РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Шумен, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20253600500267 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №158/04.03.2025 г. по гр. д. №2737/2024 г. ШРС е отхвърлил предявения
от М. С. И. срещу „Изи асет мениджмънт“ АД гр. София отрицателен установителен иск с
пр. осн. чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване пълна нищожност,
поради противоречие на закона, на Договор №4263400/20.09.2021 г., по силата на който
ответникът се задължил да предостави на ищцата заем от 600 лв. и осъдил ищцата да
заплати на ответника сумата от 150 лв. – разноски в производството.
Недоволна от решението останала ищцата М. С. И.. В жалбата си излага, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. При преценката валидността на договора за
заем следвало съдът да разгледа и преюдициалните отношения, макар и те да произтичат от
друг договор, различен от процесния - договора за предоставяне на поръчителство. Освен
това, ответното дружество и гаранта „Файненшънъл България“ ЕООД били свързани лица
по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, като тази свързаност обуславяла извода, че разходът за
възнаграждение в полза на гаранта е известен за заемодателя, което може да получи като
последният одобри гаранта. Поради това договорът за заем и договорът за поръчителство
следвало да се считат за сключени от потребителя с един и същ търговец. Договорът за
потребителски кредит се явявал правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът
сключил договора за предоставяне на гаранция. Неправилно съдът приел, чл. 4 от договора
за заем касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение. Клаузата била
1
уговорена изцяло в противоречие с чл. 16 от ЗПК. Двете дружества били свързани лица,
сключването на договора за предоставяне на гаранция се явявало единственото изпълнимо
условие по чл. 4 от договора за заем, поради което разходите, които потребителят трябвало
да заплати по договора за предоставяне на гаранция, следвало да се приемат за пряко
свързани с основната му престация по договора за заем и като имащо характер на
допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства следвало да се включи при
формиране на ГПР. Ето защо договорът за паричен заем бил сключен в нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до нищожност на целия договор за паричен заем. Моли
решението да бъде отменено и предявената претенция уважена. Претендира присъждане на
направените разноски пред двете инстанции.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна е и процесуално допустима.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който
взема становище за неоснователността й.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор между страните, а и от събраните писмени доказателства се
установява сключването на процесния договор за паричен заем № 4263400 от 20.09.2021 г.,
въз основа на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на М. С. И. паричен заем в
размер на 600 лв., при срок на заема 34 седмици, при двуседмична погасителна вноска в
размер на 39,72 лв., фиксиран годишен лихвен процент – 35 %, обща сума за връщане –
675,24 лв. и годишен процент на разходите – 40,50 %. Съгласно чл. 4 от договора заемателят
се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, всяко от
които да отговаря на посочените в договора изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора; 3. Одобрено от заемодателя дружество – поръчител,
което предоставя гаранционни сделки.
На 29.09.20212 г. е сключен и договор за предоставяне на гаранция (поръчителство)
№ 4263400 между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който гарантът се е
задължил да отговаря солидарно към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД за всички
нейни задължения, произтичащи от договора за кредит, срещу насрещна престация –
възнаграждение за така предоставената услуга (гаранцията) в размер на 361,76 лв., платимо
разсрочено на двуседмични вноски, всяка от които в размер на 21,28 лева. Вноските са
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В чл. 3, ал. 2 е предвидено задължение на
потребителя да заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен
заем, а съгласно ал. 3 „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо поръчителя
2
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за
гаранция. Съгласно чл. 2 от договор за предоставяне на поръчителство, договорът влиза в
сила в случай, че И. не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или т. 2 от договора за
паричен заем – да предостави в указания срок поръчителство от две физически лица,
отговарящи на определени условия или банкова гаранция.
Видно от представения с исковата молба погасителен план към договор за паричен
заем, освен 17 вноски от по 39,72 лв. всяка за погасяване на заема (главница плюс
възнаградителна лихва), заемателят дължи и 17 вноски от по 21,28 лв. всяка като
„възнаграждение за предоставяне на гаранция“, или дължи 17 вноски от по 61 лв. всяка –
общо 1037 лева.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Районен съд - гр. Шумен е бил сезиран с отрицателен установителен иск чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит
№4263400/20.09.2021 г., сключен между ищцата и ответното дружество. С исковата молба
ищцовата страна се позовава на нищожност на процесния договор за кредит - заобикаляне
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 22 ЗПК.
Безспорно се установява по делото, че между „Изи Асет Мениджмънт“АД и ищцата
М. С. И. е сключен договор №4263400/20.09.2021 г., за предоставен заем в размер на 600 лв.
Не се спори между страните и обстоятелството, че между ищцата и "Файненшъл България"
ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция, с който дружеството се е съгласило
да издаде гаранция за плащане на всички задължения по договора за заем, срещу което е
уговорено възнаграждение /361,76 лв., разсрочено на двуседмични вноски по 21,28 лв./.
Сключеният между „Изи Асет Мениджмънт“АД и ищцата М. С. И. договор за заем
безспорно е такъв за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Основният спорен въпрос между страните в настоящото производство е валидността
на договора за кредит, поради невъзможността за точно определяне на годишния процент на
разходите и по-конкретно кредиторът следвало ли е да включи в размера на ГПР поетото
задължение за заплащане на възнаграждение по договора за представяне на поръчителство в
размер на 361,76 лева.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
3
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В случая, от една страна чрез сключването на договора за гаранция се цели
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално
допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в
размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
доколкото в договора за гаранция се уговаря възнаграждение, което евентуално ще бъде
изплатено на свързано с кредитора лице. Цели се оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение,
с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В самия договор формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с посочване на размер, ненадвишаващ
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, същият обаче не отразява действителния такъв, тъй като
не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
гаранция /поръчителство/, което се включва в общите разходи по кредита по см. на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК. Договорът за гаранция и дължимото по него възнаграждение на гаранта е във
връзка с ДПК (обезпечава вземането на кредитора и е сключен в негова полза) и се явява
част от общите разходи по кредита по см. на т. 1, § 1 от ДР на ЗПК, което води отново до
нарушаване на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тази обвързаност се установява от договора за заем, в
който изрично изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една
от предвидените възможности е с избрано от ответника "Изи асет мениджмънт" АД
дружество, предоставящо гаранционни сделки. Ищецът се е възползвал от тази
алтернативна възможност и е сключил договора с ответника. Договорите са сключени на
една и съща дата, заведени са под един номер, предвидено е плащане по един и същи
погасителен план и в полза на "Изи асет мениджмънт" АД. Освен това заемодателят "Изи
асет мениджмънт" АД и гарантът "Файненшъл България" ЕООД имат качеството на
свързани лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския регистър се
установява, че към датата на сключване на договорите, едноличен собственик на капитала на
"Файненшъл България" ЕООД е "Изи асет мениджмънт" АД. При тези данни, заемодателят е
бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на
сключването на договора за заем. Касае се до възнаграждение за услуга в полза на
заемодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема - чл. 4, поради което това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, като
при включване на възнаграждение от договора за гаранция, действителният ГПР би бил в
размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничение. По този начин,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да
направи по обслужване на кредита и реално по този начин се калкулира допълнителна
печалба към договорената възнаградителна лихва по ДПК. В тази връзка е и санкцията на
нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че всички клаузи, които имат за цел или
резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни.
4
Съобразно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Съобразно констатираното, че в
посочения в договора ГПР не са включени разходите по задължението на заемателя да
сключи договор за поръчителство, и след включването им, размерът на ГПР надвишава в
пъти нормативно допустимия максимален размер (при направено посредством онлайн
калкулатор изчисленият ГПР по договора за заем е в размер на 1114,17%). Или в случая,
посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл.
19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно договорът за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се
уважи. Атакуваното решение следва да се отмени изцяло и вместо него следва да се
постанови друго, с което претенцията да се уважи.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се следва присъждането на разноски, в
размер на 50 лв. за първа инстанция - държавна такса, съответно 25 лв. - държавна такса за
въззивната инстанция.
Ищцовата страна, жалбоподател във въззивното прозиводство, претендира
присъждане на разноски при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, поради което и съдът следва да
определи адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител. Съгласно чл. 38, ал. 2
ЗА, в случаите на оказана безплатна правна помощ съгласно ал. 1 на същата разпоредба, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. В
процесния случай обаче следва да бъде съобразено Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
№ С-438/22, според което чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висш адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед целта" по смисъла
на тази разпоредба. В тази хипотеза националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно с оглед
даденото тълкуване в решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (с настоящо наименование Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа), и при възлагане на разноските следва да определи
5
възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото. Ето
защо, като взе предвид, че предмет на настоящото прозиводство е един иск, ниския
материален интерес /675,24 лв./, делото не се отличава с особена правна и фактическа
сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена съдебна практика, ищцата
/представлявана от същия адвокат/ е депозирала десетки идентични претенции, неявяване на
процесуалния представител и пред двете инстанции, съдът намира, че справедливият размер
на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищцата възлиза на сумата
от 150 лв. за всяка от инстанциите. Предвид това ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД
гр. София, следва да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на по 150 лв. за всяка от инстанциите.
Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №158/04.03.2025 г. по гр. д. №2737/2024 г. ШРС, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от
ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, сключения между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК 91576434, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ №287, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46 и М. С. И., ЕГН
**********, с адрес за призоваване: гр. ...., бул. „....“ №...., ет. ...., офис ..., договор за паричен
заем № 4263400 от 20.09.2021 г..
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. София да заплати на М. С. И. деловодни
разноски в размер на 50 лв. за първа инстанция и 25 лв. за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. София да заплати на адв. Д. М. М. при
АК - София адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. за първа и 150 лв. за въззивната
инстанция.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6