РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Бургас, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501598 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на Р. Г. П. от ***, чрез пълномощника му адв.Марио Златарев от АК Бургас, против
Решение № 260076 от 26.05.2022 г. по гр.д.6548/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, с
което е отхвърлен искът на въззивника срещу А. Г. И. от *** за приемане на установено по
отношение на ответницата, че ищецът е собственик на прилежащо към собствения му
апартамент, таванско помещение № ***, с площ от 21.33 кв.м., находящо се в таванския
етаж в сграда с идентификатор 07079.610.200.1, прилежащо към жилище апартамент с
идентификатор 07079.610.200.1.4 по КККР на гр.Бургас, по силата на нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 166, том I, per.№ 1390, дело № 244 от 16.03.1999
г., на нотариус Кремена Консулова, с per.№ 248 на НК, и за осъждане на ответницата да
предаде на ищеца владението върху процесния имот и с който акт въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемата А. Г. И. сумата от 2150 лв - съдебно-деловодни разноски.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с
материалния закон, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост.
По-конкретно се твърди, че са неправилни и не кореспондират с приетите по
делото доказателства, изводите на съда, че по делото е безспорно установено, че било
налице вътрешно преустройство в апартамента, вследствие на което било обособено
складово помещение в същия. Твърди се, че вещото лице по приетата СТЕ изрично е
посочило, че в ТД „Приморе" не се съхранява одобрен архитектурен проект за вътрешно
преустройство в апартамент с идентификатор 07079.610.200.1.4, а първоинстанционният съд
е приел, че въпросният архитектурен проект, цитиран като приложение към нотариален акт
№ 166, том I, peг.№ 1350, дело № 244 от 16.03.1999 г., е именно за вътрешно преустройство
1
в апартамента, вследствие на което да е обособено складово помещение в същия.
Излагат се твърдения, че ответникът, върху когото лежи тежестта за доказване на
този факт, не само не е установил, че е било извършено вътрешно преустройство по одобрен
архитектурен проект, в резултат от което било обособено складово помещение в апартамент
с идентификатор 07079.610.200.1.4, но и от приетите по делото доказателства би могъл да се
направи единственият извод, че не е налице подобно преустройство, което е довело до
обособяването на складово помещение в апартамент с идентификатор 07079.610.200.1.4.
На следващо място се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че „в
нотариалният акт е отразено наличие на такова обслужващо обекта помещение в
очертанията на самото жилище", като този извод на съда е в противоречие както с
представения нотариален акт № 166, том I, per.№1350, дело № 244 от 1999 г., така и с
приетото заключение по СТЕ, в която вещото лице изрично е посочило, че в апартамента
няма обособено складово помещение.
Оспорват се като неправилни и изводите на съда, че процесното помещение №
***, с площ от 21.33 кв.м., находящо се в таванския етаж в сграда с идентификатор
07079.610.200.1 не представлява прилежащо помещение към апартамент
№07079.610.200.1.4, като се твърди, че тези изводи противоречат на приетите по делото
доказателства - нотариални актове, договор за доброволна делба и пр., в които ясно е
записано, че процесното таванско помещение № *** е прилежащо към апартамента на
ищеца.
Твърди се, че е неправилен, голословен и необоснован предвид представените по
делото доказателства, изводът на съда, че предназначението на таванското помещение по
"проект", не било като складови помещения. Твърди се, че от приложените договор за
доброволна делба на наследствен съсобствен имот с нот.заверка на подписите акт №43, том
I, вх. Per. №529 от 27.01.1999 г., както и от Констативен нотариален акт за собственост
N916, том I, per. N°462, дело №49, от 27.01.1999 г. е видно, че процесното таванско
помещение е изрично посочено като принадлежност към апартамент с идентификатор
07079.610.200.1.4, и по делото липсват доказателства, че в периода от издаването на
Констативен нотариален акт за собственост № 16, том I, per. № 462, дело № 49 до 16.03.1999
г., когато е подписан нотариален акт № 166, том І, per. № 1350, дело № 244, е налице
проведена законосъобразна процедура по обособяване на процесното таванско помещение
№ *** в самостоятелен обект - ателие за творческа дейност, още повече, че от заключението
на вещото лице е видно, че процесното таванско помещение не отговаря на изискванията на
действащото към момента законодателство, както и на предходните ЗТСУ и ЗПИНМ за
ателие.
Твърди се, че с оглед представените доказателства е невъзможно да се направи
извод, че процесното таванско помещение имало самостоятелно функционално
предназначение и/или е имало такова назад във времето.
Твърди се, че са неверни и оборени от заключението на вещото лице, твърденията
на ответника, че в сутерена на сградата имало обособени отделни складови помещения,
които да бъдат прилежащи към който и да е самостоятелен обект в сградата.
Излагат се съображения, че доказателствата по делото по категоричен начин
установяват, че процесното таванско помещение № *** няма и не може да има
самостоятелен статут и не може да е обект на самостоятелни вещни права, придобити
независимо дали посредством деривативен или оригинерен способ, тъй като по закон е
придадено към жилището, което обслужва, поради което върху него не може да съществува
самостоятелно право на собственост и то не може да бъде придобито чрез давностно
владение.
Сочи се, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че е
2
собственик на процесното таванско помещение № ***, по силата на нотариален акт №166,
том I, per. №1350, дело №244 от 16.03.1999 г., поради което обжалваното решение е
неправилно, необосновано, противоречащо на константната съдебна практика. Претендира
се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявения ревандикационен иск. Претендират се съдебни разноски. Няма искания по
доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
Въззиваемата А. Г. И. оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен
отговор в срока по чл.263 от ГПК, както и чрез процесуалния си представител –
адв.Станимира Стойчева от САК – в съдебно заседание.
Твърди се, че доводите на въззивника са неоснователни, част от тях са неверни и
са опит за подмяна на мотивите на първоинстанционния съд. Твърди се, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му
първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните по делото писмени и гласни
доказателства, на които е основал своите фактически констатации и е достигнал до
законосъобразния и обоснован прА.н извод, че ищецът не е придобил правото на
собственост по силата на покупко-продажба върху таванско помещение № 5 с площ от 21,33
кв.м.
На първо място се твърди, че от представения от самия ищец нотариален акт N
166, том I, per.N 1390, дело N 244 от 16.03.1999 г. на нотариус Кремена Консулова, се
установява, че с посочения договор за продажба, ищецът е закупил от бащата на ответницата
Г. С. И. само и единствено изрично и точно описания в цитирания нотариален акт
апартамент, състоящ се от описаните в акта помещения три стаи, вестибюл, кухня, баня,
тоалетна и антре, с три балкона, ведно с прилежащото към него, обособено в самия
апартамент складово помещение "общо застроени върху 103,29 кв.м.", съотв.Г. С. И. никога
не е продавал на ищеца, нито последният е купувал от него, посоченото в исковата молба
таванско помещение № ***. Сочи се, че твърдението на ищеца в исковата му молба, че в
нотариалния акт е допусната техническа грешка, като таванското помещение N *** -
прилежащо към жилището е описано като „складово помещение“, е невярно и не се доказва
от нито едно събрано по делото доказателство.
Твърди се, че заключението на съдебно-техническа експертиза подкрепят
изводите на първоинстанционния съд, съотв.оборват твърденията във въззивната жалба
относно описания в нотариалния акт като приложение архитектурен проект за вътрешно
преустройство на апартамента. Излага се, че обстоятелството, че към настоящия момент в
апартамента няма складово помещение, е ирелевантно и не може да легитимира ищеца като
собственик на процесното таванско помещение.
На следващо място се твърди, че са неоснователни изложените от въззивника
доводи относно "ателие за творческа дейност".
Изложени са подробни твърдения по фактите относно характера и
предназначението на сградата, в която се намира процесното таванско помещение. Твърди
се, че според установеното от вещото лице и от показанията на разпитаните свидетели,
таванският етаж на сградата е построен с предназначение за живеене на работници и
прислуга като от построяването му в него са разположени "8 бр. самостоятелни стаи на
целия тавански етаж с по 1 обща тоалетна в двата края на етажа и пералня с мивка за общо
ползване от живеещите на етажа", което разположение не е променено и към настоящия
момент.
Твърди се, че предвид установеното по делото, че таванският етаж на сградата е
изграден с предназначение за живеене, помещенията в него са построени за живеене със
3
съответно изградените на етажа 2 тоалетни и перално помещение с лята мивка за общо
ползване от живеещите на етажа, а не като складов и изградените в таванския жилищен етаж
на сградата помещения никога не са били складови помещения, нито принадлежност
(обслужващи помещения) към жилищата в сградата, първоинсганционният съд правилно е
приел, че таванския етаж на сградата и обособените в него тавански стаи (една от които е
таванско помещение № ***) са изградени като предназначени за живеене, а не като складови
помещения и от построяването на сградата през 1938 г. до настоящия момент те никога не
са били складови помещения. Твърди се, че с оглед изложеното, невярно е твърдението във
въззивната жалба, че “от заключението на вещото лице е видно и че процесното таванско
помещение не отговаря на изискванията на действащото към момента законодателство ,
както и съгласие нормите на предходните ЗТСУ и ЗПИНМ”, още повече, че сградата е
построена през 1938 г. - при действието на Законъ за благоустройство на населените места, а
ЗПИНМ е приет след построяването на сградата с ДВ, бр. 227/1949 г. Сочи се, че съгласно
последователната съдебна практика на ВС и на ВКС, изискванията към сградите и съотв.
към жилищата се преценяват според действащите норми към момента на построяването им.
Ето защо се твърди, че са неоснователни твърденията във въззивната жалба, че съдът не е
отчел законовите изисквания както към момента, при действието на ЗУТ, така и назад във
времето при действието на ЗТСУ и ЗПИНМ.
Твърди се, че доколкото Г. С. И., извън разпореждането по нотариалния акт №
166, том I, дело № 244 от 16.03.1999 г., не се е разпореждал по никакъв начин, включително
не е продавал, никаква друга своя собственост в сградата, построена в ПИ с идентификатор
07079.610.200, с адрес в ***, ответницата А. И. като негов единствен наследник по закон, и
към настоящия момент се явява етажен собственик, притежаващ собственост в
самостоятелни обекти (имоти), находящи се в сградата.
Твърди се, че с решение по гр.д.4446/1995 г. на ВКС, IV г.о. на основание чл.7 от
ЗВСВОНИ, собствеността върху одържавените имоти - посочените апартамент и таванско
помещение № ***, е възстановена на наследниците на С. Г. И. - С. С. и Г. И. и с договор за
доброволна делба от 27.01.1999 г., наследниците на С. Г. И. - С. С. и Г. И., са извършили
делба на съсобствените им, получени по наследство и реституция, имоти помежду си. С
извършването на доброволната делба между наследниците на С. Г. И., бащата на
ответницата е станал индивидуален собственик на описаните в дял I от този договор -
апартамент и таванско помещение № ***. Твърди се, че нито от този договор за доброволна
делба, нито от съставения на 27.01.1999 г. констативен нотариален акт за собственост № 16,
том I, дело 49 на нотариус Кремена Консулова, следва, че таванско помещение № *** е било
складовото обслужващо помещение на апартамента, отреден в дял на наследодателя на
ответницата.
Излагат се съображения, че предвид изложеното, правилно
гтьрвоинстанционният съд е приел за неоснователно и недоказано по делото заявеното от
ищеца в исковата му молба основание за собственост върху таванско помещение № ***, а
именно на принадлежност като складово помещение, задължително законово изискуемо към
жилището му и в този смисъл, обслужващо складово помещение на жилището му. Твърди
се, че процесното таванско помещение № *** има самостоятелно фунционално
предназначение, било е предмет на разпоредителни действия от страна на държавата като
самостоятелен обект, а не като принадлежност на апартамента, сега собствен на ищеца -
поставено в дял на държавата при горепосочената съдебна делба, реституирано е на
наследниците на С. Г. след прогласяване на нищожността на продажбата му от държавата на
трети лица именно като самостоятелен обект и предвид и цитираната по-горе практика на
ВКС, предпоставя и правомощието на собственика му към 1999г. Г. И., след реституцията и
доброволната делба, да се разпорежда с правото си на собственост върху същото ако желае
това - предвид изложеното по-горе, той не е правил такова разпореждане.
4
На последно място се твърди, че от събраните по делото доказателства е
доказано, че процесното таванско помещение № *** никога не е владяно и ползвано от
ищеца, нито от 1999 г. от каквото и да е трето лице различно от Г. И. и неговата дъщеря А.
И., поради което е основателно направените с отговора на исковата молба, при условията на
евентуалност, възражение за изтекла придобивна давност в полза на наследодателя на
ответницата - баща й Г. С. И. върху таванско помещение № ***.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни
разноски. Също не са ангажирани нови доказателства.
С оглед твърденията на страните и предстА.ните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по искова молба на
въззивника Р. Г. П. за приемане за установено по отношение на ответницата А. Г. И., че
ищецът е собственик на таванско помещение № *** с площ от 21,33 кв.м., находящо се в
таванския етаж в сграда с идентификатор 07079.610.200.1, с описани граници на таванското
помещение, за което помещение се твърди, че е прилежащо към жилище - апартамент с
идентификатор 07079.610.200.1.4 по КККР на гр.Бургас, както и за осъждане на ответницата
да предаде на ищеца владението върху процесното таванско помещение.
Твърди се, че ищецът е собственик на таванското помещение по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт№ 166, том І, рег.№ 3190, дело
№ 244 от 16.03.1999 г. на нотариус Кремена Консулова, рег.№ 248 на НК, с който договор
ищецът е закупил описания по-горе апартамент, но поради допусната в нотариалния акт
техническа грешка, таванско помещение № *** – прилежащо към жилището, е описано като
"складово помещение". Сочи се, че този извод следва и от представените при изповядването
на сделката договор за доброволна делба на наследствен съсобствен недвижим имот с
нот.заверка на подписите, и констативен нот.акт за собственост № 16, том.І, рег.№ 462, дело
№ 49 от 1999 г., с които праводателят на ищеца и наследодател на ответницата се е
легитимирал като собственик както на апартамента, така и на таванското помещение, като
негова принадлежност – складова площ. Твърди се, че в сградата няма изградени каквито и
да е други складови помещения освен таванските помещения, прилежащи към жилищата,
поради което обслужващото таванско помещение следва собствеността на главната вещ -
апартамента. Твърди се, че нито ответницата, нито нейният наследодател притежават
жилище в сградата, което изключва възможността да бъде придобито по давност таванското
помещение. Поддържа се становището, че дори и ответницата да притежаваше жилище в
сградата, то тя отново не би могла да придобие по давност прилежащото към жилището на
ищеца таванско помещение, защото това би имало за последица лишаването на жилището
(самостоятелния обект с идентификатор 07079.610.200.1.4) от единственото му прилежащо
складово помещение. Твърди се, че ответницата владее имота без основание.
Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.
Ответницата е оспорила иска като неоснователен, като в законовия срок е
депозирала писмен отговор на исковата молба. Твърди, че таванското помещение не е било
предмет на продажба при договора, обективиран в нот.акт№ 166, том І, рег.№ 3190, дело №
5
244 от 16.03.1999 г., както и, че в нотариалния акт не е налице допусната грешка. Твърди се,
че описаното в нот.акт складово помещение е обособено в самия апартамент в резултат на
извършено вътрешно преустройство на апартамента по одобрен архитектурен проект, който
е бил представен при изповядване на сделката и е описан в нотариалния акт. Сочи се, че от
описанието на продавания имот – с посочване на обща площ на апартамента и на
прилежащото към него складово помещение, и на местонахождение – трети етаж,
съотв.втори жилищет етаж, и граници – сано на апартамента, следва извод, че волята на
страните е била прехвърляне на жилището и на обособеното в него складово помещение, но
не и на намиращото се на таванския етаж на сградата таванско помещение.
Оспорват се твърденията на ищеца, че процесното таванско помещение е
„прилежащо складово повещение“ към закупения от ищеца апартамент, както и, че в
сградата няма други складови помещения, освен таванските помещения. Твърди се, че в
сградата от построяването й през 1938-1939 г. и до настоящия момент има приземен етаж
(сутерен), в който има изба - складови помещения мазета, където дори самият ищец държи
колелото си от години. Сочи се, че помещенията на таванския етаж не са складови
помещения, а конкретно процесното помещение № ***, не е било складово помещение нито
преди, нито след реституцията му, не е имало предназначение на складово помещение към
апартамента на ищеца, не обслужва апартамента и не е принадлежност към него. Твърди се,
че таванското помещение е ползвано от бащата на ответницата, а след неговата смърт от
ответницата, която продължила владението му и използването му според предназначението
му – за своята творческа дейност. Твръди се, че самият ищец е бил наясно с обема на
прехвърлените му с договора от 16.03.1999 г. права, тъй като на няколко пъти е предлагал
първоначално на наследодателя на ответницата, а впоследствие – на самата ответница, да
закупи таванското помещение.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че ответницата владее имота
противоправно и самоуправно. Излагат се подробни съображения за начина на придобиване
на собствеността върху помещението от ответницата - собствеността върху таванско
помещение № *** е била възстановена по ЗВСВОНИ на наследниците на дядото на
ответницата – С. Г. И., починал през **** г.; таванското помещение е придобито в
индивидуална собственост от бащата на ответницата – Г. С. И. чрез прекратяване на
съсобствеността между наследниците на С. Г. И. с договор за доброволна делба от
27.01.1999 г. Твърди се, че след договора с ищеца за продажба на апартамента в сградата,
бащата на ответницата не е извършвал други разпоредителни сделки, включително не е
продавал никаква друга своя собственост в сградата с идентификатор 07079.610.200, до
смъртта си през 2010 г. е владял явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано
процесното таванско помещение, като след неговата смърт, ответницата, като негов
единствен наследник по закон, е продължила да владее таванското помещение. Твърди се, че
ответницата като единствен наследник по закон на своя баща, по силата на наследственото
правоприемство, в сградата с идентификатор 07079.610.200.1, към настоящия момент е
собственик, както на реституирания партер на сградата с площ от 226 кв.м., така и на
6
процесното таванско помещение № *** с площ 21, ЗЗ кв. м.
При условията на евентуалност ответницата е заявила възражение за изтекла в
полза на наследодателя й придобивна давност върху процесното таванско помещение - от
момента на извършване на доброволната делба – на 27.01.1999 г., до смъртта на баща й на
10.10.2010 г., в който период имотът се е владеел явно, спокойно, несъмнително,
необезпокоявано, непрекъснато от баща й, а след неговата смърт и до настоящия момент - от
ответницата като негов единствен законен наследник. Твърди се, че в никакъв период
помещението или негови части, не са владяни от ищеца, или от други лица. Позовава се на
чл. 79 от ЗС, а в случай, че срокът по този член не е изтекъл до смъртта на баща й, заявява
възражение за изтекла придобивна давност и в нейна полза с позоваване на чл.82 от ЗС,
присъединявайки към своето владение като наследник на баща си, и негово владение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска. Съдът е
приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на претенцията си, че е собственик
на таванското помещение. Приел е, че по силата на нот.акт за покупко-продажба от
16.03.1999 г., ищецът е придобил само апартамента на ет.3 /втори жилищен/, ведно с
прилежащото към него складово помещение, общо застроени върху 103,29 кв.м. С оглед
представените по делото документи за собственост на праводателя на ищеца и описаните в
тях площи, местоположение на апартамента и на таванското помещение, данъчни оценки и
прилежащи идеални части, съдът е приел за неоснователен и недоказан аргумента на ищеца,
че в нотариалния акт за покупко-продажба е допусната грешка при описанието на
складовото помещение. Съдът се е позовал и на описания в нотариалния акт одобрен
архитектурен проект за вътрешно преустройство на апартамента, както и на приетите гласни
доказателства. Съдът е приел също, че от една страна таванското помещетние не е
предвидено за складово, а от друга страна, наследодателят на ответницата, е бил
съсобственик и на друг обект в сградата – партер, поради което не е имало пречка да се
разпореди с апартамента и да запази собствеността върху таванското помещение. Съдът е
приел още, че от представените доказателства не се установява процесното таванско
помещение № *** да има предназначение обслужваща жилището площ и да има характер на
принадлежност към апартамента на ет.3, поради което е неоснователно твърдението на
ищеца, че съгласно чл.98 от ЗС таванското помещение следва главната вещ при
прехвърлянето.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а се установява и от представените доказателства, че с
нот.акт № 166, том І, рег.№ 3190, дело № 244 от 16.03.1999 г. на нотариус Кр.Консулова,
рег.№ 248 на НК, ищецът е закупил от наследодателя на ответницата „апартамент на трети
етаж, съответно на втори жилищен етаж, от жилищната сграда, състояща се цялата от
партер, три жилищни етажа и тавански етаж, със североизточно разположение на
7
апартамента, същият състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна и антре, с
балкон към дневната, балкон към спалнята и балкон на източната фасада на сградата, ведно
с прилежащото към него складово помещение, общо застроени върху 103,29 кв.м.“, с
описани граници на жилището, ведно със съответните 9/60 ид.части от общите части на
сградата и 1/9 ид.част от правото на собственост върху дворното място, върху което е
построена сградата, представляващо парцел І с пл.№ 1855 в кв.40 по плана на гр.Бургас. В
нот.акт е посочено, че данъчната оценка на имота е 44 468 100 лв. В нот.акт е посочено още,
че при съставянето му са представени нот.акт № 16, т.І, рег. № 462, д.№ 49/1999 г. на
нотариус Кр.Консулова, скица, удостоврение за данъчна оценка и одобрен архитектурен
проект за вътрешно преустройство на апартамента.
Не е спорно, че ответницата е наследник по закон на продавача по нот.акт № 166,
том І, рег.№ 3190, дело № 244 от 16.03.1999 г. – Г. С. И., поч.на *** г. Не е спорно, че към
момента на завеждане на иска, ответницата владее таванското помещение. Ищецът не
оспорва твърдението на ответницата, че от момента на извършване на доброволната делба,
след продажбата на апартамента през 1999 г. и до смъртта на бащата на ответницата, той е
владял процесното таванско помещение, нито твърдението й, че след смъртта на баща си,
ответницата владее таванското помещение.
Спорно по делото е, има ли процесното таванско помещение характер на
складова площ, съотв.следвало ли е да бъде прехвърлено заедно с апартамента като
принадлежност към жилището, както и има ли таванското помещение, предвид характера
си, самостоятелен статут и би ли могло да бъде самостоятелен обект на право на
собственост с титуляр, различен от собственика на апартамента.
Спорно по делото е също, била ли е прехвърлена собствеността върху таванското
помещение, в качестното му на „прилежащо към апартамента складово помещение“, заедно
с продажбата на апратамента през 1999 г., и в този смисъл – допусната ли е техническа
грешка в нот.акт № 166, том І, рег.№ 3190, дело № 244 от 16.03.1999 г., като „таванско
помещение № ***, прилежащо към жилището, е описано като складово помещение“. В този
смисъл е спорно, прехвърлена ли е била собствеността върху таванското помещение, заедно
с прехвърлянето на апартамента през 1999 г., както и – заявеното евентуално възражение от
ответницата, възможно ли е придобиване по давност от нейния баща и от нея на таванското
помещение.
Настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е установил
фактическата обстановка по делото правилно и в пълнота, като изводите му по фактите са
обосновани.
С оглед представения по делото нот.акт № 166, том І, рег.№ 3190, дело № 244 от
16.03.1999 г. на нотаиус Кр.Консулова, съдът приема за даказано, че ищецът е придобил
собствеността върху „апартамент на трети етаж, съответно на втори жилищен етаж, от
жилищната сграда, състояща се цялата от партер, три жилищни етажа и тавански етаж, със
североизточно разположение на апартамента, същият състоящ се от три стаи, вестибюл,
8
кухня, баня, тоалетна и антре, с балкон към дневната, балкон към спалнята и балкон на
източната фасада на сградата, ведно с прилежащото към него складово помещение, общо
застроени върху 103,29 кв.м.“, с описани граници на жилището, ведно със съответните 9/60
ид.части от общите части на сградата и 1/9 ид.част от правото на собственост върху
дворното място, върху което е построена сградата, представляващо парцел І с пл.№ 1855 в
кв.40 по плана на гр.Бургас, който апартамент представлява самостоятелен обект с
идентификатор 07079.610.200.1.4 по КККР на гр.Бургас, в жилищна сграда със смесено
предназначение с идентификатор № 07079.610.200.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 07079.610.200.
Съдът споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че при сключването
на договора, обективиран в цитирания нотариален акт, не е допусната техническа грешка
при описанието на „прилежащото към него складово помещение“, и страните не са имали
намерението с прехвърлянето на собствеността върху жилището, да прехвърлят
собствеността и върху „таванско помещение № ***“. Съдът споделя изводите на
първоинстанционния съд, че макар в представения при изповядването на сделката
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 16, том І, рег.№ 462, дело № 49/1999 г.,
с който продавъчът Г. С. И. (баща на ответницата) се е легитимирал като собственик на
продавания имот, и в Договора за доброволна делба на наследствен съсобствен недвижим
имот от 27.01.1999 г. с нотариална заверка на подписите, с който при извършената
доброволна делба на наследствените недвижими имоти, получени като наследство от С. Г.
И. и С. Т. И., праводателят на ищеца и баща на ответницата е получил в дял апартамент №
*** в сградата, таванското помещение № *** с площ от 21,33 кв.м. да е описано като
„прилежащо“ към апартамент № ***, под „ведно с прилежащото към него складово
помещение“, страните не са имали предвид таванското помещение. Този извод и на
настоящия състав се основава на първо място на описанието на складовото помещение в
нотариалния акт, което би следвало да е включено в общата площ от 103,29 кв.м. и не е
посочено, че това складово помещение се намира на различен етаж от този, на който се
намира апартамента. На второ място, изводът на съда, че при продажбата под посоченото в
нот.акт складово помещение, страните не са имали предвид таванското помещение, се
основава на обстоятелството, че посочената в нотариалния акт за продажбата данъчна
оценка на продавания имот (44 468 100 лв), е по-малка от данъчната оценка на получените
от праводателя на ответника – Г. С. И. в дял при извършената доброволна делба апартамент
на трети етаж и „прилежащото таванско помещение № *** с площ от 21,33 кв.м.“ (45 774
700 лв) и посочената данъчна оценка на апартамента и на таванското помещение в нот.акт за
собственост на недвижим имот № 16, т.І, рег.№ 462, дело № 49/1999 г. (45 774 700 лв), като
продаждбата е осъществена в същата календарна година (1999 г.), в рамките на два месеца
след договора за доброволна делба и съставянето на констативния нотариален акт на
продавача. На трето място, обстоятелството, че предмет на продажбата е само апартамента,
без „прилежащото“ таванско помещение, спхоред настоящия състав е видно и от това, че в
договора за доброволна делба, освен апартамент на трети етаж и „прилежащото таванско
помещение № *** с площ от 21,33 кв.м.“, Г. С. И. е получил и „съответните 1/6 ид.част от
9
общите части на сградата и 1/9 ид.част от правото на собственост върху дворното място,
върху което е изградена сградата“, същите идеални части са посочени и в нот.акт за
собственост на недвижим имот № 16, т.І, рег.№ 462, дело № 49/1999 г., а в нотариялния акт,
с който е продаден апартаментът ведно с прилежащото към него складово помещение,
идеалните части са посочени като: „съответните 9/60 ид.части от общите части на сградата и
1/9 ид.част от правото на собственост върху дворното място, върху което е изградена
сградата“.
От показанията на св.С. В. се установява, че е чувала ищеца да предлата на
ответницата да се разберат да купи помещението й – таванското помещение № ***, т.е.към
този момент ищецът не е имал съзнанието, че е придобил таванското помещение, ведно със
закупуването на апартамента.
От посоченото по-горе, съдът достига до извода, че при продажбана на
апартамента ведно с прилежащото към него складово помещение, и страните, и нотариусът,
изповядал сделката (същият, който е заварил договора за доброволна делба и издал
констативния нотариален акт на продавача), са имали съзнанието, че предмет на продажбата
е само част от описаните в констативния нотариален акт имоти, съответно – само описаните
в нот.акт за продажбата, и доколкото таванско помещение № *** не е било описано в
нот.акт № 166, том І, рег.№ 1350, дело № 244/1999 г., собствеността върху него не е била
прехвърлена от бащата на ответницата на ищеца.
Относно характера на таванското помещение, съответно – относно въпроса дали
то би могло да съществува самостоятелно или е следвало като принадлежност (складова
площ) на апартамента да следва главната вещ при прехвърляне на собствеността, съдът
намира следното:
Видно от заключението на вещото лице по СТЕ, сградата, в която се намира
таванското помещение, е построена през 1938-1939 г. и се състои от сутерен, партер, три
жилищни етажа и тавански етаж. Сутеренният етаж е бил предвиден за складов и като такъв
се е ползвал. Имал е отвор откъм улицата с наклонена вътрешна стена за изсипване на дърва
и въглища за отопление за жилищата на всички етажи. Партерният етаж е бил с търговско
предназначение. Трите жилищни етажа са се ползвали за живеене, като в тях са били
обособени по два апартамента на етаж, с отделни входове. По отношение на апартамента на
ищеца вещото лице посочва, че той е бил с характерния за такива сгради двоен подход към
жилището – с една двукрила „парадна“ врата, водеща към салона-вестибюл, и втори вход –
обикновена по размери врата, водеща директно към кухнята. Посочено е, че таванският етаж
се състои от осем самостоятелни стаи на целия тавански етаж с по 1 обща тоалетна в двата
края на етажа и пералня в мивка за общо ползване от живеещите та етажа. Вещото лице
сочи, че това разположение на таванския етаж е било характерно за изградените по това
време сгради - стаите, т.нар.“бекярски“ стаи, са били предназначени за отдаване под наем на
работници и прислужници. В съдебно заседание вещото лице допълва, че към момента на
проектиране и изграждане на сградата, при действието на „Закона за благоустройство на
населените места от 1911 г.“, поради нуждата от изграждане на стаи за прислугата или за
10
работници, таванските стаи са били предназначени за бекярски жилища – за един човек,
едно помещение с обща тоалетна на етажа, а складовите помещения са се намирали в
зимника/сутерен, който се е ползвал от цялата къща.
Вещото лице посочва, че към момента на огледа, партерният и сутеренният етаж
на сградата се ползват от банка, като единственият в момента вход към сутерена, е през
партерния етаж чрез вътрешно стълбище, тъй като изграденият вход със стълбище към
сутерена откъм двора е преграден със зид. В момента в сутеренния етаж няма обособени
отделни складови помещения, обособени са само две преходни помещения, които се отдават
под наем и се ползват за архив на банката, заемаща партерния етаж на сградата.
Апартаментите в сградата са със запазени два входа, с изключение на апартамента на
ищеца, на който вратата към кухнята е зазидана (според вещото лице – от ищеца, по негоди
данни). Апартаментът в момента се състои от антре, вестибюл, дневна с трапезария и
кухненски кът и две спални, баня и тоалетна, като в апартамента няма складово помещение.
Вещото лице посочва, че таванското помещение № *** е с два прозореца, със светла
височина от 2,16 м., обзаведено е и се ползва за живеене; пред него има коридор, който е със
затворена врата. На таванския етаж, освен останалите 7 тавански помещения, в момента има
общ коридор, баня с тоалетна, кухня с лята мивка, със складово помещение към нея в
подпокривното пространство.
Вещото лице сочи, че не е открило данни за извършено вътрешно преустройство
в апартамента на ищеца, а в ТД „Приморие“ не се съхранява одобрен архитектурен проект
за вътрешно преустройство в апартамент с идентификатор 07079.610.200.1.4.
Съгласно чл.40, ал.1 от ЗУТ, всяко жилище трябва да има самостоятелен вход,
най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и
складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Складовите
помещения - зимнични и тавански - винаги следват правата на собственост на жилището,
което обслужват. Те нямат самостоятелен правен статут.
Съгласно чл.102, ал.2-4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в надземните етажи и в
подпокривното пространство на жилищните сгради, съгласно чл.38 ЗУТ освен жилища
могат да се изграждат и ателиета и стаи-кабинети за индивидуална творческа и научна
дейност за обитателите на сградите, като към ателиетата се предвижда самостоятелен
санитарен възел (тоалетна с мивка), а за стаите-кабинети за творческа и научна дейност не се
изисква санитарен възел.
Съгласно Тълкувателно решение № 96 от 16.XI.1971 г., ОСГК, за приложението
на § 38 и 39 Строителните правила и норми по Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство, по отношение на заварени към 17.V.1963 г. жилища и
жилищни сгради, при делба на заварени към 17.05.1963 г. съсобствени жилищни сгради
отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на
нормите на §38 и 39 от Строителните правила и норми по Наредба № 5 за правила и норми
по териториално и селищно устройство, ако тези етажи или части от етажи представляват
обособени от по-рано отделни жилища. В мотивите на тълкувателното решение ВС се е
позовал на §158 и сл.от ППЗПИНМ от 1950 г. и §121, 290 и сл.от ППЗПИНМ, съгласно
11
които, построените по време на стари строителни правила и норми сгради си остават да
съществуват със старите им вид и архитектурно устройство. Съдът е приел, че щом
законодателят позволява съществуването на такива жилища, логично е да се приеме, че и
самостоятелното им ползване по см.на чл.39, ал.3 ЗС е още допустимо.
Това разрешение е застъпено впоследствие и от ВКС в решение № 637 от
14.07.2000 г. на ВКС по гр.д.№ 152/2000 г., I г.о., съгласно което обособените преди
17.05.1963 г. жилища могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки и делба, макар и да
не отговарят на строителните правила и норми. В решението съдът изрично е приел, че след
като обособяването на таванския етаж като жилище е станало заедно с построяването на
сградата и той се е ползвал като самостоятелно жилище от преди 17.05.1963 г., то следва да
се приеме, че самостоятелното му ползване е допустимо, независимо от това, че не е
самостоятелени обекти по смисъла на строителните правила и норми (действащи към 1963
г.), както и, че може да се прехвърля като заверен случай.
С решение № 371 от 14.02.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 84/2011 г., III г.о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, касационното обжалване по което е допуснато по
въпроса - кога е налице "обособяване от по-рано" на едно жилище във връзка с
фактическите и правни признаци по чл.39, ал.2 от ЗС, за приложното поле на ТР № 96/1971
г. на ОСГК и дадените в същото задължителни тълкувания за случаи на разпореждане без
оглед на действащите строителни правила и норми, с обект в построена преди 1963 г.
жилищна сграда с повече от един самостоятелни обекти, в зависимост от принадлежността
на правото по чл.37 и сл. от ЗС, ВКС е приел, че задължителните тълкувания в ТР № 96 от
16.11.1971 г. на ОСГК са по приложението на чл.39, ал. 2 от ЗС във връзка със строителните
правила и норми, когато се решава въпроса дали е възможно самостоятелно ползване на
етаж или част от етаж, но изведеното по тълкувателен път принципно разрешение е дало
опора и на изразено в трайната съдебна практика разбиране за възможността обособени
отпреди 1963 г. жилища, включително тавански помещения, да бъдат и годен обект на
разпореждане, без да се следи за действащите към момента на сделката строителни правила
и норми, които не са приложими за заварени обекти. Възприето е даденото в решение № 637
от 14.07.2000 I г. о на ВКС, становище по отношение на тавански помещения - че дори да не
отговарят на строителните правила и норми за самостоятелен обект към 17.05.1963 г.,
същите може да се прехвърлят с правни сделки, щом са били "построени като жилищни" в
заварени сгради. Посочено е още, че разрешението е приложимо и за случай, при който
обектът е обособен с построяването на сградата като таванско жилище, отчуждено от
държавата като самостоятелен имот, отделно или заедно с други етажи, реституирано
съгласно ЗВСОНИ на собственика на сградата във вида, в който е отнето, поради което
реституираният собственик може да се разпорежда с обекта без значение дали останалите
жилищни етажи са още негова, или на трети лица собственост.
Настоящият състав споделя изцяло цитираната по-горе съдебна практика на ВКС,
която счита, че не противоречи на посочените от ищеца в писмените му бележки по
съществото на спора съдебни решения.
Както се посочи по-горе, сградата е построена в периода 1938-39 г., таванските
помещения на таванския й етаж, според вещото лице, са имали предназначение за „бекярски
стаи“, т.е.за жилищни помещения, а складовите площи за жилищата в сградата са били в
сутеренния етаж. Сградата е построена при действието на Законъ за благоустройство на
населените места в Княжество България (от 1905 г., отм.ДВ, бр.117 от 31.05.1041 г.), в който
няма изискване нито към жилището за наличие на складово помещение, нито към
12
таванското помещение – за придобиване на статут на самостоятелен обект – „бекярска стая“.
След като при построяването на сградата, процесното таванско помещение (както и
останалите тавански помещения на таванския етаж) са имали характера на жилищно
помещение, а не на складово помещение, то това таванско помещение следва да се приеме за
годен обект на разпореждане, без да се следи за действащите към момента на сделката
строителни правила и норми, които не са приложими за заварени обекти.
Също поради жилищния, а не складовия характер на таванското помещение към
момента на построяване на сградата, съдът приема, че таванското помещение няма
характера на прилежаща складова площ към апартамента на ищеца, съотв.нито е подлежало
на прехвърляне заедно с апартамента (по тази причина е неприложима цитираната от ищеца
съдебна практика), нито е налице законова пречка таванското помещение да остане
собственост на продавача по нот.акт за собственост на недвижим имот № 166, т.І, рег.№
1390, дело № 244/1999 г., съотв.да бъде придобито по наследство от ответницата след
смъртта на нейния баща.
По така изложените съображения съдът намира за неоснователни оплакванията
във въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесното
таванско помещение не представлява прилежащо помещение към апартамент с
идентификатор 07079.610.200.1, както и, че този извод на съда не кореспондира с
представените по делото писмени доказателства. Действително в договора за доброволна
делба и в констативния нотариален акт на праводателя на ищеца, таванското помещение е
описано като „прилежащо“ към апартамента, но в нито един от двата документа не е
посочено, че то има характера на складово помещение. От друга страна, представените по
делото доказателства, според настоящия състав, сочат именно на извод, че таванското
помещение няма характера на прилежащо складово помещение към апартамента на ищеца.
Както се посочи по-горе, заключението на вещото лице по СТЕ сочи, че при построяването
на сградата, таванското помещение е било предвидено за „бекярска стая“, а не за складово
помещение към апартамента на третия етаж. От представеното като доказателство по делото
решение № 172 от 23.06.1964 г. по гр.д.540/1963 г. по описа на Бургаски народен съд е
видно, че при извършването на делба на 5 апартамента и на таванския етаж от сградата,
таванските помещения, в частност процесното таванско помещение № ***, не са описани
като прилежащи складови помещения към съответен апартамент, а конкретно таванско
помещение № *** е останало в дял на Градски общински народен съвет, независимо от това,
че апартаментът на втори етаж е поставен в дял на наследодателя на праводателя на ищеца –
С. Г. И. (заедно с други две тавански помещения). В представения по делото Договор за
продажба от 25.05.1971 г., както и в Протокол от 28.01.1971 г. за оценка на апартамента на
трети етаж от сградата, апартаментът е описан без прилежащо таванско помещение, а от
представените Оценителен протокол от 09.06.1981 г. и Договор за продажба от 09.11.1983 г.
е видно, че таванско помещение от 21,33 кв.м. в сградата на ***, е оценено и продадено
самостоятелно, а не заедно с апартамент от сградата.
Ето защо съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че представените
по делото доказателства не доказват твърдението на ищеца, че процесното таванско
помещение е имало характера на прилежащо помещение към апартамент с идентификатор
07079.610.200.1.
Съдът намира за неоснователно и оплакването във въззивната жалба, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на продажбата на
апартамента, е било налице извършено вътрешно преустройство на апартамента, в резултат
на което е било обособено складово помещение в апартамента. Действително, по делото не е
представен описаният в нотариалния акт за продажбата одобрен архитектурен проект, а
според вещото лице по СТЕ, такъв проект не е открит в съответната служба в Община
Бургас и към момента апартаментът на ищеца не разполага с обособено складово
13
помещение. Към момента на изповядване на сделката (м.март 1999 г.) ищецът е присъствал
лично и е удостоверил с подписа си, че закупува описания в нотариалния акт недвижим
имот. В нотариалния акт е било описано складово помещение (общо със жилището – на
площ от 103,29 кв.м.), описан е и представения одобрен архитектурен проект за вътрешно
преустройство на апартамента (т.5). Предвид горното и установеното от вещото лице от
СТЕ извършено преустройство в апартамента на ищеца (зазиждане на втория вход – към
кухнята) и посоченото от вещото лице, че по данни от ищеца, това е извършено от него,
съдът приема, че е правилен изводът на съда, че към момента на продажбата, в апартамента
е било обособено складово помещение.
Само за пълнота следва да се посочи, че макар към настоящия момент
сутеренният етаж на сградата да не е с обособени отделни складови помещения за всяко от
жилищата и да е отдаден под наем целият, сградата разполага със сутеренен етаж, който при
построяването й е бил предназначен именно за складиране.
По така изложените съображения съдът намира, че ищецът не е доказал, че е
придобил собствеността върху процесното таванско помещение №*** с площ от 21,33 кв.м.
Поради липсата на доказване на активната легитимация на ищеца, а именно – че е
собственик на процесното таванско помещение, съдът няма да обсъжда правното основание,
на което ответницата владее таванското помещение.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат на въззиваемата следва да се присъдят съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 600 лв, съобразно чл.69, ал.1, т.2 ГПК и
чл.7, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й към момента на сключването на договора за правна помощ –
20.09.2022 г. и заплащането на възнаграждението – 06.10.2022 г., като намира за
основателно своевременно напрА.ното от въззивника възражение за прекомерност на
претендираните от въззиваемата разноски за заплането адв.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260076 от 26.05.2022 г. по гр.д.6548/2020 г. по
описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Р. Г. П. с ЕГН ********** да заплати на А. Г. И. с ЕГН **********
съдебно деловодни разноски за въззивното производство в размер на 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15