Определение по дело №45/2024 на Административен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№145

гр. Враца, 23.01.2024 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, троен състав, в закрито заседание на 23 януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

            ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

                            НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Н.ЙОРДАНОВ адм. дело № 45 по  описа  на  АдмС – Враца  за  2024 г.  и  за  да  се  произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 4б, ал. 2 от ДР към Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3625/04.12.2023 г. в АС Враца, подадена от К.Д.И.,***, против разпореждане № 1208/24.11.2023 г., постановено по адм.д.№ 753/2022 г. по описа на АС Враца. С оспореното разпореждане на основание чл. 213а, ал.1 и чл. 231 от АПК, е върната частна касационна жалба срещу разпореждане ат 05.09.2023г., постановено по КЖ № 1613/31.05.2023г. на К.Д.И., в частта с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса.

 Оспорващият излага  съображения за незаконосъобразност на разпореждането на АС  Враца, като развива доводи, че неправилно съдът е приел, че частната му жалба е подадена извън предвидения в разпоредбата на чл.230 от АПК срок и като такава е просрочена. Твърди, че я е подал на 14.09.2023г., което е шестия ден от получаване на оспорения съдебен акт, но администрацията на затвора му издала входящ номер с дата 18.09.2023г. и вината, че е получена в съда на 19.09.2023г. не е негова. Частният жалбоподател моли касационната му жалба да бъде разгледана и решена от касационната инстанция.

 Съдът, като взе предвид изложеното в частната жалба и представените по делото доказателства, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Жалбоподателят изтърпява наказание „**“  към момента на подаване на жалбата и пребивава в ***. С решение № 138/31.05.2023г.,постановено по адм.дело № 753/2022г. на АС Враца,  е отхвърлен предявения от него иск за изплащане на парично обезщетение в размер на сумата 13333 лева по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНС. Подадената от К.И. касационна жалба срещу това неблагоприятно за него решение е оставена без движение с разпореждане на съда от 07.06.2023г. за внасяне на основание чл.213а, ал.1 вр. с чл.227а, ал.3 АПК на д.т. от 101.66 лв., а последвалото негово искане за освобождаване от внасяне на д.т. е оставено без уважение с разпореждане от 05.09.2023г. и му е указан нов 7 дневен срок за внасяне на дължимата д.т. За това разпореждане жалбоподателят е уведомен на 08.09.2023г., видно от обелязването върху разписката към съобщението /л.24 от делото/. Подал е частна касационна жалба срещу разпореждането, в частта за отказа да бъде освободен от д.т., която е изпратил по пощата. Видно от пощенското клеймо това е станало на 18.09.2023г.

За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба, първоинстанционният съд е приел, че същата е просрочена, тъй жалбоподателят не е спазил преклузивния 7 дневен срок по чл.230 от АПК.

Този извод на съда е правилен и е в съответствие с нормата на чл.213а, ал.1 от АПК.

Законодателят е предвидил специални условия за съществуване и надлежно упражняване на правото на жалба, които представляват предпоставки за процесуална допустимост на сезирането на съда с искане за съответна защита. Задължително условие/предпоставка/ за надлежно упражняване на правото на жалба е спазването на процесуален законов срок, какъвто предвижда нормата на чл.230 от АПК, който е 7 дневен. В настоящия случай се установи, че жалбоподателят не е спазил този срок, който по правната си природа е преклузивен/прекратителен/. Следвало е да подаде ЧЖ до 15.09.2023г., а е сторил това на 18.09.2023г.

Съгласно  213а, ал.1 от АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. 

Установи се по делото, че първоинстанционният съд след като е констатирал нередовност на касационната жалба е постановил разпореждане за оставянето й без движение и е указал на жалбоподателя вида нередовност /внасяне на д.т./ и срока за отстраняването й. С изрично разпореждане е отхвърлил и искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и е указал допълнителен срок за внасянето й. Жалбоподателят е просрочил частната касационна жалба срещу разпореждането за освобождаване от д.т., подавайки я извън преклузивния срок по чл.230 АПК, поради което е правилен извода на съда, че същата следва да бъде върната на основание чл.213а, ал.1 АПК.

Промени в тези изводи не внасят изложените в частната жалба доводи, че просрочването й се дължи на администрацията на затвора, която поставила изходящ номер на по-късна дата. Твърденията на жалбоподателя в тази насока са голословни и не намират опора в доказателствата по делото.

В заключение достъпът до правосъдие и упражняването на правото на касационна жалба са обусловени от изпълнението на определени законови изисквания за неговото редовно и законосъобразно осъществяване, част от които е и внасянето на следващата се държавна такса – процесуална предпоставка за редовност по смисъла на чл.213, т.3 във вр. с чл.227а, ал.3 от АПК, както и спазването на законовия срок за обжалване, който предвид характера на оспорения съдебен акт е регламентиран в чл.230 АПК. Неизпълнението на това задължение влече предписаната с разпоредбата на чл.213а, ал.1, изр. 2-ро от АПК последица – връщане на частната жалба, както правилно е постановил първоинстанционният съд.

По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, а същия като правилен и постановен в съответствие с изискванията на процесуалния закон, следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 1208/24.11.2023 г., постановено по адм.д.№ 753/2022 г. по описа на АС Враца.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                                                                                         

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                     2.