ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№145
гр. Враца, 23.01.2024 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, троен
състав, в закрито заседание на 23 януари две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Н.ЙОРДАНОВ
адм. дело № 45 по описа на
АдмС – Враца за 2024 г. и
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.
213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, вр. с §
4б, ал. 2 от ДР към Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по частна жалба
с вх. № 3625/04.12.2023 г. в АС Враца, подадена от К.Д.И.,***, против
разпореждане № 1208/24.11.2023
г., постановено по адм.д.№ 753/2022 г. по
описа на АС Враца. С оспореното разпореждане на основание чл.
213а, ал.1 и чл. 231 от АПК, е върната частна касационна жалба срещу
разпореждане ат 05.09.2023г., постановено по КЖ № 1613/31.05.2023г. на К.Д.И.,
в частта с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне
на държавна такса.
Оспорващият
излага съображения за незаконосъобразност на разпореждането на
АС Враца, като развива доводи, че неправилно съдът е приел, че
частната му жалба е подадена извън предвидения в разпоредбата на чл.230 от АПК
срок и като такава е просрочена. Твърди, че я е подал на 14.09.2023г., което е
шестия ден от получаване на оспорения съдебен акт, но администрацията на
затвора му издала входящ номер с дата 18.09.2023г. и вината, че е получена в
съда на 19.09.2023г. не е негова. Частният жалбоподател моли касационната му
жалба да бъде разгледана и решена от касационната инстанция.
Съдът, като взе предвид
изложеното в частната жалба и представените по делото доказателства, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят изтърпява
наказание „**“ към момента на подаване на жалбата и пребивава в ***.
С решение № 138/31.05.2023г.,постановено по адм.дело № 753/2022г. на АС
Враца, е отхвърлен предявения от него
иск за изплащане на парично обезщетение в размер на сумата 13333 лева по реда
на чл.203 от АПК вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНС. Подадената от К.И. касационна
жалба срещу това неблагоприятно за него решение е оставена без движение с
разпореждане на съда от 07.06.2023г. за внасяне на основание чл.213а, ал.1 вр.
с чл.227а, ал.3 АПК на д.т. от 101.66 лв., а последвалото негово искане за
освобождаване от внасяне на д.т. е оставено без уважение с разпореждане от
05.09.2023г. и му е указан нов 7 дневен срок за внасяне на дължимата д.т. За
това разпореждане жалбоподателят е уведомен на 08.09.2023г., видно от обелязването
върху разписката към съобщението /л.24 от делото/. Подал е частна касационна
жалба срещу разпореждането, в частта за отказа да бъде освободен от д.т., която
е изпратил по пощата. Видно от пощенското клеймо това е станало на 18.09.2023г.
За да постанови обжалваното
разпореждане за връщане на частната жалба, първоинстанционният съд е приел, че същата
е просрочена, тъй жалбоподателят не е спазил преклузивния 7 дневен срок по
чл.230 от АПК.
Този извод на съда е правилен
и е в съответствие с нормата на чл.213а, ал.1 от АПК.
Законодателят е предвидил специални
условия за съществуване и надлежно упражняване на правото на жалба, които
представляват предпоставки за процесуална допустимост на сезирането на съда с
искане за съответна защита. Задължително условие/предпоставка/ за надлежно
упражняване на правото на жалба е спазването на процесуален законов срок,
какъвто предвижда нормата на чл.230 от АПК, който е 7 дневен. В настоящия
случай се установи, че жалбоподателят не е спазил този срок, който по правната
си природа е преклузивен/прекратителен/. Следвало е да подаде ЧЖ до
15.09.2023г., а е сторил това на 18.09.2023г.
Съгласно 213а, ал.1 от АПК съдията-докладчик в
първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба
или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212
и 213,
с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да
отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато
нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата
или протеста.
Установи се по делото, че
първоинстанционният съд след като е констатирал нередовност на касационната
жалба е постановил разпореждане за оставянето й без движение и е указал на
жалбоподателя вида нередовност /внасяне на д.т./ и срока за отстраняването й. С
изрично разпореждане е отхвърлил и искането за освобождаване от внасяне на
държавна такса и е указал допълнителен срок за внасянето й. Жалбоподателят е
просрочил частната касационна жалба срещу разпореждането за освобождаване от
д.т., подавайки я извън преклузивния срок по чл.230 АПК, поради което е
правилен извода на съда, че същата следва да бъде върната на основание чл.213а,
ал.1 АПК.
Промени в тези изводи не
внасят изложените в частната жалба доводи, че просрочването й се дължи на
администрацията на затвора, която поставила изходящ номер на по-късна дата.
Твърденията на жалбоподателя в тази насока са голословни и не намират опора в
доказателствата по делото.
В заключение достъпът до
правосъдие и упражняването на правото на касационна жалба са обусловени от
изпълнението на определени законови изисквания за неговото редовно и законосъобразно
осъществяване, част от които е и внасянето на следващата се държавна такса –
процесуална предпоставка за редовност по смисъла на чл.213, т.3 във вр. с
чл.227а, ал.3 от АПК, както и спазването на законовия срок за обжалване, който
предвид характера на оспорения съдебен акт е регламентиран в чл.230 АПК.
Неизпълнението на това задължение влече предписаната с разпоредбата на чл.213а,
ал.1, изр. 2-ро от АПК последица – връщане на частната жалба, както правилно е
постановил първоинстанционният съд.
По изложените съображения не
са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, а същия като правилен
и постановен в съответствие с изискванията на процесуалния закон, следва да
бъде оставен в сила.
Водим от горното и на
основание чл.
221, ал. 2, вр. с чл. 236
от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 1208/24.11.2023
г., постановено по адм.д.№ 753/2022 г. по
описа на АС Враца.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.