Определение по дело №3282/2020 на Софийски градски съд

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………..

гр. София, 17.09.2020 година

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII въззивен състав, в закрито заседание проведено на седемнадесети септември през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

като разгледа докладваното от младши съдия Генадиева ВНЧД № 3282/2020г. по описа на Софийски градски съд.

Производството е по реда на Глава XXII от НПК.

Образувано е по частна жалба от Ц.П.К. срещу определение № 167577 без дата на Софийски районен съд, НО, 102-ри състав, постановено по НЧХД № 7040 по описа на СРС за 2010 год., с което първоинстанционният съд, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е осъдил частния тъжител Ц.К. да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ сумата от 200 лева, представляващо направените в производството пред СРС разноски за назначения на тъжителя служебен повереник. 

В частната жалба се изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, като се твърди, че процесуалните срокове за допълване на присъдата по отношение на разноските са пропуснати. Релевирани са доводи в насока, че вземането е погасено по давност съгласно чл. 110 от ЗЗД.  Оспорва се и определеното от НБПП адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева с аргумент, че не са били повдигнати обвинения за деяния наказуеми с „лишаване от свобода“ до пет години, както и че адв. К. се е явила в едно съдебно заседание пред първа инстанция. Частния тъжител твърди, че е заплатил сумата от 60 лева лично на повереника, за което обаче не представя разписка, тъй като я бил унищожил. С оглед на изложеното се иска отмяна на обжалваното определение.

Срещу така депозираната частната жалбата не е постъпил писмен отговор от НБПП.

Въззивният съд, като взе предвид депозираната частна жалба и изложените в нея съображения и материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по НЧХД № 7040/2010 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, е образувано по тъжба от жалбоподателите П.Д.К., Д.И.К., Ц.П.К. и И.П.К. срещу подсъдимия Д.Х.К.. С постановената по делото присъда от 04.08.2011 год. подсъдимият Д. К. е бил признат за невиновен и оправдан на основание чл. 304 от НПК в извършването на вменените му престъпления по чл. 146, ал. 1 от НК, по чл. 147, ал. 1 НК и по чл. 144, ал.1 от НК спрямо всеки един от четиримата тъжители.

В хода на производството пред първостепенния съд на частния тъжител Ц.К. с протоколно определение от 21.04.2011 година на основание чл. 100 от НПК е бил назначен служебен повереник в лицето на адв. Й.К.. Последната е взела участие във всички проведени по делото общо четири съдебни заседания.

Присъдата на районния съд е била потвърдена с решение № 1369 от 07.12.2012 год., постановено по ВНЧХД № 605/2012 год. по описа на СГС, НО, I-ви въззивен състав и е влязла в сила на същата дата.

Предвид крайния изход на делото и с оглед постъпило писмо от Националното бюро за правна помощ /НБПП/ с вх. № 13198 от 25.02.2015 година, Софийски районен съд, НО, 102-ри състав, с определение № 167577 /в закрито заседание на 04.08.20 година/ постановено по НЧХД № 7040/2010г., на основание чл. 190, ал. 1 НПК, е осъдил частния тъжител Ц.К. да заплати направените от разноски в размер на 200 лева, явяващи се възнаграждение на назначения му служебен повереник

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок и в надлежна форма и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка. Разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Съображенията за това са следните:

Процесуалният закон предвижда възможност съдът да се произнесе с определение, когато с присъдата си е пропуснал да обсъди въпросите, изрично посочени в разпоредбата на чл. 306 от НПК. В този смисъл първата инстанция законосъобразно се е произнесла по искането за присъждане на направените в хода на наказателното производство разноски. С оглед на това, възражението на частния тъжител, че произнасянето на районния съд по направеното искане е процесуално недопустимо, се явява неоснователно. Не почиват на изричните законови разпоредби доводите на жалбоподателя, че с влизане в сила на присъдата е била преклудирана възможността да се иска присъждане на разноски. Процесуалният закон изрично посочва, че произнасяне по реда на чл. 306 НПК става именно в хипотезите, когато съдът е пропуснал да направи това с основния си акт. В този смисъл произнасянето по въпросите, посочени по чл. 306, ал. 1 НПК не е обусловено от обстоятелството на влизане в сила на присъдата. Релевантното в случая е дали съдът е пропуснал да се произнесе по посочените въпроси с присъдата си, като произнасянето по реда на чл. 306, ал. 1 НПК може да стане както по инициатива на някоя от страните, НБПП, когато се касае за служебна защита, така и служебно от съда. В конкретния случай сме именно във визираната хипотеза, доколкото районният съд е пропуснал да се произнесе по направените в първоинстанционното производство разноски, поради което е налице и основанието на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК за постановяване на определение, с което да бъде допълнена присъдата в тази й част.

За разлика от граждански процес, в наказателния няма правило разноските да бъдат присъждани само при своевременно направено искане (в случая от частния тъжител) в срока за обжалване на съдебния акт, каквито твърдения се навеждат с депозираната жалба пред настоящия състав. Законодателят не е предвидил такова правило в НПК, поради което и следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК важи както за наказателните дела от общ характер, така и за тези от частен такъв. Обобщавайки изложеното, е видно, че искане за присъждане на разноски, когато съдът е пропуснал да направи това с присъдата, може да се прави по всяко време след постановяване на последната. С оглед на това наведеното от жалбоподателя възражение в тази насока е неоснователно.

Доводите, обективирани в жалбата за изтекла погасителна давност са неоснователни. В случая с решение на НБПП с № СФ-2009-3083/2013г. от дата 16.01.2014г., на адвокат Й.К. е било определено възнаграждение в размер на 200лв за осъщественото от нея по НЧХД № 7040/2010г. на СРС процесуално представителство на лицето - Ц.К.. Възражението на частния тъжител, че по отношение на това вземане на НБПП е изтекла 5- годишната погасителна давност, както от датата на постановяване на присъдата-  04.08.2011г., така и от влизането й в сила – на 07.12.2012г.,  настоящият съдебен състав счита за неоснователно.  Действително в случая действа 5 годишната погасителна давност, тъй като задължението за разноските за служебен защитник на НБПП представлява частно държавно вземане, за което се прилагат общите правила за давността. Този срок, съгласно разпоредбата на чл.114 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Към датата на постановяване на присъдата, респ. влизането й в сила, не е било налице изискуемо вземане за разноски за служебен защитник, тъй като решението за това е постановено от НБПП едва на 16.01.2014г. Същото,  ведно с искане за  осъждане на Ц.К. за разноските за служебно представителство, осъществено от адв. К.,  е било депозирано в деловодството на СРС на 25.02.2015г., от НБПП. Именно от 16.01.2014г. следва да се счита, че вземането е станало изискуемо и от този момент започва да тече погасителната давност за същото. Общото правило е, че давностният срок започва да тече от влизането в сила на съдебното решение, когато вземането е установяно със съдебно решение- ТР №3/2012г. на ОСГТК, на ВКС. С присъдата не е било налице произнасяне за разноските за служебен повореник, така че няма как от този момент да се приеме, че започва да тече давностният срок за разноските за служебен защитник. Погасителната давност се прекъсва с  първото процесуално  действие, каквото в случая се явява депозираното на искане от страна на НБПП за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение от 25.02.2015г. Освен това давностният срок спира да тече при настъпване на изчерпателно изброени в закона обстоятелства. Съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. С искането на НБПП е инициирано производството чл. 306, ал.1, т. 4 от НПК, именно във връзка с вземането на НБПП, представляващо заплатено възнаграждение в размера на 200 лева на служебния поверен на частния тъжител. Съдебното процес относно вземането на НБПП все още не е приключило, доколкото и настоящия състав е сезиран с депозираната частна жалба именно досежно това вземане.

Според въззивната инстанция, настоящият съдебен състав счита, че определението на СРС е правилно и законосъобразно, не е изтекла погасителната давност за вземането на НБПП за разноски за служебна защита, поради което следва да бъда потвърдено.

Районният съд е приложил правилно процесуалния закон, тъй като на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, при оправдаване на подсъдимия по дела от частен характер, разноските се възлагат на частния тъжител. Смисълът на разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК е направените по делото разноски от страна на подсъдимия или държавата да се възложат на тъжителя, който неоснователно е инициирал наказателното производство. Контролираната инстанция законосъобразно е присъдила направените разноски за служебно назначения повереник на частния тъжител Ц.К. в полза на НБПП.

Съдът счита за неоснователно и възражението на жалбоподателя и относно определения размер на възнаграждението. Правилно е  посоченото в решението на НБПП от 16.01.2014 г. като основание за заплащане на предоставената правна помощ е посочена разпоредбата на чл.22 във връзка с чл. 16, т.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Това е така, тъй като възнаграждението за правна помощ на частния тъжител в наказателното производство се определя съобразно квалификацията на престъплението. В случая квалификацията на престъпленията по повдигнатите с тъжбата обвинения са освен за обида и клевета, за които е предвидено наказание глоба и обществено порицание, но и за закана с  престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години. Определеният размер на дължимото възнаграждение от 200 лв. в решението на НБПП се явява съобразен с чл. 16, т.2 от Наредбата,  предвиждаща адвокатското възнаграждение за една съдебна инстанция от 100 до 200 лв. Отделно настоящия състав намира, че правилно на служебния повереник адв. К. е определено възнаграждение в размер на 200 лева, тъй като същата е участвала във всички проведени по делото съдебни заседания след нейното назначаване, като се има предвид, и обстоятелствата, че  производството е водено за няколко обвинения. Въззивния съд счита за несъстоятелно и твърденията на жалбоподателя, че е бил заплатил сумата от 60 лева на адвокат К., именно с оглед осъщественото по това дело процесуално представителство, тъй като по делото липсват такива писмени доказателства.

Така мотивиран и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 3, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 НПК, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 167577 постановено по НЧХД № 7040/2010г. по Софийски районен съд, НО, 102-ри състав., с което на основание чл. 190, ал. 1 НПК, съдът е осъдил частния тъжител Ц.К. да заплати в полза на НБПП сумата от 200 лева разноски по делото за служебно назначения му в производството повереник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.