ОПРЕДЕЛЕНИЕ
град София, 02.12.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение-брачни състави, II-ри брачен състав
в закрито заседание на втори
декември
две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ
МИТОВА
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ
МИТОВА гражданско дело № 12021 по описа за 2020 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 22а и следващите от Закона за закрила на детето (ЗЗДт), вр.
с Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от
Образувано е по молба, вх. № 282685 от 03.11.2020 г., по чл. 29, вр.
чл. 3 и чл. 12, ал. 1 ХК, подадена от Р.Н.Б., чрез пълномощник, срещу Р.Д.Б.. Моли съда да разпореди връщане на детето Р.Р.Б. в
Конфедерация Швейцария при майката Р.Б., където последната осъществявала
предоставените й от съда родителски права.
В молбата се твърди,
че молителката е майка на детето Р.Р.Б., родена на ***
***, Швейцарска конфедерация, от брака й с бащата на детето - Р.Д.Б.. С Решение от 21.09.2020 г. Окръжният съд в
Аарау допуснал развод между Р.Б. и Р.Б., като малолетното дете Р.е оставено
под попечителството на майката, след който момент тя
ефективно упражнявала родителските й права. В това Решение било уредено и
виждането на бащата с детето – бащата има право да го посещава два пъти в
годината за времето, през което няма адрес в страната. От момента на раждането
на детето то пребивавало в Швейцария и имало установен адрес там.
Молителката твърди,
че в хода на процеса по допускане на развода Р.Б. напуснал страната и се установил
в България. След постановяването на Решението за развода молителката и детето
дошли в България на гости. Според молителката това повлияло отрицателно на ответника
и той в този момент предприел мерки за незаконосъобразното задържане на детето
в България, като категорично отказвал да даде съгласието си по смисъла на чл.
127а от Семейния кодекс (СК), за да може детето да напусне страната и
да се върне заедно с майката в Конфедерация Швейцария.
Молителката твърди, че към настоящия момент детето се
отглежда от баба му по майчина линия – В.Т., в с. Първомай, Община – Петрич,
ул.”******, тъй като Р.Б. е ангажирана с работата й в Конфедерация Швейцария, с
която осигурявала необходимите средства за отглеждането на детето, тъй като
ответникът преустановил заплащането на определената от съда издръжка.
Съобразно изложеното молителката сочи, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 3 ХК. Отказът на ответника да даде съгласието
му за напускането на страната по съществото си се приравнявало на неправомерно
задържане на детето в Република България, като по този начин го лишава от
личните контакти с майка му, от социално развитие и осуетява упражняването от
майката на съдебно определените й родителски права.
Към
молбата е приложен препис от цитираното съдебно Решение на Окръжен съд Аарау от 21.09.2020 г. – не влязло в сила.
Съдът, като съобрази изложените обстоятелства и искането
в молбата, и предвид приложимите закони, приема
следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 29 ХК лице,
институция или орган, който счита, че има нарушение на упражняването на родителските
права или правото на лични отношения, по смисъла на чл. 3 или чл. 21 ХК, може
да се обърне директно към съдебните или административни органи на договарящата
държава съобразно или не с разпоредбите на тази конвенция.
В
конкретния случай молителката – майката на детето Р.Р.Б.,
твърди да е осъществено от ответника – бащата на това дете, незаконно задържане,
чрез недаване от него на съгласие детето да напусне страната и да се върне
заедно с майката в Конфедерация Швейцария - в нарушение на правото й на
упражняване на родителските права по цитираното съдебно Решение, в смисъла на чл.
3 ХК.
Съобразно
изложените подробни твърдения в молбата, съдът
не намира, че е налице незаконно задържане на детето Р.в Република България, което
да е осъществено от бащата по смисъла на чл. 3 ХК. Законите следва да се
прилагат според точния им смисъл, а в случая - за целите на ХК (чл.
5 от Конвенцията). В процесния
случай, молителката доброволно се е върнала с детето Р.в България, както тя
твърди – на гости. Липсват каквито и да са твърдения в молбата, че бащата е
осъществил контакти с детето в България и поради такива да го задържа самият
той при себе си. Напротив – детето се отглежда към настоящия момент от баба му
по майчина линия, на територията на Община Петрич. При това положение отказът
на ответника да даде съгласието му детето да напусне страната, по смисъла на
чл. 127а от Семейния кодекс, не изпълва състава на чл. 3, вр.
чл. 5 ХК, именно според точния смисъл и за целите на ХК, дори и да се приеме,
че с този му отказ бащата по някакъв начин затруднява упражняването на
родителските права от майката. Впрочем, следва да се има предвид, че всяко
разногласие относно упражняването на родителските права може да затрудни
съответния родител, особено когато родителите живеят в различни държави и
очевидно нямат съгласие къде да живее детето им, както е в процесния
случай. Това обаче не означава, че такова разногласие, респ. отказ на родителя
на даде съгласие детето да напуска страната, изпълва (приравнява)
разпоредбата на чл. 3 ХК.
По
тези аргументи съдът приема, че така подадената молба не може да се разгледа по
реда на Хагската конвенция, а евентуално – тя е в обхвата на споровете по СК,
като правата на молителката, като родител, не се преклудират.
Ето защо, молбата, като недопустима,
с приложението, следва да бъдат върнати,
а производството по делото – да бъде
прекратено.
Така мотивиран, и на основание чл. 130
ГПК, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА молба,
с вх. № 282685 от 03.11.2020 г., с приложението, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по
гр. дело № 12021 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, Гражданско
отделение-брачни състави, II-ри брачен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да
се обжалва, с частна жалба пред Софийския апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването
му на молителката.
СЪДИЯ: