О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. София, 01.06.2018 г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
и секретар Диляна Цветкова, като разгледа търговско дело № 3107 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 64 и сл. ГПК.
С разпореждане №
10236/29.05.2017 г. е върната като преклудирана въззивна жалба, вх. № 69024/25.05.2017 г., подадена от „В.-Р.З.–
К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, срещу решение № 821/02.05.2017 г. по търг. дело № 3107/2016 г.. От въззивника е подадена молба, вх. № 84138/22.06.2017 г. за
възстановяване срока за въззивно обжалване на постановеното
съдебно решение, обоснована с твърдения, че пропускането на срока се дължи на
особени непредвидени обстоятелства – погрешно вписване от сътрудник на
упълномощения адвокат на датата на получаване на съобщението – 09.05.2017 г.,
вместо действителната такава – 08.05.2017 г.. В молбата се твърди, че
допуснатото от сътрудника немарливо отношение не следвало да препятства
защитата на правата на упълномощителя, който бил
дружество, обявено в несъстоятелност.
В срока
за отговор на молбата за
възстановяване на срок, ответникът „ОББ И.“ ЕАД (новата фирма на „И.“ ЕАД), депозира такъв, в който счита
молбата за неоснователна, тъй като причините за пропускане на срока за
обжалване на постановеното решение нямали обективен характер, а напротив –
изцяло се дължали на поведение на служител на процесуалния представител на
ищеца, без значение дали същият е бил дисциплинарно наказан или не за това.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Молбата за възстановяване на пропуснат
срок е процесуално допустима - подадена от активно легитимирано лице – ищецът „В.-Р.З.–
К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, в рамките на преклузивния
срок по чл. 64, ал. 3 ГПК и подлежи на разглеждане от Софийски градски съд, тъй
като пред същия е следвало да се извърши пропуснатото процесуално действие –
подаване на въззивна жалба срещу постановеното на
02.05.2017 г. съдебно решение по търг. дело № 3107/2016 г.. Съобщението, с
което решението е връчено на „В.-Р.З.– К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******,
е изпратено на 02.05.2017 г. и е получено на 08.05.2017 г. лично от адвокат Т.К.,
упълномощен процесуален представител на ищеца. Въззивната
жалба е депозирана чрез градски куриер – „С.“ АД, на който е предадена на
23.05.2017 г., в 18,35 часа. Съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК срокът за въззивно обжалване е двуседмичен, което означава, че е
започнал да тече на 08.05.2017 г. (понеделник) и е изтекъл на 22.05.2017 г.
(понеделник) – присъствен ден. Подадената ден по-късно, на 23.05.2017 г.,
вторник, въззивна жалба е счетена за преклудирана и е върната в приложение на чл. 262, ал. 2, т.
1 ГПК. Разпореждането на настоящия състав е потвърдено с определение № 157/16.01.2018
г. на САС по частно гр. д. № 5566/2017 г., влязло в сила на 07.02.2018 г..
За да се иска възстановяване на срок следва
същият да е пропуснат, а това означава да е започнал
да тече, което се установява
от редовно оформеното
съобщение за връчване на препис от постановеното
съдебно решение, което е официален удостоверителен
документ, материалната доказателствена сила, на който не
е опровергана. От друга страна, срокът,
който се иска да бъде
възстановен, е пропуснат, тъй като двуседмичния срок за депозиране на въззивна жалба е изтекъл на 22.05.2017 г., като няма
никакъв спор, че правото на въззивно обжалване е
упражнено на следващия ден – 23.05.2017 г.. Изложеното обуславя процесуалната допустимост на молбата.
Основателността на молба за възстановяване на срок се
обуславя от успешно проведено доказване на конкретно
проявени факти от действителността, които са препятствали
„В.-Р.З.– К.“ АД – в
несъстоятелност да подаде въззивната жалба до
изтичането на двуседмичния срок и които
имат характера на особени и непредвидими (внезапно прояви ли се) такива, за да се
приеме, че страната не е могла
да съобрази процесуалното си поведение с тях. При всички положения тези факти трябва да стоят
извън волята на страната, която да не е в състояние да влияе нито върху тяхното
възникване, нито върху продължителността и естеството на действието им.
Обичайно тези факти следва да са непредвидими – при полагане на дължимата грижа
настъпването им да не е възможно да бъде прогнозирано.
При
това положение, молбата за възстановяване
на пропуснатия срок е неоснователна, преценена само на база изложените в същата
фактически твърдения. Упълномощеният адвокат К. лично е получила препис от
съдебното решение, затова началото на срока за въззивното
му обжалване й е било субективно известно. Всякакви твърдения за интервениране
от страна на някакво трето лице чрез неправилно отразяване на датата върху
съобщението са напълно ирелевантни. Адвокатът лично е
получила съобщението и не твърди да е била в обективна невъзможност да подаде въззивната жалба в рамките на срока, а се позовава по
същество на субективна невъзможност – неправилно изчисляване на деня, в който
срокът изтича. Неправилното приложение на правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК няма
как да съставлява особено, непредвидено обстоятелство за молителя в настоящото
производство. Законът допуска възстановяването на срок само когато страната под
въздействието на външни за нея фактори е била препятствана да извърши
съответното процесуално действие. Пропускането на срок, дължащо се на
поведението на самата страна (поведението на процесуалния й представител се
счита за поведение на самата страна) и то представляващо допускане на грешка
при изчисляването на преклузивен срок не е настъпило особено непредвидено обстоятелство, което да освобождава страната от
неблагоприятните последици на процесуалното й бездействие. Пропускането на срока се дължи не на невъзможност да бъде подадена въззивна жалба, а на неполагане на дължимата грижа при
осъществяване на процесуално представителство на ищеца. Адвокатът е
професионалист и по отношение на същия се прилагат завишени изисквания, затова
напълно непрофесионално е пропускането на срока да се оправдава с допусната от
трето лице техническа грешка, след като съобщението е връчено ЛИЧНО на адвокат К..
Фактът, че представляваното от нея дружество е обявено в несъстоятелност няма
никакво отношение към производството за възстановяване на срок - за
несъстоятелните търговци общите правила на исковия процес се прилагат както
спрямо всички останали правни субекти. Основателност на молбата е невъзможно да
бъде изведена и въз основа на някакви морално-етични съображения.
С оглед
изложеното, молбата на „В.-Р.З.– К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, за възстановяване на
пропуснатия срок за подаване на въззивна
жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Необходимо
е да се отбележи, че ищецът е имал и правната възможност да заяви в двуседмичен
срок от получаване на препис от жалбата на ответника „ОББ И.“ ЕАД, че
просрочената му въззивна жалба срещу решението следва
да се счита за насрещна такава по смисъла на чл. 263, ал. 2 ГПК, но това не е сторено.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ТО, VІ-16 състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКАЗВА да възстанови в полза на „В.-Р.З.– К.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *******, пропуснатия срок за подаване на въззивна
жалба срещу решение № 821/02.05.2017 г. по търг. дело
№ 3107/2016 г., изтекъл на 22.05.2017 г..
Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: