№ 479
гр. Плевен, 08.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осми август през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. Л.
при участието на секретаря Й. СТ. К.
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. Л. Частно наказателно дело №
20254400200589 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 43, ал. 3 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по искане на прокурор при Окръжна прокуратура-Плевен, за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на
българския гражданин Р. Л. Т., във връзка с Европейска заповед за арест №
6/2025 г. от 27.03.2025 г., издадена заместник-апелативния прокурор на
Апелативна прокуратура на Тракия, Република Гърция.
В искането се твърди, че Европейската заповед за арест е издадена с цел
задържане и предаване на исканото лице за изпълнение на влязла в сила
присъда.
Искането за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е
мотивирано с наличието на реална опасност Р. Т. да се укрие.
Искането се поддържа в съдебно заседание от прокурора.
Защитникът на исканото лице – адвокат П. Е., изразява становище, че
искането по принцип е основателно, но моли съда да вземе по-лека мярка за
неотклонение по отношение на Р. Т., тъй като не съществува опасност той да
се укрие и да извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по делото и
становищата на страните, намира за установено следното:
Искането е изготвено от легитимна страна, поради което е процесуално
допустимо и следва да бъде разгледано.
Разгледано по същество искането е основателно.
1
От приложената към делото Европейска заповед за арест – в превод на
български език, става ясно, че тя е издадена на 27.03.2025 г. от заместник-
апелативния прокурор на Апелативна прокуратура на Тракия, Република
Гърция, въз основа на решение № 220/22/06/2022 на тричленен Апелативен
съд Тракия, с което на Р. Л. Т. е наложено общо наказание в размер на пет
години и два месеца лишаване от свобода за незаконен трафик на наркотици и
наркотични вещества, осъществен на *** г. в гр. К., Република Гърция.
От Европейската заповед за арест е видно, че тя е издадена за задържане и
предаване на българския гражданин Р. Т. за изпълнение на влязлата в сила
присъда.
Европейската заповед за арест е издадена за лице, извършило деяния, които
се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода и
същевременно деянията, за които е издадена заповедта, съставляват
престъпления и по законодателството на Република България. От тази гледна
точка Европейската заповед за арест отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 1
и ал. 2 от ЗЕЕЗА.
Европейската заповед за арест отговаря и на изискванията на чл. 37, ал. 1 от
ЗЕЕЗА, тъй като тя е издадена в писмена форма и съдържа данни относно
самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес,
телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган, националната заповед
за задържане, характера и правната квалификация на престъпленията,
обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително време,
място и степен на участие на исканото лице, както и данни за влязлата в сила
присъда и размера на наложеното наказание.
От Европейската заповед за арест може да се направи обосновано
предположение, че българският гражданин Р. Л. Т. е извършил престъпления,
които се наказват с лишаване от свобода и е осъден на пет години и два месеца
лишаване от свобода т. е. налице е първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 НПК
за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
Налице е и реална опасност от укриване на исканото лице. Размерът на
наказанието, което е наложено Р. Л. Т., може да го подтикне да се укрие, за да
осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда, ако спрямо
него бъде взета по-лека мярка за неотклонение. Следва да се подчертае, че е
константна практиката на ЕСПЧ, че тежестта на извършеното престъпление,
неговия обществен отзвук, както и предвиденото /наложеното/ наказание,
2
могат сами по себе си да обусловят наличието на реална, а не на
предполагаема опасност от укриване.
Целите на мерките за неотклонение, посочени в разпоредбата на чл. 57 НПК
– при съобразяване и с критериите по чл. 56, ал. 3 НПК, в конкретния случай
могат да бъдат постигнати единствено чрез вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража““ спрямо Р. Т.. Вземането на по-лека мярка за
неотклонение не би осигурило по несъмнен начин участието на исканото лице
в съдебното производство по разглеждане на Европейската заповед за арест,
респективно – в производството по изпълнението на тази заповед.
По изложените съображения и на основание чл. 43, ал. 3 от ЗЕЕЗА, във
връзка с чл. 64 НПК, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража““ по
отношение на исканото лице Р. Л. Т. – роден на *** г. в гр. Л., област М.,
ЕГН – **********.
Определението може да бъде обжалвано и протестиране пред Апелативен
съд-гр. Велико Търново в 3-дневен срок от днес с частна жалба и частен
протест.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
3