Р
Е Ш Е Н И Е
№ ………/………… 04. 2018 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав, в публично заседание на трети април 2018
г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при
секретаря Елена
Воденичарова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура
- Варна Росица Тонева, като разгледа
докладваното от съдия Кипров адм.дело № 1405 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 203 и следващите
от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Производството
е образувано по иск на В.С.Д. с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието,
със седалище и адрес гр.София, бул. "*****", № 21, за обезщетение в
размер на 6 600 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното
изплащане , за причинени в Централен софийски затвор неимуществени вреди през
периода от 12.05.2017 год. до 17.05.2017 год., чрез поставянето му в
неблагоприятните условия на килия № 16, породени от бездействието на
затворническата администрация да извърши дезинфекция срещу вредителите –
дървеници, в резултат на което ищецът претърпял болки и сърбежи,и изпаднал в състояние на безсъние, безсилие и
тревожност.
В
съдебно заседание ищецът лично и с повереника си – адв. Вл. Й., поддържа исковата молба и пледира за
уважаване на исковата претенция.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, чрез упълномощения
юрисконсулт С. оспорва предявеният иск. Депозира писмено становище по хода на делото и по доказателствата. По
съществото на правния спор настоява за отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан. Сочи, че в хода на съдебното производство не са събрани
доказателства, установяващи незаконосъобразни действия/бездействия на ответника,
в резултат на които за ищеца да е настъпила вреда, включително неимуществена. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Варна счита, че искът е неоснователен и недоказан. Пледира за отхвърлянето му.
Сочи, че всички доводи на ищеца са опровергани от ответника с представените по делото доказателства.
След
като разгледа представените от страните доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
От представените към доказателствата писма и удостоверения, издадени от Началника
на затвора – Варна е видно, че ищецът В.С.Д. е постъпил в затвора - гр. Варна
на 17.11.2014г., съгласно протокол от 29.01.2014г. по ЧНД № 102/2014г. на Районен съд – Варна с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по досъдебно производство /ДП/ 347/2013г.
по описа на ОД на МВР – Варна, което е преминало в НОХД № 1405/2014г. по описа
на Окръжен съд – Варна. В.Д. е задържан от Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ на 28.01.2014г. Понастоящем ищецът изтърпява в затвора Варна
присъда №51/ 04.05.2016г., постановена по горното дело /НОХД 1404/2014г. на
ВОС/, с която е осъден на „доживотен затвор“. От постъпването си в затвора Варна
е настанен в ІІІ група, а предвид тежестта на престъплението, за извършването на което е осъден, е настанен в зона с
повишена сигурност.
В
периода от 12.05.2017 год. до 17.05.2017
год. В. Д. е преведен в Централен Софийски затвор /ЦСЗ/ и е настанен в килия №
16 „за чужда делегация“ във връзка с предстоящо негово явяване пред Върховен
касационен съд по дело, образувано по негова касационна жалба. В иска, с който
е сезирана настоящата съдебна инстанция, се сочи, че през 5-те денонощия,
прекарани в ЦСЗ, в килията, в която е бил настанен, имало много кръвосмучещи
насекоми – дървеници, които непрекъснато го хапели и не му давали покой дори и
през нощта. Налагало се да се бори с тях непрекъснато, като ги унищожава
механично. Това, освен неприятното усещане и физическите белези, които
ухапванията от насекомите оставили по тялото му, го довело до състояние на безсъние,
безсилие и тревожност за бъдещето му, тъй като се чувствал неспособен да
организира адекватно защитата си пред ВКС. В съдебно заседание проведено на 20.02.2018г., уточнява, че представянето
му пред ВКС и правния резултат от това
дело са неотносими към твърденията му за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя му в ЦСЗ. Неимуществените
вреди, за които претендира да бъде обезщетен, са свързани единствено с
неприятните физически усещания от присъствието на кръвосмучещите насекоми в
килията, където е бил настанен, и състоянието, в което е изпаднал поради
тяхното въздействие – 5 денонощия безсъние, болки,сърбежи ,тревожност и
подтиснатост.
По
искане на ищеца, за изясняване на относимите към делото факти, пред съда са
разпитани свидетелите К.С.Р. и В.Т.К. – и двамата лишени от свобода към
настоящия момент.
Пред
съда св. К.С. Р. заявява, че, също като ищеца Д., изтърпява присъда в затвора
във Варна. В момента са в една група, но не са в една килия. Често пребивава в
ЦСЗ по повод на дела, които се водят в съдилищата в София и по които той е
страна. Твърди, че в ЦСЗ има обособени килии за лишените от свобода, които
пребивават в София по същия повод – явяване пред съд. Заявява, че в посочените
помещения на ЦСЗ има кръвосмучещи насекоми – дървеници, които хапят настанените
в килиите като им причиняват болка и дискомфорт. Твърди, че самият той също е
изпитвал неприятните усещания от ухапванията на тези вредители, след което му
се е налагало да търси медицинска помощ. Свидетелства, че след завръщането си
от София след 17.05.2017г. ищецът В. Д. имал следи от ухапвания от дървеници по цялото тяло и непрекъснато се
оплаквал. Видът му не бил добър – очите му били отекли. Тези обстоятелства са
станали известни на свидетеля поради факта, че лишените от свобода в групата, в
която са разпределени и двамата с ищеца Д., се хранят заедно и ползват
едновременно времето за пребиваване на открито, както и времето за лична
хигиена. Свидетелят заявява, че след завръщането си от ЦСЗ през м. май 2017г. В. Д. е посещавал лекарския кабинет в затвора -
Варна във връзка с последствията от нахапванията от
дървеници, но не може да каже какви точно медикаменти са му били предписани. Ищецът
се оплаквал пред него от безсъние и му споделял за страховете си, породени от
въздействието на кръвосмучещите насекоми. На въпрос на съда отговаря, че през
месец май 2017г. също е пребивавал в ЦСЗ във връзка с явяване пред съд, но не
през същия периода, в който Д. е пребивавал там. Не може да си спомни точно в
коя килия е бил настанен – дали в №16 или в №17, но твърди, че и в двете
помещения условията са идентични. В килията му имало дървеници и хлебарки,
поради което изпитал същите усещания и дискомфорт, по повод на които ищецът е
сезирал съда в настоящото производство.
От
показанията на свидетеля В.Т.К. става ясно, че към настоящият момент той изтърпява присъда с наложено наказание „лишаване
от свобода“. С ищеца В. Д. са били настанени в една и съща килия в ЦСЗ през
релевантния за настоящото производство период – от 12.05.2017г. до 17.05.2017г.
Потвърждава, че в затворническото помещение, в което били настанени с ищеца, имало
много дървеници и хлебарки. Поради това с Д. не могли да спят по време на
престоя си там - около 4-5 денонощия. И двамата били нахапани от насекомите.
Свидетелят не е търсил медицинска помощ във връзка с тези ухапвания. Не си
спомня дали Д. е търсил такава по време на съвместният им престой в София.
Във
връзка с Определение № 719 от 21.02.2018г. по настоящото дело, от ответника е
представена докладна записка (стр.128), от която е видно, че на територията на
затвора в гр. София периодично се извършват ДДД-услуги въз основа на сключен
договор. Към докладната записка е приложено заверено за вярност копие от
договор рег. № 10815/ 08.11.2016г. (от стр. 129 до 135), сключен по реда на Закона
за обществените поръчки /ЗОП/ между ответника – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ от една страна и фирма „ДДД-1“ ООД от друга, с предмет извършване
на услуги по дезинсекция и дератизация в сградите на ГДИН и териториалните
ѝ служби по обособена позиция №9 за конкретни обекти на ГДИН, сред които
и затвора в гр. София. Срокът на договора е 24 месеца, считано от датата на
подписването му – чл.2, ал.1 и ал.2 от Договора. Представени са и два протокола
за извършена дезинсекция и дератизация в затвора в гр. София – от 27.04.2017г.
и от 22.06.2017г.
На
стр. 78 от делото е представена медицинска справка за лишения от свобода В.С.Д..
От нея е видно, че при справка в амбулаторния журнал е установено, че ищецът е
посетил медицинския център на затвора в гр. Варна на 17.05.2017г. При
посещението си ищецът е съобщил, че при престоя си в затвора София е нахапан от
насекоми по ръцете. Назначена му е терапия с „Фенистил“.
При
горните установявания съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС, на основание която е предявен настоящият иск, предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3 (от същия закон). Разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗИНЗС въвежда
забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал.2 ЗИНЗС за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Посочените разпоредби на закона са приложими
към настоящия казус в редакциите им, обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила
от 7.02.2017 г.
Така
предявеният иск,съдът намира за процесуално допустим. Ищецът претендира
обезщетение за понесени неимуществени вреди за периода от 12.05.2017 г. до 17.05.2017
г.
(5 дни), когато е пребивавал в Централния Софийски
затвор,управлението на който се осъществява от ответника Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”,гр.София. Твърдените
неимуществени вреди са квалифицирани като резултат от поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, в следствие
на които същият е претърпял болезнени ухапвания от намиращите се в помещението
кръвосмучещи насекоми /дървеници/. Самите неимуществени вреди са определени
като физически страдания /болки и сърбежи/, а също и състояние на безсъние,
тревожност и страх за бъдещето му. Негативното въздействие върху физическото и
психическото състояние на ищеца е определено като резултат от бездействието на затворническата
администрация да проведе необходимите дезинсектиционни мероприятия.
За
да бъде приет за основателен искът за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно в производството да бъдат доказани: 1/ акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които
се нарушава чл. 3 от закона и 2/ настъпила
в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, предполагана до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция.
Освен
посочените по-горе две материални предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника, следва да бъде установено по
безспорен начин наличието в случая на причинно-следствена връзка между бездействието на затворническата администрация
и неимуществената вреда.
От
гласните показания на разпитаните по делото свидетели К.С.Р. и В.Т.К., както и
от представената от ответника медицинска справка от 29.07.2017г. , съдът намира
за безспорно доказано, че по време на престоя си в Централния софийски затвор
ищецът В. С. Д. е имал досег с кръвосмучещи насекоми, в следствие на което по
тялото му /или поне по ръцете му, с оглед изложеното в медицинската справка/ е
имало следи от ухапвания.
В съответствие с разпоредбата на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, по разпореждане на съда ответникът е представил посочените по-горе в
изложението договор за дезинсекция и дератизация от 08.11.2016г., сключен между
ГДИН и специализирана фирма, както и протоколи от 27.04.2017г. и от
22.06.2017г. за извършена обработка на площите и помещенията конкретно в ЦСЗ с
препарати против инсекти и други вредители. От протоколите е видно, че
дезинсекция и дератизация на помещенията на ЦСЗ е извършена приблизително 20
дни преди разглеждания в настоящото производство период, както и месец след
него. Представените доказателства представляват частни писмени документи,които
в това им качество не са оспорени от ищеца в хода на съдебния процес. В този
смисъл,същите категорично оборват твърденията на ищеца за бездействие от страна
на затворническата администрация по обработване на помещенията в ЦСЗ против паразити, насекоми и всякакви други
вредители – доказателствата установяват предприемане от затворническата
администрация на необходимите в тази насока фактически действия.
Що
се касае до това,дали така предприетите
от затворническата администрация фактически действия реално са довели до
целения с тях резултат,т.е. дали проведената по сключения договор дезинсекция и дератизация е успешна, то това е въпрос , който не подлежи
на изследване в този исков процес, доколкото той касае облигационното право и в частност
проблематиката по изпълнение на гражданските договори. В този
смисъл,неизпълнението на гражданския договор от страна на изпълнителя по него –
фирма „ДДД-1” ООД,не може да бъде квалифицирано като бездействие на
затворническата администрация по смисъла на чл.3,ал.2 от ЗИНЗС.
По
тези причини,независимо от установените
нахапвания от вредители, в случая не е налице втората необходима за ангажиране отговорността на ответника материално-правна
предпоставка - не е налице бездействие от страна на затворническата
администрация в ЦСЗ, респективно не е
налице бездействие от страна на ГДИН.
По
тези съображения,исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва
да бъде отхвърлена като такава.
При този изход на спора, ищецът дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, съгласно чл. 78,
ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.8/24.01. 2017 г./ във връзка с чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният
от В.С.Д. ,против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при
Министерство на правосъдието гр.София иск
по чл.284,ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 600
лв.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********, понастоящем находящ
се в Затвора Варна, да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр.София сумата от 100
лв./ сто/,представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: