НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№260008/2.2.2021г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното гр. дело №354/2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.79 ал.1
вр. чл. 240 вр. чл.86 вр. чл.99 от ЗЗД от „Кредитреформ
България“ЕООД, ЕИК ********* срещу П.Т.А., ЕГН: ********** с искане за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 750 лева, представляваща главница по договор за кредит № **********, както
и законна лихва върху главницата, считано
от подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на
25.02.2015 г. между „4финанс“ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус„ и ответника П.Т.А. е сключен договор за кредит
№********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние-едно или повече. Сключеният договор бил
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата
по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на
„4финанс” ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство.
Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „Вивус” на интернет страницата на кредитодателя-www.vivus.bg. На
посочената страница „Вивус” предоставят Общите си условия, които
кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата пред договорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора
за кредит се предоставяло на кредитополучателя на интернет страницата на
„Вивус”. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като
това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши”. С натискането на бутона
„Подпиши” от кредитополучателя се считало, че са подписани всяка страница от
договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка ***. Твърди се,
че в процесния случай, на 25.02.2015 г. страните сключвали договор за кредит,
фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и бил първи по ред договор за
кредит между тях. В заявката си П.А. посочил, че сумата, която желаел да му
бъде отпусната била в размер 200 лева.
Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 27.03.2015 г.
Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната
на същия ден – 25.02.2015 г. по банкова сметка *** „ДСК“. Излага се, че на 26.02.2015г. П.А. заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в
размер 70 лева, като отново заявил и услугата експресно разглеждане на
заявката. Договорът бил изменен съгласно Общите условия на същата дата -
26.02.2015 г. Съгласно клаузите на изменения Договор за кредит и на основание
т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен Допълнителен кредит се дължали
пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения Договор за
кредит и остатъчния срок до падежа. На 26.02.2015 г. кредитодателят е отпуснал
исканата сума по банковата сметка на кредитополучателя в „Банка ДСК“ ЕАД. Сочи
се, че в последствие договорът за кредит бил изменян още три пъти - съответно
на 10.03.2015 г. (два пъти) и на 12.03.2015 г. Отпуснатите суми били преведени по банковата сметка на
кредитополучателя в „Банка ДСК“ ЕАД на 10.03.2015 г. – 100 лева и на 12.03.2015 г. – 50 лева. Кредитополучателят се възползва от
правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от Общите
условия, приложими към договор за кредит № ********** упражнява това си право
няколко пъти и в крайна сметка срокът за връщане на кредита е удължен до новата
падежна дата - 26.07.2015 г. На 29.06.2015 г. ответникът извършил още едно искане
за отпускане на допълнителна сума в размер 280 лева, като договорът е изменен
на същата дата и сумата преведена от кредитодателя по посочената в договора
банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД на същата дата -29.06. 2015 г. Твърди се, че
с последното изменение на договора от 29.06 .2015 г., ответникът П.А. се
задължавал да върне на кредитодателя сума в общ размер 881, 48 лева, от които:
главница в общ размер 750 лева, договорна лихва в размер 21, 17 лева, дължима
за периода на ползване на договора и такса за експресно разглеждане - 110, 31 лева, като от настъпване
на падежа по договора – 26.07.2015 г. кредитополучателят не погасил дължимите
по договора суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3
от Общите условия, от 27.07.2015 г., „4финанс” ЕООД (Вивус) започнал да
начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен
процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент – в конкретния
случай – 40, 94%, върху неизплатената сума за периода на просрочието. Сочи се
до ответника били изпратени три напомнителни писма на адреса, посочен от него в
Договора за кредит, съдържащи подробна
информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни
просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите
условия към Договор за кредит се таксували по 10 лева за всяко и били за сметка
на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани
ответникът не погасявал гореописаните вземания. На 01.02.2018 г. „4финанс”
ЕООД, в качеството си на цедент сключил
с „Кредитреформ България” ЕООД, в качеството му на цесионер Договор за
прехвърляне на вземания с № ВGF-2018-005, при спазване на условията на чл. 99
от ЗЗД, по силата на който цедентът
прехвърлял на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер на
1 878, 53 лева, от които: главница – 750 лева; договорна лихва – 21, 17 лева; такса за експресно разглеждане - BGN 110, 31лева;
наказателна лихва - BGN
967, 05 лева за периода 27.07.2015 г. до 31.01.2018 г.;
отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) – 30 лева. Структурата
на вземането била подробно описана в Приложение № 1, което била неразделна част
от Договора за прехвърляне на вземания. От датата на цесията до момента на
подаване на исковата молба забавата на ответника продължавала. Въз основа на
тези твърдения ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати
дължимата главница в размер на 750 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането. Претендира и заплащане на направените разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника,
като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата
молба. В съобщението изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно
заседание.
В съдебно заседание на 27.01.2020 г. ответникът не се е
явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да
се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът в писмена молба чрез пълномощника си,
изрично е поискал на основание чл.238 ал.1 от ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, не изпраща представител в първото
по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 от ГПК, с
което предявените искове да се уважат изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски в общ размер на 200 лева, от които 50 лева държавна такса и 150 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложното и на основание чл.238 ал.1 и чл.239 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Т.А., ЕГН: ********** с адрес: ***, п. к. 9160, ул.
„Драва“№1А ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България” ЕООД гр. София, ЕИК
********* сумата от 750 лева /седемстотин и петдесет
лева, 00 ст./,
представляваща главница по Договор за кредит №9987782007
от 25.02.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 08.06.2020 г. до окончателното
плащане, на основание чл.79 ал.1, вр. чл. 240,
вр. чл. 86, вр. чл.99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Т.А., ЕГН: ********** с адрес: ***, п. к. 9160, ул.
„Драва“№1А ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България” ЕООД гр. София, ЕИК ********* сумата от 200 лева /двеста лева, 00 ст/, от която 50 лева държавна такса и 150 лева възнаграждение за юрисконсулт, на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: