№ 16058
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110165872 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „А“ срещу С. Предявен е иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3084,06 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка “Каско” за вреди,
причинени от пътно-транспортно произшествие.
Ищецът твърди, че обезщетените вреди настъпили по лек автомобил „М”, рег.
№ ....... (с предходен рег. № С до 01.04.2019 г.), в резултат на ПТП, осъществено в гр.
София, ул. „Е“, в района на № 8, на 05.11.2019 г., което било причинено от попадане в
необезопасена и необозначена шахта на пътното платно. За настъпилия инцидент бил
съставен Протокол за ПТП № 178622/05.11.2019 г., като органите на реда не
установили извършено нарушение от водача на автомобила, единствен участник в
ПТП. Към датата на събитието увреденият автомобил бил застрахован по застраховка
„Каско“, клауза „П“ - пълно каско, в ищцовото дружество, полица № ......., с период на
валидност от 24.04.2019 г. до 23.0.2020 г., поради което за причинените от ПТП вреди
в ЗАД „А“ била образувана преписка по щета № 10019030129185. Извършен бил оглед
на автомобила, като на собственика и на сервиза, извършил ремонта, било платено
застрахователно обезщетение в общ размер на 3084,06 лева, съответно чрез две
1
плащания - на 29.11.2019 г. и на 19.06.2020 г. Ищецът твърди, че с изплащането на
обезщетението встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата,
който се явявал именно ответникът, тъй като процесното ПТП настъпило на общински
път, задължението за поддръжката на който било на С. Дружеството отправило
регресна покана до С, но до подаването на исковата молба обезщетение не било
изплатено. Предвид изложеното, ЗАД „А“ отправя искане за уважаване в цялост на
исковата му претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника, като в
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който С оспорва предявените искове като
недопустими, неоснователни и недоказани. Ответникът отрича наличието на
процесуална легитимация да отговоря по предявения иск, тъй като процесната шахта
била собственост на електроразпределителното дружество, а не на Общината. В
условията на евентуалност поддържа, че частта от улицата, на която се намирала
шахтата, била частна собственост, предвид неприложена улична регулация, съгласно §
22 от ЗУТ. По основателността на иска ответникът твърди, че нямало валидно сключен
застрахователен договор между ищеца и собственика на увредения автомобил, като
поддържа, че имало несъответствие между рамата на автомобила, посочена в
представената от ищеца полица, като тя не съответствала на тази на автомобил с рег.
№ ........ Според ответника, процесното увреждане не представлявало покрит
застрахователен риск, съгласно общите условия, представени от застрахователя.
Твърди се още, че застрахователното обезщетение било изплатено при липса на
свидетелство за управление на МПС на водача на автомобила, което да е било
представено към уведомлението за щета, в съответствие с изискванията в общите
условия на застрахователя. Отправено е искане за отхвърляне на исковата претенция и
за присъждане на сторените по делото разноски.
Третото лице-помагач „Е“ ЕАД изразява становище за неоснователност на
предявените искове по подробни доводи, изложени в писмен отговор с вх. №
139243/26.04.2024 г.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Установява се от приложената към исковата молба застрахователна полица №
....... от 01.04.2019 г., че между ищеца ЗАД „А“ (като застраховател) и „П“ ЕООД (като
застрахован) е сключен застрахователен договор, по силата на който притежаваното от
„П“ ЕООД МПС „Mercedes GLE 350”, рег. № С, рама № .........., е застраховано по
2
застраховка „Каско“ и застраховка „Злополука“ с период на застрахователно покритие
от 24.04.2019 г. до 23.04.2020 г. Уговорено е дължимата застрахователна премия в
размер на 4458,75 лв. да бъде заплатена еднократно на една вноска с падеж 23.04.2019
г. Съгласно договора, покритият риск по застраховка „Каско“ е определен чрез клауза
„П“ - пълно каско, като видно от т. 12 и т. 8, Част І от приложимите Общи условия на
ищцовото дружество, в него се включват и щети, причинени от авария, произлязла от
препятствие по пътното платно и нарушена цялост на пътното покритие, като не са
посочени ограничения относно вида на същите, причините за настъпването му или
произлезлите щети. По делото е представен Добавък № 1/08.05.2019 г. към процесната
застрахователна полица, по силата на който е извършено изменение в полицата в
частта, отразяваща промяна в регистрационния номер на застрахованото МПС, като от
С същият е променен на С въз основа на свидетелство за регистрация на МПС №
000.......
По делото е представен Протокол за ПТП № 1738622/05.11.2019 г., съставен от
служител на Отдел „Пътна полиция“ към СДВР, от който се установява, че при
движение по ул. „Е“, кв. „Д“, гр. София, в посока от ул. „К“ към ул. „Е“ и на около 100
м. преди адрес ул. „Е“ № 8, извършвайки десен завой, процесният автомобил с
посочени в протокола рег. № С и рама № .......... попада в необезопасена и
несигнализирана шахта на пътното платно, от което настъпили щети по задна дясна
гума и джанта.
От приложените към исковата молба уведомление-декларация за щета от
05.11.2019 г. и опис на щетите по претенция № 10019030129185, се установява, че след
извършен оглед е съставен опис на причинените от процесното ПТП щети, като за
определяне на стойността им са съставени два доклада - от 21.11.2019 г. (л. 25) и от
16.06.2020 г. ( л. 21). Установява се от фактура № 279/05.11.2019 г. и касов бон от
същата дата (л. 17 и), че дружеството, собственик на увредения автомобил („П“
ЕООД), е заплатило на 05.11.2019 г. сума в размер на 80,00 лева за репатриране на
процесния автомобил. Съгласно фактура № ********** от 08.11.2019 г. и касов бон от
същата дата (л. 18), дружеството е закупило автомобилна гума - 315/40R21 - на
стойност 743,00 лева с ДДС. По делото е представена фактура №
**********/10.12.2019 г. с доставчик „С“ ЕАД и получател ЗАД „А“, установяваща
стойност на извършен ремонт на процесния автомобил с посочени във фактурата рег.
№ С и шаси № .......... в размер на 2317,93 лева. Ремонтът е извършен въз основа на
възлагателно писмо от 08.11.2019 г., изходящо от ищцовото дружество до сервиза (л.
30), в което изрично е посочено, че не се възлага подмяна на гумата, а само на дясна
задна джанта, като увредената се върне на застрахователя. Видно от описаните по-горе
доклади от 21.11.2019 г. и от 16.06.2020 г., ищцовото дружество е изплатило на
29.11.2019 г. сумата от 756,13 лева на собственика на увредения автомобил, а на
19.06.2020 г. - сумата от 2317,93 лева на извършилия ремонта на автомобила
3
официален сервиз („С“ ЕАД). Плащанията от ищеца - застраховател в полза на
посочените лица се установява от приложените на л. 19 и л. 20 от делото платежни
нареждания.
Съгласно изслушаната по делото съдебна авто-техническа експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните, процесните повреди отговарят и са
в причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП в Протокол №
1738622/05.11.2019 г. и начертаната схема към него. Стойността на причинените щети
по автомобила, според експерта, определена по средни пазарни цени към датата на
ПТП, възлиза на сумата от 3339,00 лева. Така изготвеното заключение съдът кредитира
изцяло като пълно, задълбочено и компетентно изготвено.
По делото като свидетел е разпитан В. И. Л. – водачът на увредения автомобил
към момента на настъпване на процесния инцидент. Относно ПТП-то Л. заявява, че
инцидентът бил причинен от шахта, а не от изронване на асфалта на пътното платно,
като препятствието се намирало на пътното платно, а не в банкета. Свидетелят сочи,
че улицата била много тясна, но представлявала обособен път. По спомен твърди, че е
ползвал пътна помощ след инцидента. Така дадените показания съдът приема за
достоверни и ги кредитира изцяло, като логични, непротиворечиви и съответни на
останалите доказателства по делото.
Ищецът и третото лице-помагач са представили по делото снимков материал, за
който поддържат, че е изготвен на мястото на инцидента, съответно на датата на
процесното ПТП и на неустановена дата след подаване на исковата молба по делото.
Така представените копия на снимки са проибщени към доказателствения материал,
доколкото не са оспорени от страните по делото. Те съдържат изображения на пътно
платно (улица), без отграничени ленти за движение, тротоари и/или банкети, които
отразяват наличие на необозначена и несигнализирана шахта на пътното платно с
издигнати над пътното платно стени.
Ответникът е представил по делото извадки от ISofMap от м. декември 2023 г. -
м. януари 2024 г. и справка от Служба по вписванията - гр. София от 18.01.2024 г.
относно имот с идентификатор ........ (вж. отговора на исковата молба), както и два
броя комбинирани скици за пълна или частична идентичност на имоти с
идентификатори ........ и .........., като видно от посоченото в тях, те отразяват
геодезическо заснемане на шахти, извършено на 21.03.2024 г. Представени са и скици
на посочените два поземлени имота, съгласно данните в които собственици на същите
са физически лица.
От правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, ал. 1, т. 2 КЗ за осъждане на С
да заплати на ЗАД „А“ сумата от 3084,06 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено обезщетение по застраховка „Каско“, полица № ......., за вреди, причинени
4
на лек автомобил „М”, рег. № ....... (с предходен рег. № С), в резултат на ПТП,
настъпило на 05.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Съобразно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
увредения до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди. За да възникне регресното
притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу
възложителя, е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/ действително
застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца-застраховател; 2/
възлагане на работа и извършване на противоправни действия и/или бездействия от
страна на лицето, на което е възложена тази работа; 3/ възникнало в полза на
увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу възложителя
на работата, при или по повод изпълнението на която са възникнали вреди; 4/
застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно
обезщетение за причинените на увреденото лице вреди.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. с чл. 8, ал. 3 от Закона за
пътищата /ЗП/ местните пътища са общински и частни, отворени за обществено
ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с
републиканските пътища или с улиците, като общинските пътища са публична
общинска собственост. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл.
31 ЗП, задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на общински
път е съответната община. Предвид характеристиките си на юридическо лице
общината осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението.
В конкретния случай съдът намира, че процесният пътен инцидент е настъпил
на общински път. Този извод се налага при съобразяване на доказаното по делото и
неоспорено от страните обстоятелство, че произшествието е станало на ул. „Е“ в кв.
„Д“, гр. София. Следователно именно ответникът С носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите
служители или други изпълнители. Като собственик на пътя общината е била длъжна
незабавно да сигнализира процесното препятствие по пътното платно и да го отстрани
в най-кратък срок, за да осигури нормален достъп, проходимост и придвижване на
превозните средства по пътя (вж. чл. 167, ал. 1 ЗДвП).
Общината е релевирала възражението, че намиращото се на процесния пътен
участък препятствие (шахта) било собственост на „Е“ ЕАД, поради което това
дружество следвало да извърши действия по обезопасяването му. Не са ангажирани,
5
обаче, доказателства от ответната страна в подкрепа на твърдението, че шахтата е
собственост на третото лице-помагач, поради което не може да се приеме за безспорно
доказано, че това дружество има задължение за поддържането . Нещо повече – С не
би се освободила от задължението си за поддръжка на пътя, дори и да се установи, че
шахтата е собственост на електроразпределителното дружество. Общината, като
собственик на пътя, върху който се намира препятствието, е била длъжна незабавно да
го сигнализира на пътното платно и да го отстрани в най-кратък срок, за да осигури
нормален достъп, проходимост и придвижване на превозните средства.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че процесната
шахта се намирала в имот, представляващ частна, а не общинска собственост. На
първо място, липсват безспорни доказателства, че именно процесната шахта попада в
частен имот (съгласно твърденията на ответника - в имот с идентификатор ........ или с
идентификатор ..........), доколкото от представените извадки от ISofMap и комбинирани
скици за пълна или частична идентичност е видно, че в района на процесния инцидент
има повече от една шахта. Неправилни са и констатациите, че като точно
местоположение на настъпване на инцидента следва да се приеме адресът ул. „Е“ № 8,
тъй като този адрес е посочен в съставения на мястото на инцидента протокол за ПТП
единствено с цел по-добра конкретизация на мястото - съгласно протокола ПТП-то е
настъпило по ул. „Е“, в посока от ул. „К“ към ул. „Е“ и на около 100 м. преди ул. „Е“ №
8. На следващо място съдът намира за изцяло неоснователни твърденията на ответната
страна, че шахтата попадала в частен имот поради неприложена към момента на
инцидента улична регулация. Безспорно е доказано по делото, че ПТП е настъпило на
обособен пътен участък. Това обстоятелство се установява от съставения за
произшествието протокол, показанията на разпитания свидетел и приложения по
делото снимков материал. Нещо повече - видно от данните, събрани в хода на
производството, в частност - протокола за ПТП, инцидентът е настъпил на пътен
участък, съставен от обособени улици (ул. „Е“ и ул. „К“), част от пътната мрежа в кв.
„Д“, гр. София. Следва изрично да се отбележи, че тъй като произшествието е
посетено на място от служители на ОПП към СДВР, съставеният от тях протокол се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила като официален документ,
съставен от длъжностно лице в кръга на възложените му правомощия, относно
обстоятелствата, които служителите на ОПП са възприели лично и непосредствено,
включително - относно мястото на настъпване на инцидента. Следователно, в случая е
ирелевантно дали е приложена окончателно улична регулация или не, тъй като
безспорно се доказа в хода на производството, че процесното препятствие се намирало
на пътен участък, част от уличната мрежа в жилищен квартал на гр. София,
подлежаща на стопанисване от С.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не е налице валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения на
6
автомобил, поради несъответствие между идентификацията на автомобила в
съставената застрахователна полица и тази, отразена в протокола за процесното ПТП
протокол. Установи се по делото от представения към застрахователната полица
добавък от 08.05.2019 г., че регистрационният номер на застрахованото МПС е бил
променен преди датата на инцидента от С на С, което обосновава несъответствието
между регистрационния номер, посочен в полицата, и този, отразен в протокола за
ПТП. Номерът на рамата (шасито) на автомобила, обаче, е непроменен и е идентичен
във всички документи по делото - номер .......... е посочен в застрахователната полица,
протокола за ПТП и във фактурата, издадена от извършилия ремонта на автомобила
сервиз. Поради това съдът намира за безспорно доказана по делото идентичността
между застрахования от ищцовото дружество автомобил и увредения от процесното
ПТП такъв. Релевираните в отговора на исковата молба твърдения и представени
справки от Гаранционен фонд относно сключената за автомобила застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ не опровергават горния извод,
доколкото. Напротив - от тях е видно, че автомобил с рама № .......... е имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към 05.11.2019 г. в ЗАД „А“, като
същото обстоятелство е отразено и в съставения за ПТП протокол.
Неоснователно е и възражението на ответника за липса на покрит риск, с оглед
систематичното тълкуване на процесния договор, сключен при Общи условия. От
представената по делото застрахователна полица по договор за застраховка „Каско“ на
процесния автомобил, се установява, че същата е сключена при клауза „Пълно каско“.
Съгласно представените Общи условия, при клауза „Пълно каско“ застрахователят
покрива щети, причинени от събития, посочени в клаузите „Минимално каско“,
„Частично каско“ и „Кражба“, включително щети, причинени от авария, произлязла от
препятствие по пътното платно и нарушена цялост на пътното покритие, като не са
посочени ограничения относно вида на същите, причините за настъпването му или
произлезлите щети. Действително, в т. 16.8 от Общите условия е посочено, че не се
покриват увреждания или унищожаване на гуми и/или джанти, но само в случаите,
когато тези вреди не са получени в резултат на друго застрахователно събитие. При
систематичното тълкуване на сключения при общи условия застрахователен договор и
липсата на изрични дефиниции на използваните в клаузата на т. 8.3 от Общите условия
понятия за авария, произлязла от препятствие по пътното платно и от нарушена цялост
на пътното покритие, и включваща като покрит риск и „авария, произлязла от
сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети, от
удар с хора или животни“, съдът намира, че ПТП представлява „друго застрахователно
събитие“ по смисъла на т. 16.8 от приложимите Общи услови, съответно -
увреждането на гумите и джантите на процесния автомобил в резултат на ПТП
представлява покрит риск.
Обстоятелствата дали при подаване на уведомление за процесното ПТП до
7
застрахователя е представено свидетелство за управление на МПС на водача и дали
същият е бил изрично упълномощен от собственика на автомобила да го управлява са
обстоятелства, ирелевантни за спора по делото. От значение в случая е единствено
обстоятелството, че съгласно непосредствените констатации на органите на ОПП към
СДВР при посещението им на мястото на произшествието водачът на автомобила е
притежавала валидно свидетелство за управление към датата на настъпване на
инцидента. Отделно от това следва да се посочи, че никоя от страните по
застрахователния договор не оспорва действителността на изявлението на насрещната
страна, поради което и никоя от тях не може да се позове на нищожност на същия (чл.
293, ал. 3 ТЗ). На още по-голямо основание не може да се позове на такава трето лице
за договора лице, каквото в случая се явява ответникът С. Видно от събраните по
делото доказателства, всяка от страните по договора е изпълнявала поети с него
задължения във връзка с процесното ПТП, от което следва извод, че страните се
смятат обвързани от договора. В този смисъл, дори да се приеме, че действията по
заявяването на процесната щета не са извършени в съответствие с условията,
предвидени в приложимите Общи условия, както се сочи в отговора на исковата
молба, то с изпълняването на произтичащите от договора задължения при настъпване
на застрахователно събитие, тези действия са били потвърдени.
Във връзка с механизма на процесното ПТП и наличието на причинно-
следствена връзка между него и причинените вреди, съдът намира следното:
В хода на процеса са събрани доказателства, установяващи по безспорен начин
механизма на настъпване на процесното произшествие. От неоспореното от страните
заключение на изготвената по делото автотехническа експертиза и показанията на
разпитания свидетел се налага изводът, че процесният пътен инцидент е настъпил
именно в резултат на преминаване на увредения автомобил през несигнализираната и
необезопасена шахта на пътното платно, като съгласно експертизата, обезщетените от
ищцовото дружество вреди отговарят и са в причинно-следствена връзка с описания
механизъм в съставения протокол за ПТП и начертаната схема към него.
Неоснователни са възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на увредения автомобил, релевирани от третото лице-помагач. От показанията
на разпитания свидетел, водач на автомобила, се установява, че именно поради
липсата на обозначаване и сигнализиране на шахтата, както и с оглед малката ширина
на пътното платно, той не е могъл да възприеме наличното на пътното платно
препятствие при извършването от него на десен завой. От друга страна доказателства
за твърдяното съпричиняване не са ангажирани в хода на производството.
Наличието на констатираните вреди по застрахования по застраховка „Каско“
автомобил, намиращи се – съгласно констатациите на автотехническата експертиза – в
причинно-следствена връзка с реализираното ПТП, и заплащането на обезщетения от
8
ищцовото дружество в полза на застрахования, както и установеното в хода на
производството задължение на С да обезопаси пътното платно, на което е настъпил
инцидентът, обуславя наличието на материално-правните предпоставки за
уважаването на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно заключението по изслушаната по делото съдебна автотехническа
експертиза, стойността на щетите по застрахованото МПС, причинени в резултат на
процесното произшествие, възлиза на сумата от 3339,00 лева, определена по средни
пазарни цени към датата на настъпване на ПТП, на база на описанието на вредите в
изготвения от ищцовото дружество опис и посоченото в съставения за
произшествието протокол. Заплатеното от ЗАД „А“ АД застрахователно обезщетение,
чието изплащане дружеството претендира от ответника на регресно основание, е в
размер от 3084,06 лева, т. е. по-малък от определената от вещото лице стойност на
ремонта на причинените от процесното произшествие щети. Поради тази причина
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за сумата от 3084,06 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора, разноски се дължат единствено в полза на ищцовата
страна. На същата следва да бъдат присъдени такива в размер на 523,38 лева,
съобразно искането, направено в хода устните състезания по делото, както следва: за
държавна такса - 123,38 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице - 300,00 лева
и за юрисконсултско възнаграждение - 100,00 лева. С Разпореждане №
76241/29.05.2024 г. съдът е разпоредил на ищцовото дружество да се възстанови
внесеният депозит за призоваване на свидетел по посочена в исковата молба банкова
сметка, предвид незаплащането на възнаграждение на разпитания свидетел и с оглед
изричното искане на ищеца в този смисъл.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С, БУЛСТАТ: 0000000, с адрес гр. С, на основание чл. 410, ал. 1, ал.
1, т. 2 КЗ, да заплати на ЗАД „А“, ЕИК: 00000000, със седалище и адрес на
управление гр. С, сумата от 3084,06 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено обезщетение по застраховка „Каско“, полица № ......., за вреди, причинени
9
на лек автомобил „М”, рег. № ....... (с предходен рег. № С), в резултат на ПТП,
настъпило на 05.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от
523,38 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени от ищеца
разноски в хода на първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на „Е“ ЕАД като трето лице-помагач на
страната на ответника С.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10