МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
по НОХД № 383 / 2019
год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказ.
състав
Русенска районна прокуратура е обвинила подсъдимите:
Д.С.С.,
роден на *** ***, български гражданин, неженен, средно образование, не работи,
студент, неосъждан, жив. в гр. Ветово, ЕГН ********** в това, че на 24.03.2018
г. в гр.Ветово, обл.Русе, в съучастие с Х.А.А., като извършител, отнел чужди движими вещи: парична сума
на стойност 350 лева, от владението на А.Р.Р. ***, с
намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила –
престъпление по чл.198, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК;
Х.А.А.,
роден на ***г***, български гражданин, неженен, средно образование, не работи,
студент, неосъждан, жив. в гр. Русе, ЕГН ********** в това, че на 24.03.2018 г.
в гр.Ветово, обл.Русе, в съучастие с Д.С.С., като извършител, отнел чужди движими вещи: парична сума
на стойност 350 лева, от владението на А.Р.Р. ***, с
намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление
по чл.198, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и счита, че подсъдимите следва да бъдат
признати за виновни по повдигнатото им обвинение и да им бъде наложено справедливо
наказание лишаване от свобода, което да се отложи за определен изпитателен срок.
По делото е
приет за съвместно разглеждане с наказателното производство граждански иск от А.Р.Р. предявен
срещу двамата подсъдими солидарно с претенция за сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените от грабежа неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на деликта - 24.03.2018 г., както и направените разноски по
делото. В хода на съдебните прения гражданският ищец, заедно с повереника си, поддържа иска и моли съда да го уважи в
пълен размер.
Същият
е конституиран и като частен обвинител. Заедно с повереника
си поддържа обвинението наред с прокурора.
Подсъдимият
Д.С.С. сочи,
че описаните в обвинителния акт обстоятелства се верни. Съжалява за стореното и
изразява готовност да заплати на пострадалия неимуществени вреди в размер на
5000 лева. Заедно със защитника пледира да му бъде наложено наказание при
условията на чл.55 от НК.
Подсъдимият
Х.А.А. не
признава авторството на престъплението и наред със своя защитник пледира, съдът
да постанови присъда, с която да го признае за невинен и да го оправдае по
повдигнатото срещу него обвинение от прокурора.
Районният
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
Вечерта на 23.03.2018 г. пострадалия А.Р.Р. посетил
кафе-бар „Планет клуб“ в гр.Ветово, обл.Русе. В същото време в заведението се намирали и
подсъдимите С. и А., заедно със свид. Е.Т.. По време
на престоя си Р. седял на бара и консумирал алкохол. Разполагал с около 400
лв., които вадел за да заплаща консумираното от него и да покаже на свид.
Л.Р., че разполага с пари. Това
било възприето от подсъдимия С.. Около 01:00-01:30 часа на 24.03.2018 г. Р.
напуснал заведението, като се насочил към стадиона, тъй като живеел в него
район. След извършените плащания в размер на 50 лева, на същия му останали 350
лева. Непосредствено след него подс.С., подс.А. и свид.Т. също излезли от
заведението, като се отправили към центъра на града с намерение да закупят
бира. След като установили, че магазина за алкохол е затворен, се насочили към
дома на свид.Т.Ю., където по това време били техни
общи приятели – С.П., С.Д., П.В. и Н.Д.. Докато вървели нататък подс.С. предложил на подс.А. да
вземат парите на Р.. Подс.А. се съгласил и тримата се
насочили към стадиона. През това време подс.А. се
свързал чрез мобилния си телефон със свид. С.П. и
поискал всички да дойдат при тях. Когато приближили района на стадиона тримата
забелязали пред тях постр. Р.. Подсъдимите С. и А. се
затичали към него и след като го настигнали, С. го съборил на земята. Двамата
му нанесли няколко удара с ритници по тялото и главата. След това подс.А. натиснал Р. към земята, за да не мърда, а подс.С. му нанесъл още няколко удара с крак. В резултат на
нанесените удари от Р. потекла кръв. В един момент докато бил притиснат към
земята, подс.С. пребъркал джобовете му и извадил от
тях сумата от 350 лева. През това време на мястото пристигнали свидетелите С.П.,
С.Д., П. В. и Н.Д., които възприели случващото се. След като подсъдимите взели
парите всички избягали и отишли в дома на Ю., а по – късно се разотишли по
домовете си.
След като Р. се прибрал в дома си,
разказал на майки си – В.Р., че бил бит и му взели парите, с които излязъл. Тя
от своя страна сигнализирала органите на МВР и Спешна помощ. Пострадалият бил
откаран в УМБАЛ – Русе, където бил настанен в отделение па „Неврохирургия“ за
лечение.
В хода на извършените оперативни
мероприятия от страна на полицията било установено авторството на извършеното
престъпление от двамата подсъдими, а впоследствие подс.А.
възстановил отнетата сума в размер на 350 лева.
Релевантната
за делото фактическа обстановка, съдът извежда от обясненията на подс.С., с които признава описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка, показанията на свидетелите А.Р., С.П., С.Д., Е.Т., П.В., Н.Д., Т.Ю., Н.Я., С.Б.С., Н.Б., Р.С., О.К., М.Т., Л.Р.,
Ж.К., Б.А. и В.Р., протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
към него, приемо-предавателни протоколи, СМ експертиза, амбулаторен лист № 000499 / 27.03.2018 г.,
2 бр. епикриза от отделение „Неврохирургия“ към УМБАЛ „Канев“ АД, болничен лист
от 26.03.2018 г., изследване на ядрено-магнитен резонанс, техническа
експертиза, справки за съдимост, декларации за семейно и материално положение и
имотно състояние, автобиографични справки, копие на трудов договор, студентска
книжка.
От всички тях се установява извършеното деяние и
участието на подсъдимите в него, характерът и размерът на вредите, причинени с престъплението,
както и всички други обстоятелства имащи значение за отговорността им.
Обвинителната теза на прокурора се потвърждава пряко
от показанията на свидетелите А.Р., С.П., Е.Т. и П.В.. На първо място от
показанията на А.Р. се установява, че след извършените плащания за консумацията
му в заведението, останал с 350 лева. Малко по-късно след като си тръгнал бил
нападнат отзад, съборен на земята и ритан, поради което от него потекла кръв.
Освен упражненото насилие над него били отнети и парите, които се намирали в
джоба на панталона му. В резултат на увреждания от нанесения му побой по-късно бил
настанен за лечение в болницата.
Чрез показанията на С.П., Е.Т. и П.В. се установява
както извършеното престъпление, така и неговото авторство. П. сочи, че към
момента на извършване на деянието възприел паднал човек. Видял как двамата
подсъдими С. и А. се навеждали над него. Сочи, че подс.А.
държал този човек, а подс.С. го ритал с крак. Твърди,
че само двамата подсъдими са упражнили сила. Заявява, че след като се прибрали
в дома на Т., подс.С. извадил пари, преброил ги и
казал: „Видяхте ли момчета, за пет минути, 200 лева“. Свид.
Е.Т. също твърди, че двамата подсъдими са нанасяли удари с крака по тялото на Р..
Пояснява, че подс.С. му подал отнетите от Р. пари, но
впоследствие той ги върнал на същия подсъдим. Свид.П.В.
сочи, че подс.С. нанесъл ритници в главата на А. Р. и
не бил видял подс.А. да нанася удари, но уточнява, че
когато се приближил към мястото на
инцидента възприел в далечината четири човешки фигури. Видял как една от тях
съборила на земята другата. Две от фигурите започнали да удрят повалената, а четвъртата
продължила напред. Едната фигура натискала повалената, а другата ѝ
нанасяла удари. След като се прибрали в дома на Т., някой извадил парична сума
в размер на около 200 лв. От неговите показания съобразени с тези на П. и Т.
може да се изведе несъмнен извод, че човешките фигури, които са упражнили
насилие над повалената са именно двамата подсъдими.
Техните показания се допълват частично от тези на С.Д.
и Н.Д..
Първият сочи, че физическата сила спрямо Р. била
осъществена от подс.С. и че той е взел парите от
джоба на пострадалия. Твърди, че подс.А. и свид.Е.Т. стояли настрани и не са участвали в упражненото
насилие и отнемането на парите на пострадалия.
Свид.Н.Д. твърди, че подс.С. нанасял удари върху А.Р., а подс.А.
стоял отстрани и казал „Стига му толкова, да вървим“. Заявява, че освен С. не е
видял друг да упражнява насилие върху пострадалия Р..
Така показанията на двамата свидетели също
потвърждават участието на подс.С. в осъществяването
на процесното престъпление. В частта им относно
пасивната роля на подс.А., съдът ги игнорира, тъй
като са в противоречие с показанията на свидетелите С.П., Е.Т. и П.В., от които
безспорно се установят активните му действия при упражняването на сила над
пострадалия Р..
С оглед изложеното от показанията на всички тези
свидетели се установява по несъмнен начин, че подс.С.
е използвал сила по отношение на Р. Същевременно от показанията на свид.Т. и свид.Ст.Д. е видно, че
парите на Р. били извадени от джоба на пострадалия от подс.С..
Наред с това от показанията на свидетелите С.П., Е.Т. и П.В. може да се изведе
и категоричния извод, че подс.А. също е взел участие
в приложената над Р. принуда, като му е нанасял удари, а освен това и го притискал
към земята.
Съдът изцяло кредитира показанията на посочените по
– горе свидетели в частта им относно изведените изводи за авторството на
престъплението, тъй като кореспондират помежду си и взаимно се допълват.
В обясненията си подс.С.
признава вината си и твърди, че описаното от прокурора отговаря на истината. Тъй
като твърденията му се подкрепят от изброените по-горе доказателства, същите се
кредитират от съда.
Гореизложеното се допълва и от показанията на свид.Т.Ю., Н.Я., С.Б.С., Н.Б., Р.С., О.К., М.Т., Л.Р., Ж.К.,
Б.А. и В.Р..
Така например свид.Т.Ю. сочи,
че в процесната вечер в дома му на гости били свидетелите С.П., С.Д.,
П.В. и Н.Д.. Малко след полунощ подс.А. се обадил по
телефона на С.П. да отидат при тях, тъй като имало проблеми. Сочи, че всички излезли
заедно, но той изостанал и ги загубил. Поради това се върнал обратно. Малко
по-късно всички дошли, при което подс.С. извадил пари,
които били около 200 лева, а за произхода им обяснил, че е пребил А. и го „преджобил“.
От показанията на Н. Стоянов Я., Л.Р. и Ж.К. става ясно, че в процесната
вечер А.Р. посетил заведението „Планет клуб“ в
гр.Ветово. Л.Р. допълва, че в разговор между него и А.Р. станало на въпрос дали
има пари, при което пострадалия
потвърдил това, след което извадил на показ пари от джоба си. От
показанията на К. става ясно, че нея вечер освен А.Р. в заведението били и
двамата подсъдими, както и свид.Т..
В изпълнение на служебните си задължения свидетелите
С.Б.С., Н.Б., Р.С., О.К. извършили оперативно-издирвателни
мероприятия за установяване авторството на престъплението, при което били снети
обяснения от всички лица имащи отношение към случая.
От показанията на свид. С.
и приемо-предавателните протоколи е видно, че с
помощта на дядо си – свид.Б.А., подс.Х.А.
е възстановил сумата от 350 лева, като я предал на свид.С.,
която впоследствие разследващия полицай предал на пострадалия.
От показанията на свид. Н.Б.,
свид.С. и свид. Б.А. – дядо
на подс.А., става ясно, че последния поискал от внука
си да обясни, защо са извършили престъплението. Това се потвърждава и от
показанията на свид. Свид.М.Т.,
който е дядо на свид.Е.Т. посетил полицейското
управление, за да прибере внука си. С. не чул отговора на подс.А.,
свид.Т. но го разбрал, а свид.А.
няма спомен, но свид.Б. сочи, че възприел как подс.А. заявил, че дължал пари, които върнал същия ден.
Свид.Р. заявява, че е възприела
травмите на сина си, когато се прибрал, както и разказа му относно извършения
над него грабеж
От приложеното копие на трудов договор става ясно,
че подс.С. полага труд по трудово правоотношение като
крупие. Освен това същият е и студент в Русенския университет видно от копието
на приложената към делото студентска книжка.
От изготвената съдебномедецинска
експертиза се установява, че в резултат на нанесените му удари А.Р. е получил
сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика;
счупване на предна стена на ляв горночелюстен синус;
счупване на лява ябълчна кост; кръвонасядане
в лява слепоочна област; кръвонасядания и охлузвания
на лява ушна мида; кръвонасядания и охлузване на
челото; кръвонасядане, одраскване и оток на клепачите
на лявото око, кръвонасядане на клепачите на дясното
око, които са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Заключението на вещото се подкрепя и от релевантните за
здравословното състояние на пострадалия Р. медицински документи - амбулаторен
лист № 000499 / 27.03.2018 г., 2 бр. епикриза от отделение „Неврохирургия“ към
УМБАЛ „Канев“ АД, болничен лист от 26.03.2018 г., изследване на ядрено-магнитен
резонанс. Видно от тези документи Р. е престоял три дни в отделение
„Неврохирургия“ към УМБАЛ „Канев“ АД, след което е изписан за домашно лечение
до 15.04.2018 г.
Чрез техническата експертиза се възпроизведени на
разпечатки отделни кадри от записите на охранителните камери на заведението.
Според справките за съдимост двамата подсъдими са
неосъждани.
От всички
доказателства се налагат следните правни изводи:
1. От обективна страна подсъдимият Д.С.С. ***, в съучастие с Х.А.А., като извършител,
отнел чужди движими вещи: парична сума на стойност 350 лева, от владението на А.Р.Р. ***, с намерението противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност и
наказуемост. Осъзнавал е общественоопасните
последици, които деянието причинява в обективната действителност. Независимо от
това действал искайки и насочвайки усилията си към извършване на деянието и
настъпването на негативните последици от него.
С оглед
изложеното съдът счита, че подсъдимият С. следва да бъде признат за виновен по
обвинението на РРП.
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на този подсъдим,
съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства
направеното от него признание още на
досъдебното производство и изразеното съжаление за извършеното престъпление, младата му възраст, чистото съдебно минало, положителните
характеристични данни, като това, че продължава образованието си като студент, наред
с което полага и труд по трудово правоотношение, както и инцидентността на инкриминирания
случай. Следва да се отчете, че и в съдебната фаза подс.С.
отново признава вината си и изразява съжаление за постъпките си, както и
желание да сключи споразумение, с което би допринесъл до по-бързо приключване
на наказателното производство, до което не се стигна предвид несъгласието на
прокурора и частния обвинител. Освен
това изрази желание съдебното производство да протече по реда на Глава 29 от
НПК с предварително изслушване за провеждане на съкратено съдебно следствие.
Тази възможност не се осъществи предвид желанието на подс.А.
делото да се разгледа по реда на общите правила. Освен това в хода на съдебното
производство прояви готовност да заплати половината от претендираната
от гражданския ищец сума. Изложеното дава основание на съда да приеме, че при подс.С. са стартирали визираните в чл.36 от НК цели - да се
поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави; да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство се отчете причиняването на множеството телесни
увреждания на А.Р., довели до болнично и домашно лечение, макар и същите да
попадат в обхвата на лека телесна повреда.
Без да се
пренебрегва степента на обществена опасност на деянието, предвид изложеното относно
смекчаващите отговорността обстоятелства за подс.С. и
процесуалното му поведение, съдът счита, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание за това престъпление е несъразмерно тежко, поради което са налице
предпоставките за определянето му при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под
най-ниския предел – в случая под три години.
Въз
основа на тези обстоятелства и изложените по-горе съображения, съдът наложи на подс. С. на основание
чл.198, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.1 вр. с чл.36 от НК наказание лишаване от свобода за срок от
две години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за
изпитателен срок от три години.
Възпитателна
работа с подсъдимия С. бе възложена на началника на РУП по местоживеенето му.
2. От
обективна страна подсъдимият Х.А.А. ***, в
съучастие с Д.С.С., като извършител, отнел чужди
движими вещи: парична сума на стойност 350 лева, от владението на А.Р.Р. ***, с намерението противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила.
От субективна страна деянието е извършено
при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието - неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Осъзнавал е общественоопасните
последици, които деянието причинява в обективната действителност. Независимо от
това действал искайки и насочвайки усилията си към извършване на деянието и
настъпването на негативните последици от него.
С оглед
изложеното съдът счита, че подсъдимият А. следва да бъде признат за виновен по
обвинението на РРП.
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия А. съдът отчете, като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, младата
му възраст, положителните характеристични данни, предвид това, че и той
продължава образованието си като студент, наред с което полага и труд като
помага във фирмата на свид.Б.А., както и
инцидентността на инкриминирания случай. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство се отчете причиняването на множеството телесни
увреждания на А.Р., довели до болнично и домашно лечение, макар и същите да
попадат в обхвата на лека телесна повреда.
В случая подс.А. се възползва от правото си да не дава обяснения по
делото, прояви пасивната процесуалната позиция и пледира да бъде признат за
невинен. Изложеното дава основание на съда да приеме, че по отношение на него
не са стартирали целите на чл.36 от НК.
Ето защо, предвид
изложеното по-горе съдът намира, че за него не са налице предпоставките на
чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказанието под неговия минимум.
Въз
основа на тези обстоятелства и на основание чл.198, ал.1 вр.
с чл.54 вр. с чл.36 от НК, съдът му наложи наказание лишаване
от свобода за срок от три години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи за изпитателен срок от четири години, тъй като счете, че за поправянето му,
не се налага то да се търпи ефективно.
Възпитателна
работа с подсъдимия А. следва да се възложи на началника на РУП по
местоживеенето му.
Относно
предявения граждански иск.
А.Р.Р. *** е предявил срещу
подсъдимите граждански иск, с който претендира солидарно обезщетение на
нанесените му нематериални щети в размер на 10 000 лв. По делото е доказано наличието на противоправно деяние от страна на двамата подсъдими, от
което като пряка и непосредствена последица били причинени неимуществени вреди
на Р., изразяващи се в сътресение на
мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика; счупване на предна
стена на ляв горночелюстен синус; счупване на лява ябълчна кост; кръвонасядане в
лява слепоочна област; кръвонасядания и охлузвания на
лява ушна мида; кръвонасядания и охлузване на челото;
кръвонасядане, одраскване и оток на клепачите на
лявото око, кръвонасядане на клепачите на дясното
око, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
и наложили болнично лечение от три дни в отделение „Неврохирургия“ към УМБАЛ
„Канев“ АД, а впоследствие и домашно до 15.04.2018 г. При така
установеното съдът приема, че са налице елементите от състава на чл.45 от ЗЗД,
който поражда правото на пострадалия да претендира обезщетение за неимуществени
вреди. Съдът приема, че претендираното паричното
обезщетение следва да бъде уважено в пълен размер, което двамата подсъдими следва
да заплатят слидарно, ведно със законната лихва от датата на деликта
- 24.03.2018 г., както и направените разноски по делото в размер на 400 лева.
Същевременно
подсъдимите Д.С.С.
и Х.А.А. следва да заплатят солидарно по сметка на
РРС д.т. от 400 лева върху уважения размер на гражданският иск.
При
този изход на делото всеки от подсъдимите следва да заплати в полза на ОДМВР –
Русе, сумата от 116,11 лв., представляваща по ½ от направените на
досъдебното производство разноски, а по сметка на Районен съд – Русе сумата от
25 лева, представляваща по ½ от направените на съдебното производство
разноски.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: