Определение по дело №611/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 859
Дата: 22 ноември 2022 г. (в сила от 22 ноември 2022 г.)
Съдия: Татяна Христова Костадинова
Дело: 20221500500611
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 859
гр. Кюстендил, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500611 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 419 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, депозирана от Д. Б. Б. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Рашка Гращица, ПК 2578, ул. „Георги Бенковски“
№1, община Невестино, област Кюстендил, срещу разпореждане от 16.02.2009г., с
което е допуснато незабавно изпълнение на парично задължение и въз основа на което
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 16.02.2009
г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №186/2009 г. по описа на РС Кюстендил.
В частната жалба е застъпено становище за неправилност на обжалваното
разпореждане. Твърди се, че соченият порок на съдебния акт произтича от неговата
незаконосъобразност, породена от съдържащи се в него противоречия на материалния
закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се
редовността от външна страна на документа по чл.417, т.10 ГПК, а именно запис на
заповед от 15.08.2008 г. Акцентира се и на липсата на посочване в процесната запис на
заповед изпълнението на кое каузално правоотношение обезпечава. Жалбоподателят се
позовава на изтекла погасителна давност относно процесното вземане. Сочи
неравноправност на клаузи по аргумент на разпоредбата на чл.143, т.3, т.10 и т.12 от
ЗЗП.
Оспорват се присъдените разноски в заповедното производство, както и
начислените такива в образуваното производство по принудително изпълнение.
Заявено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на
заповедта за изпълнение и издадения въз основа на последната изпълнителен лист.
В законоустановения срок е подаден отговор от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, правоприемник на заявителя „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД. Оспорва се
погасяването по давност на признатото със заповедта за изпълнение вземане по чл.86,
ал.1 ЗЗД. Искането е да бъде отхвърлена частната жалба като неоснователна.
След извършена служебна проверка съдът намира, че частната жалба е подадена
в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
1
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Пред РС- Кюстендил е депозирано заявление по реда на чл.417 ГПК от
заявителя „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД срещу длъжника Даниел Б. Б., съдържащо искане
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист за сумата от
385.00 лева, представляваща сума, дължима по силата на издаден на 15.08.2008 г. запис
на заповед, с падеж – на предявяване, в срок до три години от издаването. Поискано е
и присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 09.02.2009 г., както и сторените в производството разноски –
държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
40.00 лева.
С разпореждане от 16.02.2009 г. по ч.гр.д.№186/2009 г. РС Кюстендил е
разпоредил да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
процесните вземания.
Последвало е издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 16.02.2009 г. По заповедта на основание чл. 418,
ал. 1 от ГПК е допуснато незабавно изпълнение и на заявителя е издаден изпълнителен
лист, по който е образувано изпълнително дело № 20219240405833 по описа на ЧСИ
Галин Костов с район на действие – Софийски градски съд. Видно от данните по
ч.гр.д.№186/2009 г. по описа на РС Кюстендил, на 14.07.2022 г. на длъжника е редовно
връчена лично покана за доброволно изпълнение и процесната заповед за изпълнение.
С подадено в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение длъжникът
е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
като едновременно с това в срока по чл. 419, ал. 1 от ГПК е депозирана частна жалба
против разпореждането на заповедния съд за незабавно изпълнение, обективирано в
издадената заповед по чл. 417 от ГПК, както и е поискано спиране на изпълнението по
реда на чл.420, ал.2 ГПК, което е прието за основателно от заповедния съд и с
определение №260288/26.07.2022 г. по ч.гр.д.№186/2009 г. РС- Кюстендил е спрял
незабавното изпълнение на заповедта.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи
от правна страна:
Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК
и за издаване на изпълнителен лист е предоставено като възможност за кредитора по
облекчен ред да получи съдебно признаване и изпълнителен титул за свое изискуемо и
ликвидно вземане срещу длъжника без да води исков процес при условие, че вземането
е установено с някой от изброените в цитираната разпоредба документи.
От своя страна представеният документ по чл. 417 от ГПК трябва да е редовен
от външна страна и да удостоверява задължение за заплащане на парична сума, което
задължение да е определено по своето основание, вид и размер, както и да е настъпил
падежът му. Проверката, която районният съд дължи по повод заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418, ал. 2 от ГПК е
съсредоточена върху това дали съществува редовен от външна страна документ,
посочен в чл. 417, т. 1-10 от ГПК и дали този документ удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от ГПК длъжникът има възможност да
обжалва разпореждането за допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, като съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК /в редакцията му в
сила от 23.12.2019 г. / същото може да бъде отменено при следните три хипотези: 1/.
когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. първо от ГПК, т. е. ако
документът, въз основа на който е допуснато незабавено изпълнение не е редовен от
външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника,
2
2/. не са налице предпоставките по чл. 418, ал. 3 от ГПК, т. е. когато не са представени
доказателства за изискуемостта на вземането, в случаите, в които тя е поставена в
зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго
обстоятелство, както и 3/. когато вземането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител.
За да бъде уважена частна жалба по чл.419 ГПК е необходимо да се докажат
пороци на разпореждането, с което е била уважена молбата за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, които да се основават на съображения, извлечени от самия акт
по чл.417 от ГПК.
В настоящия случай е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение
въз основа на запис на заповед.
В хипотезата на чл. 417, т. 10 ГПК редовността от външна страна на представен
със заявлението запис на заповед е детерминирана от съответствието му с
изискванията на чл. 535 от ТЗ. Същите следва да са налице в условията на
кумулативност.
Съгласно чл. 535 ТЗ записът на заповед съдържа: 1) наименованието "запис на
заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; 2) безусловно обещание
да се плати определена сума пари; 3) падеж; 4) място на плащане; 5) името на лицето,
на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6) дата и място на издаването; 7)
подпис на издателя. Не е запис на заповед документ, който не съдържа всички
реквизити, изрично посочени в чл. 535, т. 1 – 7 включително (чл. 536 от ТЗ).
Съгласно разпоредбите на чл. 536, ал. 2, 3 и 4 от ТЗ, се допускат изключения от
това основно правило само по отношение на липсата на реквизитите: падеж, място на
плащането и място на издаването, като при тяхната липса се счита, че при липса на
падеж записът на заповед се счита платим на предявяване, при липса на място на
плащането, се счита, че това място е местожителството на издателя, а при липса на
място на издаването, се счита мястото, посочено до името на издателя.
В настоящия случай съдът намира, че представения запис на заповед е редовен
от външна страна, понеже съдържа всички реквизити посочени в чл. 535 ТЗ, а именно:
1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е
написан – в текста на записа на заповед изрично е отбелязан израза "с настоящия запис
на заповед безусловно и неотменимо се задължавам да платя на предявяване", поради
което разглеждания реквизит е налице.2. безусловно обещание да се плати определена
сума пари – в текста на представения запис на заповед изрично е записано, че
издателят се задължава "безусловно" и "неотменимо" да заплати на заявителя на
предявяване сумата от 385 лв.; 3. падеж – съгласно чл. 486, ал. 1 ТЗ, падежът на
менителницата /записа на заповед/ може да бъде определен по четири начина – на
предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването
и на определен ден. В настоящият запис на заповед падежа, определен от страните, е
на предявяване, поради което съдът приема, че падежа на записа на заповед е такъв по
чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ.; 4. място на плащането – в записа на заповед изрично е
отбелязано, че "сумата е платима в гр. София, на ул. „Д. Хаджикоцев“ №52-54, в офиса
на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, с което споменатия реквизит се явява налице; 5. името
на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати – изрично в записа на
заповед е отбелязано, че сумата следва да се заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД,
така че става ясно на кое лице следва да се заплати сумата по записа на заповед и
споменатия реквизит е налице; 6. дата и място на издаване – в записа на заповед е
посочено, че се издава на дата 15.08.2008 г. в гр. Кюстендил, поради което така
посочения реквизит също е налице; 7. подпис на издателя – видно е от записа на
заповед, че същият носи подписа на неговия издател.
Освен че е редовен от външна страна, представеният запис на заповед
удостоверява и подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника Даниел Б. Б..
3
В т.3 от ТР № 1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС ОСТК е
прието, че неплатеният на предявяване запис на заповед е несъдебно изпълнително
основание и въз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист, т.е.
в случая документа по чл.417, т.10 ГПК удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане.
Възражението за изтекла погасителна давност за процесното вземане не е обект
на разглеждане в настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.419, ал.3
ГПК, очертаваща пределите на въззивната проверка. Същото се разглежда в исковото
производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
От съдържанието на процесния запис на заповед не се установява същият да
обезпечава изпълнението на каузално правоотношение, при което възраженията на
жалбоподателят, че към заявлението на е представен и договор за кредит, обезпечен
със записа на заповед, е несъстоятелно. Липсата на кредитно правоотношение
обезсмисля доводите за наличие на неравноправни клаузи по последното по смисъла
на чл.143, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП.
Заповедният съд законосъобразно е присъдил и сторените от заявителя разноски
в заповедното производство, а досежно разноските, начислени в производството по
принудително изпълнение, е налице друг ред на процесуална защита, а именно по реда
на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
В този контекст разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение на
издадената по първоинстанционното дело заповед за изпълнение, се явява правилно,
поради което следва да се потвърди.
Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, настоящото въззивно определение няма да подлежи на
касационна проверка.
Мотивиран от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.02.2009г., с което е допуснато незабавно
изпълнение на парично задължение и въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 16.02.2009 г. и изпълнителен
лист по ч.гр.д. №186/2009 г. по описа на РС Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4