Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 31.05.2017 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Ц. В., като разгледа
докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 25 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод подаден иск от «Ф.И.« ЕАД ЕИК: ., седалище и адрес на
управление гр. С., ул. «Х.И.» № ., срещу И.А.Б. ЕГН ********** *** за
установяване на съществуване на вземането по договор за потребителски кредит № .. г. в размер на 1000,00 /хиляда/
лева -
главница; 361,73 /триста шестдесет и един лева и седемдесет и три
стотинки/ – договорна лихва за периода
от 22.06.2014 до 21.03.2016 г.; 244,17 /двеста четиридесет и четири лева
и седемнадесет стотинки – лихва за забава за периода от 22.06.2014 г. до 18.11.2016
г. и 731,30 /седемстотин тридесет и един лева и тридесет стотинки/ такси за
периода от 22.06.2014 г. до 21.03.2016 г. Иска се и осъждането на ответника за
заплащането на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ищецът твърди, че по
силата на договор за потребителски кредит № … г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и
ответника Б. е получила паричен кредит в
размер на 1000,00 лева, който подлежал на връщане на 60 седмични плащания. В
договора са уговорени дължимата възнаградителна лихва и такси по кредита. Сочи
се, че длъжникът не е изпълнил задълженията по връщане на сумата, като крайният
срок за изпълнение на договора е настъпил на … г. С договор за цесия от .. г.
ищецът е придобил вземането на „П.Ф.Б.“ ООД.
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Твърди се, че подобен договор не е сключван и се оспорва
подписа по договора.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
По
делото е представен е представил договор за потребителски кредит № .. г.,
сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и И.А.Б., в който е посочено, че Б. е получила паричен кредит в размер на 1000 лева. Към стойността на получената сума е
прибавена и такса за оценка на досие, фиксирана лихва и такса за администриране
на кредита, като кредитополучателят се е задължил да върне общата сума от
2093,03 лева на 60 седмични плащания от по 34,89 лева.
По
делото е приложен договор за прехвърляне на вземане от …. г., по силата на
който „П.Ф.Б.“ ООД е прехвърлило свои вземания на „Ф.И.“ ЕАД, измежду които,
съобразно приложение № ., е и вземането срещу И.Б..
Съобразно
представеното пълномощно Ф.И.“ ЕАД е било опълномошено от „П.Ф.Б.“ ООД да
уведоми длъжниците за сключения на … г. договор за прехвърляне на вземания. По
делото не съществуват доказателства за това, че извършената цесия е била
съобщена на длъжника.
На
… г. от страна на „Ф.И.“ ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр. дело № 863/2016 г. на Районен съд –
Ихтиман и е издадена Заповед за изпълнение № …. г. На .. г. е постъпило
възражение от страна на длъжника И.Б..
От
изисканата справка от СДВР, 8 РУ на МВР С. се установява, че в управлението има
образувано досъдебно производство № .. ЗМИП 15019/2015 г. във връзка със
сключения договор за потребителски кредит № …. г., между „П.Ф.Б.„ ООД и И.А.Б.,
разследването по което не е приключило.
Във
връзка с възраженията на ответницата по делото е допусната съдебно графическа
експертиза. Съгласно изготвеното заключение, което съдът кредитира като
обективно и безпристрастно, подписът в графата „подпис на клиента“ в Договор за
потребителски кредит № … г. не е положен от И.А.Б..
От правна страна:
В
производството по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД взискателят
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът –
възраженията си срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се
разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно
доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от ответника.
В
конкретния случай ищецът следва да докаже съществуването на валидно
облигационно отношение между „П.Ф.Б.“ ООД и И.А.Б. по
договор за предоставяне на предоставяне на потребителски паричен кредит;
валиден договор за цесия, с който е прехвърлено процесното вземане; получено
уведомяване от цедента за извършената цесия.
От събраните в хода на производството не се събраха
доказателства за това, че е съществувало валидно облигационно правоотношение,
вземането по което да е прехвърлено на ищеца. Предвид установената неистинност
на подписа на И.Б. върху договора за потребителски кредит, не се доказа
съществуването на вземането на цедента, поради което и искът на ищеца –
цесионер, за установяване съществуване на вземане срещу длъжника е
неоснователен.
По разноските
Ответникът
претендира заплащането на разноски. Съдът приема, с оглед изхода на спора и в
съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, че в полза на ответника
следва да бъдат присъдени сторените разноски, включващи изплатено адвокатско
възнаграждение.
По отношение на възражението за прекомерност, следва
да се отбележи, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на стойност от 321,33 лева. С
оглед фактическата и правна сложност на делото /обстоятелството, че същото е
приключило в две съдебни заседания/, но и предвид факта, че страната не е
длъжна да избере процесуален представител съобразно най-ниско изискваното
възнаграждение, както и че процесуалното представителство изисква пътни разходи
за адвоката, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение от
600,00 лева е прекомерно (представлява почти една четвърт от материалния
интерес), но следва да бъде намалено до размера от 400,00 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК …, седалище и адрес
на управление гр. С., ул. «Х.И.» № …, за установяване на вземане спрямо И.А.Б.
ЕГН ********** *** за установяване на съществуване на вземането по договор за
потребителски кредит № …. г. в размер на
1000,00 /хиляда/ лева - главница; 361,73 /триста шестдесет и един
лева и седемдесет и три стотинки/ – договорна лихва за периода от … г.; 244,17 /двеста четиридесет и четири
лева и седемнадесет стотинки – лихва за забава за периода от 22.06.2014 г. до 18.11.2016
г. и 731,30 /седемстотин тридесет и един лева и тридесет стотинки/ такси за
периода от 22.06.2014 г. до 21.03.2016 г.
ОСЪЖДА „Ф.И.” ЕАД, ЕИК …, седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. «Х.И.» № …., ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Б.
ЕГН ********** *** сумата от 400,00 (четиристотин лева) разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/