№ 245
гр. Благоевград , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20201200501452 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно.
С решение № 908797 от 11.11.2020 г., постановено по гр.д. № 70/2020 г.,
РС – Благоевград е осъдил Нз.к.а /**/, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.".." №1, представлявана от управителя д-р Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ
на „М.б.а.л.П" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Благоевград, ул.“..“ №62, представлявано от изпълнителния директор д-р
Д.И.:
сумата от 19 376,00 лв. /деветнадесет хиляди триста седемдесет и шест
лева/,
ВЕДНО със законната лихва върху същата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.01.2020г., до окончателното й
заплащане, представляваща извършена през месец юни 2017г. болнична
помощ по клинични пътеки по Договор № ***/31.05.2017г., изменен с
Допълнително споразумение №2/29.06.2017г., която сума е по фактура
№***/11.07.2017г. и спецификация към нея,
сумата от 4 822,86 лв. /четири хиляди осемстотин двадесет и два лева и
осемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение по чл.86 от
ЗЗД за забавено плащане на главницата от 19 376,00 лв. за периода от
31.07.2017г. до датата, предхождаща подаването на исковата молба –
12.01.2020г;
1
сумата от 3 367,96 лв. /три хиляди триста шестдесет и седем лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски в
първоинстанционното производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от Нз.к.а /**/. Твърди се, че
същото е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон,
като се обосновава този довод. Сочи се, че не е отчетен специфичния характер
на процесния договор. Претенцията за заплащане на медицинска дейност,
чиято стойност надвишава определената в приложение №2 към договора била
неоснователна, поради което не било установено неизпълнение на поето с
процесния договор задължение от страна на **.
Отправено е искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
постановяване на съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени предявените
искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 267 ГПК е постъпил писмен отговор от „М.б.а.л.П" АД.
Развити са подробни съображения за неоснователност на направените с
въззивната жалба възражения. Отправено е искане за оставянето и без
уважение и постановяване на съдебно решение с което да се потвърди
обжалвания съдебен акт.
Претендират се сторените по делото разноски.
Не са направени доказателствени искания от страните, както с
въззивната жалба, така и с писмения отговор по нея.
Окръжният съд, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответна страна в
първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите
реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по
администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС е валидно
и допустимо. Съдът служебно не констатира пороци, които могат да
обусловят нищожност или недопустимост на решението.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съображения:
Първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане при
условията на обективно съединяване искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.59
ЗЗО и чл.45, ал.1 ЗЗО, и чл.86 ЗЗД, и при условията на евентуалност иск по
чл.59 ЗЗД, с които претендира заплащането на сумата от 19 376,00 лв.
2
/деветнадесет хиляди триста седемдесет и шест лв./, ведно със законната
лихва върху същата от датата на подаване на исковата молба /13.01.2020г./ до
окончателното й заплащане, представляваща извършена през месец юни
2017г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор №***/31.05.2017г.,
изменен с Допълнително споразумение №2/29.06.2017г., която сума е по
фактура №***/11.07.2017г. и спецификация към нея.; сумата от 4 822,86
/четири хиляди осемстотин двадесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на
главницата от 19 376,00 лв. за периода от 31.07.2017г. до датата,
предхождаща подаването на исковата молба – 12.01.2020г.
При условията на евентуалност се иска заплащане на сумата от 19 376,
00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й заплащане, представляваща стойността на
нормативно определени разходи за оказано през месец юни 2017г. болнично
лечение по клинични пътеки на задължително здравноосигурени лица, с
които ** се е обогатила без основание за сметка на „**“ АД; както и да се
осъди ответника ** да заплати на “М.б.а.л.П" АД сумата от 4 822,86 лв,
представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на
дължимата главница от 19 376,00 лв. за периода от 31.07.2017 год. до датата,
предхождаща подаването на исковата молба – 12.01.2020г.
Ищецът е основал исковете си по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.59 ЗЗО и
чл.45, ал.1 ЗЗО, и чл.86 ЗЗД, на следните обстоятелства:
На 31.05.2017г. между „М.б.а.л.П” АД, в качеството си на Изпълнител,
и Националната ... /**/, представлявана от директора на Районна ... /***/ -
Благоевград, в качеството си на Възложител, е сключен Договор
№***/31.05.2017г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. С
Допълнително споразумение №2 от 29.06.2017г., в сила от 20.06.2017г.,
договорът е изменен на основание чл.59, ал.3 от ЗЗО, във връзка с приемането
на Решение на Надзорния съвет на ** №РД-НС-04-77 от 20.06.2017г. По
силата на сключения договор болницата се задължава да оказва на
здравноосигурени и други категории лица, посочени в чл.1 ал.1 от същия,
медицинска помощ (БМП) по 154 броя клинични пътеки (КП) от приложение
№9 към Наредба № 2/25.03.2016г. за определяне на основния пакет от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на ** срещу насрещното
задължение на **, в качеството му на Възложител, да заплаща договорената,
извършена и отчетена дейност в срок до 30-то число на месеца, следващ
отчетния период.
Посочва се, че договорът е сключен в гр.Благоевград между „**“ АД и
**, представлявана от директора на ***-Благоевград по силата на законовата
делегация на чл.59, ал.1 ЗЗО. Излага се, че правният статут на ** е определен
в чл.6, ал.1 от Закона за здравното осигуряване, регламентиращ качеството й
на юридическо лице със седалище - София. Сочи се, че съгласно чл.2, ал.1
3
ЗЗО ***-Благоевград е териториално поделение на **, като съгласно чл.20,
ал.1, т.1 ЗЗО директорът на ***-Благоевград представлява ** на териториално
равнище. Излага се, че съгласно чл.45 и чл.47 ЗЗО заплащането за оказаната
медицинска помощ се извършва от бюджета на ** чрез съответната *** на
предоставилия я изпълнител. Твърди се, че за болницата плащанията на
сумите за медицинска дейност се извършват от ***-Благоевград. Поради
изложеното и съгласно чл.108, ал.2 във връзка с чл.103 от ГПК искът,
предявен срещу **, е подсъден на Районен съд - Благоевград, където е
възникнало правоотношението, от което произтича спора и където е
седалището на платеца на сумите – ***-Благоевград.
Твърди се, че през месец Юни 2017г. болницата е оказала болнична
медицинска помощ на 28 здравноосигурени лица, индивидуализирани с
история на заболяването /ИЗ/ номера (с оглед защитата на личните данни):
6014, 6057, 6073, 6079, 6082, 6089, 6108, 6128, 6154, 6157, 6158, 6159, 6163,
6164, 6165, 6170, 6171, 6175, 6179, 6196, 6209, 6216, 6220, 6221, 6222, 6223,
6224, 6238. Това са български граждани с непрекъснати здравноосигурителни
права в деня на хоспитализацията им. Диагностиката и лечението им са
проведени по клинични пътеки, които са включени в предмета на договора и
са част от основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на **,
а именно: КП 1, 29, 40.1, 45, 71, 74, 76, 145, 147, 158, 165, 179, 181, 192, 197,
198, 208, 219, 220, 222. От посочените 28 пациенти, 25 ЗОЛ са приети в
условията на спешност. След постъпването им в болницата, пациентите са
включени в ежедневно подаваните електронни отчети и са приети като
успешно обработени в електронната система на **. За извършените дейности
ищецът е издал фактура №***/11.07.2017г. и спецификация към същата на
стойност от 19 376лв., която е незаплатена към настоящия момент. Твърди се,
че всички изискуеми първични медицински и финансовоотчетни документи
във връзка с проведеното лечение на процесните пациенти – направления за
хоспитализация и горепосочените фактура и спецификация са представени и
приети от *** Благоевград с писмо с вх.№29-02-../11.07.2017г.
Сочи се, че болницата, в качеството й на изпълнител, е изпълнила точно
и своевременно задълженията си, произтичащи от сключения договор за
оказване на болнична помощ - провела е болнично лечение на посочените по-
горе 28 здравноосигурени лица и е отчела извършената дейност в
съответствие с изискванията на възложителя. За лечението на тези пациенти,
на основание сключения между страните договор, ** чрез ***-Благоевград
дължи заплащане на извършената дейност в размер, равен на договорената
цена на съответните клинични пътеки.
Твърди се, че част от клаузите на договора, респ. допълнително
споразумение №2, с които се ограничава отговорността на ** за заплащане на
оказаната болнична помощ на здравноосигурени лица са нищожни на
основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 и пр.2 от ЗЗД, и по-конкретно това са текстовете
на:
- чл.31, ал.12, т.7; чл.32, ал.2; чл.33; чл.34, ал.1 и ал.3; чл.36; чл.37;
4
чл.39; чл.40, ал.2 и 3; чл.41, ал.2; чл.43, ал.2, т.1 от Договор
№***/31.05.2017г.;
- §1, т.1, т.3 и т.5 от Допълнително споразумение №2/29.06.2017г., с
които се изменят чл.33, чл.37 и чл.39 от Договора.
Посочените клаузи са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД,
поради противоречието им с разпоредбите на чл.6, чл.19, чл.28, чл.52 от
Конституцията на РБ, чл.4, чл.5, чл.35, чл.47 и чл.59 от ЗЗО.
Сочи се, че правото на задължително здравноосигурените лица да
получат при равни условия безплатна медицинска помощ от гарантирания от
бюджета на ** пакет от здравни дейности в избраното от тях лечебно
заведение, респ. на болницата да получи заплащане за тези дейности, е
основано на чл.6 и чл.52, ал.1 от Конституцията на РБ и е развито в Закона за
здравното осигуряване.
Твърди се, че клаузите са нищожни и поради противоречието им с
добрите нрави.
Въпреки издадената фактура, плащане не последвало, като се дължало
обезщетение и върху вземането по фактурата - до датата на исковата молба.
Ответникът е оспорил предявените искове, като неоснователни по
подробно изложени съображения в разменените книжа и становищата по
делото.
С обжалваното решение, след като е описал установеното по делото
фактическа обстановка, въз основа на представените доказателства, съдът е
приел за основателни исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.59 ЗЗО и чл.45, ал.1
ЗЗО, за главница по процесната фактура, както иска по чл. 86 ЗЗД , по
следните съображения:
След анализ на разпоредбата на чл.52 от Конституцията на Република
България, разпоредбите на Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/, Методиката
за заплащане на болничната помощ, приета с ПМС № 57/16.3.2015г.,
Националния рамков договор, и договорните отношения между страните,
съдът е приел, че установените лимити за клинични пътеки не могат да
ограничат регламентирания с чл.4 ЗЗО свободен достъп на здравно
осигурените лица /които не са и страна по договора за оказване на болнична
помощ/ до медицинска помощ, както и правото на свободен избор на
изпълнител, сключил договор с ** в обхвата на пакета от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на ** - чл.35 ЗЗО.
Съдът не споделил доводите на ищеца за нищожност на посочени
клаузи от договора сключен между страните, по подробно изложени
съображения.
Прието е, че ищецът е извършил дейности, изискващи финансиране в
размер по- голям от договорения, при зачитане правата на
5
здравноосигурените лица, потърсили лечение при него в съответния период,
още повече, че се касае за действителни разходи за извършване на
медицинска дейност по клинични пътеки. Ответникът е извършил както
финансова, така и медицинска проверка на ищеца. Изведен е извод, че ищецът
е изпълнил надлежно задълженията си по индивидуалния договор да окаже
медицинска помощ на здравноосигурените лица, работата му е отчетена чрез
съответната документация, липсват твърдения в отговора за некачествено
изпълнение или такова в отклонение от медицинските стандарти, поради
което не са налице основания за отказване на плащане на фактурата,
отразяваща общата стойност на оказаната болнична помощ за конкретния
период. Претенцията обхваща само стойността на болничната помощ и
медицински изделия, предоставени на здравноосигурените лица в обхвата на
пакета от дейности, гарантиран от бюджета на **. В случай на по - ранно
разходване на този бюджет обаче, здравноосигурените лица не са лишени от
правото си по чл.52 от Конституцията на здравно осигуряване, гарантиращо
им достъпна медицинска помощ. След като законодателят е предвидил
възможност със средства от резерва на ** да се плащат разходи при
отклонение от равномерното разходване на средствата за плащания,
водещото не е фискалната дисциплина, а правата на здравноосигурените лица,
които имат право на свободен избор на изпълнител в лечебно заведение.
Според чл.45 ЗЗО, ** е задължена да заплаща определени видове медицинска
помощ и при реално престирана от съответното лечебно заведение такава
помощ, тя следва да бъде заплатена, без значение дали е надвишен лимитът
по дадено приложение към индивидуалния договор. Това е така, защото
законодателно е предвидена възможността за изменение на бюджетната
рамка, което следва да стане в рамките на съответната бюджетна година, като
заплащането на надлимитната медицинска дейност не представлява
разходване на средства които не са предвидени в бюджета. Плащането е
дължимо, макар и в един по- късен момент, като дължимостта е обвързана с
императивното изискване на чл.45 ЗЗО за заплащане от страна на ** на
извършената медицинска помощ, а не с обстоятелството дали е превишена
предвидената в индивидуалния договор стойност на съответните дейности,
поради което претенцията на ищеца се явява основателна.
Не е спорно, а и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че на
основание сключения договор ищецът е оказал болнична медицинска дейност
на 28 здравноосигурени лица, че медицинската дейност е извършена по
отношение на български граждани с непрекъснати здравноосигурителни
права в деня на хоспитализацията им /в тази насока и справка за
здравноосигурителен статус, извадка от болнична информационна система
Гама Кодмастер /на л.187 от делото/, като след постъпването им в болницата,
същите са включени в ежедневно подаваните електронни отчети и приети
като успешно обработени в електронната система на **, че всички изискуеми
първични медицински и финансовоотчетни документи са представени и
приети от ***-Благоевград. Прието е за безспорно по делото и се установява
от представените и приети по делото писмени документи - направления за
хоспитализация /л.168-169 от делото/, протокол с резултатите от проверка на
6
дейността на лечебното заведение от 14.08.2020г. /л.115-118 от делото/, че 25
от пациентите ЗОЛ са приети по спешност, а 3 ЗОЛ - в условията на планов
прием, като са включени в листата за планов прием на съответното отделение,
в което са хоспитализирани.
Като доказателство по делото е приета Фактура №***/11.07.2017г.,
ведно със спецификация за клинични пътеки и амбулаторна процедура
„Предсрочно изпълнение на дейностите по КП...” по Договор
№***/31.05.2017г., касаеща извършени дейности по КП - 28 броя за месец
юни 2017г. на обща стойност 19 376, 00 лв., изпратена със съпроводително
писмо до ***-Благоевград /л.38 от делото/. От съпроводителното писмо се
установява, че заедно с фактурата в *** са представени и първите екземпляри
на Направления за хоспитализация, бл.МЗ-** №7 – 28 броя.
Съгласно чл.6 от Закона за счетоводството подписът не е задължителен
реквизит на фактурата. С изпращането на съответната фактура и
спецификации, ищецът е изпълнил договорното си задължение за отчитане.
Ответникът е запознат и с медицинските документи, с които е отчетена
реално извършената дейност, поради което дължи заплащане за това.
Съдът е приел за дължима и законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба - до окончателното плащане на
сумата, на основание чл.86 ЗЗД. Касае се вземане за главница за оказаната
болнична медицинска помощ и вложени медицински изделия през месец юни
2017г., плащането на които е следвало да бъде извършено до 30.07.2017г. на
основание чл.35 от договора, съгласно който ** се е задължила да извърши
плащане до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Поради липса на
такова, от следващия ден ответникът е изпаднал в забава, което обосновава
наличие на предпоставките за заплащане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД.
Съдът е приел за доказан размера на сумата за лихва за забава.
Настоящият състав на съда, като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд
в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа
на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно
правилно установената фактическа обстановка по правния спор между
страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не са представени нови доказателства.
Окръжен съд - Благоевград, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Страните не спорят, че: ищецът е оказал болнична помощ през месец
юни 2017г.на правоимащи/здравноосигурени лица с непрекъснати права/,
7
според договора лица, по клинични пътеки и дейности договорени между
страните, която дейност е своевременно и надлежно отчетена, съобразно
уговореното в договора и счетоводното законодателство; процесните суми са
незаплатени над определения лимит, според ответника. В подкрепа на
горното са представените по делото доказателства.
Страните спорят, дължи ли се на изпълнителя на болнична медицинска
помощ, заплащане на реално извършените и отчетени от болницата на
основание индивидуалния договор по чл. 59 ал. 1 ЗЗО дейности, които са в
обхвата на тази помощ, и стойността на изделията, вложени в лечение на
пациенти, в случаите когато стойността им е над нормативно и договорно
определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично
заведение бюджетна рамка.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
възприема като правилни изводите на първоинстанционния съд за
основателност на предявените искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.59 ЗЗО и
чл.45, ал.1 ЗЗО и чл. 86 ЗЗД, за главница по процесната фактура и лихви ,
като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното
решение, в подкрепа на същите.
Съгласно чл.52, ал.1 - ал.3 от Конституцията на Република България -
гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна
медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при
условията и по ред, определени със закон; здравеопазването на гражданите се
финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни
осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени
със закон; държавата закриля здравено на гражданите.
Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/ урежда въпросите касаещи
здравното осигуряване и свързаните с него отношения-чл.1, ал.1 ЗЗО. Според
чл.2, ал.1 ЗЗО - Задължителното здравно осигуряване е дейност по
управление и разходване на средствата от задължителни
здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се
осъществява от Националната ... /**/ и от нейните териториални поделения -
районни здравноосигурителни каси -***. Задължителното здравно
осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета
на **, а според ал.3 - Националната ... закупува от изпълнителите на
медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем, цена
и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с този
закон. Според разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗЗО - задължителното здравно
осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска
помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както
и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна ..., а според ал.2
- правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да
бъде ограничавано по географски и/или административни основания. В чл.45
ЗЗО са определени видовете медицинска помощ, заплащана от **, а в чл.46
ЗЗО е предвидено, че редът за предоставянето на медицинската помощ се
8
урежда в Националния рамков договор /НРД /и сключените въз основа на
него индивидуални договори между изпълнителите на медицинска помощ и
съответните ***.
Съгласно сключения Националния рамков договор за 2017г., ** заплаща
извършените и отчетени медицински дейности, определени съгласно ЗЗО, а
изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен
размер заплащане на извършените дейности при условията и по реда на
сключения договор. За исковия период е действала Методиката за заплащане
на болничната помощ.
Като съобрази изложеното, настоящият състав на съда споделя извода,
че установените лимити за клинични пътеки не могат да ограничат
регламентираният с чл.4 от ЗЗО свободен достъп на здравно осигурените
лица /които не са и страна по договора за оказване на болнична помощ/ до
медицинска помощ, както и правото на свободен избор на изпълнител,
сключил договор с *** в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран
от бюджета на **- чл.35 ЗЗО.
За ищеца - като изпълнител на болнична медицинска помощ, не съществува
правна възможност в рамките на гарантирания здравен пакет да откаже
предоставянето на медицинска помощ на здравноосигурените лица на каквото
й да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от
разпределените им лимитирани бюджети. Превишавайки установените
лимити, болницата не е допуснала неизпълнение на договора, още по- малко
виновно, като не е надхвърлила обема на възложената й работа, тъй като не на
касата, а на здравноосигуреното лице е безусловно признато от закона право
на свободен избор на изпълнител.
В самият договор също не е предвидена възможност при изчерпване на
предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати
извършването на определените по договора дейности. Напротив с договора,
болницата, в качеството й на изпълнител, е поела задължението непрекъснато
24 часа да осигурява договорената болнична медицинска помощ , без да й е
поставено ограничение на приема съобразно лимита на договорените средства
и без да може да изисква заплащане или доплащане от здравно осигуреното
лице за дейност - предмет на договора, с изключение на случаите изрично и
изчерпателно изброени, между които обаче не е процесния.
Отчитайки факта, че определените обеми и стойности на изпълнителите
на болнична медицинска помощ са прогнозни и е възможно да бъдат
надхвърлени, без изпълнителят на помощта да може да влияе на това, самият
законодател в ЗЗО е заложил в бюджета на ** резерв, средствата от който да
се разходва за заплащане на непредвидени и неотложни разходи в случай на
значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства
- чл.25 и чл.26 ал.2 ЗЗО, като решенията за корекция на стойностите и
използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в компетенциите
на ** и се вземат от надзорния й съвет съобразно приети от него правила.
Предвид изложеното предявените искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.59
9
ЗЗО и чл.45, ал.1 ЗЗО, за главница по процесните фактури и за лихви по чл.86
ЗЗД са основателни изцяло.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, основани на
твърдения за неправилност на обжалваното решение поради противоречие със
закона. Предвид горното възраженията основани на допуснати нарушения на
закона, подзаконовите нормативни актове и отделни разпоредби от договора
са неоснователни и не могат да обосноват неправилност на обжалваното
решение.
Неоснователно е и възражението срещу иска по чл.86 ЗЗД. Не е
необходима покана по чл.84, ал.2 ЗЗД – за плащане от кредитора, за да
изпадне в забава длъжника, като е налице предпоставката нпо чл.84, ал.1 ЗЗД,
с което първоинстанционният съд се е съобразил.
Поради съвпадането на крайните изводите на първоинстанционния и
въззивния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените разноски за въззивното производство
в размер на 2 800лв. - адвокатско възнаграждение, за което са представени
доказателства за плащане.
Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е бил
сезиран с искове, всеки от които е с размер на цената под 20 000 лв. Спорът е
търговски по смисъла на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Въззивното съдебно решение
по обективно съединени искове с такава цена не подлежи на касационно
обжалване, съгласно ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, ОКРЪЖЕН СЪД - БЛАГОЕВГРАД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 908797 от 11.11.2020 г., постановено по
гр.д. № 70/2020 г. по описа на РС – Благоевград .
ОСЪЖДА Нз.к.а /**/, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.".." №1, представлявана от управителя д-р Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ на
„М.б.а.л.П" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Благоевград, ул.:“..“ №62, представлявано от изпълнителния директор д-р
Д.И., сумата от 2800 лв. /две хиляди и осемстотин/, представляваща
направени разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11