Р Е Ш
Е Н И Е № 193
Гр. Сливен, 14.12.2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично
заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на прокурора Христо Куков и
секретаря Галя Георгиева като разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД №
177 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
касационна жалба срещу решение по АНД № 473 по описа на Сливенски Районен
съд за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С решение № 260039/18.09.2020 г.
постановено по АНД № 473/2020 год. на Районен съд гр. Сливен е отменено
Наказателно постановление № F506854/07.10.2019 год. на Директора на офис Сливен
на ТД на НАП Бургас, с което на „П. 2-С.М.“ ЕООД*** е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл.355,
ал.1 от КСО, като незаконосъобразно.
В касационната жалба на ТД на НАП Бургас се
твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че по
безспорен начин е установено извършването на административното нарушение.
Заявява, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при налагане на
административното наказание и обосновано е ангажирана отговорността на
наказаното лице. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
районния съд и по същество да потвърди издаденото НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател
-ТД на НАП Бургас, редовно призован не изпраща представител.
Ответникът по касация – „П. 2-С.М.“ ЕООД*** в
с.з. не се представлява. В писмено становище от п. – адв. Ст. К. ***, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила решението
на РС. Претендира разноски за адвокатски хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен
изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда решението
на първата инстанция да бъде оставено в сила.
Административен съд Сливен като взе предвид
доводите в жалбата, материалите по делото и доводите на страните в процеса
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
При извършена проверка в
информационната система на ТД на НАП - гр. Бургас, офис Сливен било установено,
че „П. 2-С.М." ЕООД е осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО.
Управителят на търговското дружество е следвало да подаде в компетентната
териториална дирекция на НАП данни декларация образец № 6 относно сумите за
дължими осигурителни вноски за период месец май 2019г. в законоустановения срок
по чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н- 8 от 29.12.2005г., издадена от Министъра на
финансите. Тази декларация е била подадена в ТД на НАП- Бургас, офис- Сливен на
26.07.2019г. по електронен път и отхвърлена, поради грешка, като не е спазен
срока за подаването й – до 25.06.2019г. На 01.09.2019 г. декларацията е
подадена коректно, като е входирана с протокол № 20000193086308/01.09.2019г.
Служител на ТД на НАП Бургас приел, че не е спазен законоустановения срок за
подаването й до 25.06.2019г. На дружеството бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на 02.09.2019г., въз основа на който АНО - директорът
на офиса в гр. Сливен на ТД на НАП- гр. Бургас издал обжалваното наказателно
постановление, като наложил на дружеството на основание чл.355, ал.1 от КСО
наказание „Имуществена санкция" в размер на 500 лева. Това НП е обжалвано пред Районен съд гр. Сливен и с
процесното решение същото е отменено.
За да отмени НП районният съд е приел за
безспорно установено, че търговецът е извършил нарушение на разпоредбите на
КСО и Наредба № Н-8/29.12.2005 г., което
се потвърждава от писмените доказателства по делото и от разпитаните свидетели.
Това деяние осъществява състава на чл.5 ал.4 т.2 от КСО във връзка с чл.3 ал.3
т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г и съгласно чл.355, ал. 1 от КСО се предвижда
налагането на административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 500
лева до 5 000 лева. Съдът е обсъдил представените писмени доказателства относно
здравословното състояние на счетоводителя, обслужващ счетоводството на
дружеството и е приел, че закъснението се дължи на обективни и независещи от
дружеството причини, а именно заболяване на счетоводителя, което е
възпрепятствало подаването на декларацията в законоустановения срок.
Решението на РС Сливен е валидно, допустимо и
постановено при правилно приложение на закона.
Първоинстанционният
съд е постановил решението си при напълно изяснена фактическа обстановка и е направил
правилни правни изводи. От доказателствения материал по делото, събран пред
първата инстанция, безспорно се установява, че търговецът, в качеството си на осигурител
не подал декларация образец № 6 в законоустановения срок. Това обстоятелство се
потвърждава, както от писмените доказателства по делото, така и от разпитаните
свидетели, а и същото не се отрича от лицето. Настоящата съдебна инстанция
намира за правилни изводите на РС Сливен, че причина за закъснението е влошеното
здравословното състояние на счетоводителя, който единствен извършва
счетоводното обслужване на дружеството – ответник по касацията. Отделно от
изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че в процесният случай следва
да намери приложение и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Преценката относно наличие на
основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия
орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни
последици от него и другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по
делото доказателства се установява, че закъснението при подаване на
предвидената от закона декларация е незначително – един месец. Същото е извършено
за първи път, от извършването му не са произлезли реални щети за фискалната
система, което дава основание на съда да приеме, че нарушението следва да се
третира като такова с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения на КСО. Следователно са налице
материално-правните предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и за
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради което като не го е
квалифицирал като такъв АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, което
налага отмяна на НП.
Предвид горното, като
е отменил НП, РС Сливен е постановил правилен съдебен акт, който не страда от
пороците, сочени като отменителни основания и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от ответника по касацията за присъждане
на разноски, такива се дължат от касационния жалбоподател. В случая следва да
се осъди НАП да заплати направените от "П. 2-С.М.“ ЕООД разноски за
адвокатски хонорар в размер на 300 лева, съобразен с разпоредбата на чл. 18,
ал. 2 вр. с чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /изм. ДВ бр. 45 в сила от
15.05.2020 г. / и чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, чл. 228 вр. с чл. 143,
ал. 1 от АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260039/18.09.2020 г. постановено по АНД № 473/2020 год. по описа на Районен
съд Сливен.
ОСЪЖДА НАП гр. София да заплати на „П. 2-С.М.“ ЕООД***, ЕИК *********
съдебни разноски в размер на 300 /триста/лева за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: