РЕШЕНИЕ
№ 555
гр. Ямбол, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330100089 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от К. Х. С. от гр.П. срещу Р. С. М. от гр. Я., в която се
твърди, че на С. Г. Б. и ответницата е било отстъпено като обезщетение право на строеж
върху общинска земя за отчужден техен недвижим имот в гр. Я.- за притежавани в един
неделим парцел две отделни къщи. По този начин са придобили собствеността върху
жилище -апартамент на ул. „Д. Б.“ № ***** с площ от 92,95 кв.м.. С. Г. Б. е подарила на
ищеца нейната 1/2 ид. част от имота, а другата ½ е придобил по давност. От 09.10.2001 г.,
когато е сключен договорът за дарение с нот. акт, той е установил владение върху целия
имот. Отдавал е под наем част от стаите, а останалите е заключил и единствен има достъп до
тях. Посещава целия имот, притежава ключ от входната врата. Ответницата живее в Л..
Роднините й нямат информация за нея от 1984 г.. Не се е прибирала в България, не е
посещавала имота, не се е интересувала от него, не е извършвала никакви дейности,
свързани с ремонти и поддръжка на същия, заплащане на разходи, данъци и такси, които
изцяло са заплащани от ищеца. Тя не е получавала и наеми. Ищецът е заплащал
самостоятелно данъците, таксите за входа и е извършвал необходимата поддръжка на имота.
Поради това се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че е собственик и на
останалата ½ ид.ч. от имота. Направено е искане и за присъждане на разноските по делото.
В с.з. искът се поддържа.
В срока за отговор ответницата чрез особения си представител е оспорила иска като
неоснователен. Заявява, че през 2001 г. ищецът е придобил единствено голата собственост,
т. к. С. Г. Б. е запазила правото си на ползване върху имота пожизнено и е живяла в него до
смъртта си. Поради това счита, че той упражнява единствено държане на ид. част на
1
ответницата и оспорва твърдяното от него владение. Счита за неотносим факт отдаването
под наем на имота, т. к. сключването на такъв договор може да се осъществи и от
несобственик. Намира, че плащането на данъци и разходи за ползване на имот не съставлява
форма на обективиране на намерението за своене.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е, че процесният апартамент е предоставен на Р. С. М. и С. Г. Б. като
обезщетение за отчужден имот на последната през 1981 г., за което са представени Заповед
№ ***01.07.1981 г. и Заповед № ***/15.10.1981 г., двете на председателя на ИК на ОНС-Я.,
Допълнителна заповед № ***/29.01.1991 г. и изменящата и допълваща я Допълнителна
заповед № ****02.06.2000 г. на кмета на Общ. Я.. Видно от първата заповед, е отчужден
имот от С. Г. Б. и М. Д. Н.. За С. Г. Б. е отразено, че е сама на 59 г. и желае да бъде
обезщетена с едно двустайно жилище за себе си и едно тристрайно за дъщеря си Р. С. И.-
сама на 19 г. С втората заповед е изменена предходната и двете са обезщетени с едно общо
тристайно жилище. Последното е конкретизирано в заповедите от 1991 г. и 2000 г. По
делото е представена и молба от 10.07.1984 г. от С. Г. Б. и Р. С. И. до директора на СДИСС-
Я., с която е заявено желание обезщетението да бъде с тристайно жилище в строежа на
бул.“****“, зад ***.
Страните не спорят, че С. Г. Б. е леля на ищеца по бащина линия, както и че ответницата
се е омъжила за **** и трайно живее в Л.. По тази причина отношенията й с майката са били
влошени. Съгласно писмо № *****/12.09.2022 г. на ОД на МВР-Я. след справка към
12.09.2022 г. за задграничните пътувания е установено, че няма регистрирани влизания и
излизания на теритоирята на България на Р. С. М..
Ищецът е представил Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** том *** рег.
№ ****, дело № ****/09.10.2001 г. на нот. рег.№ ****, с район ЯРС, с който С. Г. Б. му е
дарила ½ ид.ч. от апартамент **** на ул. „Д. Б.“ № **** с площ от 92,95 кв.м., състоящ се от
три стаи, кухня, сервизни помещения, коридор и две тераси. Дарителката е запазила правото
си на ползване върху имота, докато е жива.
Съгласно Удостоверение ********14.12.2021 г. на общ. Я., така описаният в акта имот
съответства на самостоятелен обект с идентификатор 87374.539.4.3.28 по кадастралната
карта на гр. Я. с адрес ул. „Д. Б.“ № *****. Същите данни са нанесени в Схема №
****05.10.2021 г. на СГККК-Я..
Свид. И. е съсед на ищеца във вх. *** на ул. „Д. Б.“ № *** от ет. *** ап. *** където
живее постоянно от началото на 1999 г.. Касиер е на входа от 10-тина години. Сочи, че С. Б.
- лелята на К.- е живяла в апартамент *** от началото от 1999 г., докато е починала през
2003 г. Ищецът понастоящем не живее там, но има достъп до имота, разполага с ключовете
за входната врата, както и за апартамента. Докато е била жива леля му, е идвал постоянно
при нея, помагал й е и с каквото може. Според свидетеля, може да се каже, че е живеел там,
тъй като ищецът и съпругата му са се грижили за нея, не са я оставяли сама, пътували са от
2
Т. където са имали жилище и където ищецът е работел, за да я обслужват, догато е била на
легло. Когато лелята е починала, са се преместили в П.. Свидетелят не е виждал някой друг
да я посещава. Скоро е разбрал, че е имала дъщеря, която не е виждал, нито познава. Не знае
името й. Сочи, че не е идвала въобще във входа на блока. Ищецът е правел ремонти в
жилището- боядисване, смяна на външна дограма на северната тераса преди няколко години.
В домовата книга апартаментът е записан на негово име като собственик. Двамата не са
разговаряли по въпроса за собствеността, но и никой друг не е предявил претенции за този
имот. Откакто свидетелят е касиер, за припадащия се на процесния апартамент дял във
всички ремонти на общите части на входа –напр. на покрива, смяната на външната врата,
поставянето на звънци, електронно отваряне- е заплащал К. С.. Настанявал е наематели от
2004 г. досега. Изцяло се е грижил за поддръжката на апартамента. Често идва от П. до Я.,
ако е необходимо нещо да се ремонтира по апартамента. Наемателите ползват 3 стаи, а една
не ползват. В нея има багаж на К. С. и останал от леля му.
Свид. А. – съседка на ищеца, живуща на етаж 5-ти в същия вход, от 2000 г.- дава
показания, че той е посещавал леля си С., за да се грижи за нея, заедно със съпругата си.
Това свидетелката е наблюдавала, откакто е заживяла в жилището си- от 2000 г.. По 2 пъти
на ден през седмицата съпрузите са идвали при нея. Не са нощували там. Лелята е била куца
и свидетелката също й е пазарувала. С. Б. е починала на 13.10.2003 г. и К. С. я е погребал. Тя
е живяла в гр. Я., докато е зазляла, след което ищецът я е прибрал при себе си в гр.Т. където
е починала. Впоследствие е правил ремонти в апартамента. Сменял е дограми, като е
поставил нови от ПВЦ. Ищецът има ключове за външната врата на входа и само той се е
грижил за този апартамент. Не е живял в него. Давал го е под наем. Свидетелката отскоро е
научила, че леля му С. е имала дъщеря, но самата тя не я познава, не знае името й, не я е
виждала. Не е научила от лелята този факт, а от друго лице.
Свид. Б. – наемателка в процесния имот от 2019 г. -сочи, че К. С. го е предоставил на нея
и съпруга й чист, измазан с блажна боя, със сменени врати и прозорци, с нов бойлер, с нови
батерии. Довършвал е врата към терасата. Всичко е било ново. Грижил се е за имота. Не е
имало случай, някой да е идвал и да е искал достъп до апартамента. Наем свидетелката е
плащала само на ищеца. Плащали са със съпруга й и таксите за входа, а за ремонтите на
общите части на етажната собственост е давал средства К. С.. На таблото във входа с
длъжници – собственици, които не плащат, ***-ми апартамент не фигурира. Ищецът е идвал
с инструменти да ремонтира апартамента. За него и за входната врата ключове имат и
наемателите, и К. С.. Едната стая е заключена, защото в нея има мебели на С. Б., които
наемателите не са искали да ползват. Ищецът я е заключил. Свидетелката е научила от
семейство Н., живущи във входа, че леля му С.- сестра на баща му- е живяла там и той се е
грижил за нея. Никой във входа не знае за нейна дъщеря. Чувала е и, че апартаментът е бил
на починалата леля. Не е говорила на тази тема с ищеца. Изненадала се е, че лелята има
дъщеря.
По делото са представени копия от страници на Касова книга на входа в жилищния блок
за заплащани суми за процесния апартамент от ищеца през периода март 2015 г.-ноември
3
2021 г.; Отчет за събрани средства за ремонт на покрива м. 06.2009 г., отчети за смяна на
входната врата и ремонт на звънци, за подобрения на асансьора, както и разписки за
получени суми по решение на общото събрание на собствениците в жилищния блок от К. С.
като собственик на ап.****, всички с подпис на касиера И.И..
Представени са приходни квитанции за платени от ищеца данък за недвижимия имот и
такса „Битови отпадъци“ в периода 2007-2021 г. и извлечения от банкови сметки на ищеца.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Искът е основателен. Ищeцът основава правото си на собственост върху ½ ид. част въз
основа на придобивна давност по чл.79 ал.1 от ЗС.
Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. По определението на чл.
68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Т.е., за да има владение, необходимо е да са налице
и двата признака на владението -фактическата власт /corpus/-господство, възможност за
владелеца да действа непосредствено върху вещта, и намерение да се държи вещта за себе
си /animus/. Релевантно е владението, осъществявано постоянно, непрекъснато, явно,
спокойно (фактическата власт да не е установена чрез насилие), несъмнително.
Ответната страна е оспорила претенцията, че ищецът е упражнявал владение, с
твърдението, че е бил единствено държател на ид. част на ответницата. По спорния въпрос
съдът приема следното:
Съгласно чл. 69, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго.
В Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС е
прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
В мотивите на решението ВКС разграничава основанията, на които е възникнала
съсобствеността, и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални
части, като указва, винаги при правен спор да се изследва въпросът дали упражняването на
фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи
цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява
4
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите.
ОСГК се позовава на ППВС № 6/27.12.1974 г. по гр. дело № 9/1974 г., според което, когато
един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши
подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите
съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява
изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите
съсобственици, а техен владелец. В този смисъл според ВКС от съществено значение при
всеки конкретен спор е дали е установено наличие на съсобственост и съвладение или има
един единствен владелец на целия съсобствен имот.
В случая съсобствеността между страните произтича не от наследяване, а от
прехвърлителна сделка, с която С. Б. е дарила на ищеца 1/2 идеална част от имота. Както
изтъква ответната страна, тя е запазила правото си на ползване и е упражнявала същото
съгласно гласните доказателства. Ищецът, както преди (от 2000 г. според св. А. и И.), така и
след прехвърлянето на ид.част от имота, е полагал грижи за леля си, като я е посещавал със
съпругата си толкова често, че според св.И., може да се каже, че е живеел там. Лелята е
имала нужда от чужда помощ, тъй като според св.А. е била куца, а в определен период е
била и на легло (св.И.). Грижите за нея са били осъществявани до смъртта й, като ищецът
даже я е прибрал при себе си в гр.Т. където е починала. За грижите му сведения са
предоставили на св. Б. и други живущи във входа на жилищния блок. След смъртта й
ищецът е осъществявал еднолично фактическа власт върху апартамента. Единствен е
разполагал с ключовете за него, допускал е наематели, извършвал е ремонти и подобрения,
като смяната на дограмите на прозорци и врати принципно е свързано с влагане на
значителни средства. Подобренията в имот са обстоятелство, прието в цитираното в ТР
ППВС № 6/1974 г. като обосноваващо владеене изключително за себе си. Смяната на
дограмите (вкл. външни- на терасата според св.И.) е действие от естество да стане достояние
на неограничен кръг хора, вкл. ответницата). Освен това единствен ищецът редовно е
заплащал дължимите за апартамента разходи за ремонт на общи части на етажната
собственост, а не само съответната на ½ ид.част сума. Дори в домовата книга е записан само
той като собственик на имота (св.И.), т.е. изявил е намерението си за своене на целия имот в
отношенията си с етажните собственици, въпреки че не е разговарял по въпроса за
собствеността със свидетелите по делото. Плащал е не само своята част от данъците и
местните такси, а цялата дължима сума в продължителен период от време.
Гореизброените факти сочат, че е започнал да упражнява фактическата власт върху
вещта на основание, което изключва владението на другия съсобственик. Ответницата
трайно не пребивава в страната, не е посещавала майка си и не е полагала грижи за нея, като
дори не е известно на съседите, че С. Б. е имала дъщеря. По делото е безспорно, че
отношенията между двете са били влошени. Индиция в тази насока е и прехвърлителната
сделка в полза на ищеца. Не са ангажирани никакви доказателства по делото, че Р.М. е
осъществила достъп до имота при твърдяното от процесуалния й представител посещение в
България преди много години. За такова посещение няма данни по делото, напротив-
5
съгласно справката от ОД на МВР-Я. липсват регистрирани влизания и излизания на
територията на България. Последните налични данни са за участие в процедурата по
обезщетяване за отчужден от майка й имот – при подаване на молбата от 1984 г. Няма
адресна регистрация в България, наложило призоваването й чрез Държавен вестник (след
като ищецът е декларирал, че не му е известен адресът й в чужбина). Т.е. ответницата се е
дезинтересирала трайно от имота. Поради това са неотносими доводите на ответната страна,
че ищецът не е установил по делото, да е отстранил последната от имота, да не я допускал в
него и да оспорва правата й. Тези обстоятелства са релевантни в хипотеза, която не е
приложима в настоящия случай-когато съсобственикът е започнал да владее само своята
част и да държи вещта като обща и впоследствие е трансформирал държането си във
владение.
В горецитираното тълкувателно решение ВКС посочва примерно основанията, на
които може да бъде придобито владението на чужди идеални части, изтъквайки че след като
владението е фактическо състояние, то не би могло да има легално определяне на
основанията за възникването му. В закона се урежда придобиването и изгубването на права,
а не и на факти. Една от разгледаните от ВКС хипотези е при прехвърляне на правото на
собственост по производен начин, без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само
на идеална част от него и владението е предадено на приобретателя. Сочи се, че в този
случай последният е станал съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но
като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на правата на
праводателя/ е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което
изключва владението на другия съсобственик. Затова той е съсобственик и владелец на
целия общ имот. Настоящият случай е подобен. Прехвърлителката Б. е предала владението
на приобретателя, мотивирана от грижите му за нея, въз основа на което той упражнява
фактическата власт върху целия имот като недобросъвестен владелец. След прехвърлянето е
държала имота за него, а не за себе си.
Възраженията на ответната страна, основани на осъщественото от прехвърлителката
ползване на жилището като титуляр на запазеното ограничено вещно право, са
неоснователни, тъй като владелецът може да осъществява фактическата власт и чрез трето
лице, т.е. като държи вещта не само лично но и чрез другиго като своя съгласно законовата
дефиниция. Осъществяването на владение не означава непременно ползване на имота по
предназначение, а фактическата власт може да се проявява чрез упражняване на достъп до
имота по всяко време, когато лицето желае да осъществи такъв, вкл. за предоставяне на
ползването на трети лица- наематели.
Въз основа на изложеното съдът счита, че презумпцията на чл. 69 ЗС намира
приложение в отношенията между страните и същата не е оборена.
От установяването на фактическата власт върху имота от ищеца са изтекли повече от 10
години, без същата да е била прекъсвана. Установени са и двата елемента на давностното
владение (и обективния и субективния). Поради това съдът счита, че е налице хипотезата на
чл. 79 от ЗС за осъщественото от ищеца владение, довело до придобиване на останалата
6
ид.част от имота.
Поради това искът следва да бъде уважен.
Искането на ищеца за присъждане на направените разноски е основателно и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да се уважи.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. М. от гр. Я., ЕГН **********, че
К. Х. С. от гр.П., ул.*****” № ***, ЕГН **********, е собственик на основаниие
придобивна давност на ½ идеална част от недвижим имот-апартамент, находящ се в гр. Я.,
ул. „Д. Б.“ № *** вх. ***, ет.***, ап.***, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 87374.539.4.3.28 по кадастралната карта на града, с площ от 92,95 кв.м., при
граници на имота: на същия етаж имоти с идентификатори 87374.539.4.3.9, 87374.539.4.3.29,
под обекта -87374.539.4.3.25, над обекта -87374.539.4.3.31, както и от избено помещение
№*** от 10,43 кв.м. и 4,544% от общите части на сградата и от правото на строеж.
ОСЪЖДА Р. С. М. да заплати на К. Х. С. от гр.П. направените разноски в размер на
4683,39 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7