Решение по дело №3188/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3200
Дата: 8 май 2014 г. (в сила от 7 април 2015 г.)
Съдия: Асен Александров Воденичаров
Дело: 20131100103188
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 08.05.2014 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на осми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 3188 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.

          Ищеца И.И.И., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 07.01.2013 год., около 23.42 часа било реализирано пътно-транспортно произшествие между управлявания от него лек автомобил „БМВ” с ДК № ********* и лек автомобил „М.” с ДК № ********, управляван от М.И.И.. Твърди, че виновен за произшествието е водача И., който навлязъл в неговото платно за движение. Поддържа, че вследствие на произшествието му били причинени множество и значителни телесни увреди, довели до разстройство на здравето за продължителен период от време. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху тези суми от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът ЗАД „А.”, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск по основание и размер, твърди съществено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и моли съда да постанови решение като отчете тези обстоятелства. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП № К-27 от 07.01.2013 год., изготвен от Дежурен ПТП-СДВР от който се установява, че на същата дата, около 23.42 ч. в село Ж., на около 1.3 км след разклона за м.Я. е реализирано пътно-транспортно произшествие между управлявания от И.И.И. лек автомобил „БМВ” с ДК № ********* и лек автомобил „М.” с ДК № ********, управляван от М.И.И..

По делото е приета и съдебно авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лица М. въз основа на приетите по делото доказателства и разпита на свидетелите И. и Иванов, от което се установява, че причината за произшествието е неправилното движение по пътното платно от страна на лекия автомобил „М.”, което е с 0.5 м. в ляво от мислената осева линия или платно за насрещно движение, както и движението на лекия автомобил „БМВ” с превишена и несъобразена с пътни условия скорост /60 км. на заснежен пътен участък/ в десен завой с ограничена видимост вследствие на което водачът, след излизане от завоя не може да предотврати удара.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищеца вследствие на ПТП-то е получил черепно-мозъчна и лицева травма; многофрагментно импресионно счупване на лявата темпорална /слепоочна/ кост на черепа; счупване на дъгата на лявата зигоматична /ябълчна/ кост на черепа; счупване на предната черепна ямка и клиновидната кост на черепа; счупване на лявата очна орбита; контузия на мозъка; остър епидурален хематом /кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка/ и малък хематом под меката мозъчна обвивка; хематом на челната и лявата теменна област на главата, както и кръвоизлив от носа и устата. По своят анатомо-топографски вид, полученото „импресионно счупване на черепа представлява счупване с хлътване в посока на вътречерепната кутия на костни фрагменти. Тези фрактури са изключително тежки по вид и невъзможни за възстановяване без спешно прилагане на хирургично лечение. Полученото счупване на дъгата на лявата ябълчна кост на лицевия череп е причинило трайно ограничение на дъвченето и говора на ищеца за срок от два месеца. Спешна медицинска помощ и лечение, пострадалият е получил в УМБАЛ „Св. А.***, където е бил приет в тежко общо състояние, изгубил съзнание, с многократно повръщане, главоболие и кръвоизлви от носа и устата, масивен оток на лявата челна и лявата скула. След проведена кратка предоперативна подготовка, пострадалият е бил опериран по спешност, като е била извършена „краниотомия /отваряне на черепа и изваждане на хлътналите навътре костни фрагменти. Отстранен е бил големия кръвоизлив намиращ се над твърдата мозъчна обвивка/. Пострадалия е претърпял втора оперативна интервенция, като е било извършено кръвно /открито/ наместване на фрагментите от счупената дъга на лявата ябълчна кост и стабилизирането им с метални плаки и винтове.

Вещото лице дава заключение, че полученото счупване  е причинила на пострадалия болки и страдания за период до 6 месеца, като през първите 3 месеца болките са били с интензивен характер. Ищецът е имал упорито главоболие, световъртеж, залитане, гадене и еднократни повръщания през първите 2 месеца, като до края на 3-ия месец тези прояви станали периодично явяващи се само след умствена преумора и продължително четене или при пряко въздействие на силна светлина. Към момента състоянието вече е стабилизирано, но все още ищецът има оплаквания от перодично явяващо се главоболие и световъртеж при преумора. В областта на лявата челно - теменна област има остатъчен кожен и костен дефект от извършената краниотомия. Остатъчните белези са трайни, пожизнени и изменят външния вид на пострадалия. Счупените черепни кости са зараснали. Металната синтеза от дъгата на ябълчната кост все още не е извадена. Предстои оперативното и премахване, което ще доведе на пострадалия допълнителни интензивни болки и страдания за срок около 30 дни. Мисловна дейност при ищеца е запазена. Не се установяват патологични рефлекси. Липсва отпадна симптоматика, парези или парализи. Отговаря ясно на въпросите. Предвижва се самостоятелно, без помощни средства.

Вещото лице дава заключение, че ищеца е пътувал без поставен предпазен колан. Мотиви се с това, че уврежданията на ищеца са били получени поради т.н. „свободно движение на тялото в автомобилното купе по време на челния удар. Под въздействието на развилите се инерционни сили, тялото на ищеца е политнало внезапно напред, като главата е направила принудително флексионно движение, срещайки пред себе си волана, лявата предна колонка на купето и арматурното табло. Черепно-мозъчната и лицевата травма се дължат на директен удар на главата в тясна твърда преграда, което обяснява получената „импресионна фрактура с хлътване на костните фръгменти навътре в черепа. Като се имат предвид механизма на процесното произшествие, интензивността на удара между двете МПС от установените деформации на автомобила на ищеца и мястото на водача – предна лява седалка, с положителност е прието, че към момента на осъществения първи контактен удар между двете МПС, И.И. е бил без поставен обезопасителен колан. В случай, че пострадалият И. бе пътувал с поставен предпазен колан, главата му нямаше да достигне твърдите, тъпи и ръбести предмети от които е изградена арматурното табло и купето и уврежданията му щяха да са по леки по вид. При поставен предпазен колан тялото на ищеца щеше да е здраво скрепено към седалката и при удара, той щеше да получи някои травми в областта на гърдите /счупване на ребра/ или корема /с увреда на коремен орган/, но черепно-мозъчните травми щяха да са по-леки по вид и тежест.

Не се спори от ответника, е че за лекия автомобил „М.” с ДК № ******** е била налице застрахователна полица по риска „гражданска отговорност”, валидна към 07.01.2013 година.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 07.01.2013 год., водачът М.И.И., при управление на лек автомобил „М.” с ДК № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение и по непредпазливост причинил на И.И.И. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила – И./ деяние.

Не се спори по делото, че лекия автомобил „М.” с ДК № ********, управляван от М.И. е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗАД „А.” е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на увреждащия автомобил следва да възмезди претърпените от ищцата вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на превозното средство/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗАД „А.”, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищеца е претърпял телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето му, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищеца, последният е търпял болки и страдания за период от шест месеца, като през три месеца болките са били с по-интензивен характер. Следва да се отчетат обстоятелствата, че вследствие на произшествието, при ищеца е била налице опасност за живота от черепно-мозъчната травма на главата, както и че в областта на лявата челно - теменна област има остатъчен кожен и костен дефект от извършената краниотомия. Белезите са трайни, пожизнени и изменят външния му вид. Металната синтеза от дъгата на ябълчната кост все още не е извадена. Предстои оперативното и премахване, което ще доведе на ищеца допълнителни интензивни болки и страдания за срок около 30 дни.

Съдът приема за основателни доводите на ответника за съпричиняване. От заключението на вещото лице медик се установи, че пострадалият ищец е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан. Вещото лице даде подробно заключение, че в случай, че пострадалият И. бе пътувал с поставен предпазен колан, главата му нямаше да достигне твърдите, тъпи и ръбести предмети от които е изградена арматурното табло и купето и уврежданията му щяха да са по леки по вид. При поставен предпазен колан тялото на ищеца щеше да е здраво скрепено към седалката и при удара, той щеше да получи някои травми в областта на гърдите /счупване на ребра/ или корема /с увреда на коремен орган/, но черепно-мозъчните травми щяха да са по-леки по вид и тежест. Отделно от това от заключението на автоексперта се установи, че ищеца е управлявал автомобила си със скорост, която не му е позволявала да осъществява пълен контрол над него. Движел се и със скорост, която не е била съобразена с пътните условия – заснежен път. Като не е поставил предпазния си колан и се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, ищеца съзнателно се е поставил в риск и с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Въз основа на това настоящият състав приема 60 % на съпричиняване.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищеца /24 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 70 000 лева. От тази сума следва да бъде приспаднато установеното съпричиняване или исковата претенция е основателна и доказана за сумата от 28 000 лева и като такава следва да бъде уважена и да бъде отхвърлена до пълния размер.  

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /07.01.2013 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден за заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 75 лева, изчислени по компенсация. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 1 120 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. К.Н., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 1 010 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищеца от своя страна следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.8, вр.ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 890 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗАД „А.” с ЕИК ********** и адрес: гр.С., ул. „С. К.” № * да заплати на И.И.И. с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез адв. Н., сумата от 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 07.01.2013 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2013 год. до окончателното й изплащане, както и на правно основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева, представляващи разноски по делото, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер от 100 000 /сто хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗАД „А.” с ЕИК *********** да заплати на адвокат К.Н. *** адвокатско възнаграждение в размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗАД „А.” с ЕИК *********** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 120 /хиляда сто и двадесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 от ГПК И.И.И. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „А.” с ЕИК ************ сумата от 1 890 /хиляда осемстотин и деветдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: