Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260210
гр. Пловдив, 23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV
н.с., в публичното заседание на четиринадесети септември през две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 3252/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-1030-003582 от 23.04.2020 г. на М.В.М.– Началник Група към
ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Д.К.Г., ЕГН **********
е било наложено административно наказание
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца за нарушение на чл.21, ал.1, от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за
отмяна на наказателното постановление, като се сочи, че не е представен за
запознаване клипа, не е ясно дали мобилното устройство е изправно и преминало
технически преглед, поради което се сочи че АУАН и НП са незаконосъобразни и се
иска отмяна на издаденото НП.
Жалбоподателката Д.Г., редовно и своевременно призована не се явява
в съдебно заседание, не се представлява.
Въззиваемата страна – Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител, взема становище по делото, в което иска потвърждаване на НП.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
На 02.02.2020 г. за времето от 08.00
часа до 11.00 часа автоматизирано техническо средство TFR1-M с № 546 било
разположено в гр.Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ до №1 и контролирало
правилата за движение по пътищата и конкретно спазването на скоростта за
движение от водачите на моторни превозни средства в гр.Пловдив преминаващи през
контролирания участък. Географските координати на които била разположено техническото
средство били с дължина 24.76667 и ширина 42.10000. Същото било от одобрен тип
и било преминало последваща проверка на 08.03.2019 г. В 10.13 часа през този
участък преминал лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № **, който бил заснет да
се движи със скорост 111 км/час при въведено ограничение на скоростта от 50
км/час. Това обстоятелство било документирано с клип № 9398. На 03.02.2020 г.
от паметта на техническото средство били свалени 40 броя статични изображения,
сред които и соченото по-горе. За това бил съставен протокол за използване на
атоматизирано техническо средство от 02.02.2020 г. В последствие било
установено, че собственик на автомобила е Д.А.Г., която попълнила на 19.02.2020
г. декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочила че на 02.02.2020 г.
автомобилът е бил управляван от Д.К.Г.. На 01.03.2020 г. св.И.Д. съставил в
отсъствието на жалбоподателката АУАН с бл. №198918 за осъществено от нея
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като посочил че наказуемата скорост е 108
км/час, тъй като е приспадната скорост от 3 % в полза на водача. Актът бил
изпратен за връчване и бил връчен на 09.04.2020 г. от Д.Г. без възражения. На
23.04.2020 г. били издадено процесното НП.
Въз основа на съставения АУАН
било издадено процесното НП.
В хода на съдебното следствие,
разпитан като свидетел, полицейският служител И.Д. който сочи кога и въз основа
на какво е съставил АУАН на жалбоподателката. Сочи и че не я е призовавал за
съставяне на АУАН, а същият е бил изпратен за връчване след съставянето му.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, снимков
материал, протокол за използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип, протокол
от проверка на техническото средство от 08.03.2019 г., , справка АНД за нарушител, оправомощителни
заповеди, декларация, обяснения, както и от показанията на св. И.Д., които
съдът кредитира като логични, обективни и непротиворечиви и същите не се
оборват от други доказателства по делото.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се преценява като
ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от
това.
Разгледана по същество, жалбата
се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по
делото доказателства съдът намира, че е безспорно доказано осъществяването на
визираното в НП нарушения по чл.21, ал.1, от ЗДвП доколкото от материалите по
делото се доказва, че действително на 02.02.2020 г. в 10.13 часа жалбоподателката
е управлявала МПС – л.а. Тойота Ярис“ с рег. № ** по бул. „Асеновградско шосе“
в гр.Пловдив със скорост от 108 км/час. От тези факти може да се заключи, че е
осъществено управление на МПС – сочения по-горе лек автомобил с установената
скорост от 108 км/час, която е такава над законоустановената максимална скорост
за движение от 50 км/час в градски условия. Това пък се явява и нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Следва изрично да се отбележи, че техническото средство е
отчело скорост от 111 км/час, но в полза на водачът е била приспадната
техническата грешка от 3 %. Именно с оглед на това и съдът счита, че правилно е
прието че реално установената скорост на движение е била 108 км/час.
Същевременно обаче може да се
счита, че в хода на административното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, доколкото АУАН е съставен в законоустановения срок и в
него и са дадени подробни описания на извършеното нарушение, но актът е
съставен неприсъствено и жалбоподателката въобще не е била призовавана за
съставянето на АУАН. Тези обстоятелства се установяват от показанията на самия
актосъставител. ЗАНН допуска
съставянето на АУАН без присъствието на нарушителят, но следва да е доказано,
че нарушителят е бил известен за това че спрямо него ще се съставя АУАН с оглед
констатирани нарушения и да не се е явил при съставянето на АУАН. Такава
възможност е изрично предвидена в разпоредбата на чл.40, ал.2, но същата
изрично предвижда, че нарушителят не следва да бъде намерен или след покана не
се е явил. Очевидно е, че в конкретния случай с оглед доказателствата по делото
се установява, че жалбоподателката въобще не е била търсена преди да бъде
съставен спрямо нея АУАН.
Същевременно наказващия орган не
е ангажирал и доказателства, че клипът е бил показан на нарушителката. С оглед
на всичко това и следва да се приеме, че в конкретния случай са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН, които са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката Д.Г..
Констатираните нарушения не са от
категорията на тези, които биха могли да бъдат санирани от наказващия орган,
който да издаде НП при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено обжалваното НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 20-1030-003582 от 23.04.2020 г. на М.В.М.– Началник Група към ОД на МВР
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Д.К.Г., ЕГН ********** е
било наложено административно наказание
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца за нарушение на чл.21, ал.1, от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен
съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.