Решение по дело №322/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 61
Дата: 13 март 2020 г. (в сила от 10 септември 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20193120100322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№61/13.3.2020г.

 

Гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2 - ри състав, в публично съдебно заседание, проведено на 04.03.2020г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 322 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца ***срещу ответника А.В.И. искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:

- сумата 867,85 лв, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем №***от 18.11.2016г., сключен между ***и А.В.И., 

- сумата 140,63 лв., представляваща договорна лихва  за периода от 05.12.2016 г. до 20.11.2017 г. ,

- сумата 755,26 лв.,  представляваща неустойка за изпълнение на договорно задължение

-  сумата 18 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение

- сумата 85,70 лв , представляваща лихва за забава върху непогасената главница за период от 21.11.2017г. до 16.06.2018г.,

Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК - 22.06.2018г., до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира се и за осъждане на ответника да заплати всички  съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.

Твърди се в исковата молба, че на 18.11.2016г. е бил сключен между ***– като заемодател и ответника – като заемател, договор за паричен заем № 2684588, по силата, на който първия предоставил на втората сумата от 1000 лева като процесния договор има силата на разписка относно усвояването на отпуснатия паричен заем. Подписвайки договора за заем ответникът е удостоверила, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Ответникът се задължила да върне заема на 26 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 45,84 лева, вкл. първоначална главница и договорна лихва или общо сумата от 1191,84 лева, включваща главница, договорна лихва. Ответникът е извършвала плащания по договора в общ размер от 369 лв и към настоящия момент дължимата главница е в размер на 867,85 лв. За ползването на предоставената заемна сума ответникът дължи договорна лихва  в размер на 140,63 лв за периода от 05.12.2016г. – датата на първата вноска, до 20.11.2017г.  – датата на настъпване падежа на договора. Съгласно клаузите на договора ответникът се задължила в 3 дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя  обезпечение на задълженията му по договора. Поради неизпълнение на тези задължения на ответника е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 755,26 лв. Разпоредбите на договора предвиждат, че ответника се е запознала с Тарифата на ***, в която е посочено, че при забава в плащане на вноска, ответникът дължи на кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на тел. разговори, изпращане на писма и покани и ел. съобщения за събиране на просрочени вземания, поради което ответникът дължи сума за разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер от 18 лв. Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 20.11.2017г.  – последната падежна дата, поради което същия дължи  и обещетение за забава / мораторна лихва / върху непогасената главница  в размер на 85,70лв  от 21.11.2017г – датата на последната погасителна вноска, до 16.06.2018г. Съгласно рамков договор за прехвърляне на парични вземания / цесия / от 30.01.2017г.  и приложение №1 към него от 01.12.2017г. вземанията по процесния договор са прехвърлени на ищеца по делото, който е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.

С разпореждане от 2.04.2019г.  производството по делото по предявения иск за сумата от  18 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение е прекратено поради извършеното оттегляне на иска от упълномощения проц. представител на ищеца юрк. А./ пълномощно на л.21 от материалите по делото / на осн. чл.232 ГПК.

В о.с.з. ищецът редовно уведомен не изпраща представител, чрез писмена молба моли съда за положително решение по така предявените искове.

Уведомен ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, в о.с.з. не се явява, не се представлява.

Доказателствата по делото са писмени, изслушано и  прието по делото е експертно заключение на вещото лице Я.Л. по назначената от съда ССЕ.

Съдът намира така предявените установителни искове за допустими като предявени от заявителя в производство по чл. 422 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок.  Разгледани по същество съдът намира иска за главница за частично основателен, а останалите искове за неоснователни по следните съображения :

На 18.11.2016 г. е  отправено писмено предложение за сключване на договор за заем, подписано от представител на ***и от ответника.  На същата дата между ответника в качеството на кредитополучател и  ***– кредитор е сключен договор за паричен заем 2684588, въз основа на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в общ размер от  1 000 лв. при  размер на месечна погасителна вноска – 45,84 лв. , срок на заема – 52 седмици и брой вноски – 26, фиксиран годишен лихвен процент - 35 % и годишен процент на разходите 40,90 %. , обща сума, дължима от ответника  1191,84  лв. Съгласно чл. 3 от договора с подписване на договорът, заемателят удостоверява, че е получил заемната сума изцяло и в брой, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената сума. На 30.01.2017 г. между ***в качеството на цедент и праводателя на  ищцовото дружество /***/ в качеството на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който продавачът ще прехвърли на купувача вземания по кредити, които е отпуснал на свои клиенти при изпълнение на основната си дейност. Страните изразяват воля да прехвърлят вземания при спазване условията на този договор на месечна база. Всяка една партида вземания ще се индивидуализират в ново Приложение № 1 със съотв. дата, което ще има силата и значението на допълнително споразумение към договора, изменящо го съответно. Съгласно т.4.1 от договора след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът придобива всички права върху тях, а съгласно т.4.3 от договора купувачът има право да получава плащания, извършени от длъжниците и/или поръчителите след датата на приложение №1, включително постъпили в резултат на предприето принудително изпълнение. Съгласно т. 4.4 от рамковия договор след подписване и подпечатване на всяко отделно Приложение №1 от страна на Купувача, Продавачът се задължава да предостави на Купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.  Съгласно т.4.5 от рамковия договор купувачът ще изпраща за своя сметка писмени уведомления до длъжниците за  сключения договор за цесия. С подписване на договора продавачът упълномощва купувача с правата за уведомяване на длъжниците, като допълнително се задължава да издаде и изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа  

Представени по делото още са и следните писмени доказателства заверено „ВО” копие на извадка от Приложение №1 към договора за цесия, заверено „ВО” копие на потвърждение за сключена цесия по чл. 99, ал.3 ЗЗД; Уведомление по чл. 99 ЗЗД до А.В.И. от юрк. Д. А. за извършена цесия, заверено „ВО” копие от потвърждение на извършена цесия по чл. 99, ал.3 ЗЗД, заверено „ВО” копие от пълномощно от ***за ***да уведоми от името на цедента всички длъжници за извършена цесия  от 30.01.2017 г., заверено „ВО” копие от Тарифа на ***

Съгласно изслушанато по делото ССЕ постъпилата сума от ответника за погасяване на задължението е в размер от 369 лв, от които 27 лв за разходи за събиране на вземането и 342 лв по погасителни вноски, с които  са погасени следните задължения : погасена главница от 132,15 лв, погасена договорна лихва от 51,21 лв за период 05.12.2016г- 20.11.2017г., погасена неустойка  за неизпълнение на договорно задължение от 158,64 лв. Общият размер на дълга към датата на депозиране заявлението за издаване заповед за изпълнение в съда – 22.06.2018г.,  е 1980,14 лв, от които главница от 867,85 лв, договорна лихва от 140,63 за периода от 05.12.2017г. до 20.11.2017г.,неустойка за неизпълнение на договорна задължение 755,26 лв, погасена такса разходи за събиране на вземането  18 лв  и мораторна лихва върху главницата 867,85 лв за периода 21.11.2017г. – 21.02.2020г.  в размер на 198,40 лв

Съдът цени експертното заключение като обективно и компетентно изготвено.

Съдът констатира редовна цесия, доколкото процесния договор за прехвърляне на вземания съдържа всички необходими реквизити и отговаря на законовите изисквания. В представеното извлечение от списък с вземания, съставляващ Приложение №1 към договора за цесияса посочени данни за номер на кредита, име и ЕГН на длъжника, дата на договора, разрешен размер, които изцяло съответстват на данните да кредита, посочени от заявителя в заповедното производство. Ишецът следователно се легитимира надлежно като цесионер и е налице интересът му да установи придобития дълг по отношение на ответника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея ведно с приложеното пълномощно от предишния кредитор до новия кредитор да извърши на длъжника съобщението за цесията като негов пълномощник, съставлява надлежно съобщаване на цесията,  с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника.

Сключеният между страните договор по характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на ЗПК. Изследвайки съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ответника и ***съдът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11  и т.12 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за освен за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, също и информация относно последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В съдържанието на договора – чл. 2 от договора, може да се приеме, че е включен погасителен план, но същият посочва единствено датите на плащане на всяка от погасителните вноси и  общия размер на седмичната вноска, без да е посочен съответния размер главница и лихва, които се погасяват. Съгласно чл.23 ЗПК потребителят – ответник дължи връщане на чистата стойност по кредита от 1000 лв, но не дължи лихва или други разходи по кредита . Съгласно изслушното и прието по делото експертно заключение с постъпилите от ответника плащания е погасена сумата от 369 лв., поради и което задължението на ответника се установява да е в размер от  631 лв. и следва да се отхвърли за разликата до претендирания размер от 867,85 лв. Предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва да се отхвърлят исковете за установяване на  дължимост на сумата от 140,63 лв. - договорна лихва от 05.12.2016г. до 20.11.2017г., на сумата от 755, 26 лв неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Относно претенцията за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, то същата се дължи, доколкото е налице забава на плащането на дължимата сума, но не в размерите, в които е претендирана от ищеца. Същата се явява доказана по основание, но не и по размер, като съдът определя размера на същата, като съобразява факта на плащане на сумите в общ размер 369 лв за период  - 05.12.2016г. – 04.05.2017г. и счита, че обезщетението за забавено плащане се дължи за забава на главницата в размер на 631 лв. /разликата между пълния размер на главницата и платената от ответника сума/. След използване на онлайн калкулатор съдът установи, че размерът на претенцията за обезщетение за забавено плащане за периода от 21.11.2017 г. до 16.06. 2018 г. е 36,46  лв. До този размер предявеният иск следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от  85,70  лв. 

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да присъдят разноски от 308,33 лева в настоящето производство съразмерно с уважената част от исковете и разноски в размер от 49,09 лева в заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете.

Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.В.И., ЕГН **********,***, дължи на  ***ЕООД,  ЕИК: ***, ***на основание  Договор за паричен заем № ***от 18. 11. 2016 г. като вземането е прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.12.2017 г. между ***, ЕИК ***и ***ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 631 лева / шестотин тридесет и един лева / главница, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 22.06.2018г. г. до окончателното изплащане; сумата от  36,46  лева / тридесет и шест лева и 46 стотинки/, представляваща лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 21.11.2017 г. до 16.06.2018 г. за които суми е издадена  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 712/2018г. на РС Девня, като ОТХВЪРЛЯ предявените от  ***ЕООД, ЕИК: ***, против А.В.И., ЕГН **********,  искове за разликата до претендирания размер от 867,85 лева, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем №***от 18.11.2016г., сключен между ***и А.В.И., за разликата до претендирания размер от 85,70 лева лихва за забава върху непогасената главница за период от 21.11.2017г. до 16.06.2018г., за сумата 140,63 лева, представляваща договорна лихва  за периода от 05.12.2016 г. до 20.11.2017 г.,  за сумата 755,26 лева,  представляваща неустойка за изпълнение на договорно задължение.

 

ОСЪЖДА А.В.И., ЕГН **********,***, да заплати на  ***ЕООД,  ЕИК: ***, ***сумата от 49,09   лв. /четиридесет и девет лева и 09 стотинки /, представляваща разноски в заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете,  както и сумата от 308,33  лв. /триста и осем лева и 33 стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото исково производство съразмерно с уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:......................