№ 1
гр. Бургас, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Радостина К. Калиманова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско
дело № 20242001000162 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК за допълване на постановеното по
делото съдебно решение.
С решение № 164 от 18.10.2024 година, постановено по търг. дело № 1144/2023
година ВКС на РБ е отменил решение № 33 от 04.04.2023 година, постановено по въззивно
търговско дело № 170/2022 година по описа на Бургаския апелативен съд само в частта му, с
която е оставена без уважение молбата на „Редман“ ЕООД за допълване на решение № 11 от
31.01.2023 година, постановено по търговско дело № 170/2022 година по описа на Бургаския
апелативен съд, свързана с липсата на отхвърлителен диспозитив относно претендираните
от „Национална потребителна кооперация на слепите“ неустойка за периода от 13.03.2020
година до 13.07.2020 година и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
Бургаския апелативен съд.
При новото разглеждане на делото молителят-въззивник, чрез процесуалния си
представител, поддържа искането за допълване на постановеното по делото съдебно
решение с нарочен диспозитив, с който след като бъде отменено решението на Бургаския
окръжен съд, да бъде постановено ново, с което предявената против него претенция за
неустойка за сумата от 2 732.17 лева за периода от 13.03.2020 година - 13.07.2020 година
бъде отхвърлена поради недължимост на сумата. Претендира присъждането на съдебно-
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от заявените претенции, като при
определянето им се вземат предвид изготвените в тази насока и представени списъци по чл.
80 от ГПК.
Ответникът по молбата и въззиваем в процеса пред настоящата инстанция не
1
изпраща представител и не изразява становище по така отправеното искане.
Отправеното с молбата, по повод която е образувано производството с посочено по-
горе правно основание, искане е неоснователно по следните доводи и и съображения:
Непълно е решението, което не обхваща цЕ.я спорен предмет. При него се
наблюдава липса на формирана от страна на съда воля по отношение на част от спорното
право или пък един от съединените искове, съответно по допълнителните искания, свързани
с главния спорен предмет. В случая предмет на обжалване е решението на Бургаския
окръжен съд в неговата уважителна част; в отхвърлителната му спорът не е пренесен пред
въззивния съд. По-специално с депозираната въззивна жалба „Редман“ ЕООД обжалва
решение № 260043/21.04.2022 година, постановено по търг. дело № 443/2020 година по
описа на Окръжен съд - Бургас, в частта, в която същото е осъдено да заплати на
„Национална потребителна кооперация на слепите“ сумата от 27 821 лева, представляваща
дължим наем по фактури, описани в осъдителната част на решението, ведно със законната
лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане; сумата от 9 169.23 лева
присъдена като неустойка по договор за наем от 23.01.2015 година, формирана по начина,
посочен във втория абзац от диспозитива на съдебното решение и законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от
3 718.85 лева разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
С решението си по образуваното въззивно производство Бургаският апелативен съд
е обезсилил посоченото по-горе решение на окръжния съд в частта, в която „Редман“ ЕООД
е осъдено да заплати на „Национална потребителна кооперация на слепите“ наеми по
фактури над следните размери: по фактура № **********/05.11.2019 година - над размера от
3 021.67 лева до горницата от 4 053.63 лева; по фактура №* година - над размера от 4 626
лева до горницата от 5052.86 лева; по фактура №* година - над размера от 4 626 лева до
горницата от 5 117.87 лева; по фактура №*0 година - над размера от 4 626 лева до горницата
от 5172.04 лева; по фактура №* година - над размера от 4 626 лева до горницата от 5 247.72
лева; по фактура №* година - над размера от 126 лева до горницата от 874.26 лева; по
фактура №* година - над размера от 1 044 лева до горницата от 1 918.72 лева; изцяло наеми
по фактури № * година - 160.98 лева; № * година - 146.74 лева; № * година - 197.71 лева; №
* година - 310.44 лева, както и в частта, в която над посочените по-горе стойности по
фактурите е начислена и присъдена неустойка за забава по чл. 26 от договора в общ размер
от 5 041.27 лева и е върнал делото в тази част на първоинстанционния съд за разглеждане на
предявените искове от друг състав на съда. Със същото решение обжалвания съдебен акт е
потвърден в частта, в която „Редман“ ЕООД е осъдено да заплати на „Национална
потребителна кооперация на слепите“, след прихващане със сумата от 432 лева, наеми по
фактура №*дина - 0.03 лева, фактура № **********/05.11.2019 година - 3 021.67 лева,
фактура №* година - 4 626 лева, фактура №* година - 4 626 лева, фактура №*0 година - 4 626
лева, фактура №* година - 4 626 лева, фактура №* година - 126 лева и фактура №* година - 1
044 лева, в общ размер от 22 695.70 лева и в частта, в която върху дължимите наеми е
начислена и присъдена неустойка по чл. 26 от договора в общ размер от 4 127.96 лева. В
2
мотивите си съдът изрично е посочил /стр. 10 и стр. 11/, че от общо дължимия размер на
неустойките, изчислен само върху месечните наеми от вещото лице следва да се приспадне
сумата на неустойката за 123 дни - времето на извънредното положение и два месеца след
това, през който период от време наемателят не дължи такава поради императивната норма
на чл. 6 от ЗМДВИПОРНСПП. След като е спаднал сумата за тези 123 дни от общо
изчислената от вещото лице, макар и да не е посочил изрично общия размер на същата
преди да извади недължимата такава за посочените 123 дни, съдът е достигнал до извода, че
дължимата неустойка за времето от 06.04.2019 година до 12.03.2020 година, включително и
за това от 14.07.2020 година до 06.11.2020 година, включително е в посочения размер от
4 127.96 лева.
При съобразяване на този диспозитив на съдебното решение, чието допълване по
делото се иска, се налага извода, че с него съдът се е произнесъл изцяло и в пълнота по цЕ.я
предмет на спора, който е бил сложен за разглеждане пред него - в една част е обезсилил, в
друга част е потвърдил, като спора от сумите, за които има обезсилване с тези, за които
решението е потвърдено е равен на уважената част от исковете пред БОС и съответно
обхваща цЕ.я предмет, заявен с въззивната жалба. С това съдът се е произнесъл по цЕ.я
спорен предмет. Налице е произнасяне изцяло по направеното с въззивната жалба искане и в
този смисъл е изчерпан цЕ.я неин предмет. Решението не е непълно и няма основание за
ревизирането му по реда на чл. 250 от ГПК.
Тук е необходимо за пълнота на изложението да се посочи и това, че
постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота на решението,
която може да се отстрани, без да се променя постановеното решение. Това е така, тъй като в
производството по допълване на решението не може да се иска пререшаване на спора по
същество. В съответствие с дадените от касационната инстанция указания съдът при новото
разглеждане на делото е допуснал извършването на съдебно-икономическа експертиза.
Вещото лице по същата в представеното и прието заключение е посочило, че общия размер
дължима неустойка по чл. 26 от договора за наем, сключен на 23.01.2015 година върху
дължимите наеми е 3 981.69 лева /като сбор от сумите 1 348.99 лева и 2 632.70 лева/ за
времето от 06.04.2019 година до 12.03.2020 година, включително и от 14.07.2020 година до
06.11.2020 година, включително. За този период от време с решението по делото, чието
допълване се иска, съдът е приел за дължима като неустойка сумата от 4 127.96 лева или
налице е разлика от 146.27 лева между двете. Неустойката, която не е посочена като
конкретен размер в разглежданото решение на въззивния съд, по отношение на която обаче е
прието, че е недължима по изложените съображения и поради това същата е спадната и
неприсъдена, е изчислена от вещото лице на 2 732.17 лева. При горните констатации се
налага извода, че е налице произнасяне на съда, както вече бе изложено по-горе по цЕ.я
предмет на въззивната жалба, включително и в посочена в молбата, сложила началото на
настоящото производство, част, поради което и да се удовлетвори искането на молителя-
въззивник означава да се пререши спора, което е недопустимо по горните доводи в
настоящото производство. Присъждането в негова тежест на сумата от 146.27 лева в повече
3
не може да бъде коригирана по пътя на допълване на съдебното решение, а само и
единствено по пътя на обжалването. Допълнително трябва да се посочи и това, че тази
недължима част от неустойката, за посочения период от време, е останала на практика
включена в произнасянето на съда и в този смисъл и в диспозитива на съдебния акт, с който
решението на окръжния съд е обезсилено за останалата част от присъдената от БОС
неустойка, а именно от 5 041.27 лева /5 041.27 лева + 4 127.96 лева е равно на 9 169.23 лева
или това е обжалвания размер неустойка и цЕ.я предмет на спора/, т. е. вместо за една част
от сумата от 5 041.27 лева да отмени и да отхвърли /за неустойките само върху наемите/, а за
другата да обезсили /поискани неустойки върху всички компоненти/, съдът е обезсилил
решението изцяло в тази част, за тази сума. Това също не може да бъде отстранено по пътя
на допълване на решението, а само и единствено по пътя на инстанционния контрол.
С оглед изхода по молбата, която съдът разглежда само в указаната с отменителното
решение на ВКС на РБ част, не следва да бъде пререшаван въпросът с разноските, дължими
на и от всяка от страните.
По изложените съображения, Апелативен съд-Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Редман“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас
и адрес на управление ул. „Македония“ №11, вх. 3, ет. 3, представлявано от К.Д. за
допълване на решение № 11 от 31.01.2023 година, постановено по търговско дело №
170/2022 година по описа на Бургаския апелативен съд с отхвърлителен диспозитив по
отношение на претендираните от „Национална потребителна кооперация на слепите“, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управлание ул. „Вардар“ №71,
представлявана от Михаил Кърлин суми за неустойки за периода от 13.03.2020 година до
13.07.2020 година.
Настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му
на страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4