П Р И С Ъ
Д А № 8
гр.Белоградчик,
18.01.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
януари две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Председател: АННА КАЙТАЗКА
Съдебни заседатели: И.П.
В.Г.
при участието на секретаря ЖАНЕТА ЕЛЕНКОВА, в
присъствието на прокурора ГЕОРГИ СВЕТОСЛАВОВ, като разгледа
докладваното от съдия Кайтазка НОХД № 201 по описа за 2017г., въз
основа на закона и данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.М.Г.
- роден на ***г***, обл.В., ром, български гражданин, не женен, с основно
образование, осъждан, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на неустановена
дата в периода 25.07.2017г. до 03.08.2017г. в с.К., отнел
от владението на С.Г.Й., движима вещ на стойност 100,00 лева, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои, като вещта до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд, е върната, поради което и на основание чл.197 т.1 НК вр. чл.194 ал.1 НК
във вр. чл.36 и чл.58А ал.4 НК вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК го ОСЪЖДА на "ПРОБАЦИЯ" като
му налага следните пробационни мерки: по чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес осъществима в периодичност на два пъти седмично
явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител - за срок от една
година и шест месеца, по чл.42а ал.2 т.2 от НК – задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от
една година и шест месеца и по чл.42а ал.2 т.6 от НК – безвъзмезден труд
в полза на обществото 180 часа годишно за период от една година.
На осн.
чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА
подсъдимия Д.М.Г. /с посочена самоличност/ да заплати по сметка на
ОД-МВР-Видин направените по делото разноски за вещо лице в размер на 28,57 лв.,
както и по сметка на НБПрП – 200,00 лв. , направени като разноски за
възнаграждение за процесуален представител /адвокат/, в хода на досъдебното
производство.
Присъдата подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред ОС-Видин.
Председател: Съдебни заседатели: 1.
2.
МОТИВИ
към присъда № 8 /18.01.2018г. по НОХ дело № 201/2017г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимия Д.М.Г. ***, е
повдигнато обвинение затова, че на неустановена дата в периода от 25.07.2017г.
до 03.08.2017г., в с.К., обл. В., отнел от владението на С.Г.Й.
движима вещ : мотоциклет марка ”Балкан” 50 кубика, на стойност 100,00 лв., без
негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои – престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита че то е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия да
бъде наложено наказание “лишаване от свобода” около една година, като се
приложи чл.58А ал.1 от НК, предвид съкратеното съдебно следствие, и след
редукцията, това наказание се конкретизира на осем месеца “лишаване от
свобода”, като се определи и ефективното му изтърпяване, предвид наличието на
други, предходни осъждания на Г..
Подсъдимият Г. предвид допуснатото
предварително изслушване, прави пълни самопризнания относно фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, признава се за виновен, и изразява
съжаление за стореното, моли за наказание
“пробация”.
Защитникът
на подсъдимия, излага аргументи за преминаване на друга квалификация на
деянието – по чл.197 т.2 от НК вр. чл.194 ал.3 от НК, като случаят според него
следва да се отчете като маловажен и да не се приема обвинението чл.194 ал.1 от НК. Доводите на защитника са – ниската стойност на отнетата вещ, връщането й и
то невредима на собственика, поведението на подсъдимия още в хода на досъдебното производство - направил е самопризнания и е
съдействал на органите на реда за разкриване на престъплението, а пред съда
изразява съжаление. При това положение според защитника, наказанието следва да
се определи като “пробация”, с по-кратка продължителност на пробационните
мерки. Алтернативно защитникът пледира, при приемане от съда на дадената от прокурора
квалификация – по чл.194 ал.1 от НК, то с оглед по-благоприятната разпоредба на
чл.197 т.1 от НК, в този случай, предвид провежданото съкратено съдебно
следствие и липсата на минимум на наказанието, съдът да премине отново към
наказание “пробация” - с прилагане на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК.
Съдът, като взе под внимание
направените от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и
прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на
страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Д.М.Г.
е роден на ***г. в гр.Б., живущ ***, ром, български гражданин, с основно
образование, не женен, осъждан, не работи, ЕГН **********.
С влязла в сила на 03.05.2017 г. присъда по
н.о.х.д. № 257/2016 г. на РС-Белоградчик, подсъдимият Д.Г. е осъден на
"лишаване от свобода" за срок от десет месеца за деяние по чл.195
ал.1 т.5 НК във вр. чл.26 ал.1 НК. На осн.чл.66 НК изтърпяването на наказанието
е отложено за срок от три години, считано от 03.05.2017 г.
Подс.Г. е извършил деянието по настоящето дело, преди да са
минали пет години от изтърпяване /дори в изпитателният срок/ на наказанието си
по н.о.х.д. № 257/2016г. по описа на БРС, което е за деяние от вида
„кражба”.
За
времето от 25.07.2017г. до 03.08.2017 г., в с. К., обл. В. Д.М.Г. решил да
извърши кражба на мотоциклет, собственост на св. С.Г.Й., за който мотоциклет Г.
знаел, че се намира в
имота на Й., в с. К..
В един ден
от посочения по-горе период, Д. Г. отишъл в имота на
св. Й. и от там взел мотоциклета, марка „Балкан“, 50 кубика. След това предложил на св. А.Ц.Б.
да му продаде откраднатата вещ, но Б. отказал да я купи.
Тогава Д.Г. закарал мотоциклета в
двора на имота на св. С.А.Д. ***, който свидетел живеел на семейни начала с
майката на Д.Г..
Същевременно св. Ц.Г.В. *** бил помолен от св. Й. /който не живеел в
селото постоянно/ да наглежда имота му. На 03.08.2017 г. В. констатирал липсата
на мотоциклета на Й. и го уведомил. Съответно Й. сигнализирал в РУ-
Белоградчик.
Видно от заключението на
съдебно-оценъчната експертиза, изготвено в хода на досъдебното производство,
стойността на щетата от деянието на Г. е 100,00 лв.
Към момента на
разглеждане на делото, са възстановени щетите, нанесени с престъплението, видно
от приложените по ДП протокол за доброволно предаване на вещта, предмет на
делото, протокол за отговорно пазене на същата вещ, и разпит на св.Й. - като собственик на вещта,
предмет на деянието – в който е заявил, че мотоциклетът му е предаден, и щетите
са му напълно възстановени.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № 205/2017г. на РУ-Белоградчик.
Съдът намери, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Доказа се авторството на деянието и
вината на подсъдимия.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс. Д.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.197
т.1 от НК във вр. чл.194 ал.1 от НК.
От обективна страна - На неустановена по делото дата, за
времето от 25.07.2017г. до 03.08.2017г., в с.К., обл.
В., Д.М.Г.
отнел от владението на С.Г.Й. движима вещ : мотоциклет марка “Балкан” 50
кубика, на стойност 100,00 лв., без негово съгласие, като до приключване на
съдебното следствие в първо инстанционния съд, откраднатата вещ е върната.
Съдът не приема становището на защитника на подсъдимия, че
престъпната проява на Г. следва да се квалифицира изначално по най-лекия състав
на деянието “кражба” – по чл.194 ал.3 от НК, а именно като “маловажен случай”.
Дефиницията на понятието “маловажен случай”, дадена в чл.93 т.9 от НК изисква
липсата или незначителността на вредни от деянието последствия, или наличието
на други смекчаващи обстоятелства, които да определят деянието като такова, с
по-ниска степен на обществена опасност. В настоящият казус, безспорно вредни
последици е имало, деянието е било довършено – чуждата вещ е била отнета от
патримониума на владелеца й, макар и тези вредни последици да са поправени.
Смекчаващо провинението обстоятелство безспорно е и ниската стойност на
вредите, но то е отчетено вече при отпадане обвинението за квалифициращ признак
“повторност”. Според съда в случая следва да се отчетат и житейските и социални
условия в мястото на извършване на престъплението – видът на населеното място,
степента /изключително ниска/ на икономическо развитие на региона, честотата на
подобни престъпни посегателства, както и личностната характеристика на самия
извършител – с предходна престъпна проява. Като цяло всички тези конкретни
факти не могат според съдебния състав да обусловят множеството или
значителността на толкова смекчаващи кражбата признаци, че да се окачестви тя
като “маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Но на следващо място, съдът приема
за правилно становището на защитата на подсъдимия, че осъщественото от
последния деяние, поради това, че щетата по настоящият казус е възстановена
напълно към момента / дори още в хода на ДП/, следва да се квалифицира по
текста на чл.197 т.1 от НК вр. чл. 194 ал.1 от НК.
От субективна страна – подс.Г. е действал при условията на
пряк умисъл, като е съзнавал, че отнема вещ, която е чужда, съзнавал е, че
отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да я присвои и да се
разпореди с нея като със своя / за това говори и факта, че дори я е предлагал
за продажба на трето лице/. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер
на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от
него и е искал настъпването им.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимия, и
желанието му да се облагодетелства по неправомерен начин, без полагане на труд.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подс.Г.
престъпление, за което съдът го призна за виновен, е предвидено наказание
"лишаване от свобода" за срок до пет години.
Предвид това и провеждането на съдебното следствие при
условията на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на
осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи
разпоредбата на чл.58А от НК. В настоящият казус съдът или следва да приложи
чл.58а ал.1 от НК или ако прецени, че са налице многобройни или смекчаващи
отговорността обстоятелства – чл.55 НК, ако е по-благоприятно това за
дееца.
При преценката какво наказание заслужава да бъде определено,
съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства:
направените от подсъдимия пълни самопризнания и в хода на досъдебното
производство, младата му възраст, изразеното съжаление и самокритичност към
извършеното, затрудненото му материално и социално положение – той е
безработен, нанесената с деянието имуществена щета е ниска и е възстановена,
деянието по чл.197 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК не
е ”тежко” престъпление според смисъла на НК – наказуемо е с “лишаване от
свобода” до пет години. С оглед на посочените обстоятелства и като отчете, че
предвиденото от закона наказание по чл.197 т.1 от НК вр. чл.194 ал.1 от НК е “лишаване
от свобода” без определен специален минимум, то при прилагане разпоредбата на
чл.55 от НК – подсъдимият би получил наказание от друг вид – “пробация”, явно в
конкретния случай чл.55 от НК се явява по-благоприятният закон за Г.. Поради
това съдът приложи разпоредбите на чл.58А
ал.4 от НК като определи наказанието съобразно чл.55 от НК. Т.е. в
случая – чл.55 ал.1, т.2,
б."б" от НК, поради което съдът заменя наказанието
"лишаване от свобода" с наказание "пробация".
При определяне вида
на пробационните мерки по чл.42 а ал.2 от НК, и като отчете при това и
наличието на едно само, но твърде скорошно, преди настоящето, предходно друго
осъждане на Г., на първо място наложи задължителните такива по чл.42а ал.2
т.т.1 и 2 от НК, а именно : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от една година и шест месеца, осъществима в периодичност на два пъти седмично
явяване и подписване пред пробационен служител, и задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от една година и шест месеца. На следващо място,
съдът налага и пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.6 от НК – безвъзмезден труд в
полза на обществото – 180 часа годишно, за период от една година.
По
разноските и таксите:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати: по сметка на ОД-МВР-Видин направените по делото
разноски за вещо лице в хода на досъдебното производство, в размер на 28,57
лв., както и да заплати: по сметка на НБПрП – 200,00 лв. – направени от бюрото
разноски за заплащане възнаграждението на адв.В., назначен за защитник по реда
на ЗПрП на подс.Г., като това са
разноските за възнаграждение на защитника, изплатено му за предоставената
правна помощ в хода на досъдебното производство само / видно от Решението на НБпР/.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: