Разпореждане по дело №160/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са искове с правно основание чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ и чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът по първоначалния иск “В.” ООД – Г.К., представляван от управителя си, сочи в исковата молба, че по силата на договор за доставка на дизелово гориво за времето от 02.07.20007 г. до 05.10.2009 г. ответното дружество “У. б.” ООД – Г.К. закупило дизелово гориво с включен транспорт на обща стойност 1 022 114. 65 лв. с ДДС, като за осъществените сделки били съставени 140 бр. фактури, подробно описани в исковата молба. За цитирания период ищецът изпълнявал задължението си за доставка на гориво, независимо от обстоятелството, че заплащането на доставките от страна на ответника било забавяно. Сумите по доставеното количество гориво на обща стойност 1 022 114.65 лв. с ДДС били изплатени изцяло по банков път, но със закъснение, поради което на основание чл.86 от ЗЗД ответникът дължал обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 27 620.15 лв. за времето от 02.07.2007 г. до 24.11.2009 г. по описаните в исковата молба фактури. Въпреки проведените разговори за доброволно изпълнение на задълженията до 05.07.2010 г. ответното дружество не заплатило претендираната сума. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата в размер на 27 620.15 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на парично задължение в общ размер на 1 022 114.65 лв. за времето от 02.07.2007 г. до 24.11.2009 г., за суми и периоди по описаните в исковата молба фактури. Претендира разноски. В представен писмен отговор се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на предявения насрещен иск от “У. б.” ООД – Г.К.. В съдебно заседание ищецът по първоначалния иск, представляван от процесуалния си представител, поддържа същия и оспорва предявения насрещен иск. В представено писмено становище се сочи, че ответникът по първоначалния иск осчетоводил представените по делото фактури и същите били вписани в дневника за покупки, което установявало извършените доставки. Сочи се, че насрещният иск за заплащане на сумата от 28 000 лв., представляващ неоснователно обогатяване е недопустим, тъй като искът по чл.59, ал.2 от ЗЗД можел да бъде предявен само ако няма друг иск, с който ищецът да защити правата си. В случая “У. б.” ООД – Г.К. имало правот¯ да претендира заплащане на суми по наемен договор – иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД. Между страните било налице облигационно отношение, което касаело ползуването на т.нар. цистерна (резервоар за съхранение на гориво). Договорът за наем на тази цистерна не бил прекратен.

Ищецът по насрещния иск “У. б.” ООД – Г.К., сочи в исковата молба, че с “В.” ООД – Г.К. имали търговски отношения, засягащи доставка на гориво към “У. б.” ООД, както и отношения, свързани с предоставената за ползуване един брой цистерна, находяща се в бензиностанция, изградена в поземлен имот с идентификатор № 40909.12.82, по Кадастралната карта на Г.К., Складово-промишлена зона “Юг”, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 162, том ХVІІ, дело № 4085/207 г. Цистерната била предоставена на ответника по насрещния иск, който ползувал цистерната за период по-дълъг от 3 години, считано от 31.03.2010 г. назад, като за това време не бил заплащан никакъв наем, нито друго обезщетение, поради което “В.” ООД се обогатило без да има основание за това за сметка на “У. б.” ООД. Моли съда да осъди “В.” ООД да заплати на “У. б.” ООД сумата от 28 000 лв., представляваща обезщетение за периода, през който “В.” ООД ползувало един брой цистерна без да има основание за това за период от 3 години назад, считано от 31.03.2010 г., изчислимо по 800 лв. за всеки месец, ведно със законната лихва, съответно от датата на постановяване на акта до окончателното изплащане. В представена допълнителна искова молба се сочи, че давността била прекъсвана неколкократно, като било искано заплащане на обезщетение от ответното дружество. В съдебно заседание, ищецът по насрещния иск, представляван от процесуалния си представител, поддържа иска си и оспорва първоначалния иск. Твърди се, че между страните не бил сключен договор за доставка на гориво, а съставените фактури не замествали договора. Ищецът по първоначалния иск не бил потърсил задължението си, като не било уговорено кога следва да бъде заплатено доставеното гориво. Лихва между търговци не се дължала, освен ако е уговорена. Не било установено кога били извършени доставките на гориво и нямало данни за забава. Сочи се, че ответникът по насрещния иск ползувал процесната цистерна, с което се обогатил за сметка на ищеца. Договорът за наем нямал уговорки за срок и страните не го изпълнявали.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените като доказателство по делото фактура № */02.07.2007г. за 4200 л на стойност 7545.12 лв.; фактура № */06.07.2007г. за 4200 л на стойност 7545.12 лв.; фактура № */20.07.2007г. за 4660 л на стойност 8400.12 лв.; фактура № */03.08.2007г. за 4200 л на стойност 7706.40 лв.; фактура № */08.08.2007г. за 4200 л на стойност 7706.40 лв.; фактура № */14.08.2007г. за 3000 л на стойност 5382.00 лв.; фактура № */16.08.2007г. за 3760 л на стойност 6733.30 лв.; фактура № */20.08.2007г. за 4000 л на стойност 7224.00 лв.; фактура № */27.08.2007г. за 4190 л на стойност 7562.58 лв.; фактура № */03.09.2007г. за 4200 л на стойност 7580.40 лв.; фактура № */04.09.2007г. за 4200 л на стойност 7837.44 лв.; фактура № */10.09.2007г. за 4000 л на стойност 7598.40 лв.; фактура № */14.09.2007г. за 3000 л на стойност 5734.80 лв.; фактура № */17.09.2007г. за 3000 л на стойност 5754.00 лв.; фактура № */19.09.2007г. за 4200 л на стойност 8059.20 лв.; фактура № */25.09.2007г. за 4200 л на стойност 8059.20 лв.; фактура № */02.11.2007г. за 4200 л на стойност 8245.68 лв.; фактура № */07.11.2007г. за 4540 л на стойност 9071.06 лв.; фактура № */01.12.2007г. за 4000 л на стойност 8107.20 лв.; фактура № */07.12.2007г. за 4000 л на стойност 7992.00 лв.; фактура № */11.12.2007г. за 5000 л на стойност 9960.00 лв.; фактура № */14.01.2008г. за 4000 л на стойност 8352.00 лв.; фактура № */24.01.2008г. за 4000 л на стойност 8155.20 лв.; фактура № */14.02.2008г. за 4000 л на стойност 8280.00 лв.; фактура № */22.02.2008г. за 4000 л на стойност 8515.20 лв.; фактура № */04.03.2008г. за 4000 л на стойност 8520.00 лв.; фактура № */12.03.2008г. за 4000 л на стойност 8760.00 лв.; фактура № */19.03.2008г. за 3000 л на стойност 6738.00 лв.; фактура № */01.04.2008г. за 6000 л на стойност 13428.00 лв.; фактура № */03.09.2008г. за 3000 л на стойност 7077.60 лв.; фактура № */03.09.2008г. за 3000 л на стойност 7077.60 лв.; фактура № */06.09.2008г. за 1500 л на стойност 3519.00 лв.; фактура № */09.09.2008г. за 3000 л на стойност 6966.00 лв. фактура № */09.09.2008г. за 2000 л на стойност 4644.00 лв.; фактура № */11.09.2008г. за 4207 л на стойност 9708.24 лв.; фактура № */16.09.2008г. за 2000 л на стойност 4620.00 лв.; фактура № */16.09.2008г. за 3810 л на стойност 8798.22 лв.; фактура № */22.09.2008г. за 3000 л на стойност 6804.00 лв.; фактура № */24.09.2008г. за 3000 л на стойност 6804.00 лв.; фактура № */24.09.2008г. за 4000 л на стойност 9072.00 лв.; фактура № */30.09.2008г. за 1000 л на стойност 2268.00 лв.; фактура № */04.10.2008г. за 1503 л на стойност 3444.73 лв.; фактура № */06.10.2008г. за 3854 л на стойност 8833.18 лв.; фактура № */06.10.2008г. за 3726 л на стойност 8539.94 лв.; фактура № */11.10.2008г. за 2500 л на стойност 5670.00 лв.; фактура № */11.10.2008г. за 5006 л на стойност 11333.32 лв.; фактура № */16.10.2008г. за 4000 л на стойност 8832.00 лв.; фактура № */20.10.2008г. за 3000 л на стойност 6354.00 лв.; фактура № */22.10.2008г. за 4000 л на стойност 8472.00 лв.; фактура № */27.10.2008г. за 5908 л на стойност 12193.73 лв.; фактура № */28.10.2008г. за 3000 л на стойност 6192.00 лв.; фактура № */31.10.2008г. за 4000 л на стойност 8112.00 лв.; фактура № */05.11.2008г. за 3000 л на стойност 6148.80 лв.; фактура № */05.11.2008г. за 2000 л на стойност 4099.20 лв.; фактура № */07.11.2008г. за 3000 л на стойност 6084.00 лв.; фактура № */10.11.2008г. за 2500 л на стойност 5070.00 лв.; фактура № */17.11.2008г. за 2500 л на стойност 5070.00 лв.; фактура № */17.11.2008г. за 4500 л на стойност 9126.00 лв.; фактура № */24.11.2008г. за 4000 л на стойност 7977.60 лв.; фактура № */28.11.2008г. за 2800 л на стойност 5460.00 лв.; фактура № */28.11.2008г. за 4200 л на стойност 8190.00 лв.; фактура № */03.12.2008г. за 4000 л на стойност 7632.00 лв.; фактура № */16.12.2008г. за 3000 л на стойност 5425.20 лв.; фактура № */19.12.2008г. за 4000 л на стойност 7233.60 лв.; фактура № */29.12.2008г. за 4000 л на стойност 7233.60 лв.; фактура № */14.01.2009г. за 4000 л на стойност 6936.00 лв.; фактура № */22.01.2009г. за 2000 л на стойност 3468.00 лв.; фактура № */26.01.2009г. за 4000 л на стойност 6835.20 лв.; фактура № */06.02.2009г. за 4000 л на стойност 6840.00 лв.; фактура № */17.02.2009г. за 3000 л на стойност 5097.60 лв.; фактура № */24.02.2009г. за 4000 л на стойност 6672.00 лв.; фактура № */05.03.2009г. за 4000 л на стойност 6556.80 лв.; фактура № */12.03.2009г. за 4000 л на стойност 6556.80 лв.; фактура № */19.03.2009г. за 4000 л на стойност 6556.80 лв.; фактура № */26.03.2009г. за 4000 л на стойност 6633.60 лв.; фактура № */03.04.2009г. за 2000 л на стойност 3439.20 лв.; фактура № */07.04.2009г. за 8000 л на стойност 13756.80 лв.; фактура № */13.04.2009г. за 4000 л на стойност 6878.40 лв.; фактура № */17.04.2009г. за 4000 л на стойност 6878.40 лв.; фактура № */23.04.2009г. за 4000 л на стойност 6878.40 лв.; фактура № */27.04.2009г. за 3000 л на стойност 5158.80 лв.; фактура № */30.04.2009г. за 4000 л на стойност 6878.40 лв.; фактура № */09.05.2009г. за 2900 л на стойност 4986.84 лв.; фактура № */09.05.2009г. за 4100 л на стойност 7050.36 лв.; фактура № */15.05.2009г. за 4000 л на стойност 7022.40 лв.; фактура № */21.05.2009г. за 2670 л на стойност 4687.45 лв.; фактура № */26.05.2009г. за 4300 л на стойност 7430.40 лв.; фактура № */26.05.2009г. за 3700 л на стойност 6393.60 лв.; фактура № */30.05.2009г. за 2000 л на стойност 3415.20 лв.; фактура № */03.06.2009г. за 4000 л на стойност 6912.00 лв.; фактура № */11.06.2009г. за 3000 л на стойност 5508.00 лв.; фактура № */11.06.2009г. за 5000 л на стойност 9180.00 лв.; фактура № */17.06.2009г. за 4000 л на стойност 7344.00 лв.; фактура № */24.06.2009г. за 3100 л на стойност 5766.00 лв.; фактура № */29.06.2009г. за 4000 л на стойност 7392.00 лв.; фактура № */30.06.2009г. за 2150 л на стойност 3937.20 лв.; фактура № */06.07.2009г. за 4000 л на стойност 7358.40 лв.; фактура № */09.07.2009г. за 2850 л на стойност 5198.40 лв.; фактура № */17.07.2009г. за 2000 л на стойност 3456.00 лв.; фактура № */17.07.2009г. за 5618 л на стойност 9707.04 лв.; фактура № */24.07.2009г. за 4000 л на стойност 6984.00лв.; фактура № */01.08.2009г. за 3100 л на стойност 5669.28лв.; фактура № */05.08.2009г. за 5000 л на стойност 9240.00лв.; фактура № */10.08.2009г. за 4000 л на стойност 7392.00лв.; фактура № */14.08.2009г. за 4000 л на стойност 7488.00лв.; фактура № */20.08.2009г. за 3000 л на стойност 5544.00 лв.; фактура № */20.08.2009г. за 5000 л на стойност 9240.00лв.; фактура № */25.08.2009г. за 4000 л на стойност 7392.00лв.; фактура № */31.08.2009г. за 2500 л на стойност 4544.40лв.; фактура № */03.09.2009г. за 5660 л на стойност 10580.26 лв.; фактура № */10.09.2009г. за 4000 л на стойност 7416.00 лв.; фактура № */15.09.2009г. за 1800 л на стойност 3278.40 лв.; фактура № */17.09.2009г. за 5000 л на стойност 8940.00 лв.; фактура № */24.09.2009г. за 4000 л на стойност 7118.40 лв.; фактура № */29.09.2009г. за 3600 л на стойност 6367.68лв.; фактура № */05.10.2009г. за 8580 л на стойност 15337.20 лв., се установява, че ищецът “В.” ООД – Г.К. е доставил на ответника “У. б.” ООД – Г.К. дизелово гориво, подробно описано във фактурите.

С договор за наем от 03.05.2005 г., “У. б.” ООД – Г.К. предоставило на “В.” ООД – Г.К. за временно и възмездно ползуване резервоар за съхранение на гориво, за срок от една година, срещу заплащане на месечен наем в размер на 200 лв. В чл.9 от договора е посочено, че ако след изтичането на наемния срок, използуването на резервоара продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита за продължен за неопределен срок.

От представените като доказателства по делото заверени копия от нотариален акт за собственост на недвижим имот № 186/06.12.2007 г., том ХІ, рег. № 16994, дело № 2101/2007 г. но Н. К. Д., вписан в регистъра на Нотариалната камара – София под № ***, с Р. на действие РС – К. и скица на сграда № 2609/16.09.2009 г., се установ ва, че “У. б.” ООД – Г.К. е собственик на поземлен имот с идентификатор 40909.12.82, ведно с построените в него ел. подстанция с идентификатор 40909.12.82.1, бензиностанция с идентификатор № 40909.12.82.2, контролно-пропускателен пункт с идентификатор № 40909.12.82.3, спомагателен ремонтен корпус с идентификатор № 40909.12.82.4, главен ремонтен корпус с идентификатор № 40909.12.82.5, паркоцентрала с идентификатор № 40909.12.82.6 и диагностичен пункт с идентификатор № 40909.12.82.7.

От писмените заключение на вещото лице Г. Д., както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че процесните 140 броя фактури за доставка на дизелово гориво са изцяло заплатени от ответника “У. б.” ООД на ищеца “В.” ООД. Обезщетението за забавено плащане на парично задължение по процесните 140 бр. фактури, съобразено с извършените частични плащания по всяка фактура е в общ размер на 27 653.98 лв. Установява се също, че фактурите са осчетоводени и в двете дружества и са включени в дневниците за продажби на”В.” ООД и в дневника за покупки на “У. б.” ООД, в съответните данъчни периоди, в които са издадени, а съответните плащания са осчетоводени в деня на плащането. Обезщетението за забавено плащане на парично задължение по процесните 140 бр. фактури, изчислено съобразно датата на задължаване сметката на длъжника е в общ размер на 27 581.30 лв. Установява се също, че процесната цистерна е с вместимост 32 куб.м. с термоизолация, с люк за почистване, трайно закрепена под земята, разположена в бензиностанция, находяща се в ПИ с идентификатор № 40909.12.82.2 по кадастралната карта на Г.К., Складово-промишлена зона “Юг”, целият с площ 23 500 кв.м., представляваща едноетажна масивна сграда, изградена през 1982 г. Средната пазарна месечна наемна цена е както следва: за 2007 г. средна месечна пазарна наемна цена в размер на 260 лв., или наем за периода от 31.03.2007 г. до 31.12.2007 г. общо в размер на 2 340 лв.; за 2008 г. средна месечна пазарна наемна цена в размер на 239 лв., или наем за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. общо в размер на 2 868 лв.; за 2009 г. средна месечна пазарна наемна цена в размер на 242 лв., или наем за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. общо в размер на 2 904 лв.; за 2010 г. средна месечна пазарна наемна цена в размер на 242 лв., или наем за периода от 01.01.2007 г. до 31.03.2010 г. общо в размер на 726 лв. Размерът на претендираното обезщетение, равняващо се на наемна цена за цистерна за гориво с вместимост 32 куб.м. за периода от 31.03.2007 г. до 31.03.2010 г. е в размер на 8 838 лв.

По делото са представени като доказателства споразумителен протокол с дата 31.12.2009 г. и писмо изх. № 58/21.01.2010 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели К. Т. се установява, че ищецът “В.” ООД – Г.К. е ползувал една от цистерните на “У. б.” ООД – Г.К. с вместимост 32 т. за период от около 5 години. Свидетелката Е. Х. също посочва, че ищецът “В.” ООД –Г.К. ползувал 1 бр. цистерна, собственост на “У. б.” ООД с обем 32 т., по силата на сключен договор за наем. Тази свидетелка посочва, че бил изготвен нов договор за наем, но такъв не бил подписан.

При тези данни съдът намира, че предявеният от “В.” ООД против “У. б.” ООД иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение с правно основание чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ е допустим и основателен до размера на 27 581.30 лв. Ищецът по този иск има правен интерес от предявяване на иска, поради което същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество. От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е бил сключен устен договор за доставка на дизелово гориво, като ищецът “В.” ООД – Г.К. периодично е доставял гориво на “У. б.” ООД – Г.К., за което са били съставяни фактури. Ответникът “У. б.” ООД – Г.К. е заплатил напълно по банков път доставеното количество гориво, но със закъснение, т.е. след съставянето на фактурите. От заключенията на вещото лице Г. Д. се установява, че процесните фактури са били осчетоводени и в двете дружества, счетоводствата на които са водени редовно, поради което отразените записи могат да послужат като доказателства съгласно текста на чл.55, ал.1 от ТЗ. Разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от ЗСч предвижда, че приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Т.е., с осчетоводяването на съответната фактура ответникът по първоначалния иск е регистрирал всяка извършена покупка на дизелово гориво, като е начислил и съответния разход, който подлежи на плащане. Неоснователни са в тази връзка доводите, изложени от процесуалния представител на ответника по първоначалния иск, че липсват доказателства за доставка на горивото. След като процесните фактури са осчетоводени надлежно в счетоводството на ответника, то очевидно е, че доставки са извършени и то именно на датите, отразени във фактурите. Освен, че ответникът е осчетоводил надлежно процесните фактури, същите са отразени в дневниците за покупки и в крайна сметка по тях са извършвани плащания по банков път. Ето защо се налага безспорния извод, че доставките на гориво са извършвани на отразените във фактурите дати.

Задълженията от доставките на гориво са възникнали към момента на тяхното осчетоводяване и съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ ответникът е бил длъжен да заплати цената на стоката, след което същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане на парично задължение, което е в размер на законната лихва – чл.86 от ЗЗД. В случая страните не са уговорили падеж, поради което следва да се приеме общото правило на разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, че плащане се дължи веднага след доставката, а лихва за забава между търговци се дължи съгласно изричната разпоредба на чл.294, ал.1 от ТЗ. Що се отнася до представения по делото като доказателство споразумителен протокол с дата 31.12.2009 г., то видно е, че същият не е подписан от управителя на “У. б.” ООД – Г.К., а е положен подпис-печат, поради което не може да се приеме, че същият е породил действие между страните. Но, дори и да приемем, че споразумението е подписано от ответника по първоначалния иск, то същото няма отношение относно претенцията по чл.86 от ЗЗД, тъй като урежда прихващане между страните, но по различни от процесните фактури. Съгласно второто по ред заключение на вещото лице Г. Д. (л.268 от делото) обезщетението за забавено плащане на парично задължение по процесните фактури, изчислено съобразно датата на задължаване на сметката на длъжника възлиза на 27 581.30 лв., до който размер е основателен този иск. В останалата чу част и за разликата от 27 581.30 лв. до пълния му предявен размер от 27 620.15 лв. искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Предявеният насрещен иск за заплащане на сумата от 28 800 лв., представляваща неоснователно обогатяване за използуването на един брой цистерна с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото в тази му част прекратено. В исковата молба, ищецът по насрещния иск “У. б.” ООД твърди, че ответникът “В.” ООД ползувал един брой цистерна без да има основание за това, като претендира заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване. От доказателствата по делото се установява, че между страните е бил сключен договор за наем от 03.05.2005 г., по силата на който “У. б.” ООД – Г.К. предоставило на “В.” ООД – Г.К. за временно и възмездно ползуване резервоар за съхранение на гориво, за срок от една година, срещу заплащане на месечен наем в размер на 200 лв. В чл.9 от договора е посочено, че ако след изтичането на наемния срок, използуването на резервоара продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита за продължен за неопределен срок. Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели Т. и Х., че процесната цистерна е бела използувана от ответника по насрещния иск, считано от подписване на договора за наем – 03.05.2005 г. до пролетта на 2010 г. Т.е., по отношение на процесната цистерна е налице облигационно отношение между страните – договор за наем, който не е прекратен след изтичането на срока му и същият е бил продължен за неопределен срок. Впрочем, това обстоятелство не се отрича от управителя на “У. б.” ООД – Г.К. в обясненията му, дадени на основание чл.176 от ГПК (л.306 от делото). С оглед така установените договорни отношения между страните за ищеца по насрещния иск е предвиден специален иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на наемната цена по договор за наем от 03.05.2005 г. Съгласно т.9 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по Г.д. № 1/1979 г. на Пленум на ВС, когато правоимащият може да защити правата си с предвиден по закон точно определен иск, недопустимо е да си служи с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Този иск има субсидиарен характер и може дÓ бъде предявен само, когато за ищеца не съществува друга възможност да защити правата си спрямо ответника по насрещния иск. Ето защо, този иск е недопустим и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което ответникът по първоначалния иск “У. б.” ООД – Г.К. следва да бъде осъден да заплати на ищеца по първоначалния иск “В.” ООД – Г.К. сумата от 27 581.30 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение по договор за доставка на дизелово гориво върху главницата от 1 022 114.65 лв., за времето от 02.07.2007 г. до 24.11.2009 г., като в останалата му част и за разликата от 27 581.30 лв. до пълния му предявен размер от 27 620.15 лв., искът с правно основание чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предявеният насрещен иск от “У. б.” ООД – Г.К. против “В.” ООД – Г.К. с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 28 800 лв., представляваща неоснователно обогатяване за използуването на един брой цистерна, находяща се в бензиностанция, изградена в поземлен имот с идентификатор 40909.12.82 по Кадастралната карта на Г.К., Складово-промишлена зона “Юг”, за времето от 31.03.2007 г. до 31.03.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постановяване на решението до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде оставен без разглеждане, като недопустим, а производството по делото в тази му част прекратено. При този изход на делото в полза на ищеца по първоначалния иск “В.” ООД – Г.К. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 4 316.73 лв. съразмерно и по компенсация съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.

Ето защо и на основание чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ и т.9 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по Г.д. № 1/1979 г. на Пленум на ВС, във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “У. б.” ООД – Г.К., П. Р. “Л.”, с ЕИК * да заплати на “В.” ООД – Г.К., ул.”Г.Б.” № *, стая ***, с ЕИК * сумата от 27 581.30 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение по договор за доставка на дизелово гориво върху главницата от 1 022 114.65 лв., за времето от 02.07.2007 г. до 24.11.2009 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ, в останалата му част и за разликата от 27 581.30 лв. до пълния му предявен размер от 27 620.15 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от “У. б.” ООД – Г.К., П. Р. “Л.”, с ЕИК * против “В.” ООД – Г.К., ул.”Г.Б.” № *, стая *, с ЕИК *, насрещен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 28 800 лв., представляваща неоснователно обогатяване за използуването на един брой цистерна, находяща се в бензиностанция, изградена в поземлен имот с идентификатор 40909.12.82 по Кадастралната карта на Г.К., Складово-промишлена зона “Юг”, за времето от 31.03.2007 г. до 31.03.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постановяване на решението до окончателното изплащане на сумата, като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСЪЖДА “У. б.” ООД – Г.К., П. Р. “Л.”, с ЕИК * да заплати на “В.” ООД – Г.К., ул.”Г.Б.” № *, стая *, с ЕИК * направените по делото разноски в размер на 4 316.73 лв. съразмерно и по компенсация съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: