СГС, НК, 24 СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт против В.А.К., за това, че
на 30.05.2019 г. около 09.30 часа, в
къща, ***, без надлежно разрешително съгласно Закона
за наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) (в нарушение на чл. 30, вр.
чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1, Списък I „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични (Обн. ДВ. бр. 87 от 04.11.2011 г., в сила от 10.11.2011 г.,
приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г.) и в нарушение на Единната конвенция за
упойващите вещества на ООН от 1961 г. и допълненията към нея, ратифицирана от
Република България) държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – коноп, с общо тегло 22.29 грама,
на стойност 133.74 лева, както следва:
- 1 /един/ брой стъклен буркан,
съдържащ растителна маса – коноп, с тегло 21.77 грама, със съдържание на
активния наркотичен компонент тетрахидроканабинол 12%, на стойност 130.62 лева;
- 2 /два/ броя сгъвки, съдържащи
растителна маса – коноп, с тегло 0.52 грама, със съдържание на активния
наркотичен компонент тетрахидроканабинол 12%, на стойност 3.12 лева;
като
е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК.
В съдебното заседание от 21.04.2021 г. представителят на държавното
обвинение поддържа повдигнатото от СГП обвинение срещу подсъдимия В.А.К..
Счита, че в хода на досъдебното производство са събрани безспорни
доказателства, касаещи авторството на деянието, поради което предлага на съда
да признае подсъдимия за виновен и да му определели наказание около средния размер на
предвиденото в закона. Доколкото процесното престъпление е извършено в изпитателния
срок на предишно осъждане, моли да бъде постановено изтърпяване на отложеното
наказание.
Защитникът на подсъдимия– адв. С., моли К. да бъде признат за невиновен по така повдигнатото обвинение. Намира, че в
хода на съдебното следствие не са събрани никакви преки доказателства относно специалната
цел за разпространение, тъй като свидетелят К. е заявил, че не е купувал
наркотични вещества никога от подсъдимия, разследването е водено предубедено, а
В.К. не е знаел,
че в дома му има наркотични вещества. Алтернатимно моли съдът да го признае за виновен за осъществено деяние по
чл. 354а, ал. 5 от НК и да му наложи само наказание „глоба“.
Другият защитник
на К. – адв. Д., също
иска подсъдимият да бъде признат за невиновен, тъй като не е знаел, че в дома
му има наркотични вещества, защото е мислел, че при предишно претърсване и
изземване, предприето по друго наказателно производство, са били иззети.
Намира, че показанията на полицейските служители и на свидетеля К. следва да не
бъдат кредитирани.
В последната си дума
подсъдимият отрича да е разпространявал марихуана.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.А.К. е роден на *** ***, с ЕГН: **********, българин,
български гражданин, със средно образование, мениджър в „Н.“ ЕООД, живущ в с. Панчерево, ул. „****“ № ***. Същият
е осъждан.
В участък „Панчерево“ при 08 РУ-СДВР получили
информация, че лице, с
прякор „Канадеца“, след излизането си от следствения арест на 04.04.2019 г., съхранява
в дома си наркотични вещества и ги разпространява. След проверка лицето било
установено като подсъдимия К..
На 30.05.2019 г. полицейските
служители – свидетелите А.С., Б.С. и Й.П., посетили адреса на подсъдимия К. в с. Панчерево, ул. „****“ № ***,
където видяли голямо количество пари и усетили специфична миризма на марихуана.
Било извършено претърсване и изземване в условията на неотложност, като
единствен начин за запазване и събиране на доказателства, от Ц.Й., разследващ
полицай при 08 РУ-СДВР, в присъствието на поемни лица – свидетелите М.Р.А.
и С.Г.Й., както и на А.П.– младши експерт при 08 РУ-СДВР, Й.К.П. – разузнавач
при 08 РУ-СДВР, и подсъдимия В.А.К., за което бил съставен протокол (л. 13-14 от
ДП).
Били иззети предмети, описани
както следва в протокола:
-
2
броя топчета растителна маса, намерени зад фасонка на стената, намираща се зад
вратата на спалнята;
-
1
брой стъклен буркан, съдържащ растителна маса, намерен в пространство в
спалнята над вратата и скосения таван;
-
банкноти
български левове със следния номинал: 16 броя банкноти с номинал от 50 лева,
110 броя банкноти с номинал от 20 лева и 73 броя банкноти с номинал от 10 лева;
всичко с обща стойност 3730 лева.
За иззетите наркотични вещества подсъдимият К. заявил, че са негова собственост, за лична
употреба, а иззетата
сума пари – месечният му доход за периода 1 май – 31 май, получен от трудово
правоотношение с „Н.“ ЕООД. Същият е бил веднага задържан за срок до 24 часа на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а на 31.05.2019 г. – привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК.
На основание чл. 164, ал. 2 от НПК, прокурор при СГП е поискал от СГС да одобри протокола за извършеното на
30.05.2019 г., за време от 09.30 часа до 10.55 часа, претърсване на
помещения в жилище, находящо се в с. Панчерево, ул. „****“ № **, обитавано
от подсъдимия. С определение от 31.05.2019 г. по НЧД № 2224/2019 г. по описа
на СГС, НО, 20
състав, съдия от СГС е одобрил
извършеното
претърсване на
основание чл. 164, ал. 2
от НПК (л. 12 от ДП).
В хода на разследването били назначени и изготвени физикохимична експертна справка (л. 49 от ДП) и физикохимична експертиза (л. 54-55 от ДП) на намерените и иззети 2 обекта растителна маса (Обект № 1 –
веществото в буркана, Обект № 2 – 2 броя топчета) при
претърсването на жилището, обитавано от подсъдимия К.. Видно от заключението на физикохимичната експертна справка, изготвена в отдел
„Експертно-криминалистическа
дейност“
при СДВР по протокол № 1762–Х/2019 от 31.05.2019 г., предоставената растителна маса от
двата обекта представлява коноп с наличие на канабиноиди, а нетното негло на
обектите преди анализа, претеглено на везна с клас на точност II, било както следва: Обект № 1 -21.77 грама,
Обект № 2 – 0.52 грама. Съгласно заключението на вещото лице в отдел „Експертно-криминалистическа
дейност“
при СДВР, изготвило физикохимичната експертиза по протокол №
326–Х/2019 от 11.07.2019 г.,
двата обекта
представляват коноп по външни белези и химичен състав, процентното съдържание
на наркотичния им компонент тетрахидроканабинол е 12%, а нетните им тегла
съвпадат с посочените в физикохимичната експертна справка. Посочено е още, че
конопът (марихуана) е включен в Списък I – „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
Видно от
назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза от 08.08.2019 г. (л. 71-72 от ДП),
изготвена въз основа на заложените стойности в Постановление на Министерски
съвет № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, стойността на иззетите наркотични вещества била
установена, както следва:
- за обект № 1 – марихуана с
нето тегло 21.77
грама, цена за грам - 6
лева, стойност - 130.62
лева;
- за обект № 2 – марихуана с нето тегло 0.52 грама, цена за грам - 6 лева, стойност - 3.12 лева;
- общо – марихуана с нето
тегло 22.29 грама, на стойност 133.74 лева.
Съгласно заключението на
назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза (л. 62-67 от ДП), подсъдимият В.К. бил психично
здрав, не страдал от психиатрични заболявания в тесния смисъл на понятието, не
е бил диспансеризиран в психиатричните служби и няма вродени или придобити
интелектуални разстройства. У него не е бил налице оформен синдром на
зависимост към наркотични вещества със съответния комплекс от промени на физиологично,
когнитивно и поведенческо ниво. По време на инкриминираното деяние са липсвали
качествени нарушения на съзнанието му по смисъла на чл. 33 от НК – той е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
а психичното му състояние към момента на изследването не се е явявало пречка за
неговото участие във всички фази на наказателното производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото
доказателства, закрепени в гласни и писмени доказателствени средства, писмените
и веществени доказателства, както и способи на доказване - експертизи, а
именно: протокол за претърсване и изземване (л. 13-14 от ДП), физикохимична експертна справка (л. 49 от ДП), физикохимична експертиза (л. 54-55 от ДП), комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза (л. 62-67 от ДП), съдебно-оценителна експертиза (л. 71-72 от ДП), справка за
съдимост на подсъдимия, показания
на свидетелите, дадени
да съдебната фаза: Т. Б. К. (л. 49), Г.Г.Г. (л. 49), А.В.Р. (л. 49-50), С.А.П. (л. 50), Д.В.М.
(л. 50-51), Й.Г.К. (л. 51-52), П.А.А. (л. 52), В.С.Г. (л. 53), Й.К.П. (л.
52-57), Б.В.С. (л. 57-59), А.Д.С. (л. 83-85), С.В.С. (л. 85-86), С.Г.Й. (л.
86-87), М.Р.А. (л. 87-88), В.В.П. (л. 103-104), К.Е.К. (л. 139), както
и всички писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, и веществени доказателства,
приобщени по реда на чл. 284 от НПК. Същите са годна доказателствена основа за обосноваване
изводите на съда, относно подлежащите на доказване факти и обстоятелства.
Според съдебения състав,
в настоящия случай могат да бъдат обособени две групи доказателства,
закрепени в гласни и писмени доказателствени средства. Съгласно първата група, разгледана
в цялост, би могло да се направи обосновано предположение, че подсъдимият е
извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК. Тя се
подкрепя от показанията на свидетелите Й.К.П., Б.В.С. и А.Д.С.. Втората група
доказателства е изградена въз основа на обясненията на подсъдимия К. и е
подкрепена от показанията на почти всички останали свидетели. Съгласно нея В.А.К.
е държал наркотични вещества, но не с цел разпространение, а единствено за
лична употреба, което деяние осъществява състава на престъплението по чл. 354а,
ал. 3 от НК.
Настоящият състав на съда
намира, че въпросът за разпространението на наркотични вещества от подсъдимия
има съществено значение за изхода на делото. Следователно основна задача пред съда
е да определи налице ли е специалната цел при престъплението по чл. 354а, ал.
1, изр. 1, пр. 4 от НК, а именно – разпространението, или не е.
Съдът намери, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, си противоречат
и не установяват наличието на описаното в обвинителния акт деяние.
Относно първата група
доказателства:
При проведения на
13.01.2021 г. разпит на свидетеля Й.П. на етапа на съдебното следствие, съдът
констатира противоречие с показанията, дадени от него на досъдебната фаза,
относно миризмата на марихуана. Видно от протокол за разпит на свидетел от
30.05.2019 г. (л. 34 от ДП), Й.П. е твърдял, че в жилището на подсъдимия се е
усещала „силна миризма на марихуана“, а при проведеното съдебното следствие на
13.01.2021 г. същият свидетел посочи, че тогава е усетил „лека миризма на
марихуана“, както и че е миришело „по-слабо“ в сравнение с извършено
претърсване и изземване по друго наказателно производство срещу същия подсъдим.
След прочитането на показанията му от 30.05.2019 г. във връзка с разпоредбата
на чл. 281 от НПК, св. П. заяви, че поддържа тях, а не дадените на съдебното
следствие.
При проведения на
13.01.2021 г. разпит, свидетелят Б.С., в противоречие с колегата си Й.П., заяви,
че на 30.05.2019 г. е усетил „остра миризма на марихуана“. Подобно на него, на
08.03.2021 г., при разпит, свидетелката А.С. няколко пъти заяви, че е усетила в
жилището на подсъдимия „силна миризма на марихуана“.
При разпит на 08.03.2021 г.
и двете поемни лица – С.Г.Й. и М.Р.А., заявиха, че в къщата, която обитава
подсъдимият, категорично не са усетили никаква миризма на марихуана при
направеното претърсване и изземване на 30.05.2019 г. Естествено, за гражданите не съществува
задължението да знаят каква е миризмата на марихуана и да могат да я
разпознават. В настоящия случай, обаче, не може да не бъде взето предвид, че и
двете поемни лица заявиха пред съда, че знаят как следва да мирише марихуаната.
Отделно от това, във
връзка с констатирания от защитата на подсъдимия почти пълен идентитет между
показанията на свидетелите Б.В.С., А.Д.С. и Й.К.П. от 30.05.2019 г, при
проведеното съдебно следствие на 13.01.2021 г., свидетелят П. заяви следното: „не
знам дали моите колеги А.С. и С. да са разпитвани като свидетели по делото, би
трябвало. Разследващият полицай, който води ДП, той ме разпита. Разпитът на
тримата ни не се проведе по едно и също време. Не съм присъствал при
разпита на останалите мои колеги. При моя разпит не съм видял някой от
колегите. Не съм чел разпитите им. … Точно това, което казах, беше записано“.
На същата дата свидетелят
С. категорично отрече да е присъствал на разпита на П. и С. или да се е
запознавал с протоколите от техните разпити преди провеждането на неговия.
Същият заяви: „Когато съм разпитван, съм прочел разпита си. Щом съм го
подписал, значи съм го прочел, значи точно така е било. Беше записано това,
което казах“.
Настоящият съдебен състав
няма как да се съгласи с твърденията на свидетелите П. и С., че в протоколите
за разпит от 30.05.2019 г. са отразени техните лични възприятия за случилото се
в дома на К.. Действително, нормално е тримата да дадат еднопосочни показания,
предвид обстоятелството, че са били назначени като разузнавачи заедно и отново
заедно са посетили адреса на подсъдимия, където са открили наркотичните
вещества. Трудно може да се приеме, обаче, че и тримата ще дадат дословно
еднакви показания, което налага и извода, че казаното от първия от тях е
копирано механично върху протоколите на следващите двама.
В допълнение на
горепосоченото, фактът, че бурканът с марихуана е бил открит затворен, както бе
установено при огледа на веществените доказателства в съдебно заседание, също
прави недостоверни твърденията на полицейските служители, че в жилището се е
усещала силна или остра миризма на марихуана.
Така разгледани,
поотделно и в съвкупност, показанията на Й.К.П., Б.В.С. и А.Д.С. относно
миризмата на марихуана в жилището на подсъдимия, противоречат помежду си, противоречат
на показанията на поемните лица С.Г.Й. и М.Р.А. и на установеното при огледа на
съдебното следствие. Тези несъответствия мотивират съда да приеме, че твърденията
на полицейските служители са очевидно пресилени, а разследването по настоящото
наказателно производство е водено тенденциозно, най-вероятно защото К. е
предходно осъждан за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК. Във връзка с
принципа за разкриване на обективната истина следва да се събират и т. нар.
„оправдателни доказателства“, респ. да се проверяват вече събрани чрез разпит
на обвиняемото лице доказателства, като например това дали същият страда от
мигрена и дали е лекувал симптомите на заболяването, употребявайки марихуана в
България и Канада.
По изложените съображения
не следва да бъдат ценени от съда при постановяването на присъдата показанията
на свидетелите Б.В.С., А.Д.С. и Й.К.П. по отношение на установената от тях
миризма на марихуана в жилището на подсъдимия.
От показанията на
свидетелите Й.Г.К., А.В.Р., С.А.П., Д.В.М. и П.А.А. съдът установява, че К.Е.К.
е работил заедно с подсъдимия при езерото в село Панчерево. Там подсъдимият е
съхранявал лебедка в помещение на работодателя им („Н.“ ООД). През пролетта на
2019 г. лебедката на подсъдимия е била открадната от К.Е.К.. Свидетелят Р. го е
закарал до дома му, тъй като лебедката е тежала, след което е споделил на
свидетеля П., че подозира К. в кражба на същата. С.П. е разказал за
откраднатата лебедка на Й.К., приятелката на подсъдимия, и тя е подала жалба от
името на К., тъй като той към момента е бил с взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“. На по-късен етап лебедката е върната на собственика
ѝ.
Съдът разгледа
горепосочените свидетелски показания с повишено внимание поради възможната
заинтересованост на тези лица, тъй като част от тях са близки на подсъдимия, и
установи, че те са логични, последователни, непротиворечиви и изграждат единна
и непрекъсваема верига от факти, обуславящи несъмнения извод за наличието на
разрив във взаимоотношенията между К. и К., поради извършена от К. кражба на
лебедка, собственост на К.. Посоченият разрив съдът приема, че се явява причина
за дадените на досъдебната фаза показания от свидетеля К., които уличават К. в
извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК (л. 35 от
ДП). Те бяха основно доказателстено средство по настоящото дело, но поради
изричния отказ на К. от тях (л. 139), както и поради установената от настоящия
състав заинтересованост на същия, съдът не следва да ги кредитира, а ги изключва от
доказателствената съвкупност.
Относно сумата на стойност
3730 лева, открита и иззета от дома на К., съдът не намери за установено, че е
придобита в резултат на престъпна дейност. Разследващите органи достигат до
този извод, без той да е подкрепен от нито едно доказателство, единствено
поради поради факта, че сумата е открита в жилище, в което са намерени и
наркотични вещества. Съдът следва да кредитира показанията на свидетеля П.А. и обясненията
на подсъдимия К., че парите са получени във връзка с осъществяваната от „Н.“
ООД дейност, тъй като те са логични, последователни и подкрепени от документите,
предоставени от св. А. на досъдебната фаза, приобщени по предвидения в НПК
ред на съдебното заседание от 21.04.2021 г.
Втората група
доказателства, както беше споменато, е изградена въз основа на обясненията на
подсъдимия К.. Той твърди, че не е продавал наркотични вещества никога, а
единствено употребява марихуана, тъй като страда от мигрена. Неговите обяснения
също са логични, последователни и непротиворечиви. Те се подкрепят и от
показанията на горепосочените свидетели, поради което съдът не намира причина
да не ги кредитира като достоверни. Предходното осъждане на подсъдимия по дело
№ 1378/2019 г., по описа на СГС, 13 състав не доказва специалната цел на
престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК (разпространението), а следва да бъде
разгледано евентуално като отегчаващо отговорността обстоятелство от гледна
точка на личностната характеристика на дееца.
Така установеното по-горе
се подкрепя и от заключенията на вещите лица по назначените физикохимична
експертна справка (л. 49 от ДП) и физикохимична експертиза (л. 54-55 от ДП) на
намерените и иззети 2 обекта растителна маса при претърсването на жилището,
обитавано от подсъдимия К.. Настоящият съдебен състав намира, че следва да ги
кредитира, доколкото същите са ясни, обективни и дават еднакви и допълващи се отговори
на зададените им въпроси.
Видно от назначената и
изготвена съдебно-оценителна експертиза от 08.08.2019 г. (л. 71-72 от ДП),
стойността на иззетите наркотични вещества е 133.74 лева при нето тегло
22.29 грама. Изводите на вещото лице съответстват на нормативната база – те са изградени
въз основа на заложените стойности в Приложение № 2 към член единствен на
Постановление на Министерски съвет № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, както и след
запознаване с всички налични и приобщени към делото документи, поради което съдът
намира, че следва да ги кредитира изцяло.
Левовата стойност на
откритите наркотични вещества в дома на подсъдимия е над четири пъти по-ниска
от минималната работна заплата към момента на извършване на деянието,
постановена с ПМС № 320 от 20.12.2018 г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната, което, разгледано в съвкупност с
останалите доказателства по делото, също изключва специалната цел за
разпространение, а по-скоро разкрива, че подсъдимият К. е държал марихуаната
единствено за лична употреба. До този извод навежда и начинът на съхраняването
ѝ – по-голямата част е намерена в стъклен буркан, а не е била опакована
по начин, позволяващ разпространението ѝ сред други лица. Останалата част
от наркотичното вещество – двата броя топчета растителна маса, намерени зад
фасонка на стената, са на толкова ниска левова и количествена стойност, че също
не предполагат държането им с цел разпространение.
Източник на доказателства от значение за предявеното обвинение е и заключението
на назначената в хода на разследването комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л.
62-67 от ДП), която е изследвала психичното здраве на подсъдимия. Със същата е установено, че той е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, а психичното му
състояние към момента на изследването не се е явявало пречка за неговото
участие във всички фази на наказателното производство. В нея е посочено, че у К.
не е налице оформен синдром на зависимост към наркотични вещества, а се касае
за епизодичен прием на марихуана. Вещото лице е отговорило на поставената
задача изцяло, поради което и това заключение следва да бъде приобщено към
доказателствения материал по настоящото дело.
Не допринасят за
изясняване на доказателствената съвкупност показанията на свидетелката В.С.Г., поради
което няма да бъдат допълнително обсъдени.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
В системата на
общоопасните престъпления против народното здраве и околната среда съществено
място заемат престъпленията, свързани с наркотици. В Наказателния кодекс липсва
легална дефиниция за понятието „наркотично вещество“. В т. 11 от Допълнителните
разпоредби на ЗКНВП е посочено, че това е всяко упойващо и психотропно
вещество, както и всяко друго природно и синтетично вещество, което може да предизвика
състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху
централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната
функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и
други вредни въздействия върху човешкия организъм, и което е включено в
списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗКНВП. В изпълнение на чл. 3, ал. 2
ЗКНВП е издадена Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
с която са приети три отделни списъка, в които са посочени по лимитативен начин
кои растения и вещества се приемат за наркотични. Със Списък I – „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“, за наркотично вещество е приет конопът (канабис, марихуана),
предмет на настоящото престъпление.
Произвеждането,
преработването, придобиването и държането на наркотични вещества е уредено в
разпоредбата на чл. 354а, ал. 1 от НК. Налице ще бъде съставомерно „държане“,
когато деецът няма надлежно разрешение по смисъла на чл. 29 и сл. от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Режимът за извършване на
тази дейност е лицензионен, като при липсата на разрешение за реализирането ѝ
престъплението по чл.354а НК ще бъде осъществено от обективна страна. За да
бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице е необходимо да
бъде установено наличието на наркотично вещество чрез приобщаването му по
делото като веществено доказателство, след което посредством предвидените в
процесуалния закон способи на доказване да бъдат определени неговият вид,
количество и стойност.
От субективна страна,
престъплението трябва да е извършено при наличие на пряк умисъл у дееца. В
съзнанието на последния следва да е била оформена и специална цел – да
разпространи държаните от него наркотични вещества.
Бе установено
по безспорен и категоричен начин, че на описаните в обвинителния акт дата, час
и място, а именно на 30.05.2019 г. около 09.30 часа, в къща, в с. Панчерево,
ул. „****“ № *
ет. *, подсъдимият
К. е държал високорисково наркотично вещество – коноп, с общо тегло 22.29 грама,
на стойност 133.74 лева, както следва: 1 /един/ брой стъклен буркан, съдържащ растителна маса –
коноп, с тегло 21.77 грама, със съдържание на активния наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12%, на стойност 130.62 лева; 2 /два/ броя сгъвки,
съдържащи растителна маса – коноп, с тегло 0.52 грама, със съдържание на
активния наркотичен компонент тетрахидроканабинол 12%, на стойност 3.12 лева.
Фактическата власт върху предмета на престъплението от страна на
подсъдимия е ясно изводима, като се има предвид, че той е поставил наркотика в дома си, зад фасонка
на стената, намираща се зад вратата на спалнята му и в буркан, намерен в
пространство в спалнята над вратата и скосения таван. Мястото, на
което растителната маса е била поставена, изключва възможността да е попаднала там
случайно, по погрешка или без знанието и съгласието на подсъдимия. Свидетелката Й.К. отрича категорично
марихуаната да е била нейна. Не се установиха други лица, живеещи в жилището на
подсъдимия, които да са употребявали наркотични вещества.
Кредитираните от съда
докателства обаче не очертават престъплението, така както е описано от
държавното обвинение. След частичното изключване от доказателствената
съвкупност на показанията на свидетелите Б.В.С., А.Д.С. и Й.К.П., както и след
отказа на К.К. от показанията му, дадени на досъдебната фаза, обстоятелството,
че в обитаваното от подсъдимия жилище освен марихуаната е била намерена и
голяма сума пари, не може да доведе до единствения възможен и обоснован извод,
че тя е придобита в резултат на престъпно държане на наркотични вещества с цел
разпространение, върху което стъпва обвинителната теза.
Съдът поддържа, че от приетите и кредитирани свидетелски показания по
делото е невъзможно да бъде направен извод за наличие на деянието, описано в обвинителния акт, тъй
като няма нито едно
доказателство, което свидетелства за наличието на специална цел у дееца. Количеството на намереното и иззето
наркотично вещество не е такова, че само по себе си да сочи за държане с цел
разпространение. Както беше посочено, левовата стойност на откритите наркотични
вещества в дома на К. е над четири пъти по-ниска от минималната работна заплата
към момента на извършване на деянието, което, разгледано в съвкупност с
останалите доказателства по делото, също изключва специалната цел за
разпространение, а по-скоро разкрива, че подсъдимият К. е държал марихуаната
единствено за лична употреба. До този извод навежда и начинът на съхраняването
ѝ.
Така настоящият съдебен
състав не констатира връзка между иззетата сума пари и държането на вещи, което
е забранено от закона, поради което банкнотите на обща стойност 3730 лева,
иззети с протокол за претърсване и изземване от 30.05.2019 г., следва да бъдат
върнати на В.А.К..
При така установените факти от правна страна съдът прие, че подсъдимият В.А.К.
не е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК, за
което му е повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен акт, тъй като у него липсва специалната
цел да разпространи държаното от него наркотично вещество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 303, ал. 1 от НПК осъдителната присъда не може да почива на предположения.
Поради това съдът прие, че от материалите по делото не може да бъде направен
категоричен и безспорен извод, че подсъдимият К. е извършил инкриминираното
деяние. По изложените съображения съдът оправда подсъдимия по обвинението по
чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 – държане на високорисковото наркотично вещество
с цел разпространение.
Съгласно трайната и
последователна практика на ВКС, оправдателна присъда се постановява, само
когато деянието не съставлява престъпление изобщо, а не само когато не е
престъпление по повдигнатото обвинение (решение № 195/ 19.05.1997 г. по н.д. №
656/ 1996 г., I н.о.; решение № 3/ 17.01.2001 г. на ВКС по н. д. № 682/ 2000г.,
II н. о.; решение № 566/ 12.09.2007 г. на ВКС по н. д. № 237/ 2007 г., I
н.о. и пр.).
Настоящият съдебен състав
констатира, че доказателствената съвкупност обосновава извод за
осъществен от подсъдимия
състав на престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, и като намери, че не са налице основания за
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, както и че престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК е по-леко
наказуемо от повдигнатото в обвинителния акт (с оглед предвидената санкция лишаване
от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева
за престъплението по чл. 354а, ал. 3 и санкцията от лишаване от свобода
от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева по
чл. 354а, ал. 1), във връзка с указанията, дадени с Тълкувателно Решение №
2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение №
57 по н. д. № 13/1984 г. на ОСНК на ВС, съдът преквалифицира деянието в престъпление
по чл. 354а, ал. 3 от НК – на 30.05.2019 г., около 09.30 часа, в къща, в с.
Панчерево, ул. „********, В.А.К. е държал без надлежно разрешително съгласно
ЗКНВП високорисково наркотично вещество – коноп с общо тегло 22.29 грама на
стойност 133.74 лева, както следва: 1 /един/ брой стъклен буркан, съдържащ
растителна маса – коноп, с тегло 21.77 грама, със съдържание на активния
наркотичен компонент тетрахидроканабинол 12%, на стойност 130.62 лева; 2 /два/
броя сгъвки, съдържащи растителна маса – коноп, с тегло 0.52 грама, със
съдържание на активния наркотичен компонент тетрахидроканабинол 12%, на
стойност 3.12 лева.
Фактическата
власт върху предмета на престъплението от страна на К. се доказа.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици. Действията
на подсъдимия материализират неговото субективно отношение към извършеното и
сочат, че в съзнанието му са били оформени ясни представи, че държи наркотично
вещество от конкретен вид, макар за това да няма надлежно разрешение. Подсъдимият признава, че е
употребявал марихуана с медицински цели и тъй като вече е бил осъждан за
държане на марихуана, съдът няма как да приеме, че той няма отношение към
намерените наркотици и да го оправдае за държането им. Изключено е марихуаната
да не е била открита в жилището на К. при извършване още на първото
претърсване, като за това свидетелстват и показанията на св. П., дадени на
съдебното заседание на 13.01.2021 г.
Марихуаната
има наркотично действие и е поставена под контрол съгласно Единна Конвенция на ООН по
упойващите вещества от
1961 г. и допълненията към нея, ратифицирана и от Република България, и от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, доколкото употребата ѝ
представлява висок риск за общественото здраве.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия К. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
Съдът намери, че извършеното
от К. деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с оглед на липсата на
вредни последици. За това свидетелстват: конкретното количество и стойност на
наркотичното вещество – 22.29 грама, на
стойност 133.74 лева; самопризнанието на подсъдимия пред органите на
досъдебното производство и пред съда относно държането на веществото;
употребата му с цел превенция на симптоми на мигрена; липсата на оформен
синдром на зависимост от К..
С оглед на гореизложеното
съдът констатира, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Преценката дали дадено деяние е
общественоопасно е свързана с отрицателното въздействие на същото върху
конкретния обект на посегателство - конкретното засегнато или застрашено
обществено отношение. В случая, родов обект на цитираното по-горе престъпление
са обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите в
страната. От значение за обществената опасност се явява количеството на
наркотичното вещество и неговата пазарна стойност, която, както беше изяснено, е
над четири пъти по-ниска от минималната работна заплата към момента на
извършване на деянието, постановена с ПМС № 320 от 20.12.2018 г. за определяне
нов размер на минималната работна заплата за страната, както и липсата у К. на
оформен синдром на него.
С оглед на гореизложеното
наказанието на К. следва да бъде определено в съответствие с разпоредбата на
чл. 354а, ал. 5 от НК – „в маловажни случаи по ал. 3 и 4 наказанието е глоба до
хиляда лева“.
Отчитайки обстоятелството,
че лицето е осъждано, съгласно влязло в сила Споразумение № 57/
04.04.2019 г. по н.о.х.д. № 1378/ 2019 г., по описа на СГС, 13 състав,
настоящият съдебен състав прие, че следва да му бъде наложено максималното
наказание – глоба от 1000 лева. Наказанието е съобразено с обществената
опасност на деянието и дееца, с целите на закона, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи отговорността обстоятелства. Чрез
изпълнение на това наказание ще се направи опит за постигане на целите по чл.
36 от НК и без излишна наказателна репресия ще се въздейства предупредително и
възпитателно върху подсъдимия.
Иззетото наркотичното
вещество – коноп, с тегло 22.29 грама, на стойност 133.74 лева, е предмет на
престъплението, поради което следва да бъде отнето в полза на държавата на
основание чл. 354а, ал. 6, вр. ал. 3, т. 1 от НК. То следва да бъде унищожено
след влизане на присъдата в сила, на основание чл. 112, ал. 2 от НПК, тъй като
притежаването му е забранено, от учреждението, в което се съхранява.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото, направените на ДП разноски в размер на 325.11 лева, направените от съда разноски в размер
на 140 лева, както и ДТ от 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, бяха възложени в тежест на подсъдимия, на осн. чл. 189, ал.
3 и 4
от НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си по
делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: