Р
Е Ш Е
Н И Е № 3137
гр. Бургас, 21.11.2019 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 9301 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.79, чл.266, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от
“Фейърплей Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД, гр.С, срещу А. Ю.К., С.А.К. и О.В. К, тримата граждани
на Руска Федерация.
Ищцовото
дружество твърди, че е подало заявление за издаване на заповед за из-пълнение
по чл.410 от ГПК против ответниците, въз основа на което е било образувано ч.
гр. дело № 6670/2018г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата от об-що 24 424.37 лв. с ДДС, дължима по Договор за поддръжка и управление на
комплекс “С. М“, сключен на 08.08.2007г.,
включваща годишни такси от по 2 968.67 лв. за собствения им апартамент № 2
във вилна сграда със сезонен характер № 26, на първи жилищен етаж, кота 0.00,
самостоятелен обект с идентификатор 67800.35.106.34.2 по КККР на гр.С, и
неустойки в същите размери, за периода 2015г. – 2018г., както и 675.01 лв. –
разходи за пребоядисване на фасади през 2014г., ведно със законната лих-ва,
считано от 17.09.2018г. до окончателното плащане и деловодните разноски. Твърди също,
че заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците при условията на чл.47, ал.5
от ГПК и му е било указано да предяви иск за вземането си. Предвид това моли
Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на К, че му дължат /разделно/ горната сума. Претендира разноски.
Ответниците, чрез назначения им
особен представител адв. Д.С., оспор-ват исковете по основание и размер.
Излагат съображения, че претендираните такси не съответстват на уговорените
такива, че неустоечната клауза е нищожна, като накърня-ваща добрите нрави, че
ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора, че задъл-женията за 2015г.
са погасени по давност. Искат от Съда да отхвърли претенциите.
Съдът – след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на “Фейърплей
Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против К, за исковата сума – по ч. гр. дело № 6670/2018г. на РС Б, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответниците при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищцовото дружество
от водене на предявените установителни искове.
Ответниците са съсобственици, при равни квоти, на
недвижим имот – самостояте-лен обект с идентификатор 67800.35.106.34.2
по КККР на град С, представляващ апартамент № 2, на I-ви
жилищен етаж, кота 0.00, във вилна сграда със сезонен харак-тер № 26, с
идентификатор 67800.35.106.34, находяща се в поземлен имот с идентифи-катор 67800.35.106
– комплекс “С. М“, със застроена площ от 102.36 кв. м., от които 85.40 кв. м.
за жилището и 16.96 кв. м. – тераса, ведно със 7.48 % ид. части от об-щите
части на сградата и от правото на строеж, видно от представения с исковата мол-ба
Нотариален акт
за покупко-продажба № 23/04.06.2008г., том IV, рег.№ 4085,
нот. де-ло № 577/2008г. на нотариус К. К.
Представен е Договор
за поддръжка и управление на комплекс “С. М“, сключен между страните по делото
– във връзка със закупуването на горния апартамент на 08.08.2007г., по силата
на който /чл.1.1/ ищецът се е задължил да поддържа и извър-шва организирането,
технически и административен мениджмънт на вилната сграда /№ 26/, както и на
общите части на ваканционното селище – дейностите, описани подробно в чл.1.2, а
ответниците да му заплащат уговореното възнаграждение по чл.1.3, в размер на 8
евро без ДДС за квадратен метър застроена площ на обекта, заедно с прилежащите
към него общи части за една календарна година – общо 888 евро без ДДС.
Съгласно чл.2.2 от Договора, таксата за управление и
поддръжка за всяка следва-ща година подлежи на актуализация, съобразно
индексите на потребителските цени и заплатите за предходната година,
публикувани от НСИ.
В чл.3.1 е предвидено, че възложителят следва да заплаща
до 31 декември на всяка година дължимата за следващата календарна година такса,
а при забава с повече от 30 дни – дължи и неустойка в същия размер – чл.7.2.
Съгласно чл.4.1 от Договора, възложителят заплаща
пропорционално на притежа-ваните от него ид. части от общите части на сградата
планираните от мениджъра разхо-ди, необходими за основни ремонти и допълнително
благоустрояване на общите части на сградата и оборудването на комплекса. Сумите
са платими заедно с таксата за след-ващата година и в срока за това.
Съгласно чл.14, Договорът влиза в сила от момента, в
който възложителят придо-бие правото на собственост върху имота.
Съгласно чл.16, Договорът се прекратява с прехвърлянето
на собствеността върху имота от възложителя.
По делото са представени и писма от НОИ за общите индекси
на потребителските цени и инфлацията за периода от 2005г. до месец декември 2014г.,
въз основа на които и след извършване на съответно пресмятане, може да бъде
направен извод, че дължима-та по чл.1.3, вр. с чл.2.2 от Договора такса за
поддръжка за 2013г. е 2 968.68 лв., като в настоящото производство се
претендира такава – от по 2 968.67 лв., за следващите – от 2015г. до
2018г. /вкл./.
Предвид горното, следва да се приеме, че по делото
безспорно се установява възникването и съществуването на твърдяното
облигационно правоотношение между страните, основано на процесния Договор за поддръжка
и управление на комплекс “С. М“, по съществото си – такъв за изработка, подвид –
услуга, включително и
за ис-ковия период, със сочените в исковата молба негови съществени елементи.
За доказване на
изпълнението на задълженията си по чл.1.2, вр. с чл.6.2.2 до 6.2.6 от Договора,
ищецът е представил множество писмени доказателства – договор за охра-на с
“Феърплей Секюрити“ ЕООД; трудови договори на лица, заети с поддръжката на
комплекса; графици за озеленяване; дневници за почистване и дезинфекция; протоколи
за извършени ремонтни дейности; фактури за плащания за предоставени от подизпъл-нители
услуги и за консумативи, и други. Ангажирал е и гласни доказателства. От пока-занията
на свидетеля Д.Кр. се установява, че ищцовото дружество осъществява поддръжката
на комплекса основно със свои работници. Извършва охрана, озеленяване, хигиенно
обслужване, изразяващо се в почистване, метене и миене на алеите, както и на
входовете на сградите; почистване на покриви и улуци; обработка на
каналната мре-жа срещу плъхове и гризачи, пръскане срещу комари. То заплаща и разходите
за консу-мативи – за електричество и вода, за общите части. Поддържа басейните
в имота, полз-вани от собствениците на апартаменти безплатно. Установява се,
също така, че на всеки пет години се извършва пребоядисване на фасадите на сградите
в комплекса и лакиране на дървените им части.
Представен е и
Констативен протокол № 2/12.03.2015г., в който е отразено, че ре-монтните
дейности по боядисването на фасадата на 26 къща – 407 /дървените части/ са
приключили и не са установени забележки. Същият е подписан от представител на
из-пълнителя – ищеца, и от мениджъра на комплекса – “Санта Марина“ АД.
Видно от
представената количествено-стойностна сметка, общата сума за пребоя-дисване на дървената
фасада на вила № 26 е 9 024.17 лв., като припадащата се на ответ-ниците
част от нея, с оглед притежаваните от тях 7.48 % ид. части от общите части на
сградата, е 675.01 лв.
Следователно по
делото безспорно се установява и изпълнението на задълженията на ищцовото
дружество по процесния договор.
При тяхна
доказателствена тежест, ответниците не са ангажирали надлежни доказателства да
са изпълнили своите задължения към ищеца да му платят дължимите въз-награждения
по чл.1.3, вр. с чл.2.2 от Договора, за периода от 2015г. до 2018г., всяко от
по 2 968.67
лв., както и сумата от 675.01 лв. – разходи за пребоядисване на фасадата на
сградата, съобразно чл.4.1. Основателно, обаче, се явява възражението на
особения им представител за погасяване на вземането за таксата за 2015г. по
давност. Безспорно в случая, с оглед характера на задължението – касае се за
периодично плащане, същото попада в хипотезата чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Вземането
на ищеца е станало изискуемо на 01.01.2015г. и към 17.09.2018г., когато е било
подадено в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение предвиденият в
цитираната разпоредба 3-годишен срок е бил изтекъл.
По изложените
съображения, следва да се приеме, че предявените от “Фейърплей
Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД против А., С. и О.К. устано-вителни искове за дължимите
по процесния договор такси – за 2016г., 2017г. и 2018г., и за разходите за
пребоядисване на фасадата на сградата, общо 9 581.02 лв., са основател-ни
и следва да бъдат уважени. По отношение на възнаграждението за 2015г.
претенция-та следва да се отхвърли, поради погасяване на вземането по давност.
Върху главницата се дължи
законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 17.09.2018г., до
оконча-телното й изплащане.
По отношение на неустойките, начислени на
основание чл.7.2 от Договора – в раз-мер на дължимите годишни такси,
претенцията е неоснователна.
Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.
Според разясненията,
дадени в т.3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клау-зата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санк-ционна функции, като тази преценка следва да се прави за
всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора.
В настоящия казус,
преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвест-ността в гражданските
и търговски правоотношения, уговорената неустойка за забава за повече от 30
дни, т. е. дори и за 31 дни, в размер на дължимата годишна такса за
предо-ставените услуги, е в очевиден разрез с присъщите й по закон
обезпечителна и обезще-тителна функции, защото не е съобразена с естеството на
обезпеченото задължение и с възможните вреди при неизпълнението му. Същата има
подчертано санкционен харак-тер, тъй като многократно надвишава уредената
в чл.86, ал.1 от ЗЗД мярка за обезвреда при неизпълнение на парично
задължение, а именно: законната лихва. Подобен
неспра-ведлив правен резултат е несъвместим с добрите нрави, защото създава
условия за нео-снователно обогатяване на ищцовото дружество и води до извод, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, още към момента на
уговарянето й.
С оглед така казаното,
настоящият съдебен състав намира, че клаузата за неустой-ката, по чл.7.2 от Договора, нарушава
добрите нрави и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД същата е нищожна.
При това положение, следва да се
приеме, че въз основа на нищожната клауза за неустойка за ответниците не е
възникнало валидно задължение да платят на ищеца та-кава – предявеният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, за сумата от об-що 11 874.68 лв. е неоснователен и като такъв – следва
да се отхвърли.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното
и в настоящото производства разноски, подробно описани в представения от него
списък по чл.80 от ГПК – общо 1 766.38 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на: А.Ю. К, роден на ***г. в гр.М. –
С С.А.К., роден на ***г. в гр.М. – С, и О.В.К., родена на ***г. в гр.М. – С, тримата
– граждани на Руска Федерация, с адрес в Р Б: гр.С, м.“Св. М“, в.с.“Св.М“, вила
26, ап.2, че същите дължат /разделно/
на “Фейърплей Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр.С, район “Л“, бул.“х“ № , сумата от общо 9 581.02 лв., в това число: такси по чл.1.3, вр. с чл.2.2 от Договор за поддръжка и управление на комплекс “Санта Марина“, сключен на
08.08.2007г., досежно собствения им апартамент № 2, във вилна
сграда със сезонен характер 26, на първи жилищен етаж, кота 0.00, самостоятелен
обект с идентификатор 67800.35.106.34.2 по КККР на гр.Созо-пол – по 2 968.67
лв. за 2016г., 2017г. и 2018г., и 675.01 лв. – разходи за пребоядисване на
фасадата през 2014г., ведно със законната
лихва, считано от 17.09.2018г. до оконча-телното плащане, за която е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 6670/2018г. на РС
Бургас, като за
разликата над нея – до пълния предявен раз-мер от 24 424.37 лв., включваща сумата 2 968.67 лв. – такса за
2015г., и общо 11 874.68 лв. неустойки за забава – по 2 968.67 лв. за
всяка година в периода от 2015г. до 2018г., ОТХВЪРЛЯ
претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК, съответно – поради погасяване на взе-мането
за главницата по давност, и като неоснователна – в останалата й част.
ОСЪЖДА А.Ю.К., О.В.К. и С. А.К. да заплатят на “Фейърплей
Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 1 766. 38 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.