Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 27.06.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав, в публично
заседание на осми юни, две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА-АТАНАСОВА
при участието на секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдия
гр.дело №548 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази :
Иск
за развод поради разстройство на брака с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ловешки
районен съд е сезиран с искова молба, подадена от М.К.А. ***, чрез пълномощника
си адв.Х.С. против А.М.А. ***, в която посочва, че с ответника сключили
граждански брак, първи и за двамата с акт №0002/16.05.1987 год. в с.Попица,
Област-гр.Враца. От брака си имали родени две деца, които понастоящем са
пълнолетни.
Пояснява,
че в началото бракът им вървял добре и се разбирали, без да имат протоворечия в
отношенията си. Живеели в жилището на родителите на съпруга в с.Попица. След
1989 год. доста време били безработни и трудно успявали да поддържат
семейството си, тъй като децата растяли и нуждите им от храна, облекло и всичко
необходимо за отглеждането им нараствали.
През
2001 год. двамата решили да заминат в РГърция, като децата им останали на
училище в с.Попица. Впоследствие ответникът започнал да се държи странно с нея,
като по-късно тя разбрала, че имал извънбрачна връзка в РГърция с друга жена от
РБългария. Многократно го умолявала да прекрати връзката си, но той все я
лъжел, че няма нищо сериозно. Тя от своя страна търпяла поведението му най-вече
заради децата.
Тъй
като в РГърция били нелегално, като чакали всеки момент да бъдат редовно
узаконени, съпругът й бил заловен от полицията и върнат в РБългария. Тя
останала в РГърция.
След
една година тя разбрала от своята зълва, че са видели А.А. *** с една жена от
гр.Бяла Слатина, където двамата мислели да останат да живеят и да работят. Това
се случило през 2002 год., като през това време водили разговори с неговите
родители и с децата. Тя като майка им е изпращала необходимите средства за
тяхната издръжка. Не отрича, че повече от девет години правили опити да
подобрят отношенията си като съпрузи, което ще е в интерес и на децата, но това
не се получило, единствено по изключителна вина на ответника.
Счита,
че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, преди всичко по
вина на съпруга, като брачната им връзка е напълно изчерпана от необходимото
съдържание. Продължаването на този брак намира за изцяло безмислено, както за
тях двамата, така и за обществото, тъй като от девет години са във фактическа
раздяла, поради което за нея се пораждал правният интерес от предявяване на
настоящата искова претенция, на основание чл.49, ал.1 от СК.
Моли да бъдат призовани на съд с ответника и
след като счете искът й за основателен и доказан се произнесе с решение, с
което да прекрати гражданският им брак, сключен на 16.05.1987 год., с акт №0002
в с.Попица, Община-гр.Бяла Слатина, Област-гр.Враца, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака по изключителна вина на ответника. Според нея
съдът не следва да се произнася относно родителските права върху родените от
брака деца, тъй като те са пълнолетни, както и по въпроса за тяхната издръжка.
Моли да се върне предбрачното й фамилното име - Тодорова. По време на брака си
не са придобивали недвижими имоти и движими вещи, от което следвало, че нямат
никакви претенции за ползване. Не желае издръжка за себе си от страна на нейния
съпруг след прекратяване на брака.
В
съдебно заседание ищцата лично и с процесуалния си представител поддържа иска
за развод, така както е предявен. Позовава се на събраните по делото писмени
доказателства, както и на свидетелските показания, от които се установявало по
безпорен начин, че съпрузите са във фактическа раздяла повече от девет години. Моли
съдът да уважи претенцията й като й присъди и направените по делото разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не изразява становище по претенцията на ищцата.
Настоящият съдебен състав след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобрази се със становището
на пълномощника на ищцовата страна, по вътрешно убеждение и съобразно нормите,
регламентиращи процесните отношения по СК, действащ нормативен акт от 01.10.2009
год., приема за установено следното от фактическа страна :
А.М.А. и М.К. Тодорова са сключили
граждански брак на 16.05.1987 год. в с.Попица, Община-гр.Бяла Слатина, Област-гр.Враца,
за което бил съставен акт за граждански брак №0002 от същата дата на с.Попица,
Община-гр.Бяла Слатина, Област-гр.Враца. След брака съпругата приела да носи
фамилното име А..
С това фимилно име ищцата е записана
и в представеното като доказателство по делото копие от лична карта №*********/07.11.2008
год. на МВР-гр.Ловеч.
Видно от удостоверение за семейно
положение №1/11.01.2011 год. на населено място-с.Соколово ищцата М.А. има
съпруг Асен Маринов Асенов и двама синове – Мариян Асенов Маринов, ЕГН-**********
и Теодор Асенов Маринов, ЕГН-**********.
От удостоверение изх.№242/13.04.2011
год. на Кметство-с.Попица се установява, че при направена проверка в регистъра
за граждански брак под №0002/16.05.1987 год. лицето А.А. е с променени имена от
Асен Маринов Асенов на А.М.А., с решение на районен съд №07/15.07.2004 год., на
основание чл.19а от ЗГР. Името на лицето по личния му картон е А.М.А..
Налице е и удостоверение
изх.№20110606091244/06.06.2011 год. на Агенцията по вписванията в уверение на
това, че в регистъра на имуществените отношения на съпрузите, за лицето М.К.А.,
ЕГН-********** към 06.06.2011 год. не е регистриран режим на имуществени
отношения на съпрузите.
От ангажираните по делото гласни
доказателства на св.Мина Ангелова, майка на ищцата се разбира, че първоначално
дъщеря й и зет й живеели в с.Попица, а впоследствие заминали в РГърция, за да
работят. След като отишли в чужбина, те като най-близки роднини мислели, че
съпрузите живеели добре, но с течение на времето ищцата й съобщила по телефона,
че са се разделили, тъй като ответника са го върнали в РБългария. Когато се
върнал обратно в РГърция А.А. уведомил съпругата си, че няма да се върне при
нея и се връща с друга жена, която е от РБългария. Свидетелката поясни на съда,
че считано от 2002 год. страните са разделени и контактуват помежду си само по
повод на децата.
Съдът кредитира и показанията,
дадени от св.Димитринка Александрова, сестра на ищцата, която сподели, че
сестра й се омъжила когато била малка за зет й. И тя уточни, че от девет години
съпрузите не са заедно, като си гледат децата, но не живеят заедно с тях. По
думите й отношенията между ищцата и ответника не са били добри още когато живеели в РБългария. Зет й в момента е в
РГърция с друга жена, като той и сестра й се чували по телефона заради децата,
но той не е казвал, че ще се върне да живее с нея. При съществуващите отношения
счита, че бракът между страните не може да съществува.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приема, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и
непоправимо разстроен, за което свидетелстват ангажираните гласни доказателства.
Установи се по безпорен начин, че съществуването му е само формално, поради
което той е ненужен на съпрузите, на родените от брака две пълнолетни деца и на
обществото. Разстройството на брачните отношения е трайно, като настоящият
съдебен състав преценява, че не са налице предпоставки за неговото
преодоляване, предвид наличието на фактическа раздяла между съпрузите от около девет
години. За липсата на дължимото съдържание на брака довело най-вече поведението
на ответника, който установил извънбрачна връзка с друга жена и преустановил
изцяло отношенията си със своята съпруга. Поведението му явно показва, че между
съпрузите не съществува необходимото внимание и уважение един към друг, очевидно
е, че той не е полагал грижи за
семейството си и още в първите години на брака им е бил дезентерисиран от
своите семейни задължения, описани подробно в чл.14 и чл.15 от СК, за което
свидетелства и посочения в исковата молба факт, че той заедно със съпругата си
са живеели заедно от момента на сключването на гражданският брак през 1987 год.
до 2001 год. и впоследствие ищцата разбрала, че промяната в поведението на
съпруга й се дължи на извънбрачната му връзка с друга жена от РБългария. Въпреки
опитите й да заздрави брака си с ответника, нейните усилия се оказали
безуспешни, като съпругът й се установил постоянно да живее в гр.Родос и нямал
намерение на напуска този град. Това негово поведение е достатъчно основание за
съда да приеме, че вина за разстройството на брака има само и единствено той,
на основание чл.49, ал.3 от СК.
Тъй като родените от брака деца са
пълнолетни, съдът счита, че не следва да се произнася по въпроса за упражняването
на родителските права, както и за присъждането на издръжка. Съпрузите не са
придобили недвижими имоти и движими вещи по време на брака, които да са предмет
на обсъждане в настоящия бракоразводен процес. Ищцата не желае издръжка от
съпруга си след развода, така че и по този въпрос съдът не следва да се
произнася.
След прекратяване на брака съпругата
следва да носи предбрачното си фамилно име - Тодорова.
С оглед претенцията на ищцата и при
този изход на процеса, ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 530
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
При този изход на процеса
окончателната държавна такса следва да се понесе от виновния съпруг, съгласно
чл.329, ал.1 от ГПК. Съобразявайки се с чл.6, т.2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът я определя на 50 лева. Тъй
като ищцата е внесла първоначална държавна такса за образуване на делото в
размер на 25 лева, то останалите 25 лева следва да се заплатят от ответника.
Водим от горното, Ловешки районен
съд
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
ГРАЖДАНСКИЯ БРАК между М.К.А., ЕГН-********** *** и А.М.А., ЕГН-********** ***, сключен на 16.05.1987 год. с акт за
граждански брак №0002/16.05.1987 год. на с.Попица, Община-гр.Бяла Слатина, Област-гр.Враца,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга, на основание чл.49, ал.3 във връзка с чл.49,
ал.1 от СК.
След прекратяването на брака
съпругата ще носи предбрачното си фамилно име – ТОДОРОВА.
ОСЪЖДА
А.М.А., ЕГН-********** *** да заплати на М.К. ТОДОРОВА, ЕГН-********** *** сумата 530 /петстотин и тридесет/
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА
А.М.А., ЕГН-********** *** да заплати по сметка на ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД сумата 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща
окончателна държавна такса.
Решението може да се обжалва пред
ЛОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :