№………..……./ 27. 02. 2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 345 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Й.Н.П., действащ със съгласието на своя баща и
законен представител Н.Г.П., чрез адв. Ж.Т., САК, с която е предявен осъдителен
иск против „ДЗИ-Общи застраховане“ ЕАД за сумата от 80 000 (осемдесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяно на 04.11.2018г.
около 20:00ч. в гр. Варна на ул. "Първи май" в района на кв.
Аспарухово ПТП с управлявания от Ж.Ж.Ж.
лек автомобил с марка "Фиат", модел "Пунто", с peг.№ *******пътнотранспортно
произшествие, ведно със законна лихва от датата на постановения отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение от ответника - 31.01.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Излага се в исковата молба, че на
04.11.2018г. около 20:00ч. в гр. Варна на ул. "Първи май" в района на
кв. Аспарухово на 100 метра преди светофара в посока към кв. Галата, Ж.Ж.Ж.,
управлявайки л.а. с марка "Фиат", модел "Пунто", с peг.№ *******, губи
контрол над автомобила вследствие на несъобразена скорост и се блъска в дърво,
намиращо се вдясно по посока на движението. Ищецът твърди, че като пътник в
автомобила, вследствие на произшествието, претърпял многофрагментна фрактура в
дисталната част на диафизата на дясната раменна кост, с дислокация на
фрагментите. С оглед на здравословното си състояние бил хоспитализиран в МБАЛ
"Света Анна - Варна" АД, където в продължение на три часа и тридесет
минути била извършена оперативна интервенция - открито наместване на фрактурата
с вътрешна фиксация и е поставена заключваща плака, като впоследствие, след
послойно зашиване на оперативната рана, областта е имобилизирана посредством
гипс. Нанесените телесни увреждания породили у пострадалия неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, неудобства в ежедневието и изживян стрес.
Същите драстично са му се отразили, тъй като до момента на въпросното ПТП той е
бил един активен човек, а след инцидента животът му се променил в отрицателна
посока.
Позовавайки се на приложения по
делото констативен протокол за ПТП, твърди, че отговорна за произшествието е
водачката на л.а. с марка "Фиат", модел "Пунто", с peг.№******* Ж.Ж.Ж.,
която с непредпазливото си и неправомерно поведение виновно е допуснала
неговото настъпване. При извършена проверка в Информационен център към
Гаранционен фонд било установено, че лекият автомобил е застрахован с полица № BG/06/117003052236,
с начална дата на покритие 18.11.2017г. и крайна дата - 17.11.2018г по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Ищецът сочи още, че на 23.01.2019 г.
е депозирал застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, ведно с проект на
искова молба, пълномощно, удостоверение за раждане, констативен протокол за
ПТП, епикриза от МБАЛ "Света Анна - Варна" АД, които доказателства
удостоверявали настъпването на застрахователното събитие. С писмо с изх. №
0-92-1582 от 31.01.2019г. по описа на
"ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД застрахователят изискал допълнителни
документи относно процесния казус, което според пострадалия имало характер на
отказ по смисъла на чл.488, ал.3 от КЗ и обосновавало допустимостта предявения
пряк иск. Въпреки това, ищецът с молба до ответното дружество от 19.02.2019r., предоставил
всички налични към момента материали от досъдебното производство - протокол за
оглед на местопроизшествие, скица и албум от ПТП. Твърди, че увреденото лице
няма задължение да представи други доказателства за основателността на
претенцията си, дори и такива да са му поискани, а непредоставянето на банкова
сметка, не може да бъде основание за постановяване на отказ, а има за последица
единствено изпадането в забава на кредитора, като длъжникът би се освободил от
задължението си за заплащане на законна лихва. С оглед неоснователността на
искането за представяне на допълнителни
документ, различни от тези посочени в чл. 498, ал. 3 от КЗ, ищецът твърди, че
застрахователят му дължи лихва за забава именно от момента на отказа –
31.01.2019 г.
В депозирания в срока по чл. 376, ал.
1 от ГПК отговор на исковата молба ответното дружество изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на
настъпилото ПТП, като сочи, че представеният констативен протокол, в посочената
част не следва да се счита за официален свидетелстващ документ, тъй като
длъжностното лице, което го е съставило не е възприело събитието
непосредствено. Позовавайки се на съдебна практика, отричаща материалната
доказателствена сила на постановените в досъдебното производство актове, по
аналогия сочи, че същото разрешение следва да се възприеме и за констативните
протоколи за ПТП.
На следващо място, ответникът
оспорва вината на водача на лекия автомобил с марка "Фиат", модел
"Пунто", с peг. № *******
Ж.Ж.Ж.. Твърди още, че не се установява нито един от изискуемите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което не са налице
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по сключената
застраховка „Гражданска отговорност“. В допълнение на изложеното оспорва
настъпването на описаните в исковата молба телесни увреждания и твърдението, че
те се намират в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие.
Ответникът възразява и срещу размера
на претендираното обезщетение, като излага становище, че същият е прекомерен и
се намира в противоречие с прогласения в чл. 52 от ЗЗД принцип на
справедливост.
Ответното
дружество релевира възражение, че процесното ПТП е настъпило при съпричиняване
от страна на ищеца, тъй като същият бил без поставен предпазен колан, като с
това е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. С поведението си
пострадалият не положил дължимата грижа за опазване на живота и здравето си,
поставил се е в опасност, в резултат на което в неимуществената му сфера са
настъпили вреди. Предвид изложеното, твърди, че на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД застрахователното обезщетение следва да бъде редуцирано по размер.
С оглед твърденията си за
неоснователност на главния иск претендира отхвърляне и на акцесорния иск за
законна лихва с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 432 от КЗ, който легитимира
увреденото лице да претендира обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” за настъпилите в правната му сфера вреди,
като последният е длъжен да възстанови същите в уговорения в договора срок,
който не може да бъде по-дълъг от 15 дни. Ищецът е предявил застрахователната
си претенцията по чл, 380 от КЗ на 23.01.2019 г., като срокът по чл. 496, ал. 1
от КЗ е изтекъл на 23.04.2019 г. Горното съгласно правилото по чл. 235, ал. 3
от ГПК при отчитане на отпадналата пречка за развитие на съдебното производство
обосновава констатацията на съда за допустимост на предявения иск. /в
този смисъл Определение № 224/15.05.2019 г., ч.т.д. № 805/2019 г., I т.о.,
Определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1614/2018 г. на ВКС, I т.о.,
Определение № 352/26.06.2018 г. по ч.т.д. № 1027/2018 г. на ВКС, II т.о. и
Определение № 477/27.07.2010 г. по ч.гр.д. № 646/2009 г. на ВКС, IV г.о./
За успешното провеждане на исковата
защита е в тежест на ищеца да докаже в условията на главно и пълно доказване
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на
действие на което е осъществен деликт, в резултат и в причинна връзка, с което
са причинени твърдените имуществени вреди, както и техния конкретен размер.
С доклада по делото е обявено за
безспорно между страните, че на 04.11.2018г. около 20:00ч. в гр. Варна на ул.
"Първи май" в района на кв. Аспарухово е настъпило ПТП с управлявания
от Ж.Ж.Ж. л.а. с марка "Фиат", модел "Пунто", с peг. № *******, в
който пътник е бил Й.Н.П..
Не се спори по отношение на факта, а
и се установява от представените по делото доказателства, че към момента на настъпване на
произшествието лекият автомобил марка "Фиат", модел
"Пунто", с peг. № *******
е бил застрахован с полица № BG/06/117003052236,
с начална дата на покритие 18.11.2017г. и крайна дата - 17.11.2018г по
застраховка „Гражданска отговорност“ при „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2658 от 04.11.2018 г. на дежурен полицай Д.Д.се установява,
че на посочената около 20:30 часа в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Първи май“
на около 100м. преди светофара в посока кв. „Галата“ водачът на процесния
автомобил Ж. Ж.Ж. изгубила контрол върху МПС, вследствие на което настъпил
сблъсък в дърво в дясно по посока на движението, като пострадали от
произшествието са водачът и неговите спътници, между които и ищецът Й.Н.П.
Редът и формата на издаването на констативен протокол за ПТП са уредени в Наредба Із—41/12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между МВР, КФН и ГФ. Съгласно утвърдения с приложение 2 към чл.
4 от Наредбата образец на протокол за ПТП при наличие на вреди длъжностното
лице удостоверява както извършени от него/пред него действия (установената по
представените от участниците документи индивидуализация на лицата и
автомобилите; индивидуализацията на представената пред длъжностното лице
застрахователна полица; данните за извършените проби за наркотични вещества и
алкохол, видими щети по автомобилите), така и обстоятелства, които не попадат в
хипотезата на чл. 179 ГПК, а именно – „причини и условия за настъпване на ПТП“.
Длъжностното лице не е очевидец на настъпване на събитието, поради което в
частта относно механизма на събитието съставеният от него протокол няма
характер на официален и не се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила, поради което обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието
подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства по ГПК.
За установяване на механизма на ПТП
по делото е проведена съдебно авто-техническа експертиза, заключението на което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от
страните. Видно е от заключението, че на 4.11.2018 г. около 20,00 часа Ж.Ж.Ж. с
ЕГН **********, управлява л.а. марка „Фиат", модел „Пунто" с per. №******* в гр.
Варна по ул."Първи май" в района на кв. Аспарухово в посока към кв.
Галата. На 100м. преди светофара, по време на движение, водачката губи контрол
над лекия автомобил, вследствие на несъобразена скорост и се блъска в дърво,
намиращо се в дясно по посоката на движението си. От удара в дървото е получена
силна деформация в лява странична част на автомобила и повреда в окачването му.
Като първостепенна причина за настъпилото ПТП в конкретния случай експерта
отчита поведението на водача по отношение на избраната скорост, довело до
загуба на контрол по време на движение над автомобила, причинила загуба на
устойчивостта на автомобилните колела, спрямо пътното платно. Реакцията на
водача за аварийна маневра и овладяване на автомобила е закъсняла след
изместването на центъра на тежестта в дясно от пътното платно под давление на
създалите се вече центробежни сили. Посоченото вещото лице отчита като
единствената допустима причина довела до ПТП с телесна травма на пострадалия
пътник Й. Н. П. и на останалите наранени пътници в същия лек автомобил.
Вследствие на произшествието ищецът получил многофрагментна фрактура в дисталната
част на диафизата на дясна раменна кост, с дислокация на фрагментите, водеща до
невъзможност за активни движения на дясна мишница, поради счупена раменна кост,
въпреки че към момента на настъпване на ПТП е бил с поставен предпазен колан.
Гореизложените констатации се
подкрепят и от показанията на водача на МПС Ж.Ж., ценени по правилата на чл.
172 от ГПК, съгласно които при вида на автомобил, движещ се зад нея в лявата
лента, побързала да се прибере в дясната лента за движение и изгубила контрол
над автомобила, който се завъртял около оста си и се сблъскал в дървото, вследствие на което пострадалата
ръката на ищеца Й.П..
Конкретните
травматични увреждания получени вследствие на застрахователното събитие се
установяват от заключението на кредитираната като обективно и компетентно
дадена съдебно медицинската експертиза, съгласно което ищецът е претърпял
закрито, многофрагментно, извънставно счупване в долната част на тялото на
дясната раменна кост с разместване на фрагментите. Потвърждава се становището
на САТЕ, че начините за получаването на подобен вид счупване допускат
възможността увреждането на крайника да е резултат на травмиращите механизми в
купето на лек автомобил при процесното пътно-транспортно произшествие.
Счупването на раменната кост се явява единственото нараняване на пострадалия,
получено при инцидента, като условията на хоспитализация чрез съответните
прегледи и изследвания целенасочено са търсени и изключени травми в другите
области от тялото - глава, шия, гръден кош, корем и долни крайници.
Относно
проведеното лечение се установява, че ищецът е хоспитализиран в клиниката по
ортопедия и травматология на горепосочената болница за период от
04.11-12.11.2018г. На 06.11.2018г е извършена оперативна интервенция - открито наместване
на фрагментите с метална фиксация на същите чрез метална конструкция, състояща
се от заключваща плака и винтове. Крайникът допълнително е имобилизиран чрез
гипсова превръзка за тридесет дни. Едновременно с оперативното лечение е
назначено и консервативно, включващо антибиотици, антитромботични и
допълнителни подпомагащи зарастването терапевтични средства, както и
рехабилитационни курсове. Прогнозите за възстановяване зависят от редица
фактори, както от страна на индивидуалните особености на организма, така и от
възможностите на провежданото лечение и рехабилитация. Оперативното лечение с
прилагане на остеосинтеза подпомага наместването и правилното зарастване на
отделните костни фрагменти, но заедно с това удължава процеса на пълно
възстановяване предвид налагащите се повторни интервенции за отстраняване на
синтезните средства.
Заключаване
се от от експерта, че получената травма е обусловила трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник за срок от три- четири месеца, като това е
периодът за възстановяване на основната функция на крайника, което е
съпроводено с нарушения в сетивността на пръстите и болков синдром, особено
изразен в първите няколко седмици и в началните етапи от рехабилитацията. При
условие, че пациентът си служи основно с дясната ръка през този период са били
непълноценни всички негови обичайни действия в ежедневието - хранене, писане,
хигиенни мероприятия, обличане и др. Възможностите за постепенно физическо
натоварване се появяват след петия- шестия месец. Обездвижването на крайника в
засегната зона води до атрофия на най-мощната група мускули на горния крайник,
което във възстановителния период изисква ежедневни усилия за възвръщане на
нормалния мускулен тонус. Към настоящия момент движенията в крайника са
възстановени с леко намалена възможност за пълно отвеждане и завъртане в
областта на лакътната става, както и усещане за придърпване и стягане в мястото
на имплантираните метални елементи, чието отстранява предстои след не по- малко
от 6 месеца.
Съобразно ценените съгласно
правилата на чл. 172 от ГПК показания на свидетеля Н.Г.П. – баща на ищеца, се
установява, че непосредствено след претърпения инцидент и настъпилите
вследствие на него травматични увреждания синът му е бил много уплашени
изпитвал силна болка в дясната ръка, която му висяла надолу. Почти не говорел
нищо, само казал, че изпитвал много силна болка, дори при първоначално
поставяне на превръзката. Травмата наложила оперативно лечение, проведено в
Окръжна болница по повод на което семейството било предупредено, че операцията
е сложна и изисква поставянето на множество планки, поради което Й. изпитвал страх,
тъй като негов приятел починал при операция. Не можел да лежи нормално - бил в
полуседнало положение, както преди така и след операцията в продължение на
седмици - с подложка на възглавници, вдясно на гърба. Скачал от леглото и
плачел на сън. След оперативната намеса повече от месец изкарал в това
състояние. Първоначално по негово желание за него се грижела баба му по майчина
линия - тя го обличала и събличала, а до тоалетна заедно го водили с баща му.
След това започнала да полага грижи за него и другата му баба в продължение на
няколко седмици, докато майка му и баща му били на работа. Вследствие на
травматичните увреждания имало опасност да прекъсне училище, но бил постигнат
компромис да посещава учебните занятия, без да пише. Вследствие на преживяното Й.П.
се променил, станал по-разсеян, започнал да забравя, да сънува кошмари, да се
буди и да скача от леглото. Установява се още, че ищецът изживя много голям и
стрес, и болка при самото раздвижване на ръката, която все още не е разтегната
- с физиотерапия и масажи, провеждани два-три пъти в седмицата. Предстои му
отстраняване на планката, но и към настоящия момент пострадалия изпитва болка в
наранения крайник.
В изложените части показанията на
свидетеля изцяло съответстват на доказателствения материал по делото, поради
което на основание чл. 172 от ГПК следва да бъдат кредитирани. Съгласно
цененото като обективно и компетентно дадено заключение на
съдебно-психологичната. Веднага след настъпването на ПТП Й.П. е бил в състояние
на остър стрес, като след претърпяната хирургична интервенция е изпитвал
предимно тревожна симптоматика, която не е довела до такава тежест, че да наложи
фармакологична терапия. От друга страна, показанията на свидетеля П., че синът
му е спрял да шофира и избягва да се качва в автомобил са провелгани от психологичната
експертиза, като при прегледа лично ищецът е споделил, че кара кола редовно и е
започнал да го прави скоро след възстановяването си, поради което показанията
свидетеля не следва да бъдат кредитирани в тази им част.
В
съдебно заседание при извършеното изслушване по чл. 200 от ГПК вещото лице -
психолог сочи, че по данни от ищеца, той е възстановил комуникацията си с
приятелска среда веднага, започнал е да посещава училище и не се установява
висока тежест на психологичната симптоматика, която да наложи специализирани
интервенции, а към момента на изследване няма данни за наличие на характеристики
свързани с актуални проявления на психологична травма, емоционалния диапазон е
в рамките на позитивния, няма данни за нарушения на функционирането
експертизата. Заключава се, че освидетелстваният е преминал през един период на
адаптация с раздразнителност, тревожност, депресивност, да не знае какво ще се
случи, фактори, които са част от нормалните реакции на това състояние, които не
са продължили много дълъг период и не са довели до нарушение на
функционирането, респективно не са довели до психична болест.
От
посочените доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, се достига
до еднозначния и безпротиворечив извод, че вследствие на настъпилото на
04.11.2018 г. ПТП с шофирания от Ж.Ж.Ж. лек автомобил, застрахован по застраховка
ГО при ответника, ищецът Й.Н.П. е получил закрито, многофрагментно, извънставно
счупване на дясната раменна кост. Непосредствено след инцидента пострадалият
изпитал остро състояние на стрес, тревожност и депресивност. Следователно в
резултат на инцидента ищецът е претърпял както физически болки за период от
няколко месеца, така и личен дискомфорт и душевни страдания. Обстоятелството,
че се касае за млад човек с очевидно здрава психика, позволила му да преодолее
сравнително бързо психическите травми, не намалява факта от претърпяните болки
и страдания.
Получената
физическа травма е изисквала хоспитализиране и оперативно лечение. В болничното
заведение прекарал осем дни, като на втория ден му е извършена оперативна
интервенция, която е била свързана с множество негативни изживявания,
включително и страх от летален изход. Счупването било фиксирано с метални
импланти, а в продължение на тридесет дни Й.П. бил имобилизиран чрез гипсова
превръзка. Получената травма
представлява средна телесна повреда и е обусловила трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник за срок от три- четири месеца, а за
окончателното му раздвижване са били необходими 5-6 месеца, през които редовно
следвало да посещава болезнени рехабилитационни процедури и масажи, като
металните импланти предстои да бъдат отстранени. Пострадалият в дълъг период от
време е имал нужда от помощ от своите близки за задоволяване на хигиенно
битовите си потребности, като за него са се грижили неговите две баби, както и
неговите родители. Всичко описано се е отразило в значителна степен на живота
му – след изпитания силен стрес, болка и притеснения във връзка с предстоящата
операция, ищецът е преминал към продължителен адаптационен процес, като по
време на който са били непълноценни всички негови обичайни действия в
ежедневието - хранене, писане, хигиенни мероприятия, обличане, съответно и да
ходи на училище и да участва активно в учебния процес. Претърпяната травма е
причинила болки и страдания със сравнително висок интензитет, а продължилият
близо половин година оздравителен процес е поставил ограничения на ищеца, които
са го възпрепятствали сам да се обслужва, за което е следвало да разчита на
помощта на своите баби и на родителите си. Към настоящия момент инцидента дава
неблагоприятно отражение единствено на спокойния му сън – буди се и сънува
кошмари.
Гореизложените
факти ценени по правилата на чл. 52 от ЗЗД обосновават извод, че справедливия
размер на подлежащото на присъждане застрахователно обезщетение е в общ размер
на 35 000 лева
за претърпяните физически болки и душевни страдания. Не са налице основания за
редуциране на същия, тъй като възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат са недоказани. Напротив, вещите лица по назначените САТЕ и
СМЕ се обединяват около извода, че към момента на настъпване на ПТП
пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Не се доказва, а и не се твърди
друго противоправно действие, с което ищецът да е допринесъл за настъпването на
вредите, поради което последните подлежат на интегрално репариране от
застрахователното дружество.
От друга страна твърденията на ищеца
за настъпване на подлежащи на обезщетение вреди над посочения размер от 35 000 лева е
недоказано. Въпреки сериозната болка и стрес, които е изпитал и продължителния
период на лечение, последиците от застрахователното събитие към настоящия
момент са почти изцяло отшумели като експертите по медицинската и
психологичната експертизи са категорични, че прогнозите за здравословното и
психично състояние на пострадалия са позитивни и не се очаква влошаване на
същото. По дадени данни от ищеца при изготвяне на СМЕ той е възстановил
комуникацията си с приятелска среда веднага след инцидента, започнал е да
посещава училище и е започнал да шофира, а към момента на изследване няма данни
за наличие на характеристики свързани с актуални симптоматики на психологична
травма, извън посочените, свързани с неспокойния му сън. Актуалното състояние
на пострадалия и изгледите благоприятно развитие на същото обуславят извода на
съда, че определеното обезщетение е достатъчно за репариране на претърпените от
него вреди, а присъждане на по-голяма сума би нарушило принципа на
справедливост, определен в чл. 52 от ЗЗД.
По иска
за присъждане на законна лихва:
На
23.01.2019 г. пострадалият е предявил застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ. В отговор на същата на 31.01.2019 г. застрахователят е изискал от
пострадалия протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпит на
свидетели и протокол за химическа експертиза на кръвта на водача на МПС, както
и данни за банковата сметка на ищеца. С писмо от 19.02.2019 г. той е представил
протокол за оглед на местопроизшествието, както и скица и албум от ПТП
Съгласно нормата на чл.380, ал.1 от КЗ, заедно със застрахователната претенция лицето е задължено да предостави
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от
страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. В
чл.380, ал.3 от КЗ е предвидено, че непредставянето на данни за банковата сметка
от страна на увреденото лице има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ
след изтичането на срока, в който е следвало да се извърши плащането на
застрахователното обезщетение. Непосочването на банковата сметка, видно от
самата разпоредба на чл.380, ал.3 от КЗ, не касае дължимостта на обезщетението
и не може да бъде основание за отказ за определяне на размера на
застрахователното обезщетение, а възпрепятства единствено изплащането на
застрахователното обезщетение и то в хипотезата, когато то е определено по
размер от застрахователя или с влязло в сила съдебно решение. Когато
произнасянето по застрахователната претенция по чл.498, ал.1 от КЗ е отказ на
застрахователя да заплати обезщетение, мотивирано с изискване на доказателства
извън посочените в чл.106, ал.3 от КЗ, неизпълнението на длъжника не е поради
непосочване на банкова сметка от увреденото лице, тъй като не е налице причинна
връзка между неизпълнение на задължението за посочването й и неизплащането на
застрахователното обезщетение.
По реда на чл.106, ал.3 от КЗ
застрахователят може да изисква само доказателства за обстоятелства, относими
към основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са от значение
за основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна
възможност за представянето им от увреденото лице. С оглед изложеното, искането
на застрахователя за представяне на изготвени в наказателното производство
експертизи не представляват искане по реда и условията на чл.106, ал.3 от КЗ,
поради което в този случай забавата на застрахователя настъпва, съгласно
чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, с изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ за
произнасяне на застрахователя по претенцията. Последиците от забавата на
касатора не отпадат на основание чл.380, ал.3 вр. ал.1 от КЗ, тъй като за
периода от момента на изпадане на длъжника в забава до посочване от кредитора с
исковата молба на банкова сметка, по която да му се плати, не е налице причинна
връзка между неплащане на обезщетението и непосочването на сметката, доколкото
причина за неплащането е становището на длъжника за недължимост на главницата,
поддържано в хода на цялото съдебно производство.
Въпреки, че ответникът е изпаднал в
забава след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ на 23.04.2019 г., той дължи обезщетение за забава считано от
23.01.2019 г. на основание чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429,
ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени
вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи
не поради собствената си забава, а за забавата на застрахования, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на делинквента. Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и
чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума. В този смисъл е и актуалната съдебна
практика, обективирана в Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273 / 2018
г. на II т.о. на ВКС, която съда изцяло споделя като
съответстваща на тълкуването и целта на посочените законовите разпоредби. С
оглед факта, че искането за присъждане на законна лихва е предявено считано от
31.01.2019 г., съдът не може да присъди повече от претендираното, макар да са
налице основания за това, и същото следва да бъде уважено в рамките на
посочения в исковата молба период.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на процесуалния представител на ищеца,
осъществил безплатна правна помощ, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на стойност от 1580 лева, съобразно минималните размери,
посочени в ь Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на ВАдвС.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на ВОС 1400 лева, представляваща държавна такса, съобразно уважената
част от исковете, както и 329.18 лева, представляващи припадащата се част от
заплатените от бюджета на ВОС разноски в размер на общо 752.40 лева за
провеждане на експертизи, съобразно уважената част от исковете.
С
оглед отхвърлената им част, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да възстанови на ответника извършените съдебно-деловодни разноски в
размер на 196.88 лева от общо претендираните 350 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общи застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Й.Н.П., ЕГН **********, сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпяно на 04.11.2018г. около 20:00ч. в гр. Варна
на ул. "Първи май" в района на кв. Аспарухово, с управлявания от Ж.Ж.Ж.
лек автомобил с марка "Фиат", модел "Пунто", с peг.№ *******пътнотранспортно
произшествие, ведно със законна лихва от датата на постановения отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение от ответника - 31.01.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над присъдената сума от 35 000 лева до общо
претендирания размер от 80 000 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общи
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на
адв. Ж.В.Т., вписана в АК –
Кюстендил с личен № **********, сумата
от 1 580
/хиляда петстотин и осемдесет/ лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал.
2, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ДЗИ-Общи застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати в полза на бюджета на Варненския окръжен съд сумата от 1729,80 /хиляда седемстотин двадесет и
девет лева и осемдесет стотинки./ лв., представляващи дължими на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Й.Н.П., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ-Общи застраховане“
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 196.88
/сто деветдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща дължимата
част от сторените съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: