Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260154
гр. Несебър, 02.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като
разгледа гр. д. № 204 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са установителни искове правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
От
В.Г.С. срещу „В.и
к.” ЕАД е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване
на установено, че не дължи сумата от 4157,48 лв., представляваща стойност на
консумирана и отведена вода, съгласно издадени от ответника фактури за
неизплатени суми за обект с аб. № 901160, с адрес в гр. О., ул. „**********.
Ищцата сочи, че на 10.09.2019г. получила от ответника покана за заплащане на
посочената сума по 22 броя фактури, отнасящи се за посочения имот. Сочи, че
обектът на ул. „**************в гр. О. представлява сграда, която продала още
през месец април 2014г. Счита, че след този момент вече не е потребител за
процесния обект. Оспорва твърденията на ответника, че партидата с абонатен
номер 901160 е била заведена за имот в гр. О., ул. „**************. Твърди, че
съществува спор между ищеца и ВИК от 20 години. Излагат се твърдения, че с
писмо от ответника на ищцата е съобщено, че имотът на ул. „**************е с
аб. № 901160 и титуляр В.С., а водомерът за имота е с виртуален номер
**********. Сочи се, че имотът с адрес ул. „************** е придобил партида с
номер 901168 с титуляр Й.Г.С., а водомерът на имота е с виртуален номер
**********. Обръща се внимание, че след смъртта на С.през 2004г. двата водомера
са заведени към партида 901160, а партидата с номер 901168 е служебно закрита.
Излагат се твърдения, че ищцата живее на адреса в гр. О., ул. „**********” 14,
а майка й – на адрес с номер 12. Сочи се, че двата имота са отделни, с две
отделни партиди, в две отделни къщи и различни собственици, които са роднини.
Твърди се, че ответникът служебно и без уведомяване прехвърлил всички
съществуващи парти на ищцата. Излага се, че и партиди на юридически лица също
за заведени за имота с номер 12. Развиват се съображения за историята на
партидите от 1999г. насам. Твърди се, че за партида 901160 се води още един
водомер с номер **********, който бил занулен на 14.07.2011г. Сочи се, че от
2004г. до сега адресът с номер 12 не съществува, а всичко се приписва на този с
номер 14. Твърди се, че майката на ищцата е с дял ¾ от имота на **********,
а самата ищца е собственик на ¼ идеална час от него. Сочи се, че на
10.07.2019г. ищцата установила, че имота на номер 12 все още се води на
починалия й брат, но на този адрес е наличен и друг абонат – 901169 с титуляр П.П.,
който ищцата твърди, че живее на ул. „**********. Сочи се, че на имота с номер
12 бил поставен централен водомер на 10.08.2012г. – без искане от страна на
собствениците и ползвателите и без уведомление до тях. Твърди се, че водомерът
за ул. **********, този за заведението, и този за ул. **********незаконно са
присъединени към партида 901160. Излага се, че през декември 2019. ищцата
установила, че по партидата с номер 901160 са налични два водомера – **********
и **********. Оспорват се стойностите консумирана вода, като се твърди, че
записванията не са верни. Оспорват се метрологичните характеристики – точността
на водомерите, по които са отчетени фактурираните количества вода с процесните
фактури. Оспорват се като неверни представени от ответника справка на отчет на
мобилно устройство за водомер 489/154 с аб. Номер 901160 и справка на отчет с
мобилно устройство за водомер 489/284 с аб. № 216962. Оспорва се извлечение от
счетоводна сметка 411 за неплатени суми, както и твърденията на ответника, че
тази сметка не се отнасяла за имота с номер 14, а за този с номер 12. Като
неверен се оспорва протокол от 19.08.2019г., като се сочи, че е налице
несъответствие между старите и новите данни по този протокол и по справка на
отчет с мобилно устройство за водомер 489/154. С тези доводи моли предявеният
иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК от ответника „В.и к.” ЕАД е депозиран отговор на исковата молба, в
който се сочи, че фактурите са издадени за обект в гр. О., ул. „**************,
а не както се твърди в исковата молба за обект на същата улица, но под № 14.
Твърди се, че партида с № 901160 се отнася именно за имота в гр. О., ул. „**************.
Излага се, че между страните е налице облигационно отношение именно във връзка
с този имот, поради което сумите са дължими от ищцата. От съда се иска да
отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
С
определение от 29.12.2020г. настоящото дело
на основание чл. 213 ГПК е съединено с гр.д. № 188/2020г. по описа на
Районен съд Несебър, като по този начин предмет на разглеждане са станали и
предявените по това дело искове от „В.и к.” ЕАД срещу В.Г.С.
по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 520,96 лв. –
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както
и по чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 119,63 лв. – обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода 26.06.2017г. – 24.10.2019г.
Главницата се
претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през
отчетен период 05.07.2019г. – 06.08.2019г. до имот в гр. О., ул. „**************,
с аб. № 901160. Изложено е, че ищецът и ответницата са страни по валидно възникнало
облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период
неплатените задължения възлизат на 520,96 лв.,
като за тези суми от ищеца е издадена фактура
********** от 26.08.2019г. Посочено е, че сумата е
следвало да бъде заплатена в 30 дневен срок от издаване на съответната фактура,
като в посочените срокове не са постъпили плащания. На това основание се
отправя претенция и за присъждане на лихва за забава. С тези доводи до съда е
отправено искане да уважи исковете. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК от В.Г.С. е депозиран отговор, с който исковете се оспорват като
неоснователни. Ответницата твърди, че не е клиент на ищеца относно апартамент,
находящ се в гр. О., ул. „**************. Намира, че липсва валидно
облигационно правоотношение за този обект. Сочи, че не притежава собственост в
този обект, а партидата с абонатен номер 901160 е открита на нейно име, но за
имот с адрес в гр. О., ул. ******. Излага съображения в насока, че не е получавала
процесната данъчна фактура. Оспорва фактурираните количества ВиК услуги с тази
фактура, както и всички съдържащи се в нея реквизити. С оглед липсата на главно
задължение оспорва и претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Оспорва размера на
претендираното юрисконсултско възнаграждение. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:
Следва да се обърне внимание, че с искова молба вх. № 39891 от 13.09.2019г.
по описа на Районен съд Бургас (където първоначално е предявен искът по чл.
124, ал. 1 от ГПК) В.С. е сезирала съда с искане за установяване недължимост на
претенцията на „В.и к.“ ЕАД за сумата от 4157,48 лв., като е основала исковата
си претенция на обстоятелството, че фактурите са издадени за обект в гр. О.,
ул. ******, който продала още през месец април 2014г. и от този момент е
загубила качеството потребител по отношение на него. Впоследствие със становище
по отговора на исковата молба с вх. № 3201 от 08.05.2020г. по описа на Районен
съд Несебър В.С. е въвела като основание на исковата си претенция и неточност
на метрологичните характеристики на водомера. Подобни възражения С. е изложила
с писмен отговор на искова молба с вх. № 262362 от 05.11.2020г. по описа на
Районен съд Несебър, подаден по гр.д. № 188/2020г. по описа на съда,
присъединено към настоящото, а така също и с писмено становище (на л. 93 – л.
96 от гр.д. № 188/2020г. по описа на Районен съд Несебър).
С оглед горното всички съединени в настоящото производство искове са обусловени
от отговорите на два предварителни въпроса: 1. Потребител ли е В.С. по отношение
на водоснабдения обект, за който са фактурирани процесните количества вода? и
2. Налице ли е метрологична годност на водомера, с който са измерени
фактурираните количества потребена вода?. По посочените въпроси съдът прави
следните изводи:
По въпроса потребител ли е В.С. по отношение на водоснабдения обект, за
който са фактурирани процесните количества вода:
Следва да се обърне внимание, че всички процесни фактури, с №, №: **********/25.05.2017г.; **********/25.07.2017г., **********/25.08.2017г., **********/26.09.2017г., **********/25.10.2017г.; **********/22.11.2017г., **********/25.01.2018г.; **********/26.02.2018г., **********/25.04.2018г., **********/25.05.2018г., **********/25.06.2018г., **********/25.07.2018г., **********/27.08.2018г.; **********/25.09.2018г.; **********/25.10.2018г.; **********/26.11.2018г., **********/25.01.2019г.; **********/24.04.2019г.; **********/27.05.2019г., **********/27.05.2019г.; **********/25.06.2019г., **********/25.07.2019г. (на л. 38 – л.
59 от първоначално образуваното гр.д. № 7714/2019г. по описа на Районен съд
Бургас) и ********** от 26.08.2019г. (на л. 24 от гр.д. № 188/2020г. по описа на
Районен съд Несебър) са издадени за клиент с аб. № 901160, за водомер с №
**********, 489/154, находящ се в гр. О., ул. „**************, абонат – В.Г.С..
Наред с това от заключението на
съдебно-техническата експертиза (на л. 206 – л. 218 от делото) се установява,
че имотът в гр. О., ул. „************** е водоснабден и за измерване на
консумираното водно количество са монтирани две измервателни устройства –
водомери, в приземното помещение на сградата. На адреса се намира триетажна
жилищна сграда с пристроено на уличната регулационна линия заведение (Бистро).
Има развита водопроводна мрежа с измервателни устройства за измерване на
консумираното водно количество питейна вода, доставено от водния оператор.
Схемата е централен водомер и подотчетен. При водния оператор са открити 2
партиди – 901160 и 216962. Подотчетният измерва консумацията на обект „Бистро“.
Партидата с номер 216962 е на ЕТ „Н.– В.С.“. Измервателните устройства са две -
петкубибкови. Единият е със заводски номер 012571 и отчет по скалата към
момента на огледа – 2986, като при сканиране на баркода показва, че измерва
консумираното водно количество по партида с абонатен номер 901160, с титуляр В.С..
В схемата той е централен. Другият водомер е със заводски номер 96043469 и
отчет по скалата към момента на огледа 4763, като при сканиране на бар кода
показва, че измерва по партида с абонатен номер 216962, с титуляр ЕТ „Н.– В.С.“.
Във всеки водомерен възел има поставен баркод, който се отчита с електронно
устройство и в който е криптирана информация, която се отнася само за абонатния
номер, на който е поставен. Служителят на водния оператор сканира баркода и на
екрана се появяват данните за съответния абонат. В компютъра се записва час на
манипулацията и се прави отчет на скалата на водомера, който ръчно се нанася от
служителя. За периода 11.04.2017г. – 25.03.2019г. доставената и консумирана
питейна вода, преминала през измервателното устройство е 1643 куб.м. – видно от
електронната извадка на ВИК, като това количество съответства на фактурираното
по процесните фактури. По партида 901160, заведена в карнет 489, страница 154,
титуляр е В.С.. По абонатен номер 216962, карнет 489, страница 284 – титуляр е едноличният
търговец. Цените отговарят на одобрените от КЕВР. Партидата на ул. ****** за
процесния период се е водила на О.Г., абонатен номер *****, заведена в карнет
489, стр. 153, виртуален номер **********. Към 08.06.2020г. водоподаването било
спряно – за „**************. От заключението на допълнителната
съдебно-техническа експертиза (на л. 342 – л. 356 от делото) се установява, че
на името на В.С. е открита партида с аб. № 901160, водомер с виртуален номер
**********, заведен в карнет 489, страница 154, отнасящ се за гр. О., ул. „**************,
хотел. Бил е регистриран и водомер с виртуален номер **********, заведен в
карнет 489, страница 153, отнасящ се за ******, жилищна сграда, но от 2014г. е
за абонатен номер *****. Водомерите са монтирани преди 2004г., като през 2015г.
е сменен водомер с виртуален номер **********, карнет 489, страница 154. За
едноличния търговец е открита партида № 216962 – виртуален номер **********,
карнет 489, страница 284 – ул. „**************, бистро, който е монтиран 2004г.
и не е подменян. Данните за водомер с виртуален номер ********** винаги са
записвани за карнет 489, стр. 154. Няма прехвърляне на този водомер на друг
карнет. Партидата е открита преди 2004г. на името на В.Г.С.. Водомер с
виртуален номер ********** е създаден в системата на водния оператор във връзка
с установено незаконно присъединяване към ВИК мрежата на адрес в гр. О., ул. „**************
– само за да се осчетоводи щетата от това присъединяване.
Съдът кредитира експертизите като обективни,
компетентни и безпристрастни и намира, че с тях се установяват относими за
спора обстоятелства. Наред с това описаният от експертизата механизъм за
отчитане се установява и от показанията на св. А. и св. Д., които са извършвали
отчитането за процесния обект и които потвърждават, че става въпрос за два
водомера – един централен и един подотчетен, като при измерването се сканира
баркодът, а на устройството не може да се положи подпис. След като се сканира
баркодът, се въвеждат показанията ръчно в електронното устройство.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза (на л. 282 – л. 284 от делото) се установява, че от В.С. са
извършвани плащания в периода 12.08.2019г. – 09.09.2019г. по партида 901160,
водомер 489/154. За обекта на ул. ****** са издавани фактури единствено на О.Г..
Посоченото заключение също се кредитира от съда като обективно, компетентно и
безпристрастно, като от представените доказателства (на л. 63 – л. 88 от
първоначално образуваното гр.д. № 7714/2019г. по описа на Районен съд Бургас)
се установява, че по заявление на О.Г. партидата на водомер 489/153 била
прехвърлена от В.С. на Г., за което били издавани фактури на името на Г., с
адрес в гр. О., ул. ******, клиентски номер *****. Наред с това от извлечение
от банкова сметка (***. 33 от първоначално образуваното гр.д. № 7714/2019г. по
описа на Районен съд Бургас) се установява, че на 12.08.2019г. е постъпило
плащане от В.Г.С. – с получател „ВИК“ ЕАД и основание – фактура ********** от
25.07.2019г., за партида 901160, водомер – 489/154. Постъпило и плащане по
фактура ********** от 25.06.2019г. (фактурите са на л. 32 – л. 32 от
първоначално образуваното гр.д. № 7714/2019г. по описа на Районен съд Бургас).
Издадени са на В.Г.С., клиент 901160, адрес ***, за водомер 489/154. На
09.09.2019г. също било извършено плащане – по фактура ********** от
27.04.2019г. на стойност 209,58 лв.
Видно от протокол на л. 346 от делото водомер №
012571 с отчет от 0 куб. м. е монтиран на 12.09.2015г. в присъствието на В.С.,
за което тя се е подписала.
От така установените обстоятелства може да се
направи еднозначен извод, че с процесните фактури са начислявани количества
потребена вода за клиент с аб. № 901160, водомер с № **********, 489/154,
находящ се в гр. О., ул. „**************, абонат – В.Г.С.. Ето защо с тези
доказателства се оборват твърденията й в исковата молба, подадена от нея, че
сумите се начислени за обект в гр. О., ул. ******, за който тя няма качеството
потребител. Отразяване на адрес в гр. О., ул. ****** фигурира единствено в
извлечение от счетоводна сметка № 411 (на л. 7 от първоначално образуваното
гр.д. № 7714/2019г. по описа на Районен съд Бургас), но с оглед обемния
доказателствен материал, събран по делото, съдът намира, че това посочване
представлява техническа грешка, която е оборена от всички събрани доказателства
и няма съмнение, че сумите са начислени именно за обекта в гр. О., ул. „**************.
Нещо повече – видно от цитирания протокол на л.
346 от делото, в присъствието на В.С. е монтиран именно водомер
№ 012571 (на 12.09.2015г.), който водомер (съобразно установеното от вещото
лице по съдебно-техническата експертиза) е за партида с абонатен номер 901160,
с титуляр В.С.. Т.е. самата С. се е подписала (в качеството си на потребител) в
протокол, удостоверяващ монтирането на процесния водомер, с който се начислява
количеството вода именно за обект в гр. О., ул. „************** и за който
обект са издадени всички процесни фактури.
Не се приемат и въведените за пръв път със становище по отговора на
исковата молба твърдения на С.,*** не е нейна собственост. На първо място тя
твърди, че имотът е бил собственост на брат й, но видно от приложените от нея
удостоверения за наследници (на л. 133 – л. 134 от делото) тя е сред
наследниците на брат си – Й.С.. Наред с това от представената от нея молба –
заявление до ВИК Бургас (на л. 135 от делото) тя се е представила като
потребител по партида № 901160, открита за имот, находящ се в гр. О., ул. „**************.
Т.е. още към 09.05.2018г. (датата на подаване на сочената молба-заявление) С.
не е имала съмнение, че партидата с номер 901160 се отнася именно за имот в гр.
О., ул. „************** и именно тя е потребител по тази партида. Приложените
от нея документи (на л. 146 – л. 154 от делото) не установяват по категоричен
начин собственост на друго лице върху процесния обект. Същото важи и за
постъпилите писмени доказателства (на л. 67 – л. 102 от делото). От тях се
установява единствено собственост на В.С., родителите й и брат й върху
определени теренi, сключване на договор
за групов строеж, продажба от С. на част от поземлен имот и на сграда
(последната на адрес в гр. О., ул. ******). Декларираните квоти в собствеността
от ¼ за В.С. и ¾ за майка й (в декларация до Община Несебър на л.
69 – л. 76 от делото) също представляват деклариране на определени
обстоятелства от страна по делото и не доказват конкретно право на собственост
върху сградата.
Налага се извод, че безспорно В.С. е придобила качеството потребител по
смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия на „В.и к.“ ЕАД ***, тъй като и
по нейни данни притежава собственост в процесния имот. Същевременно видно от
представените от С. писмени доказателства, носещи подписа й, през процесния
период тя се е възприемала като потребител на вода за процесния обект с аб. №
901160. Дори и да се приемат твърдения, че майката на В.С. също притежава
собственост върху процесната сграда, то обемът на тази собственост не е доказан
при условията на пълно и главно доказване. Налице са противоречиви
доказателства, от които не може да се направи категоричен извод за квотите в
собствеността на всяко от лицата. Пред оператора В.С. не е декларирала (с
представяне на необходимите доказателства за това), че друго лице притежава
собственост в имота. Същевременно през процесните периоди тя се е представяла
за потребител на процесния обект и е водила еднолично кореспонденция с водния
оператор в това си качество. Липсват данни да е изпълнено изискването на чл.
59, ал. 4 от Общите условия на „В.и к.“ ЕАД *** (на л. 234 от делото) да са
заявени права от повече потребители, с приложен споразумителен протокол. Ето
защо за оператора не е възникнало задължение да начислява суми и за друго лице
– като отделен потребител на имота (арг. и от чл. 9а от Наредба № 4 от от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи).
С оглед изложеното съдът приема, че и към момента единствен доказан
потребител за процесния имот на ул. „**************, с аб. № 901160, е В.С. и
правилно сумите са начислени именно на нея.
По въпроса налице ли е метрологична годност на водомера, с който са
измерени фактурираните количества потребена вода:
По арг. от чл. 34, ал. 3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи - при възникване на
спор относно метрологичните характеристики (точността) на водомерите всяка от
страните може да заяви извършване на експертиза по реда на ЗИ. От своя страна редът по ЗИ е разписан в глава
пета „Метрологична експертиза на средства за измерване“ – чл. 57 – чл. 58 от
закона. Според цитираните разпоредби експертизата се извършва от Българския
институт по метрология по заявление,
подадено в териториалните звена "Мерки и измервателни уреди". За резултатите от експертизата се съставя
констативен протокол (чл. 58, ал. 4 и ал. 5 от ЗИ). По сходен начин в чл. 16,
ал. 5 от Общите условия на В.и к.“ ЕАД *** е
възприето, че при възникване на спор относно метрологичните характеристики на
водомерите всяка от страните може да заяви извършване на метрологична
експертиза по реда на ЗИ. Механизмът на последващите проверки е уреден в чл.
273 и сл. от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол и Инструкция за метрологична експертиза на водомери №
ИМЕ – 13-zz/2015 на ГД „МИУ“ към БИМ. Видно от чл. 1 от
инструкцията, тя се прилага след постъпило заявление по реда на чл. 58 от Закона за измерванията заявление от физическо или
юридическо лице, при възникнал спор относно техническите и метрологични
характеристики на пуснати в употреба водомери за студена и топла вода, които са
от одобрен тип или с оценено съответствие. Съгласно чл. 6 от инструкцията „Мерки за безопасност към персонала“ всички работи по монтажа и демонтажа на водомерите
трябва да се извършват при неработещ изпитвателен стенд. Лицата, извършващи
метрологична експертиза, трябва да са определени със заповед на председателя на БИМ
или от упълномощени от него лица и да са запознати с правилата за безопасност при
работа с изследвания водомер и с използваните еталони и технически средства,
както и да са преминали инструктаж по техника на безопасност.
Посоченият анализ на нормативната уредба,
свързана с проверка на метрологичната годност на водомерите, води до извод, че
такава се осъществява единствено от съответното териториално звено на „Мерки и
измервателни уреди“ от БИМ, от длъжностни лица, определени със заповед на
председателя на БИМ, които са компетентни да извършат всички необходими действия,
вкл. и по монтаж и демонтаж на водомерите. Следва да се обърне внимание, че по
делото е допусната метрологична експертиза (по искане на В.С.) на средствата за
измерване, касаещи процесния имот. В тази връзка са давани множество указания на
ГД „МИУ“ гр. Бургас към БИМ, които са игнорирани от институцията и не са
предприети никакви действия по извършване на експертиза. Това поведение е
мотивирало съда да укаже на В.С. по реда на чл. 158, ал. 1 от ГПК да инициира
(с оглед дадената й такава възможност по чл. 57 от ЗИ) извършване на
метрологична експертиза. От В.С. са представени доказателства (на гърба на л.
382 от делото и на л. 389 – л. 416 от делото), според които тя неколкократно е
подавала заявление до „В.и к.“ ЕАД *** с искане дружеството да предприеме
необходимите действия за сваляне на водомерите в процесния имот. Представени са
доказателства, че от дружеството са отказани такива действия. Поради тази
причина В.С. иска да се приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК и обосновава
това искане с факта, че от разговор с представител на ГД МИУ Бургас получила
информация, че водомерите следвало да се демонтират от ВИК.
При горните данни съдът намира, че няма основание
да се приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК по отношение на „В.и к.“ ЕАД ***. Цитираната норма позволява (с оглед обстоятелствата по
делото) съдът да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събиране на допуснатите доказателства. В случая, за да се приеме, че
от „В.и к.“ ЕАД са създадени
пречки, е необходимо за дружеството да съществува задължение за съдействие при
изготвяне на метрологична експертиза, което не е изпълнено. Извършеният по-горе
анализ води до извод, че „В.и к.“
ЕАД няма задължение да извършва демонтаж на водомери във връзка с изготвяне на
метрологична експертиза по реда на чл. 57 – чл. 58 от ЗИ. Това е така с оглед
изрично предвиденото в чл. 6 от цитираната Инструкция за метрологична експертиза на водомери №
ИМЕ – 13-zz/2015 на ГД „МИУ“ към БИМ, че всички работи по монтажа и демонтажа на водомерите
трябва да се извършват при неработещ изпитвателен стенд и от лица, определени със заповед на председателя на БИМ (т.е. служители на БИМ). Това е и напълно логично
доколкото именно в компетенциите на института е да извършва подобна експертиза
(арг. от чл. 57 – чл. 58 ЗИ вр. чл. 34, ал. 3 от Наредба № 4). Не съществува
причина страна по спора (по смисъла на чл. 34, ал. 3 от Наредба № 4 и чл. 16,
ал. 5 от Общите условия на В.и к.“ ЕАД ***),
свързан с метрологичните характеристики на водомера, да извършва действия,
относими към експертизата (вкл. по монтаж и демонтаж на водомера). Именно
поради тази причина всички правомощия са дадени на съответното териториално
звено на ГД МИУ към БИМ. Т.е. задължението за съдействие не е било на „ВИК“
ЕАД, а на ГД МИУ към БИМ гр. Бургас, поради което чл. 161 от ГПК не може да
бъде приложен.
Същевременно в дадения срок от В.С. не са ангажирани други доказателства по
смисъла на чл. 158, ал. 1 от ГПК за инициирана от нея процедура по изготвяне на
експертиза, поради което делото следва да се реши без това доказателство и
следва да се приеме, че не е доказано възражението й за метрологична негодност
на водомера. Тук е моментът да се посочи, че информацията, на която се основава
С. – получена от служител в ГД МИУ гр. Бургас към БИМ, не може да се приеме за
меродавна и адекватна. Това е така, тъй като експертизата следва да се извърши
според нормите на действащото законодателство, а не според устно заявеното от
представител на института. Още повече, че в рамките на цялото производство
действията на ГД МИУ Бургас и на БИМ се характеризират с игнориране на съда и
множеството му указания, което поставя под съмнение адекватността на действията
на представители на тези органи. В случая основната причина за неизготвяне на
експертизата в рамките на настоящия процес е незачитането на съдебната
институция от страна на ГД МИУ гр. Бургас към БИМ, но поведението на трето за
спора лице няма как да е основание за приложение на чл. 161 от ГПК и прилагане
на неблагоприятни последици за другата страна по спора.
Извън горното следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че според
практиката на ВКС липсата на искане за експертиза от страната по реда на чл.
34, ал. 3 от Наредба № 4 е основание да се приеме за недоказано възражението за
неточно измерено количество вода – Решение № 152 от 06.11.2019г. по гр.д. №
4379/2018г. по описа на III гр. о. на ВКС. В
случая такова искане за пръв път е направено със становището по отговора на
исковата молба, подадено в съда на 08.05.2020г. Исковата молба не се е
основавала на твърдения за метрологична негодност на водомера. Следва да се
обърне внимание, че процесните фактури са издавани в периода 25.05.2017г. - 26.08.2019г. и касаят периода 11.04.2017г. – 06.08.2019г. Въпреки, че В.С. е водила
(вкл. и в този период) активна кореспонденция с „ВИК“ ЕАД, няма данни от нейна
страна да е отправено искане по реда на чл. 34, ал. 3 от Наредба № 4. Видно от
подавани от нея молби в периода 16.04.2018г. – 09.05.2018г. (на л. 135 и л. 137
от делото) тя е изложила единствено твърдения, че начислените й сума граничат с
абсурда и е настояла незабавно да бъдат отписани. Въпреки това няма данни в
този период да е отправяла искане до БИМ за изготвяне на метрологична
експертиза. Видно е, че такова заявление е подавано от нея за предходен водомер
през 2015г. (на л. 400 от делото), но
точно за процесния период тя не е инициирала проверка. Нещо повече - от
извлечение от банкова сметка (***. 33 от първоначално образуваното гр.д. №
7714/2019г. по описа на Районен съд Бургас) се установява, че на 12.08.2019г.
постъпило плащане от В.Г.С. – с получател „ВИК“ ЕАД и основание – фактура
********** от 25.07.2019г., за партида 901160, водомер – 489/154. Постъпило е и
плащане по фактура ********** от 25.06.2019г. (фактурите са на л. 32 – л. 32 от
първоначално образуваното гр.д. № 7714/2019г. по описа на Районен съд Бургас). Фактурите
са издадени на В.Г.С., клиент 901160, адрес ***, за водомер 489/154. На
09.09.2019г. също било извършено плащане – по фактура ********** от
27.04.2019г. на стойност 209,58 лв.
Може да се направи извод, че за процесния период С.
не е инициирала изготвянето на експертиза и на практика не е оспорила
метрологичната годност на водомера. Точно обратното – извършила е действия, с
които се е съгласила с част от начислените по отношение на този водомер суми и
е заплатила същите доброволно. Ето защо съдът намира, че направеното за първи
път на 08.05.2020г. искане е извършено много след изтичане на процесния период.
В рамките на относимия период липсва такова искане и съобразно цитираната
практика на ВКС следва да се приеме за недоказано възражението за метрологична
негодност на водомера.
С оглед отговорите на предварителни въпроси съдът
прави следните фактически и правни изводи по предявените искове.
По иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от В.Г.С.
срещу „В.и к.” ЕАД:
В
тежест на „В.и к.” ЕАД е да докаже наличието на облигационна връзка с другата
страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай трябва
да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване
във фактурираните количества. Следва да
докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в
тежест на ищеца е да докаже погасяване на дълга.
С оглед дадения по-горе отговор на предварителния въпрос, съдът намира за
установено по делото, че между В.С. като потребител и „В.и к.” ЕАД е възникнала валидна облигационна връзка.
От фактическа страна по делото се установява, че по партида № 901160, открита за имот, находящ
се в гр. О., ул. „**************, за процесния период (28.07.2016г. – 26.07.2017г.), е доставено фактурираното количество вода. Този факт се установява както
от приетата и обсъдена съдебно-техническа експертиза, така
и от показанията на свидетеля А., извършвал отчитането в обекта за процесния
период.
Съдът намира за неоснователно оспорването на фактурите относно отразеното потребено
количество вода. Налице е справка за процесния имот – от електронния карнет на
процесния водомер. Следва да се посочи, че става въпрос за частни
свидетелстващи документи, които нямат обвързваща съда материална
доказателствена сила, поради което не е било необходимо да се открива (и
съответно не е открито) производство по установяване на истинността им по чл.
193 от ГПК. Посочените документи следва да се обсъждат, ведно с останалите
доказателства по делото. В тази връзка от заключението на вещото лице и от
разпита на св. А. става ясен механизмът на отчитане. Очевидно за процесния обект
е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент
не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст
отчетените данни по ал. 2 и 3
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Ето защо по
делото са събрани достатъчно доказателства, които в комбинация с цитираната
нормативна уредба, установяват приложимостта на отчитането по отразеното в
извадката от електронния карнет ред. Следователно посочените справки и фактури
се потвърждават от всички събрани по делото доказателства и следва да се
кредитират от съда. С оглед приетaта недоказаност на метрологична
негодност на водомера, съдът намира, че показанията му не са оборени от
събраните по делото доказателства. Както се установява в процесния период е извършено отчитане лично от св. А.,
който е видял показанията на водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
Обстоятелството, че фактурите не са получавани и
подписани от ответницата не означава, че фактурираното количество вода не е
потребено. Както се посочи – допустимо е и електронно отчитане, при което
подпис на потребителя не се полага, а информацията се съхранява в електронните
регистри на дружеството ищец. Същите са проверени от вещото лице, което
потвърждава достоверността на тази информация. Ето защо се събраха достатъчно
доказателства в насока, че количествата вода са потребени от ответницата. Налага
се извод, че на ответницата правилно е начислена сумата от 4157,48 лв. по описаните от нея в исковата молба фактури (вещото лице по
съдебно-техническата експертиза потвърждава, че сумите са определени правилно
от оператора). Както се установява от съдебно-счетоводната експертиза, същите
касаят именно процесния имот в гр. О., ул. „**************.
При това положение предявеният отрицателен
установителен иск за недължимост на сумите е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По предявения от „В.и к.” ЕАД срещу В.Г.С. иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по този иск е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да
установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване
във фактурираните количества. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията
си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга.
Горните изводи за наличието на облигацонна връзка,
качеството потребител и метрологична годност на водомера важат в пълна степен и
за периода 05.07.2019г. – 06.08.2019г., отразен във фактура № ********* от
26.08.2019г. И за този период се доказва реално потребено от В.С. количество
вода с оглед обсъдените по-горе доказателства, а така също и от показанията на
св. Д., който е извършвал отчитането в обекта за този период. Впрочем
показанието на водомера от 2940 куб.м. е фиксирано и на 19.08.2019г. от св.
Димтиров при изготвен от него протокол на л. 25 от първоначално образуваното
гр.д. № 7714/2019г. по описа на Районен съд Бургас. И тук правилното определяне
на сумите се потвърждава от вещото лице по съдебно техническата експертиза. Ето
защо искът за установяване дължимостта на сумата от 520,96 лв. – главница,
следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „В.и к.” ЕАД срещу В.Г.С.:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава за посочения период 26.06.2017г. – 24.10.2019г.
С оглед изводите на съда във връзка с исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК
и чл. 422 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, то наличието на главен дълг е доказано по
делото. Наред с това фактурите са с краен срок за плащане,
поради което ответницата е изпаднала в забава от 26.06.2017г. (срокът за плащане по фактура № ********** от 25.05.2017г. е
бил до 24.06.2017г.). За периода 26.06.2017г.
– 24.10.2019г.се дължи лихва за забава върху посочената главница, която
попада в рамките на предявен размер от 119,63 лв. Следователно искът за лихва следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на „В.и к.” ЕАД, на дружеството следва да се присъдят разноски. По арг. от т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да се присъдят направените по ч.гр.д. № 1029/2019г. по описа на
Районен съд Несебър разноски, но съразмерно на уважената с настоящото решение
част от предявените пред заповедния съд претенции – т.е. до сумата от 12,81 лв.
На „В.и к.” ЕАД следва да се присъдят разноски и от исковото производство – в размер на от 834,24 лв., от които: 19,24 лв. държавна
такса за образуване на гр.д. № 188/2020г. по описа на Районен съд Несебър,
съединено с настоящото дело, съразмерно на уважената част от първоначално
предявените искове, 600 лв. – внесени депозити за експертизи, 200 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и 15 лв. – платени държавни такси за съдебни
удостоверения. Сумата от 40 лв. – депозити за призоваване на свидетели,
не следва да се присъжда в полза на „В.и к.” ЕАД, тъй като от свидетелите не са поискани разноски за
явяването им в съдебно заседание, поради което депозитите подлежат на връщане,
но не следва другата страна да бъде осъждана да ги заплаща. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед наличието на
фактическа и правна сложност по настоящото производство, съдът достигна до
извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза
на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 200
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „В.и к.”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сграда „Метални панели
и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Ганчо Йовчев
Тенев, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване недължимостта на сумата от
4157,48 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактури,
както следва: с №, №: **********/25.05.2017г.; **********/25.07.2017г., **********/25.08.2017г., **********/26.09.2017г., **********/25.10.2017г.; **********/22.11.2017г., **********/25.01.2018г.; **********/26.02.2018г., **********/25.04.2018г., **********/25.05.2018г., **********/25.06.2018г., **********/25.07.2018г., **********/27.08.2018г.; **********/25.09.2018г.; **********/25.10.2018г.; **********/26.11.2018г., **********/25.01.2019г.; **********/24.04.2019г.; **********/27.05.2019г., **********/27.05.2019г.; **********/25.06.2019г. и **********/25.07.2019г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот
в гр. О., ул. „**************, с аб. № 901160.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК, че В.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „„В.и к.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано
от изпълнителния директор – Ганчо Йовчев Тенев, сумите както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД – сумата от 520,96 лв., представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена вода през отчетен период 05.07.2019г. – 06.08.2019г. до
имот в гр. О., ул. „**************, с аб. № 901160, начислена с фактура ********** от 26.08.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.10.2019г.
до окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата
от 119,63 лв. – обезщетение за забавено плащане върху дължими суми, начислена
за периода 26.06.2017г. – 24.10.2019г.
ОСЪЖДА В.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „В.и к.”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сграда „Метални панели
и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Ганчо Йовчев
Тенев, сумата от 12,81 лв.,
представляваща направени по ч.гр.д. № 1029/2019г. по описа на Районен съд
Несебър разноски, съразмерно на уважената част от исковете по чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „В.и к.”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сграда „Метални панели
и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Ганчо Йовчев
Тенев, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 834,24 лв., представляваща направени по настоящото
производство разноски, от които: 19,24 лв. държавна такса за образуване на
гр.д. № 188/2020г. по описа на Районен съд Несебър, съединено с настоящото
дело, съразмерно на уважената част от първоначално предявените искове, 600 лв.
– внесени депозити за експертизи, 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 15
лв. – платени държавни такси за съдебни удостоверения.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: