Р Е Ш Е Н
И Е № 260167
гр.Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две
хиляди двадесет и втора година, в състав
СЪДИЯ: Росица
Кюртова
секретар: Боряна Козова,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №826
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и
чл.265, ал.1, пр.ІІ ЗЗД.
Ищецът “Механичен
завод-Девин”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Девин,
обл.Смолян, ул.“Явор“ №1, представлявано от Г.Т.Г., чрез пълномощник адв.Н.В.,
твърди, че на 26.05.2020 г. между страните е сключен договор за строителство,
по който ищецът е възложител, а ответникът – изпълнител. Предмет на договора са
строително-монтажни работи на обект – магазин за хранителни, промишлени стоки и
аптека в гр.Девин. Твърди, че ответникът се е задължил да изпълни работите изцяло
със свои материали, механизация и работна сила, в съответствие с предоставени
от възложителя пълен работен проект, разрешения за строителство, и в
съответствие с одобрените от ищеца задание, специфики, разходи и количества. За
обема и количествата СМР е съставена количествено-стойностна сметка, неразделна
част от договора. Съгласно сметката общата стойност на работите е 232 664,47
лв. с ДДС. Уговорено е, че на заплащане подлежат само реално извършените и
актувани СМР при договорени единични цени в КСС, които не подлежат на промяна.
Уговорено е поетапно заплащане на работите, уточнено по етапи и стойност в
исковата молба. Твърди се, че ищецът е заплатил общо на ответника
възнаграждение в размер 222 252,41 лв. с ДДС, за което са издадени пет на брой
фактури в периода от 26.05.2020 г. до 14.10.2020 г., последната от които – за
допълнителни количества СМР. Твърди се, че след издаване на последната фактура
изпълнителят е напуснал обекта, без да изготви акт обр.19 за действително
извършените СМР и да предаде същите на ищеца. Вместо това, същият е отправил
неоснователно писмо до ищеца, с което го уведомява, че разваля договора и
претендира допълнително възнаграждение. Поддържа се, че липсват основания за
разваляне на договора едностранно от ответника. По-нататък се твърди, че има неизпълнени
и некачествено изпълнени работи от страна на изпълнителя. За извършените,
некачествено извършени и за неизвършените работи е съставен констативен
протокол на 10.11.2020 г., а преди това – на 28.10.2020 г. е съставен акт
обр.10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството.
Твърди се, че не са изпълнени обработки на заварките (без грунд и боя по
водачите на покривната конструкция, на детайла между колона и главна греда на
кота 3,50 м), който процес е част от монтажа на металната конструкция и е
остойностен по КСС на 6 440 лв. с ДДС. Твърди се, че поради неизпълнението от
страна на ответника по това перо, ищецът е възложил и платил на друго дружество
да извърши същите дейности. Не е извършена доставка и не е изпълнен монтаж на
окомплектовки от ламарина по спецификация, като стойността на това перо по КСС
е 25 090,89 лв. Твърди се, че поради неизпълнението от страна на ответника по
това перо, ищецът е възложил и платил на друго дружество да извърши същите дейности.
При настъпили валежи са установени течове от покривните панели и е констатирано
от възложителя, че на тялото на втория етаж покривните панели са по-къси с 30
см, което е наложило тяхната реконструкция. Последната е оскъпила изработката с
12 560 лв. – стойност на разходите за направа на ново конструктивно решение,
изработка, материали, механизация и труд. Поправката е извършена от трето лице
по възлагане от ищеца. Твърди се, че в договора е уговорен срок за монтаж на
метална конструкция и термопанели до 90 дни от датата на получаване на авансово
плащане. Авансовото плащане е окончателно извършено на 10.06.2020 г.
Изпълнителят не е изпълнил задълженията си по договора в срок до 10.09.2020 г.
и дължи неустойка на основание т.27.2 от договора в размер 0,1 % от общото
възнаграждение, но не повече от 10 %. На база общото платено от ищеца
възнаграждение от 222 252,41 лв., ответникът му дължи неустойка за забава в
размер 22 225,24 лв. Твърди се още, че в хода на изпълнението изпълнителят е
ползвал услуги, механизация и работна сила на възложителя (уточнени по пера и
стойност в коригирана справка по чл.366 ГПК на л.70) на обща стойност 14 976
лв. с ДДС, за което ищецът е издал фактура №3/16.11.2020 г., стойността на
която не му е платена от ответника. Твърди се също така, че поради недовършване
на строителството от страна на изпълнителя, възложителят е бил лишен от
възможността да въведе обекта в експлоатация и да го използва. Поради това
ответникът му дължи обезщетение за пропуснати ползи, съответстващи на наемната
цена, която възложителят би получил при отдаване под наем на строителния обект
и която е в размер минимум 20 000 лв. на месец. За двумесечния период, в който
ищецът не е могъл да отдава под наем същия обект, обезщетението е в размер 40
000 лв. Въз основа на така изложените обстоятелствени твърдения, в исковата
молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми: сумата 6 440 лв. – обезщетение за неизпълнение на дейностите по
обработки на заварките; сумата 25 090,89 лв. – обезщетение за неизпълнение на
дейностите по доставка и монтаж на окомплектовки от ламарина; сумата 12 560 лв.
– обезщетение за некачествено изпълнение на покривни термопанели; сумата 22
225,24 лв. – неустойка за забава; сумата 14 976 лв. – дължимо от ответника
възнаграждение за доставени от ищеца услуги, механизация и работна сила; както
и сумата 40 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнението, като
общата сума от 121 292,13 лв. се претендира, ведно със законна лихва от датата
на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ответникът “КОНИЕЛ“ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Богомил“ №78, ет.6,
ателие Е, представлявано от Г.Н.К., чрез
процесуалния си представител адв.Е.Б., оспорва исковете по основание и размер. Признава
за сключването на процесния договор. Изтъква, че предмет на договора конкретно
е изграждане и монтаж на метална конструкция, на термопанели и окомплектовка на
ламарина. Уточнява, че не са му възлагани и не са изпълнявани довършителни
работи на обекта, както и дейности, свързани с т.нар.нулев цикъл на обекта,
които са изпълнени от трети лица. Ищецът е предприел и друго строителство в
същия обект – изграждане на складови помещения. Твърди се от ответника, че
същият е изпълнил на обекта СМР на обща стойност 241 446,21 лв. с ДДС, за които
работи е издадена количествено-стойностна сметка, приложена към исковата молба,
а ищецът е заплатил сумата 222 252,41 лв. За разликата от 19 193,80 лв.
ответникът е издал и изпратил на ищеца фактура №780/17.11.2021 г., по която
плащане не е извършено. По претенцията за заплащане на сумата 6 440 лв. –
обезщетение за неизпълнение на дейностите по обработки на заварките, ответникът
възразява, че голяма част от въпросните заварки са изпълнени от него,
необработени са останали малка част от тях, като разходите за направата им не
съответстват на претендираните от ищеца и платени по негови твърдения на трето
лице. По претенцията за заплащане на сумата 25 090,89 лв. – обезщетение за
неизпълнение на дейностите по доставка и монтаж на окомплектовки от ламарина,
се възразява, че не се установява ищецът да е възложил на трето лице, да е
приел изпълнение от трето лице и да е извършил плащане на същата работа в полза
на трето лице. Възразява се също така, че част от тази дейност на стойност 11
338,80 лв. е извършена от ответника, което е видно от приложената към исковата
молба КСС. Възразява се, че ищецът не е претърпял вреда от това неизпълнение.
По претенцията за заплащане на сумата 12 560 лв. – обезщетение за некачествено
изпълнение на покривни термопанели, се възразява, че не се установяват реални
действия по отстраняване на недостатъците, респективно да е сторен твърдения от
ищеца разход за това. Възразява се още, че проблемът се дължи на проектантска
грешка и не може да бъде вменен във вина
на ответника. Дължината на термопанелите е заложена в проектите, които са
предоставяни на ответното дружество (но не в одобрен вид), като ответникът е
изпълнил стриктно предоставения му архитектурен чертеж и количествена сметка за
термопанелите. По претенцията за заплащане на неустойка за забава, ответникът
възразява, че е налице хипотеза по чл.83 ЗЗД, при която следва да бъде
освободен от отговорност. Посочва конкретните обстоятелства, налагащи
приложение на посочената разпоредба, а именно – предприети от ответника
действия по строителство на складови помещения, за които е взето решение
покривните им греди да се захващат за колоните на металната конструкция, което
е довело до принудително преустановяване на монтажа на стенните панели;
възложени допълнителни СМР по изграждане и монтаж на стълбищна клетка;
многократно променяне на вече изпълнени СМР по фасадата. Евентуално се
възразява, че неустойка е дължима само за периода от 11.09.2020 г. до 27.10.2020
г., тъй като на 28.10.2020 г. строителството е спряно с акт обр.10 от същата
дата, или забавата е 47 дни и размерът на неустойката възлиза на 9 112,69 лв.
Възразява се и по претенцията за заплащане на сумата 14 976 лв. за извършени
услуги, механизация и работна сила от ищеца, като се оспорва доказателствената
сила на представената проформа фактура и се оспорва твърдените услуги да са
извършени от ищеца, респективно да се дължи заплащането им от ответника. По
претенцията за обезщетяване на пропуснати ползи се възразява, че същата е
формирана от евентуален и недоказан доход от наем с фрапантно висок размер и е
в нарушение на нормата на чл.92, ал.1, изр.ІІ ЗЗД. В тази насока ответникът се
позовава и на ТР №3/12.12.2012 г. на ВКС, ОСГТК, по т.д.№3/2012 г. По
изложените съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени. Евентуално
прави възражение за прихващане (което е прието за съвместно разглеждане с
определение от 19.10.2021 г.) със свое насрещно вземане, произтичащо от същия
договор, за сумата 19 193,80 лв., съставляваща разлика между платеното от ищеца
възнаграждение по договора в размер 222 252,41 лв. и дължимото за всички
извършени от ответника работи, в това число допълнително възложени, на стойност
241 446,21 лв. съгласно количествено-стойностна сметка от 21.10.2020 г., за
която сума ответникът е издал ф-ра №**********/17.11.2020 г.
В допълнителната искова
молба се изтъква, че за извършените от ответника работи не са съставени актове
за установяване извършването и приемането на подлежащи на заплащане СМР или
други документи, удостоверяващи извършването им. Оспорва се допълнително
съставената от ответника КСС с възражение, че същата не е одобрена и подписана
от ищеца. Възразява се по твърденията за наличие на проектантска грешка, като
се изтъква, че причина за сочения недостатък във връзка с дължината на
покривните панели е технологична грешка при направата на заварките на носещите
странични термопанели, т.е. на страничните опори за монтаж на термопанелите,
които дейности са изпълнени от ответното дружество. Поддържат се изложените в
исковата молба твърдения. Възразява се по възраженията на ответника.
В допълнителния отговор
се поддържат първоначалните възражения. Възразява се, че на 16.10.2020 г.
ответникът е съставил акт за реално изпълнени СМР, който е изпратил по
електронна поща на ищеца, но последният не е подписан, независимо от
задължението му да прегледа и приеме работата. Възразява се, че ищецът не е
възразил своевременно за неточно изпълнение на индивидуализираните в акта СМР. Възразява
се, че договорът не предвижда задължение за междинно актуване на изпълнетите
работи, а акт обр.19 следва да се състави в 7-дневен срок след монтажа на
металната конструкция и термопанелите. Ответникът е работил на обекта до
20.10.2020 г. и на следващия ден е съставил и изпратил по ел.поща на ищеца КСС
с подробно индивидуализирани СМР. Поддържа се твърдението, че ответникът е
доставил и монтирал окомплектовки от ламарина, като се изтъква, че технологично
е невъзможен монтаж на термопанели без такива окомплектовки. Във връзка с
претенцията за късо отрязани покривни панели се изтъква, че са налице
несъответствия между изпратените на ответника проекти по част „Архитектура“ и
част „Конструкции“, като металната конструкция е изработена в съответствие с
последната част. Във връзка с представени от ищеца доказателства с
допълнителната искова молба се възразява, че периодът, за който евентуално е
налице забава на ответника, е не 47, а 35 дни, тъй като след авансовото плащане
на 10.06.2020 г. стартът на строителната дейност е бил възпрепятстван от
по-късното откриване на строителната площадка и определянето на строителна
линия и ниво с протокол от 22.06.2020 г., което се установявало от
удостоверението за въвеждане в експлоатация, приложено към допълнителната искова
молба.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се, че на 26.05.2020
г. между страните е сключен договор, с който ищецът е възложил на ответника, а
последният е приел да изпълни строително-монтажни работи на обект – магазин за
хранителни, промишлени стоки и аптека в УПИ VІІ-1523, кв.92 по плана на
гр.Девин. Конкретните видове работи са заложени в количествено-стойностна
сметка – приложение 1 към договора, в т.ч.: изработка, доставка и монтаж на
метална конструкция; доставка и полагане на трапецовидна ламарина за оставащ
кофраж; доставка и монтаж на дюбели за връзка между стоманобетонна плоча и
стоманена конструкция; доставка и монтаж на окомплектовки от ламарина – по
спецификация; транспорт-термопанели. Общата стойност на СМР според КСС,
приложена към договора, е 232 664,47 лв. с ДДС (л.19). Съгласно чл.2 от
договора изпълнителят приема да извърши работата изцяло със свои материали,
механизация и работна сила в съответствие с представените от възложителя пълен
работен проект и налични разрешения за строителство, както и в съответствие с
одобрените от него задание, изисквания, спецификации, разходи и количества. В
чл.6 е уговорено, че възложителят се задължава да представи на изпълнителя
разрешение за строеж и одобрени работни проекти, както и да открие строителна
площадка и организира даването на строителна линия и ниво. Уговорено е в чл.13
и чл.14 изпълнението на СМР да започне в срок 5 дни след получаване на аванс
съгласно договора и да приключи с монтаж на метална конструкция и термопанели
до 90 календарни дни от датата на получаване на аванс по договор. В чл.15 е
уговорено, че изпълнителят може да поиска удължаване на крайния срок в случай на
възлагане на допълнителни видове работи. Съгласно чл.18 за приемане на
извършените работи се съставя протокол, който се подписва от двете страни по
договора. В чл.24 е уговорено възнаграждение от 232 664,47 лв. с ДДС, за което
е казано, че е проектно, като на плащане подлежат само реално извършените и
актувани СМР по договорени единични цени в КСС, които не подлежат на промяна.
По същия начин се постъпва и с количествата СМР, които изпълнителят е извършил
в повече от предвидените в КСС. В срок до 10.06.2020 г. възложителят е
уговорено да заплати аванс в размер 139 859,65 лв. с ДДС. При доставяне на
металната конструкция на обекта възложителят следва да заплати сумата
46 532,89 лв., при доставка на термопанелите – още 23 266,45 лв.
Уговорено е в 7-дневен срок след монтажа на металната конструкция и
термопанелите изпълнителят изготвя протокол обр.19 за действително извършените
СМР и при наличие на разлики в количествата те се отразяват при заплащане на
последните 10 % от стойността на договора. Уговорено е в чл.27.2, че при
неспазване на срока за изпълнение изпълнителят дължи на възложителя неустойка в
размер 0,1 % от размера на общото възнаграждение по т.24 за всеки ден забава,
но не повече от 10 %. Ако забавата продължи повече от 40 дни, възложителят може
едностранно да прекрати договора. Съгласно чл.27.3 изпълнителят има право да
прекрати едностранно договора, ако някое от плащанията по договора се забави с
повече от 15 дни.
Установява се, че
ответникът е издал две фактури за аванс по горния договор - №741/26.05.2020 г.
и №745/08.06.2020 г., на обща стойност 139 598,67 лв., която е платена от
ищеца с платежни нареждания от 26.05.2020 г. и 10.06.2020 г.
Ответникът е издал още
ф-ра №751/13.07.2020 г. с получател ищцовото дружество и предмет „Извършени СМР
по договор за строителство от 26.05.2020 г. – доставка на метална конструкция“
на стойност 46 532,89 лв., платена от ищеца на 13.07.2020 г., видно от
приложеното по делото платежно нареждане (л.23). Издадена е и ф-ра
№763/26.08.2020 г. с получател ищеца и предмет „Извършени СМР по договор за
строителство от 26.05.2020 г. – доставка на термопанели на обекта“ на стойност
23 266,45 лв., платени от възложителя с платежно нареждане от 02.09.2020
г.
Установява се, че с
анекс към договора от 27.07.2020 г. е увеличена стойността на договора с
10 712 лв. без ДДС поради увеличаване на първоначално заложеното
количество метална конструкция. Въз основа на анекса изпълнителят е издал ф-ра
№770/14.10.2020 г. на стойност 12 854,40 лв., платени от ищеца на
22.10.2020 г., видно от приложения по делото платежен документ (л.25).
Установява се, че на
21.10.2020 г. ответникът е изпратил на ищеца уведомление за разваляне на
договора за строителство от 26.05.2020 г. и количествено-стойностна сметка на
л.34, различна от приложената към самия договор. В тази сметка е увеличено
количеството на металната конструкция според уговореното в анекса към договора
от 27.07.2020 г., намалена е стойността на окомплектовката от ламарина от
20 909,07 лв. без ДДС по първоначалната КСС на 9 449 лв. без ДДС, и
са включени допълнителни видове СМР по искане на възложителя, в т.ч. изработка,
доставка и монтаж на метална конструкция за стълбище и хидроизолационни работи.
Общата стойност на тази КСС е 241 446,21 лв. с ДДС. С уведомлението за
разваляне на л.32 изпълнителят е уведомил възложителя, че счита договора за
развален, тъй като не е получил плащане на допълнително договорените работи с
анекса от 27.07.2020 г. в размер 10 712 лв. без ДДС. Като основание за
разваляне на договора се сочи и съществуването на неизплатено задължение в
размер 15 994,83 лв. без включен ДДС по приложената КСС.
Няма спор, че горното
уведомление е получено от ищеца. В отговор на същото ищецът е изпратил на
ответника поканата на л.27, връчена на 28.10.2020 г. според приложената товарителница.
С нея е изложил съображения защо не счита, че договорът може да се развали по
твърдените от ответника причини. Посочил е, че задължението на изпълнителя не е
изпълнено и е налице забава в негово лице. Поканил е изпълнителя да състави и
му предяви протокол за приемане на извършените работи. Дал е последен 10-дневен
срок за изпълнение на недовършените видове и количества, като е предупредил, че
в противен случай договорът ще бъде развален поради виновно поведение на
изпълнителя.
На 28.10.2020 г. е съставен
акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството,
подписан от представител на дружеството за строителен надзор и от проектант по
част „Конструктивна“. Като основание за съставянето на акта е посочено
уведомлението от 21.10.2020 г. на „КОНИЕЛ“ООД за разваляне на договора за
строителство. В акта е посочено, че всички СМР до нулев цикъл – основата на
конструкцията, са изпълнени от „ГАЦА“ЕООД, гр.Девин. От изпълнителя “КОНИЕЛ“ООД
са монтирани метални конструкции на едноетажната и двуетажна сграда без
частично обработени заварки, грунд и боя. Констатирани са частично монтирани
покривни панели без положена топлоизолация по фугите на билото, късо отрязани
покривни панели на втори етаж с по 30 см, липса на завършващи ламарини на покрива,
незавършени отводнителни улуци, липса на топлоизолация под монтираните улуци,
вследствие на което има течове по всички страни на сградата. Констатирани са
също така частично монтирани стенни панели без монтирани ламарини по
вертикалните и хоризонтални ъгли, неизрязани отвори за врати и прозорци и липса
на окомплектовка от ламарина на направените отвори за врати и прозорци. Описани
са незавършените СМР по одобрен проект, в т.ч. монтаж на завършващи
окомплектовки от ламарини по врати и прозорци, обработка на заварките,
грундиране и боядисване. Посочено е в акта, че по искане на възложителя се
извършва допълнително проектиране и изграждане на складови помещения западно и
южно от основната сграда, за което има внесено искане до Община Девин съгласно
чл.154 ЗУТ. Отразено е също така, че довършителните работи на обекта ще се
извършват от „ГАЦА“ЕООД.
Установява се от
документите на л.38 до л.40 от делото, че с писмо от 06.11.2020 г. ищецът е
предоставил на ответното дружество горепосочения акт обр.10. С нарочно писмо от
09.11.2020 г. ответникът е възразил по съдържанието на акта досежно изпълнените
и неизпълнени работи и е поискал допълнително уточняване. Посочил е също така,
че има неизплатени от ищеца дейности. В тази връзка се установява, че
ответникът е издател на ф-ра №780/17.11.2020 г. с получател ищцовото дружество
и предмет – извършени допълнителни СМР по искане на възложителя съгласно
приложена КСС от 21.10.2020 г., на стойност 19 193,80 лв. Фактурата не е
подписана от получател.
Установява се от
документа на л.42, че на 10.11.2020 г. е извършен оглед на място от представители
на възложителя, дружеството – проектант и конструктор (проектант част
„Конструкции“), при който са констатирани незавършени и некачествено изпълнени
видове работи, между които: необработени заварки, без грунд и боя по водачите
на покривната конструкция на детайла между колона и главна греда на кота 3,50
м; късо отрязани покривни панели на втория етаж – с около 30 см; липса на
окомплектовка от ламарина по врати и прозорци, както и по всички ъгли по
вертикали и хоризонтали. Констатирани са течове от всички страни на сградата,
както и недостиг на фасадни панели по стълбищната клетка.
На 16.11.2020 г. е
съставен акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на
строителството. Актът е подписан от представители на ищеца като възложител,
строителя „ГАЦА“ЕООД, дружеството, осъществяващо строителен надзор и
дружеството – проектант. В този акт са повторени констатациите от акта при
спиране на строителството.
Установява се, че на
16.11.2020 г. е съставена проформа фактура с номер ********** с доставчик
„МЕХАНИЧЕН ЗАВОД ДЕВИН“ООД и получател „КОНИЕЛ“ООД с предмет услуги с кран,
вишка, превоз с прицеп, превоз с Ман и нощувки, на обща стойност 14 976
лв. с ДДС. Фактурата не е подписана за получател.
Представени са като
писмени доказателства по делото две оферти от 26.10.2020 г., издадени от „АСИ
ПРО“ЕООД – като изпълнител, с възложител „ГАЦА“ЕООД, за обект – търговски
център гр.Девин (л.62 и л.63). Офертите включват дейности с материал
пластифицирана ламарина, като първата е на стойност 10 500 лв. без ДДС, а
втората е на стойност 22 111,10 лв. без ДДС.
Установява се, че на
24.11.2020 г. е сключен договор между ищеца като възложител и „АСИ ПРО“ЕООД –
като изпълнител, с предмет доставка на профили от ламарина и монтажни работи,
включващи окомплектовка от ламарина и др.дейности за обект – магазин за
хранителни, промишлени стоки и аптека в гр.Девин. Уговорено е приблизително
възнаграждение в размер 40 000 лв., като изпълнените дейности подлежат на
заплащане въз основа на подписан от двете страни приемо-предавателен протокол.
Приет е като
доказателство протокол обр.19 от 28.01.2021 г. за извършени СМР на обект –
магазин за хранителни, промишлени стоки и аптека (л.72), удостоверяващ изпълнени
от „ГАЦА“ЕООД по възлагане от ищеца СМР, в т.ч.: вложени 44 човекодни за
обработка на заварки, шлайфане, грундиране и боядисване при единична цена 56
лв., на обща стойност 2 464 лв.; направа на тръбно скеле 500 кв.м. за
обработка на заварките в халето и по фасади с единична цена 2,66 на кв.м., на обща
стойност 1 330 лв. и 5 машино-смени за автовишка за обработка на заварки
по фасади с ед.цена 320 лв., на обща стойност 1600 лв., общо за всички дейности
5394 лв. без ДДС (6 472,80 лв. с ДДС). Протоколът включва и други СМР,
като въз основа на същия е издадена фактура №362/01.02.2021 г. на стойност
36 382,06 лв. с ДДС, която сума е заплатена от ищеца по банков път на
дружеството-изпълнител, видно от приложеното платежно нареждане от 15.02.2021
г.
Установява се от
приложеното по делото удостоверение, че на 13.04.2021 г. процесният магазин в
гр.Девин е въведен в експлоатация, като е счетено, че строежът е изпълнен в
съответствие с одобрените проекти. От съдържанието на удостоверението за
въвеждане в експлоатация, както и от документите на л.207 и л.208-л.210 по
делото, се установява, че за процесния обект са били издадени: разрешение за
строеж от 01.06.2020 г., протокол от 22.06.2020 г. за определяне на строителна
линия и ниво, както и заповед от 18.11.2020 г. на главния архитект на Община
Девин за промени по време на строителството съгласно чл.154 ЗУТ. На 18.11.2020
г. е съставен и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на допълнителното строителство – изграждане на
допълнителна постройка от метална конструкция за складови помещения към
основната, като в протокола е отбелязано, че складовите помещения са изградени
по цялата южна фасада и частично по западната с ширина 4 метра.
Приети са основно и
допълнително заключение на съдебно-оценъчна експертиза със задача да определят
пазарния наем на процесния обект, според които средномесечният пазарен наем за
оценявания многофункционален търговски обект на база т.нар.“приходен метод“ е
8 490 лв. – според основното заключение, а според допълнителното при
зададени от ищеца параметри (норма на възвръщаемост 10 % вместо приетите от
вещото лице 6 % и период на изплащане 10 г. вместо приетите от вещото лице 25
г.) – 11 950 лв., съответно по т.нар. „сравнителния метод“ пазарният наем на процесния обект е
15 560 лв.
Прието е и заключение на
съдебно-техническа експертиза, според което на кота +3,50м има 12 броя възела
между главни греди и колони, където има предвиждане за извършване на монтажни
заваръчни шевове. Технологично са необходими между 6 и 8 човекодни за
обработката им. За целта може да се използва инвентарно скеле (за което са
необходими 2 човекодни), или повдигателна платформа-автовишка, ако е възможно
влизането й в обекта и ако е по-изгодно за изпълнителя. Според заключението
само част от окомплектовката при монтажа на фасадните панели не е била
завършена, съдейки по акта при спиране на строителството. За останалата част не
е посочено да е липсвала в този момент. Същата е технологично необходима при
извършване монтажа на термопанелите по стени и покрив и е следвало да бъде
изпълнена с монтажа на термопанелите. В тази връзка в заключението е обяснено
каква е последователността при полагането на термопанели и окомплектовка от
ламарина и в какви точно дейности последната се състои. Според приложение към
заключението изпълнената към датата на съставяне на акта за спиране на
строителство окомплектовка от ламарина е на стойност 9 449 лв. без ДДС
(11 338,80 лв. с ДДС). Според заключението има несъответствие между
одобрените чертежи по част „Конструктивна“ и тези по част „Архитектура“. Има
разлика в предвижданията в двете части на проекта по отношение размера на
панелите, която разлика е 27 см. КСС към договора е изготвена на база проекта
по част „Архитектура“ и размерите на панелите са по тази част, т.е. заложени са
за доставка и влагане панели с по-малки размери от тези, необходими по
одобрения в част „Конструктивна“ проект. Покривните греди на складовите
помещения западно и южно от основната сграда са захванати за колоните на металната
конструкция и изпълнението на това технологично решение, ако съвпада по време с
монтажа на стенните панели на металната конструкция, води до удължаване на
срока за изпълнение на строежа. Монтажът на стенните термопанели по одобрен
инвестиционен проект е предвидено да се извършва от външната страна на
металната конструкция. При извършване на външен монтаж следва да се осигури
възможност за стабилизиране на подемните машини (платформи) непосредствено до
фасадата и до самата метална конструкция, за която се извършва закрепянето. При
извършен изкоп по изпълнение на фундаменти за складовите помещения
непосредствено до сградата от южната и от западната страна ще бъде затруднено
извършването на монтаж на стенни панели, което следва да се изчака до
завършване на фундаментите и осигуряване на възможност за влизане в зоната и
стабилизиране на съответното подемно устройство (автовишка или платформа).
Заключено е, че към момента на огледа от вещото лице обектът е изцяло завършен
и функционира, като посочените от ответника допълнително извършени СМР са
скрити като видове дейности и са част от цялата конструкция и от вложените
термопанели. Има разлика в изпълнената стоманена конструкция при вътрешното
стълбище, което се установява при сравняване на първоначално одобрения проект с
изпълненото на място – има допълнително изпълнени профили, колони, греди и
столици. (В съдебно заседание вещото лице уточнява, че на мястото има изпълнено
стълбище, за разлика от предвиденото първоначално, което е напълно завършено с
всички довършителни работи по него.) В приложение към експертизата е направено
сравнение между двете приложени по делото КСС – тази към договора и тази,
съставена от ответника на л.16 и е констатирано, че разликата между двете е в
размер 23 018,10 лв. с ДДС, като на л.294 са дадени по вид, количество и
стойност отразените в повече във втората КСС дейности.
По делото са разпитани
свидетели. От показанията на св.И.Х.се установява, че първоначално в хода на
изпълнение на договора между страните не е имало спорове, такива се появили в
последствие, след като ответникът започнал да закъснява – работниците му ту
идвали, ту ги нямало на обекта, а в един момент си взели багажа и си тръгнали, като
след седмица уведомили с писмо, че прекратяват договора. Това се случило, след
като не се стигнало до разбирателство по предложението на изпълнителя да се
продължи срока на договора и представителят на ищцовото дружество поискал
ответникът да заплати неустойка за забава. Работниците на ответника напуснали
обекта през есента на 2020 г. – октомври или ноември месец, към този момент СМР
били изпълнени на 70-80 %. Останали немонтирани панели, в т.ч.покривни, поради
което при дъжд течала вода. В един момент се оказало, че покривните панелите са
по-къси с около 20-30 см. Наложило се да се търси конструктивно решение за
отстраняване на този недостатък. Наложило се да ги демонтират и тогава се
открили необработени заварки, за което свидетелят уведомил незабавно
представителя на възложителя и надзорника. Ако заварките не са обработени
(грундирани и боядисани), те корозират и конструкцията не е толкова издръжлива.
Свидетелят участвал в допълнителната обработка на заварките от кота 0 до
най-горната кота между 4 и 6 м. Конструкцията на стълбищната клетка също не
била завършена (донякъде я изработил ответникът). С помощта на свидетеля и
трима работници на възложителя била довършена самата конструкция, а после били
монтирани панели и я покрили. Когато започнало строителството на складовите
помещения, се монтирали панели. Според този свидетел от „КОНИЕЛ“ООД информирали
възложителя, че има грешки в проектите, но същевременно го уверили, че могат да
ги отстранят и сами ще си вземат изчисленията от конструктора. В тази връзка
била дадена и нова КСС, в която количествата на панелите били завишени.
Според св.В.М.строителството
на процесния обект започнало през м.юни 2020 г., като фундаментът бил готов в
края на юни. Октомври-ноември работниците на ответника напуснали обекта. В този
момент той бил завършен на около 80 %, като били монтирани металната
конструкция и по-голямата част от термопанелите, но имало неща, които трябвало
да се довършат – обработване на заварки, монтаж на термопанели, монтиране на
ламарини, за да може сградата да има завършен вид. От едната част на покрива
панелите били по-къси, което наложило демонтиране, преправяне (удължаване) или
монтиране на нови, за което възложителят наел друг изпълнител. По време на
строителството ответникът ползвал своя техника, но и техника на възложителя –
10-тонен автокран и автовишка. Свидетелят присъствал на разговор между
управителите на двете дружества, при който са уговаряни цени за ползваните
автокран и вишка, но какви точно са уговорените цени – не е разбрал. За
ползването на тази техника не платили, а така също и за нощувките на
работниците си в база на възложителя. На по-късен етап от строителството
възложителят решил да проектира и изгради складови помещения към магазинната
част. Строителството на склада станало по-късно – след м.ноември, когато вече
работниците на ответника ги нямало на обекта. Преди това самите те монтирали
водачите на конструкцията за складовите помещения – по съществуващата сграда на
самите колони заварили желязо, дълго около 50 см, на което да се монтират
другите профили за склада. Когато от „КОНИЕЛ“ООД напуснали обекта, имало
немонтирани термопанели (около 100-150 кв.м.) по фасадата и по стълбищната
клетка, включително по тази част от фасадата, която няма връзка със складовите
помещения. Панелите на покрива били по-къси и това довело до конфликт между
страните. Имало и необработени заварки на кота 0 и на кота 3,50 м.
От показанията на св.Н. К.
се установява, че работата по обекта е започнала в края на м.юни 2020 г.
Изпълнителят получил проекти по част „Архитектура“ и част „Конструкции“ преди
това от главния проектант и конструктора на обекта. Проектите не били одобрени.
В нарочна спецификация към част „Архитектура“ били детайлизирани размерите на
покривните панели. Ответникът изпълнил панелите по тази спецификация. Когато
започнали да монтират тези панели, установили, че има разлика между
конструктивния и архитектурния проект, поради което и тъй като самата
конструкция била изпълнена по конструктивния проект, покривните панели се
оказали по-къси, отколкото би трябвало да бъдат. Когато установили това
несъответствие, уведомили инвеститора и се намерило решение недостигът да се
запълни чрез изолационен материал с каменна вата. Това решение било прието от
възложителя и се пристъпило към неговото изпълнение, но после отношенията били
прекъснати. Към този момент оставало да се изпълнят окомплектовки от ламарини,
които се изпълняват в последния етап от изпълнението на такъв тип обекти. Част
от окомплектовките били монтирани. На кота 3,50 имало негрундирани заварки, за
което изпълнителят е знаел. На 19.10.2020 г. според свидетеля се провела среща
между управителите на двете дружества, при която изпълнителят отправил молба за
продължаване срока на договора. Причина за това предложение било ежедневното
възлагане на допълнителни работи извън основния договор – според свидетеля
ежедневно било променяно местоположението на врати и прозорци. (В тази насока
са и показанията на св.Х.Г.) Другата причина била, че успоредно с изпълнението
на основния проект инвеститорът започнал строителство на складови помещения
южно и западно от сградата, което пречело на монтирането на покривните и стенни
панели. В хода на строителството инвеститорът решил да промени и стълбището,
което от втори етаж нагоре да бъде покрито с метална конструкция. Тази работа
била възложена устно на ответника. Във връзка с това възлагане изпълнителят
извършил допълнителни работи, различни от първоначално възложените, за което
била съставена и втората КСС. Там било включено и допълнително възложено
хидроизолиране на улуци, също изпълнено от „КОНИЕЛ“ООД. Обшивката от ламарина
по договора не била изпълнена изцяло. От показанията на св.Х.Г. се установява,
че не били поставени обшивки по врати и прозорци, защото още нямало поставени
такива, което не е ангажимент на ответника. До м.октомври, когато работниците
напуснали обекта, нямало врати и прозорци.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От приложените
доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен
начин, че между страните е възникнало правоотношение по силата на договор за извършване
на строително-монтажни работи, по отношение на който приложими са разпоредбите
на ЗЗД относно договора за изработка. Ищецът е възложител по договора, а
ответникът – изпълнител на работите. В тази насока е изричният писмен договор,
представен от ищеца, както и представените пет на брой данъчни фактури, в които
фигурират страните и техни подписи, предметът на договора, както и уговореното
възнаграждение.
Съгласно чл.264 ЗЗД поръчващият
е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той
трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива
недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването
им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Съгласно
чл.265 ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от
поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на
разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на
възнаграждението.
В аспекта на горните
норми съдът намира, че от ищцовата страна се твърди изпълнение, което се
отклонява от поръчката, както и изпълнение с недостатъци, поради което част от
претенциите са квалифицирани по чл.265, ал.1, предложение ІІ ЗЗД, а именно –
като претенции за заплащане на разходите, направени от възложителя за отстраняване
на недостатъците и за привеждане на изработеното в съответствие с поръчката,
респективно за довършване на онези работи, които след напускането на обекта от
изпълнителя са останали неизпълнени. В тази връзка няма спор между страните
относно това, че изпълнителят е напуснал обекта през октомври 2020 г., когато
работите са били извършени на около 70-80 % и обектът реално не е бил завършен,
така както е изисквал договорът. Констатира се от писмените доказателства – акт
от 28.10.2020 г. за спиране на строителството; протокол от 10.11.2020 г. и акт
за продължаване на строителството от 16.11.2020 г., че към този момент на
обекта е имало необработени заварки – без грунд и боя по водачите на покривната
конструкция на детайла между колона и главна греда на кота 3,50 м; късо
отрязани покривни панели на втория етаж с около 30 см; както и липса на
окомплектовка от ламарина по врати и прозорци и по всички ъгли по вертикали и
хоризонтали. В тази насока са и свидетелските показания. Няма спор, а това се
установява и от акта за продължаване на строителството, че строителството е
продължено с участие на друг/и изпълнител/и. Следователно доказано е по
безсъмнен начин, че ответникът – изпълнител се е отклонил от поръчаното в
изложения в исковата молба смисъл, като не е довършил част от обработките на
заварките, допуснал е неточност в размерите на полаганите панели, която не
съответства на конструктивното решение и не е монтирал изцяло уговорената
окомплектовка от ламарина. В тази хипотеза за ищеца-възложител са възникнали правата
по чл.265 ЗЗД да претендира обезщетение за некачествено изпълнение или
изпълнение, което се отклонява от поръчката. Предпоставките за уважаване на иск
с правно основание чл.265, ал.1, предложение ІІ ЗЗД са следните: 1.
установяване на отклонение от поръчаното или некачественост на изработеното; 2.
липса на приемане на изпълнението, което не е съобразено с уговореното; 3.
незабавно уведомяване за явни или скрити недостатъци, освен ако изпълнителят не
е знаел за същите; 4. поправимост на изработеното, за което следва да се
направят или вече са направени разноски от възложителя. Във втория случай – ако
се твърди, че са направени разходи за отстраняване на отклоненията, трябва да
бъде проведено пълно доказване на твърдените факти за действително извършени дейности
по отстраняване на недостатъците, включително и за направените за това разходи.
Във връзка с горното
съдът намира, че следва да разгледа поотделно всяка претенция на ищеца по чл.265,
ал.1, предложение ІІ ЗЗД, тъй като за всяка са събрани различни по съдържание и
стойност доказателства. На първо място, относно претенцията за заплащане на
разходите за отстраняване на липсваща обработка на заварки: В исковата молба се
твърди, преповтаряйки установеното с протокола от 10.11.2020 г., че на строежа
са констатирани необработени заварки, без грунд и боя по водачите на покривната
конструкция на детайла между колона и главна греда на кота 3,50 м. От
доказателствата се установява (показания на св.В.М.), че изпълнителят е знаел
за този недостатък, ето защо не е необходимо да се установява дали възложителят
го е уведомил незабавно по смисъла на чл.264 ЗЗД, за да запази правата си по
следващата разпоредба. Въпреки това следва да се каже, че такова уведомяване
според съда е направено с изпращането от възложителя на изпълнителя на препис
от съставения акт за спиране на строителството, в който този недостатък е
отразен. Установява се от писмените доказателства – протокол от 28.01.2021 г.
за извършени работи от „ГАЦА“ЕООД, фактура №362/01.02.2021 г., издадена от
същото дружество, и банков документ за плащане, че трето за спора лице след
констатиране на горното отклонение е извършило дейности на процесния строеж,
свързани с обработка на заварки, които включват съответните човекодни, направа
на скеле и машиносмени за автовишка на обща стойност 6 472,80 лв. с ДДС,
която е заплатена от ищеца. Следователно, доказано е според съда, че за
отстраняване на така твърдения недостатък са направени разходи от възложителя,
които съставляват имуществена загуба в резултат от некачественото изпълнение от
страна на ответника. Последният, обаче, оспорва по размер разходите и
възраженията му в тази насока съдът намира за основателни. Твърди се и се
установява, че некачествено изпълнение по това перо е констатирано само на
т.нар. кота 3,50 м. От приетото заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло
като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че за
обработка на заварките на въпросната кота са необходими не 44 човекодни, както
е отразено в писмените документи, а между 6 и 8 човекодни. Също така се
установява, че не е необходимо да се изгражда скеле и да се ползва автовишка
едновременно за целта, а според това кое е по-изгодно за изпълнителя – да се
използва или скеле, или автовишка. В аспекта на тези заключения съдът намира,
че за обработка на заварките на кота 3,50 м са били необходими 8 човекодни,
които по отразената в приетата по делото фактура са оценени на 56 лв. на ден,
или 448 лв. без ДДС, както и е била достатъчна направа на скеле (без ползване
на автовишка), която по същата фактура е остойностена на 1 330 лв. без
ДДС. Общо разходите, необходими за отстраняване на този недостатък, са
1 778 лв. без ДДС и 2 133,60 лв. с ДДС. До този размер съдът намира,
че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до
пълната претенция от 6 440 лв.
следва да бъде отхвърлен. Не могат да бъдат присъдени на ищеца всички разноски,
заплатени в полза на „ГАЦА“ЕООД, тъй като не се установява същите да са били
изцяло необходими за отстраняване на твърдения недостатък и по аргумент от
нормата на чл.83, ал.2 ЗЗД, според която длъжникът не дължи обезщетение за
вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър
стопанин.
Относно претенцията за
стойността на недоставена и неизпълнена окомплектовка от ламарина: От
доказателствата се установява, че част от дейностите по това перо са били
извършени от ответника. В тази насока е техническата експертиза, според която
технически е невъзможно да се изпълни конструкция и да се положат панелите, които
са били налични към момента на спиране на строителството, без да е монтирана
част от окомплектовката от ламарина. Според заключението ответникът е изпълнил
дейности по това перо на стойност 11 338,80 лв. с ДДС, а претенцията на
ищеца е за 25 090,89 лв. Във връзка с тази претенция са представени от
ищеца две оферти от 26.10.2020 г., по които възложител е не ищецът, а трето
лице, поради което съдът не ги кредитира, както и договор между ищеца като
възложител и „АСИ ПРО“ЕООД като изпълнител с предмет окомплектовка от ламарина
и др.дейности на обща стойност 40 000 лв. В договора е уговорено да се
състави приемо-предавателен протокол за извършените дейности, какъвто, обаче,
не е представен по делото. Не са представени още доказателства за това в полза
на изпълнителя по този договор ищецът да е заплатил уговореното възнаграждение.
Тъй като претенцията е за заплащане на обезщетение от некачественото
изпълнение, то необходимо е да се установи, че ищецът е претърпял имуществена
загуба в резултат от това, респективно, че същият е направил разходи за
отстраняване на това отклонение от поръчката, а доказателства за това по делото
няма. Следователно съдът намира, че тази претенция следва да бъде отхвърлена
изцяло – за една част от нея, тъй като не се доказва отклонение (ответникът е
изпълнил част от твърдените дейности), а за останалата част, тъй като не се
доказва възложителят да е сторил разходи за отстраняване на отклонението.
Относно претенцията за
заплащане на разходите за отстраняване на некачествено изпълнение, състоящо се
в монтирането на по-къси панели: от доказателствата по делото (актовете за
спиране и възобновяване на строителството и от свидетелските показания) се
установява, че действително изпълнителят е монтирал на покривната конструкция
панели, които са по-къси от необходимото според предвижданията на
конструктивния план. Установява се, че изпълнителят е знаел за този недостатък,
който е констатиран в хода на полагане на панелите, следователно не е
необходимо да се доказва незабавно уведомяване от възложителя по смисъла на
чл.264 ЗЗД, за да запази последния правата си по чл.265, ал.1, пр.ІІ ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че за направа на ново конструктивно решение по отстраняване
на този недостатък, от негова страна е ангажирано трето лице, на което е заплатено
възнаграждение в размер 12 560 лв. В тази насока съдът намира, че не са
събрани достатъчно убедителни доказателства, а доказването следва да е пълно и
главно, както е указано на ищцовата страна. Както се каза, приетите по делото
две оферти са с възложител трето лице, а не ищеца. Договорът от 24.11.2020 г.,
сключен с „АСИ ПРО“ЕООД, касае процесния обект, но доказателства относно това,
че описаните в този договор работи касаят именно направа на конструктивно
решение във връзка със скъсените панели не са ангажирани. От показанията на св.И.Х.се
установява, че последният е бил нает във връзка с отстраняване на коментирания
недостатък. Не са ангажирани доказателства относно това на дружеството „АСИ
ПРО“ЕООД и/или на св.Х. да е заплатено възнаграждение за извършените дейности,
следователно не се доказва възложителят да е сторил разходи и да е претърпял
имуществена вреда от некачественото изпълнение по това перо. Съответно, ако
разходи не са направени, не са ангажирани годни доказателства (например чрез
техническа експертиза), които да установят какви точно дейности са необходими
за отстраняване на този недостатък и на каква стойност биха били разходите,
необходими за това. Ето защо, съдът намира, че тази претенция също не е
доказана, следователно е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло. (За пълнота следва да се отбележи, че възраженията на
ответника във връзка с наличието на разминаване между дадените му проекти са
неоснователни, тъй като съгласно чл.260 ЗЗД изпълнителят е длъжен да предупреди
веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е
неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на
нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата
страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора. Ако
изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна
за причинените й вреди. В тази връзка, от свидетелските показания се
установява, че изпълнителят е констатирал разминаването в плановете и въпреки
това не е направил изявление за отказ от договора по това съображение,
напротив, намерил е решение сам да се справи с това, което е било съгласувано с
възложителя, ето защо и не може да се освободи от отговорност поради тази
причина.)
Относно претенцията с
правно основание чл.92 ЗЗД за неустойка за забава в размер 22 225,24 лв.: От доказателствата по делото се установява, че е
налице некачествено изпълнение и изпълнение в отклонение на поръчаното от
страна на изпълнителя. Налице е било и забавено изпълнение, тъй като договорът
е предвиждал срок за изпълнение – 90 дни след плащане на аванс, което според
приетите фактури е станало на 10.06.2020 г., съответно срокът е изтекъл на
10.09.2020 г., като в този момент обектът несъмнено не е бил завършен. Възложителят
се е възползвал от правото си да развали договора поради това виновно
неизпълнение и в тази насока е поканата от 28.10.2020 г., с която на
изпълнителя се дава последен 10-дневен срок за изпълнение с предупреждение, че
договорът ще бъде развален при неспазването му. Съдът намира, че с посочената
покана ищецът е реализирал правото си по чл.87, ал.1 ЗЗД и с изтичане на горния
срок, в който изпълнение не е последвало, както сочат всички доказателства,
договорът е развален. А при развален договор неустойка за забава не се дължи и
в тази насока е ТР 7/2013 от 13.11.2014 г. на ВКС, ОСГТК, според което не се
дължи неустойка за забава по чл.92, ал.1 ЗЗД, когато двустранен договор, който
не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно
неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване
на вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако
такава е била уговорена. Уговорената в т.27.2 от процесния договор неустойка не
е за разваляне, а за забава, поради което съдът намира, че този иск е
неоснователен. Дори да се приеме, че такава неустойка би могла да бъде
претендирана успешно, съдът намира, че искът пак е неоснователен, тъй като от
събраните доказателства – писмени, гласни и експертиза, се установява, че след
като изпълнителят е изпаднал в забава, от страна на възложителя е започнало
строителство на складови помещения, което е възпрепятствало довършването на
работите от страна на ответника. Съгласно чл.95 ЗЗД кредиторът е в забава,
когато не даде на длъжника необходимото съдействие, без което последният не би
могъл да изпълни задължението си. Когато кредиторът е в забава, рискът
преминава върху него и ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от
нейните последици – чл.96 ЗЗД. В тази връзка възложителят е длъжен да осигури
на изпълнителя необезпокоявано и безпрепятствено изпълнение на възложените СМР,
а ако не даде това необходимо съдействие, същевременно реализира друго
строителство, което е пречка за това, същият изпада в забава, при което
длъжникът, който също е в забава, следва да се счита освободен от последиците
на последната. Ето защо, съдът намира, че тази претенция е неоснователна и
следва да бъде изцяло отхвърлена.
Относно претенцията с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 14 976 лв.: Твърди
се от ищцовата страна, че между страните е налице договорно правоотношение, по
силата на което ответникът му дължи възнаграждение за доставени от ищеца
услуги, механизация и работна сила. По тази претенция са ангажирани гласни
доказателства, които съдът намира за недопустими на основание чл.164, ал.1, т.3 ГПК, тъй като са насочени към доказване на договор на стойност над 5 000
лв. В самия договор за строителство няма уговорки в подобен смисъл, напротив –
там е посочено, че изпълнителят следва да извърши строителството със свои
материали, механизация и пр. Освен това, дори да се приемат за допустими,
св.показания са крайно недостатъчни и некатегорични относно това какви точно
услуги са предоставени и относно това уговорено ли е и какво възнаграждение за
това. Не може да послужи като доказателства по така направените твърдения и
издадената от ищеца проформа фактура №3/16.11.2020 г., която не съдържа подпис
за получател и съставлява едностранно съставен от ищеца документ, удостоверяващ
само изгодни за него обстоятелства, който не се ползва с доказателствена
стойност и не може да бъде противопоставен на ответника. Ето защо съдът намира,
че тази претенция е недоказана и неоснователна и следва да бъде изцяло отхвърлена.
По претенцията за
заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер 40 000 лв.: Съгласно
чл.82 ЗЗД обезщетението за неизпълнение обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Лошото изпълнение от страна на ответника поражда у ищците право на обезщетение,
което включва не само разходите, необходими за поправката, но и пропуснатите от
тях ползи, предвидими при възникване на задължението и представляващи пряка и
непосредствена последица от неизпълнението. Установяването на пропуснатата
полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на
кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си,
съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като
пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. Невъзможност за увеличаване на
имуществото на кредитора и съответно пропусната полза ще е налице, когато, в
резултат от неизпълнението, кредиторът е пропуснал възможността да получи
граждански плодове от обекта чрез предоставянето му за възмездно ползване на
друго лице. В съответствие с правилото на чл.154, ал.1 ГПК, че страните са
длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения,
кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението
за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си,
като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във
връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са
били осуетени именно в резултат от неизпълнението на длъжника, или като
установи, че при конкретните пазарни условия в периода на неизпълнението е
съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем. На обезщетяване
подлежат не всички пропуснати от възложителя ползи, а само тези, които са били
предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението и
са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение. Това са ползите,
чието пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства и при проявена
грижа на добрия стопанин/добрия търговец, страните са могли и са били длъжни да
предположат и което е причинено именно от неизпълнението, т.е. което
представлява негов необходим и закономерен резултат. (В този смисъл е ТР №3 от
12.12.2012 г. на ВКС, ОСГТК.)
В аспекта на горното, доказателства
за това ищецът да е имал сигурност в получаване на претендираното увеличение на
имуществото не се установява от доказателствата по делото. Не се установява
ищецът да е имал намерение да отдава под наем процесния обект и да е създал с
трето лице или лица правоотношения по този повод, изпълнението на които да е
било осуетено, не се установява при конкретните пазарни условия в периода на
неизпълнението да е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под
наем. Ето защо съдът намира този иск за изцяло неоснователен, поради което
същият следва да се отхвърли.
Тъй като един от
съединените искове ще бъде частично уважен, съдът намира, че възниква
процесуалното условие за разглеждане на предявеното от ответника възражение за
прихващане със сумата 19 193,80 лв. – стойност на допълнително възложени
работи. По това възражение съдът намира следното: вземането се претендира на
договорно основание, като се поддържа, че договорната връзка е била изменена
чрез възлагане на допълнителни работи по изграждане на стълбищна клетка от
метална конструкция и др.дейности, включени в издадената от ответника КСС през
м.октомври 2020 г. Доказателствата са в насока, че допълнителни дейности,
невключени в КСС към договора, са били извършени на обекта – това се установява
от техническата експертиза и от показанията на допуснатите свидетели. Годни
доказателства, обаче, че договорът е изменен, не са ангажирани – съгласно чл.164,
ал.1, т.5 ГПК свидетелски показания за доказване изменение на писмено
съглашение са недопустими (един от свидетелите е споменал за устно възлагане),
а в конкретния случай между страните е сключен писмен договор с конкретни
дейности, включени в КСС, неразделна част от същия. Допълнителните работи е
следвало да бъдат регулирани чрез писмен акт, който да послужи за доказателство,
или пък да бъде доказано възлагането им чрез други годни доказателства. Издадените
от ответника КСС и фактура не са подписани от представител на ищеца и не могат
да се противопоставят на последния, а съгласие, изразено по друг начин от
ищцовата страна, в смисъл на възлагане на дейностите при определено
възнаграждение, не произтича от останалите доказателства. Допълнителната КСС е
изпратена на ищеца с уведомлението за разваляне на договора на ответника от
21.10.2020 г., като със своята покана от 28.10.2020 г. ищецът е изразил воля на
несъгласие с претенциите на изпълнителя. Ето защо според съда не се доказва
твърдяното изменение на договорното правоотношение между страните. Доколкото
дейности в твърдения от ответника смисъл са извършени на обекта на ищеца,
стойността на същите би могла да бъде претендирана на извъндоговорно основание
– вършене на чужда работа без пълномощие, неоснователно обогатяване и пр., но
не и по силата на договорно възлагане. По изложените съображения съдът намира,
че възражението за прихващане е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора
и с оглед направените от страните искания, всяка от тях има право на разноски
на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. С решението съдът следва да се произнесе и
по разноските, направени от ищеца в хода на производство по обезпечаване на
бъдещи искове. Ищецът претендира и е доказал разноски за: държавна такса в
размер 4 851,69 лв.; адвокатско възнаграждение за исковото производство в
размер 5 696,40 лв., платено изцяло по банков път; възнаграждение на вещо
лице – 500 лв.; такси в обезпечителното производство в общ размер 136 лв. и
възнаграждение на адвокат за същото производство в размер 2 518,16 лв.,
платено изцяло по банков път. Общият размер на таксите и разноските на тази
страна е 13 702,25 лв., от които съразмерно на уважената част от исковата
претенция следва да се присъдят 241 лв. в тежест на ответната страна.
Ответникът е направил и претендира
разноски в общ размер 5 250 лв., от които 4 800 лв. – адвокатско
възнаграждение, платено изцяло в брой, и 450 лв. – възнаграждение на вещо лице.
В тежест на ищеца, съразмерно на отхвърлената част от претенцията, следва да се
присъди сумата 5 157,65 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “КОНИЕЛ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Богомил“ №78, ет.6, ателие Е, представлявано от Г.Н.К.,
да заплати на “Механичен завод-Девин”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Девин, обл.Смолян, ул.“Явор“ №1, представлявано от Г.Т.Г., сумата 2 133,60 лв. (две хиляди сто тридесет
и три лева и 60 ст.), ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 22.12.2020
г., до окончателното плащане, представляваща стойност на разходите, необходими
за поправка на необработени заварки (без грунд и боя по водачите на покривната
конструкция на детайла между колона и главна греда на кота 3,50 м.) по договор от
26.05.2020 г. за строителство на обект – магазин за хранителни, промишлени
стоки и аптека в УПИ VІІ-1523, кв.92 по плана на гр.Девин, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над
горната сума до пълния предявен размер от 6 440 лв. като неоснователна,
КАТО ОТХВЪРЛЯ и исковете на “Механичен
завод-Девин”ООД, ЕИК *********, гр.Девин, против “КОНИЕЛ“ООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, произтичащи от неизпълнение на същия договор, за заплащане на
сумата 25 090,89 лв. – обезщетение за неизпълнение на дейностите по доставка и
монтаж на окомплектовки от ламарина; сумата 12 560 лв. – обезщетение за
некачествено изпълнение на покривни термопанели; сумата 22 225,24 лв. –
неустойка за забава по т.27.2 от договора; сумата 14 976 лв. – възнаграждение
за доставени от “Механичен завод-Девин”ООД услуги, механизация и работна сила;
както и сумата 40 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от “КОНИЕЛ“ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Богомил“ №78, ет.6, ателие Е, представлявано
от Г.Н.К., против “Механичен завод-Девин”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.Девин, обл.Смолян, ул.“Явор“ №1, представлявано от Г.Т.Г., възражение
за прихващане със свое насрещно вземане, произтичащо от същия договор, за сумата 19 193,80 лв.,
съставляваща разлика между платеното от ищеца възнаграждение по договора за
строителство в размер 222 252,41 лв. и дължимото за всички извършени от
ответника работи, в това число допълнително възложени, на стойност 241 446,21
лв. съгласно количествено-стойностна сметка от 21.10.2020 г., за която сума
ответникът е издал ф-ра №**********/17.11.2020 г.
ОСЪЖДА “КОНИЕЛ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Богомил“ №78, ет.6, ателие Е, представлявано от Г.Н.К.,
да заплати на “Механичен завод-Девин”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Девин, обл.Смолян, ул.“Явор“ №1, представлявано от Г.Т.Г., сумата 241 лв. (двеста четиридесет и един
лева) – деловодни такси и разноски по съразмерност в производството по т.д.№826/2020
г. по описа на ОС Пловдив, ТО, ХVІ състав.
ОСЪЖДА “Механичен завод-Девин”ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Девин, обл.Смолян, ул.“Явор“ №1, представлявано от Г.Т.Г.,
да заплати на “КОНИЕЛ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Богомил“ №78, ет.6, ателие Е, представлявано от Г.Н.К., сумата 5 157,65 лв. (пет хиляди сто петдесет
и седем лева и 65 ст.) – деловодни разноски по съразмерност в производството по
т.д.№826/2020 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, ХVІ състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: