Р Е Ш Е Н И Е
№
град Горна Оряховица, 15.10.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА
при
секретаря М.Първанова и в присъствието на прокурора ……………, разгледа докладваното от съдията
М.Карагьозова АНД № 490 по описа за
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Жалбоподателят Р.С.П. обжалва наказателно
постановление /НП/ № 11-01-962 2018 от 14.06.2019г. на Директора на Агенция за
държавна финансова инспекция /АДФИ/- София, с което на П. е наложена глоба в
размер от 10000.00 лв. на основание чл.250 и чл.261 ал.2 от Закона за
обществените поръчки/ЗОП/ за извършено
на 02.10.2017 г. в гр.Стражица нарушение от кмета на Община Стражица - Р.С.П..Сочи
се, че последният е нарушил разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 13 във връзка с
чл. 182. ал.1, т. 1 от ЗОП (обн.ДВ. бр. 13 от 16.02.2016 год., в сила от
15.04.2016, изм. и доп. ДВ, бр.34 от 03.05.2016 год.).
Моли атакуваното НП да
бъде отменено. Излага подробни съображения в тази насока.
Въззиваемата страна Агенция за държавна финансова
инспекция, представлявана от ю.к.А. оспорва жалбата. Заема становище
атакуваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По време на финансова
инспекция се установило, че кметът на община Стражица Р.С.П. с Решение № 1537/02.10.2017 г. е открил
процедура на „пряко договаряне" за възлагане на обществена поръчка по реда
на чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП с предмет „Събиране и сметоизвозване на битови
отпадъци, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, зимно
поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа в община Стражица и
уличната мрежа в гр.Стражица".
Мотивите за избор на
вида процедура били подробно изложени в раздел V на
решението за откриване на процедурата, както следва:
„След проведена
процедура, открита през месец декември
Периодът на изпълнение
на услугата е 10 /десет / години. С писмо № 6069/ 07.09.2017 г. изпълнителят „Клинър" ООД предлага на
Възложителя - Община Стражица, договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие,
поради нововъзникнали обстоятелства в резултат на проведена проверка и
направени предписания от АДФИ.
По
делото е представен Доклад № ДП 2 ВТ-4/31.05.2017г. за извършена финансова
инспекция на Община Стражица, от който е видно, че се съдържа следната
констатация: „Предвид на това, че договор с рег.№ 47/01.06.2009г. между Община
Стражица и „Клинър" ООД гр.Кърджали не е приключен и е
със срок на действие до 01.06.2019г.,
сумата …….следва да бъде възстановена от „Клинър" ООД на Община Стражица. В доклада се
съдържа подробна обосновка относно констатираните факти. Обясненията на
жалбоподателя също са в насока, че между страните по Договор №
47/ 01.06.2009 г. са възникнали разговори по повод констатациите от доклада и е проведено
обсъждане за прекратяване на този договор, тъй като между страните имало
несъгласие относно дължимостта на сумите, за които се съдържа констатация в
доклада. По повод на това имало и съдебен спор/решение № 455 от
19.07.2019г.-л.109 от делото/. В резултат на спорните тези на страните, кметът
на Община Стражица получил уверението на фирмата изпълнител, че
сметоизвозването ще бъде спряно и за седмица то било действително
преустановено, според обясненията на жалбоподателя, които не са оборени от
други доказателства, събрани в хода на процеса. Преди прекратяването на
договора, за да бъде гарантирано, че няма да има период от време, в който услугата
да не се извършва, кметът на Община Стражица подписал Решение № 1537/ 02.10.2017 г.
Община Стражица нямала технически ресурс да осъществява сама дейностите по сметосъбиране и
сметоизвозване на битови отпадъци, както и зимно поддържане и почистване на
територията на Община Стражица- не разполагала нито с необходимата техника за изпълнение на дейностите, нито със
съдове за събиране на отпадъци. Съдовете, в които гражданите изхвърляли отпадъците
били собственост на фирмата изпълнител по
договора. От друга страна в решението е мотивирано, че подготовката
на документацията, организирането и провеждането на открита процедура по ЗОП била дълъг и сложен процес. С оглед
гореизложеното Община Стражица била изправена пред необходимостта от
предприемане на неотложни действия, според изложеното в решението, поради настъпване на изключителни обстоятелства,
последиците от които не могат да бъдат преодолени при спазване на сроковете,
включително съкратените, за провеждане на открита или ограничена процедура, или
състезателна процедура с договаряне. Правната възможност била предвидена в чл. 79, ал. 1, т. 4 и чл. 182, ал. 1, т.
1 от ЗОП.
Налице били, според посоченото в
решението, изключителни обстоятелства по
смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП, които: представляват непредвидими за
възложителя събития, които увреждат и непосредствено застрашават живота и
здравето на хората и околната среда, както и съществено затрудняват нормалното
изпълнение на нормативно установената дейност на възложителя
Община Стражица с последваща опасност за околната среда и човешкото
здраве. Аргументите за това били
следните: Пряка последица от предсрочното прекратяване на действието на
договора е преустановяване на дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и
депониране на битови отпадъци от територията на общината, което неминуемо ще
доведе до заплаха за общественото здраве, както и до реално влошаване на
екологичната обстановка в община Стражица.
В резултат на
проведената процедура с пряко договаряне с уникален номер в
АОП 00078-2017-0009, възложителят Р.С. *** сключил писмен договор №
104/01.11.2017 г. за изпълнение на обществената поръчка с участника, определен
за изпълнител - „Глобъл Клинър" ООД гр. Хасково, представлявано от Величко
Христов Минев - управител на дружеството.
По време на финансовата
инспекция е извършена проверка относно това дали горепосочените мотиви за
откриване на процедурата по реда на чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП са
законосъобразни, при което се установило следното:С писмо
№ 6069/07.09.2017 г. изпълнителят „Клинър" ООД предлага на Възложителя -
Община Стражица договорът им да бъде прекратен по взаимно
съгласие поради нововъзникнали обстоятелства в резултат на проведена проверка и
направени предписания от АДФИ. С писмо изх.№ ДП2ВТ-4/27.07.2017 г. на АДФИ
възложителят е получил указания, че по горепосочения договор не са спазени цени
и начин на плащане, вследствие на което изпълнителят дължи плащане в размер на
712 821.23 лв. В изпълнение на указанията възложителят изпраща на изпълнителя покана
да изплати доброволно горецитираната сума. Изпълнителят изразява несъгласие със
съответното тълкуване на договора и отказва връщане на сумата. На 31.10.2017 г.
е сключено Допълнително споразумение към договор № 47/01.06.2009 г. за
възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране и сметоизвозване на битови
отпадъци, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, зимно
поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа в община Стражица и
уличната мрежа в гр.Стражица", подписано от кмета на община Стражица Р.С.П.
и от Христо Христов управител на „Клинър" ООД гр. Пловдив /от 16.07.2014
г. е вписана промяна в търговския регистър, съгласно, която наименованието
„Титан Клинър" ООД гр.Кърджали е променено на „Клинър" ООД със
седалище гр. Пловдив и същия Единен идентификационен код *********/. Съгласно чл. 8 от Допълнителното споразумение, предвид
нововъзникналите обстоятелства и различното тълкуване на договора страните
считат същия за прекратен по взаимно съгласие от датата на подписване на
споразумението на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 от ЗОП и чл. 27, т.
2 от договора.
Съгласно чл. 27, т. 2 от
договор № 47/01.06.2009 г., същият може да се прекрати по взаимно съгласие -
чрез подписване на допълнително споразумение, с което страните заявяват, че
нямат претенции по изпълнението му. В този случай страните не си дължат неустойки.
В чл.
30 от същия договор е посочено „в случаите на едностранно прекратяване на
договора от страна на Изпълнителя, когато липсват основания за това, същият дължи на Възложителя обезщетение в размер на 20% от годишната стойност
на договора". Годишната стойност съгласно чл. 9 от договор № 47/
01.06.2009 г. е 293 573.45 лв.
Съгласно § 2, т. 17 от
ДР на ЗОП „Изключителни обстоятелства" са обстоятелства, предизвикани от
непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или
катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат
да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на
хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за
отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да нарушат
нормалното изпълнение на нормативноустановени дейности на възложителя.
Указанията дадени с
писмо изх.№ ДП2ВТ-4/27.07.2017 г. от АДФИ на възложителя, че по договор № 47/
01.06.2009 г. не са спазени цени и начин на плащане, вследствие на което
изпълнителят дължи плащане в размер на 712 821.23 лв.,според приетото в НП, не са
„Изключителни обстоятелства".
Според чл. 182, ал. 1, т.
1. Възложителят може да проведе пряко договаряне с определени лица когато е
необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и
не е възможно спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 и 3; обстоятелствата, с
които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на
възложителя;
Според
АНО, изложените мотиви в Решение № 1537/
02.10.2017 г. дори да попадат в определението за „Изключителни
обстоятелства", не следва да се приеме, че възложителят може да се позове
на „неотложни действия", визирани с чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП, предвид
това, че обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не
трябва да се дължат на възложителя, а също така те трябва да се настъпили. На 02.10.2017 г., от когато е Решение 1537, няма основания за неотложно
възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно
спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 и ал. 3, защото договор № 47/
01.06.2009 г. е все още действащ, а едва на
31.10.2017 г. със сключването на Допълнително споразумение същия е прекратен по
взаимното съгласие на възложителя и изпълнителя.
Всъщност точно на
възложителя, според
АНО, се дължи обстоятелството, с което се обосновава наличието на неотложност, че „Пряка последица от
предсрочното прекратяване на действието на договора", защото възложителя е
прекратил договора по взаимно съгласие, той активно е допринесъл с това си
действие за настъпване на обстоятелствата, с които се обосновава наличието на
неотложност.
Също така, с писмо №
6069/ 07.09.2017 г. изпълнителят „Клинър" ООД гр. Пловдив предложил на Възложителя - Община Стражица, договор № 47/
01.06.2009 г. да бъде прекратен по взаимно съгласие, но не се посочвало кога ще се прекрати, което също не било основание за
неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не било възможно спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 и
ал. 3.
Резултатите от проведена
проверка от АДФИ и направени предписания с писмо изх.№ ДП2ВТ-4/27.07.2017 г.
също не са били
според АНО основание за неотложно
възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства.
Като е взел Решение №
1537/02.10.2017 г. и е провел процедура на „пряко договаряне" за възлагане
на обществена поръчка за услуга с предмет: „Сметосъбиране и сметоизвозване на
битови отпадъци, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване,
зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа в община Стражица
и уличната мрежа в град Стражица", Р.С.П. според административнонаказателното обвинение, е нарушил чл.
18. ал. 1. т. 13 от ЗОП, защото не са били налице условията посочени в чл. 182.
ал. 1, т. 1 от ЗОП, тъй като към 02.10.2017 г. не са налице обстоятелства, с
които се обосновава наличието на неотложност.
Предвид горните факти и
обстоятелства не били налични условията на чл. 182. ал. 1, т. 1 от ЗОП за провеждане на процедура по
чл. 18, ал. 1. т. 13 от ЗОП - „Пряко договаряне".
На 05.11.2018г. била издадена заповед №
ФК-10-1098/л.37 от делото/, въз основа на която
св.П. осъществил проверка и на 20.12.2018г. съставил против П. акт за
установяване на нарушение /л.31 от делото/. Нарушението било квалифицирано като
такова по чл.
18, ал.1, т.13 вр. чл.
182, ал.1, т.1 от ЗОП.При личното предявяване на акта П. направил
възражения.
Въз
основа на акта било издадено и атакуваното наказателно постановление №
11-01-962 2018 от 14.06.2019г. на Директора на Агенция за държавна финансова
инспекция /АДФИ/- София, с което наказващият орган възприел изцяло описаните в
него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.
18, ал.1, т.13 вр. чл.
182, ал.1, т.1 от ЗОП.За него, на основание чл. 250
от ЗОП на жалб.П. била наложена " Глоба" в размер на 10 000 лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел
бе разпитан св. П. –актосъставител/СЗ 02.09.2019г.-л.96/, чиито показания съдът
кредитира.От тях става ясно, че свидетелят е извършил проверка на съответната
документация и е направил изводите си за допуснато административно нарушение
въз основа на нейното съдържание.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административнонаказателната
преписка, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви .
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок
и от легитимен субект, поради което е и процесуално допустима.
Наказателното постановление /НП/ №
11-01-962 2018 от 14.06.2019г. на Директора на Агенция за държавна финансова
инспекция /АДФИ/- София е издадено от компетентен орган- от Директора на АДФИ,
съгласно заповед на Министъра на финансите/л.22 от делото/. Актът за установяване
на административно нарушение е издаден в предвидения срок от 6 месеца от
установяване на нарушителя и преди да са изтекли три години от извършване на
нарушението съобразно чл.
261, ал.1 от ЗОП. Наказателното постановление също е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок. Същото обаче не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Текстът
на сочената като приложена санкционна разпоредба гласи следното/чл. 250 ЗОП/:
„Възложител, който проведе
процедура по чл.
18, ал. 1, т. 3 – 10
или т.
13, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в
размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече
от 10 000 лв. Сочи се, че нарушението е осъществено на 02.10.2017г. когато е „взето
Решение № 1537/02.10.2017г.” и на която дата се сочи също така жалб.П. да е
„провел процедура на пряко договаряне”. Процедурата, описана в раздел III /чл.182 от ЗОП/ изисква/което следва и от
наименованието процедура/, освен вземането на решение съгласно чл.182 ал.2 от
ЗОП, но осъществяването и на други
действия като например отправянето на покани съгласно чл.182 ал.3 от ЗОП и
евентуално приключване на процедурата/процеса на избор на изпълнител/ със
сключването на договор. В чл.182 ал.5 от ЗОП е предвидено, че условията и редът
за провеждане на прякото договаряне се определят с правилника за прилагане на
закона. От този правилник е видно, че процедурата може да бъде прекратена по
определени причини. След вземане на решението за провеждане на процедурата за
пряко договаряне по ред обективни и други причини изобщо може да не се пристъпи
към отправяне на покана/пр.дисциплинарно нарушение на служител, изпълняващ функциите
по осъществяване на тези действия/ и най-вече финализиране на процедурата с
подписване на договор. Санкционната норма изисква възложителят да е провел
процедурата по чл.18 , без да са налице условията, посочени в закона. Тази
процедура следва да е приключила и очевидно решението, с което се започва
същата не означава, че тя е проведена. Ето защо, посочената в НП дата на
нарушението, съвпадаща с датата на Решение № 1537/ 02.10.2017 г., е некоректно
и неточно определена от административнонаказващия орган. Изпълнителното деяние
на административното нарушение изисква субектът да е провел процедурата,
описана в чл.250 от ЗОП. На посочената дата 02.10.2017г. това не се е случило и
с оглед спецификата на състава не би могло да се случи, тъй като нарушението изисква
период, в който да се осъществят съответните елементи-поставяне на началото на
процедурата, отправянето на покани и евентуалното сключване на договор. Именно
датата на сключването на договора е крайният момент, в който
административноправната процедура, като част от сложния фактически състав, е
приключила/ в този см.и решение по КНАХД 10399/14г.ВТАС/.
Тоест времето на осъществяване на
деянието се определя от начална дата, когато жалбоподателят е започнал провеждането на процедурата по ЗОП,
до крайния най-късен момент /подписването на договора/. Жалбоподателят
определено е бил затруднен да организира защитата си, тъй като липсва яснота за
какво нарушение същият е обвинен/само за вземането на Решение № 1537/
02.10.2017 г., която дата се сочи като дата на осъществяване на
нарушението, или за цялостното
финализиране на процедурата и ако последното е така-то кога се счита да е
финализирана тази процедура, тъй като самият състав изисква провеждане на
процедурата. Без значение са индициите, че въззивният съд или лицето, на което
е наложено административното наказание, вероятно са разбрали или могат да
разберат индиректно от описаните факти кои са обстоятелствата, въз основа на
които е ангажирана административнонаказателната
отговорност. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на
конкретика като строго нормирана дейност. Некоректно е очертана и на практика
липсва дата на извършване на нарушението, съставляващо провеждане на процедура /в
разрез с изискванията на ЗОП/, което е съществен реквизит съгл.цитирания по-горе законов
текст-чл.57 ал.1 т.5 пр.2от ЗАНН. Периодът или датата на извършване на нарушението е
важен елемент от неговата индивидуализация и следва точно и ясно да е очертан/в
тази насока-вж.решение по КНАХД № 10351/14г. от 30.09.14г.ВТАС /. Освен това с
оглед датата или очертания период на
нарушението могат да се направят важни възражения/примерно дали жалбоподателят
е имал нужното качество, изискуемо от закона/, както и могат да се направят
определени правни изводи относно давността.
За да предизвика целените с издаването му правни
последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление
следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Тези
от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
а именно - описание на нарушението, датата
и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, съставляват част от мотивите -
фактическите и правни основания, от които следва постановения от
административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на
закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една
от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и правнозащитените интереси на лицата-страни в
административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две
насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето,
чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък,
наличието на мотиви прави възможен
контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при
обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите
закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/
е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява
съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. С оглед
възможността за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на
констатираното нарушение, административнонаказващият орган следва да опише
подробно и да събере пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и да посочи ясно кога е осъществено едно нарушение-
конкретна дата или период с начален и краен момент, поради което процесното НП
се явява незаконосъобразно само на това основание.
При спазване изискванията на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН, спорният елемент в настоящият казус по същество е дали за жалб.П.
са били налице предвидените в закона основания за вземане на решение и
откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка чрез пряко
договаряне.Разпоредбата на чл.
18, ал.1, т.13 от ЗОП предвижда, че прякото договаряне е вид обществена
поръчка, при която според ал.7 възложителят провежда преговори за определяне на
клаузите на договора с едно или повече точно определени лица.Нормата на чл.
182, ал.1 от ЗОП сочи, че възложителят може да проведе пряко договаряне с
определени лица когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради
изключителни обстоятелства и не е възможно да се спазят сроковете по чл.
178, ал.2 и ал.3
от ЗОП, като обстоятелствата, с които се обосновава наличието на
неотложност не трябва да се дължат на възложителя. В ДР на ЗОП,
§ 2, т.17. е дадена легална дефиниция на понятието "Изключителни
обстоятелства" и това са обстоятелства, предизвикани от непредвидими за
възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и
други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо
възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за
обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или могат
съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативно
установени дейности на възложителя. В случая, от доказателствата по делото се
установява, че тези изключителни обстоятелства са били налице, тъй като от
обясненията на жалбоподателя се установява, че и при действащ договор е имало
реална ситуация на неизпълнение.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира че административнонаказващият орган, при евентуално
липсващи нарушения, е следвало също така да приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на НК на ВКС преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В обхвата на
съдебният контрол се включва и проверка относно законосъобразността на
преценката по чл.
28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота
фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички
въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на
делото. За да се установи дали случаят е маловажен или не, следва да се обсъди
степента на обществена опасност на извършеното нарушение, за да се установи дали е социално необходимо
и оправдано да се прибегне до прилагане на административнонаказателната
отговорност. Действително, нарушението е формално по своя характер. В случая
обаче следва да се отчете обстоятелството, че започването на процедурата е било
необходимо като гаранция, макар и при наличието на непрекратен договор, че няма
да се получи период от време, в който здравето и живота на хората да бъдат
застрашени от липсата на почистване. От друга страна по делото не са
представени доказателства за това, че жалбоподателя в качеството си на
възложител е допуснал и други нарушения на ЗОП.Не на последно място съдът взе
предвид и обстоятелството, че непосредствено след процедурата по пряко
договаряне е открита нова процедура съгласно правилата на ЗОП/л.99/. Поради
изложеното до тук съдът намира, че извършеното нарушение и при законосъобразна
процедура за неговото санкциониране е с незначителна степен на обществена
опасност, с оглед на което следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Наказващият орган от своя
страна в постановлението е посочил, че случаят не е маловажен, като е взел
предвид единствено обществената значимост на отношенията, които регламентира
ЗОП и прогнозната стойност на поръчката, но не е обсъдил останалите
обстоятелства, визирани в чл. 27 от ЗАНН.
На следващо място-АНО не е изложил никакви
мотиви относно размера на санкцията. Действително тя би могла да бъде изчислена
съгласно текста на санкционната разпоредба: „наказва се с глоба в размер 5 на
сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000
лв.” и посоченото в обстоятелствената част на НП, но въпреки това не следва
мотивите за налагане на определено наказание да бъдат неясни.
Поради изложеното дотук, съдът намира че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-962
2018 от 14.06.2019г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция
/АДФИ/- София, с което на Р.С.П. е наложено административно наказание "
Глоба" в размер на 10 000 лв. на основание чл. 250
вр. чл.
18, ал.1, т.13 вр. чл.
182, ал.1, т.1 от ЗОП.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В.Търново по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: