Р Е Ш
Е Н И Е № 260033
Гр. Пловдив, 2.11.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стела Дандарова
ЧЛЕНОВЕ: Вера Иванова
Катя Пенчева
с участието на секретаря Анна Стоянова разгледа докладваното от съдията Вера И.ова въззивно гражданско дело № 387 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 609, постановено на 22.06.2020 г. по гр.д. 2820/2019 г. на Окръжен съд – П., с което е
осъдена П. на РБ-гр.С. да заплати на Н.Д.Б. по сметка *******************, на която ищецът е титуляр,
сумата 1600 лева като обезщетение за неимуществените вреди - притеснения и
страх, поради воденото срещу него производство, които е претърпял вследствие на
повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по
чл.144,ал.3 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 11.11.19г. присъда по
НОХД №193/2017г. на Военен съд-П., ведно със законната лихва върху тази сума от
11.11.19г. до окончателното и плащане, както и сумата от 10 лева- заплатена за
производството държавна такса, и е отхвърлен предявеният от Н.Б. иск за
разликата до претендираните като обезщетение по същия повод 30 000 лв.,
както и за твърдените като претърпени поради неоснователно повдигнатото му обвинение
неимуществени вреди, изразили се в: значителен психически и емоционален стрес;
изпитвани болки, страдания и притеснения от това, че е третиран като
престъпник; изпитван страх от евентуална осъдителна присъда и наказанието до 6
години лишаване от свобода, което можело да му бъде наложено; засягане на
доброто му име в обществото и достойнството му, загубване доверието на хората и
близките, които виждали в негово лице единствено фигурата на престъпник; тежка
депресия, защото не виждал как отново хората ще го приемат като нормален и
равен на тях човек; нарушена репутация и злепоставяне и уронване на авторитета
му пред обществото; затваряне в себе си и ограничаване до минимум на социалните
му контакти; състояние на потиснатост, тревожност и депресивност и непоправими
последици върху психиката му, които не са отзвучали към датата на исковата
молба; освобождаване от военна служба поради качеството му на обвиняем;
изключително неблагоприятно въздействие върху психиката и самочувствието му, като
съдът е зачел възражението на
ответника по чл.52 от ЗЗД и е определил
като справедлив размер на обезщетението сумата от 2 000лв., а при зачитане на
възражението на ответника по чл.5,ал.2 от ЗОДОВ е намалил справедливия размер с
400 лв., поради виновно съпричиняване на вредите от ищеца при принос от 20%, като
съдът е оставил без уважение искането на П. на РБ за пълното й освобождаване от
отговорност в случая, на основание чл.5,ал.1 от ЗОДОВ, оставено е без уважение искането
на Н.Д.Б. за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА и е осъдена на основание
чл.10,ал.3 от ЗОДОВ П. на РБ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ПОС, сумата 274,50 лева, съставляваща заплатено от бюджета на съда
на основание чл.9а,ал.2 от ЗОДОВ възнаграждение за вещо лице по допусната на
ищеца в производството съдебно- психологическа експертиза.
Жалбоподателят П.н.Р.Б. моли
решението да бъде отменено в частта му, с която тя е осъдена да заплати на Н.Д.Б.
обезщетение в размер на 1 600 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от
11.11.2019 г., както и в частта му за разноските, като незаконосъобразно,
неправилно по съображения, изложени в подадената на 23.06.2020 г. въззивна
жалба, и да бъде постановено решение, с което да бъде изцяло отхвърлен
предявеният от Б. иск, евентуално, да се намали размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Като ответник в производството пред окръжния
съд оспорва предявените от Б. искове по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и по чл. 86,
ал.1 от ЗЗД и моли те да бъдат отхвърлени като неоснователни. Моли да бъде
отхвърлена като неоснователна въззивната жалба, подадена от Н.Б.. В
производството пред настоящата инстанция не ангажира събиране на нови
доказателства.
Жалбоподателят Н.Д.Б. моли
решението да бъде отменено в частта му, с която неговият иск е отхвърлен за
размера над 1 600 лв. до предявения размер от 30 000 лв. ведно със законна
лихва от 11.11.2019 г., както и в частта му за разноските, като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в подадената на 1.07.2020
г. въззивна жалба, и да бъде постановено решение, с което предявеният от него
иск да бъде уважен в пълния размер. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява искове с правно
основание чл. 2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 30 000 лв. за преживени психиченки и морални страдания вследствие на
незаконното обвинение за престъпление по чл. 144,ал.3, вр. ал.1 от НК по ДП №*****/2017
г. на Военно-окръжна П.-П. и НОХД 193/2017 г. на Военен съд-П., заедно със
законната лихва върху сумата, считано от 11.11.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. Като ответник по жалбата, подадена от П.н.Р.Б. моли тя да
бъде отхвърлена като неоснователна. В производството пред настоящата инстанция
не ангажира събиране на нови доказателства.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
намери за установено следното:
Безспорно е между страните, че
срещу ищеца по делото Н.Б. е било водено наказателно производство за
престъпление по чл. 144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК по ДП №*****/2017 г. на Военно-окръжна П.-П. и НОХД 193/2017 г. на Военен
съд-П.. Видно от приложеното НОХД 193/2017 г. на Военен съд-П. заедно с ДП №****/2017
г. на Военно-окръжна П.-П., досъдебното производство е образувано с
постановление от 3.10.2017 г. с оглед подадена на 29.09.2017 г. жалба от Д.К.И.,
с постановление от 13.11.2017 г. Б. е привлечен като обвиняем и на същата дата
той е разпитан като обвиняем, разследването му е предявено на 20.11.2017 г. без
да е определена мярка за неотклонение, на 14.12.2017 г. е внесен в съда
обвинителен акт и на същата дата е образувано НОХД 193/2017 г. на Военен съд-П.,
при разглеждането делото от ВС-П. са проведени осем съдебни заседания (на
12.01.2018 г., 27.03.2018 г., 30.04.2018 г., 27.06.2018 г., 26.07.2018 г.,
26.09.2018 г., 22.10.2018 г. и 23.10.2018 г.), с присъда № 16/23.10.2018 г.
съдът признава подсъдимия Б. за невиновен и го оправдава да е извършил
престъпление по чл. 144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК, срещу присъдата е подаден
протест от ВОП-П. и е образувано ВНОХД 1/2019 г. на Военно-апелативен съд-гр.С.,
по което е проведено съдебно заседание на 27.02.2019 г. и на 27.03.2019 г. е
постановено решение № 4, с което е потвърдена присъдата на ВС-П., бил е подаден
протест от Военно-апелативна П. до ВКС и е образувано н.д. 774/2019 г. на ВКС,
3 НО, по което е проведено съдебно заседание на 18.10.2019 г. и на 11.11.2019
г. е постановено решение № 175, с което е оставено в сила решението на
Военно-апелативния съд.
С подадената на 5.12.2019 г.
искова молба ищецът Б. твърди, че в периода от края на 2017 г. до 11.11.2019 г.
е бил незаконно обвинен в престъпление, като наказателното производство е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда, като в продължение на почти 2
години той е живял в значителен психически и емоционален стрес поради
неоснователно повдигнатото му обвинение в престъпление. Твърди, че бил
изключително притеснен, изпитвал болки, страдания и притеснения от това, че е
третиран като престъпник, изпитвал страх от евентуална наказателна присъда и
наказанието, което е можело да му бъде наложено – до 6 години лишаване от
свобода. Твърди, че продължилото близо 2 години наказателно преследване му се
отразило изключително неблагоприятно, било засегнато доброто му име в
обществото и достойнството му, загубил доверието на хората и близките си, които
виждали в негово лице единствено фигурата на престъпник, Твърди, че това е
довело до тежка депресия, той не виждал как отново хората щели да го приемат
като нормален и равен на тях човек, репутацията му била нарушена, авторитетът
му пред обществото бил злепоставен и уронен, той се затворил в себе си и
ограничил до минимум социалните си контакти. Твърди, че състоянията на
потиснатост, тревожност и депресивност вследствие на неправомерното
интервениране върху неговата личност не са отшумели, довели са до сериозни и непоправими
последствия върху неговата психика. Твърди, че качеството на обвиняем се е
отразило изключително негативно и той бил освободен от военна служба към БА,
като по време на службата си е награждаван многократно, което се отразило
изключително неблагоприятно на психиката и самочувствието му, той се затворил в
себе си. Претендира за присъждане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законна лихва от
датата 11.11.2019 г.
С отговора от 15.01.2020 г. на
исковата молба ответникът П. на Р. Б. оспорва исковете, като твърди, че искът
по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е недоказан, защото не са ангажирани и представени
доказателства, които да установяват наличието на пряка причинна връзка между
твърдените и претендирани неимуществени вреди и действията на органите на П. по
воденото срещу ищеца наказателно производство. Заявено е, че наказателното
производство, проведено на три инстанции пред съдилищата, е осъществено в
разумни срокове по смисъла на чл. 22 от НПК. Заявено е, че в наказателния
процес е било налично участие на конституиран граждански ищец и е бил предявен
граждански иск, което навежда на извод, че ищецът в процесния период е търпял
вреди и от действията на тази страна в процеса и остава недоказано и неясно кой
субект на процеса е причинител на вредите – П. или гражданския ищец. Заявява,
че негативните последици, посочени в исковата молба – засегнато добро име и
достойнство, загуба на доверие от близките и обществото, освобождаване от
военна служба към БА, - са недоказани,
както е недоказано и връзката им с наказателното обвинение по чл. 144,ал.3 от НК. Възразява се и относно размера на търсеното обезщетение като несъответно на
критерия на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД. Счита се, че претендираната сума
от 30 000 лв. е силно завишена и не съответства на критериите, установени
със съдебната практика по сходен вид дела. Посочено е, че в случая
продължителността на воденото производство не е голяма, не е посочена взета мярка
за неотклонение спрямо ищеца, липсата на реална угроза за ефективно наказание
лишаване от свобода с оглед на чистото съдебно минало на ищеца и съдебната
практика по този вид наказателни дела. Счита се, че следва да се вземат предвид
и икономическите и жизнени стандарти на живот в страната и съотношението им към
претендираната сума, която е прекомерна. Заявено е възражение на основание чл.
5,ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, тъй като поведението на ищеца във връзка с участието му
в деянието, в което е бил обвинен, сочи, че той има изключителна вина за
настъпването на твърдените от него вредни последици, евентуално, че ищецът чрез
поведението си във фактически план е допринесъл за твърдените в исковата молба
увреждания, тъй като е безспорен фактът, че ищецът е отправил закани към
пострадалата с противоправно съдържание, независимо, че те явяват
несъставомерни по смисъла на чл. 144,ал.3 от НК.
С обжалваното съдебно решение
окръжният съд приема въз основа на свидетелските показания и на заключението на
СПЕ, че ищецът безспорно е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него
наказателно производство, като е изпитал само силни притеснения и страх. Съдът
намира, че няма основания да се отчете обстоятелството, че в наказателното
производство е приет за разглеждане граждански иск и че от действията на
гражданския ищец, а не само от тази на П., той е търпял вреди. Съдът намира, че
няма основания за извод, че вредите са настъпили по изключителна вина на ищеца,
като е отчел, че прочитът на оправените от ищеца съобщения сочи, че те
обективно не съдържат заплашителен, а обиден елемент, а също че в ДП са били
събирани доказателства само за установяване вината на обвиняемия, а не е
проведено всестранно разследване, при което да стане възможно още на предварителната
фаза да се достигне до извода за несъставомерност на извършеното деяние, до
който съдът е достигнал, като е събрал в съдебната фаза поисканите от
подсъдимия доказателства, и за евентуално прекратяване на производството, което
ответникът е образувал и по инициатива на когото то е продължило не само на
досъдебна, но и на съдебна фаза на три инстанции. Съдът отчита и че проведеното
срещу ищеца наказателно производство и продължило две години без два дни от
привличането му като обвиняем на 13.11.2017 г. до оправдаването му с влязла в
сила на 11.11.2019 г. присъда и че няма данни на ищеца да е налагана каквато и
да е мярка за неотклонение, което е основание за определяне на по-нисък размер
на обезщетението. Съдът отчита, че престъплението, в което ищецът е бил
обвинен, е тежко по смисъла на чл. 93,т.3 от НК, доколкото за него се предвижда
съгласно чл. 144,ал.3 от НК наказание лишаване от свобода до 6 години, което е
основание за определяне на обезщетението в по-висок размер. Съдът преценява, че
проведеното наказателно производство не е довело до никакви значими промени в
живота на ищеца, защото семейният му живот вече е бил разбит, той сам е решил
да напусне работата си и няма данни да е бил освободен заради повдигнатото му
обвинение, като много скоро след напускането на работата е намерил нова такава,
приятелският му кръг и контакти са били съхранени, претърпените негативни
преживявания са били краткотрайни, не са придобили болестно естество и към
датата на това съдебно производство са изцяло преодолени. Във връзка с
възражението на ответника за намаляване на обезщетението на основание чл.
5,ал.2 от ЗОДОВ съдът намира, че ищецът виновно е допринесъл за претърпените от
него вреди, като съзвателно, за да уплаши тъщата си, й е отправил заканите,
станали повод за образуване на наказателното производство срещу него, вместо да
използва законните средства, с които е разполагал, за да реши възникналите
препятствия, създавани от бившата му съжителка и майка й/семейството й по
осъществяване на режима на лични отношения с детето му, който негов принос
съдът определя в размер на 20%. Съдът преценява, че предявеният иск следва да
се уважи до размер на 1 600 лв., ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда 11.11.2019 г., защото ищецът е
установил претърпяване на една много малка част от твърдените неимуществени
вреди, с оглед принципа на справедливост размерът на обезщетението е 2 000
лв., той следва да се намали със сумата 400 лв., защото ищецът и сам виновно е
допринесъл за увреждането си, като е отправил заплахите, станали законен повод
за образуване на наказателното производство, до пострадалата Д.И., като
приносът му е 20%.
С подадената въззивна жалба
жалбоподателят П. на Р. Б. твърди, че съдът неправилно е определил размер на
обезщетението за ищеца от 1 600 лв., тъй като не са наведени от ищеца
категорични доказателства, че приетите в съдебното решение неимуществени вредни
последици за ищеца произтичат и следват единствено и само от действията на П.
по воденото наказателно производство. Счита, че исковата претенция е недоказана
от ищеца. Посочва се, че ангажираните от ищеца доказателства са крайно
недостатъчни за пълно и несъмнено доказване на обстоятелствата, твърдени в
исковата молба, и още по-малко – за размера на претендираното и уважено
обезщетение, които доказателства се ограничават до разпита на свидетеля Й.и до
заключението на СПЕ. Заявено е, че, както правилно е приел окръжният съд,
показанията на свидетеля Й.си противоречат, поради което те изцяло не следва да
се кредитират, като те са в противоречие и със заключението на СПЕ, според
която при ищеца не е настъпила житейска дезадаптация. Счита се, че приетото от
съда виновно допринасяне за причиняването на вредите съгласно чл. 5,ал.2 от ЗОДОВ е неправилно, а в случая се касае за доказана хипотеза на чл. 5,ал.1 от ЗОДОВ с оглед на тезата на ответника, че ако не е било противоправното и
виновно поведение на ищеца, обусловило оплакванията до държавните органи на
пострадалата, то е нямало да се стигне до досъдебното разследване и цялостния,
завършил с присъда, наказателен процес. Заявено е, че окръжният съд неправилно
е игнорирал като доказателства показанията от наказателното дело на Д.и С.И.и
на И.И., тъй като тези показания са били събирани за нуждите на друго
производство, а напротив, тези показания изцяло спадат към доказатествата в
гражданския процес, защото се съдържат в материалите на НОХД, което с изричен
акт на съда е допуснато и прието като доказателство в процеса. Счита се, че
затова следва да бъдат ценени и останалите доказателства от НОХД, на които се
базира възражението по чл. 5,ал.1 от ЗОДОВ, които не са коментирани от съда –
решенията на трите инстанции по НОХД и другите доказателства по него, като
приложените там Вайбър-комуникации и техническите експертизи относно тях. Заявено
е, че в случая е налице хипотезата на чл. 5,ал.1 от ЗОДОВ, тъй като е било
налице неправомерно поведение на ищеца, което е в причинна връзка със
започването на наказателното производство спрямо него и, съответно, с
повдигането на обвинението в наказателния процес. Евентуално, ако не се приемат
за основателни така изложените съображения, се иска да бъде намален размерът на
присъденото обезщетение до неговия разумен минимум, съответстващ на принципите
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД (непосочен конкретно от жалбоподателя). Счита
се, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди плюс лихви и
разноски е силно завишен и несъответстващ на справедливостта и доказателствата,
събрани в хода на процеса, както и че той не отговаря на размера на твърдените
вреди и на икономическия стандарт в страната. Заявено е, че при преценката на
вредите съдът следва да отчете отражението им върху конкретната личност, върху
начина й на живот, степента на увреждането на нейната психика, като уважената
претенция се явява прекомерна, съотнесена към събраните по делото
доказателства. Посочва се, че в случая се касае за производство, което се е
развило в разумен срок, без сериозни ограничения и мерки на процесуална принуда
за дълъг период от време и, най-важното, в резултат на проведеното наказателно
производство почти не са настъпили сътресения от никакъв характер в личността и
живота на ищеца. Искането е да бъде отменено решението на окръжния съд в
обжалваната от П. част и да бъде изцяло отхвърлен предявеният срещу нея иск,
евентуално, да бъде намален размерът на обезщетението.
С отговора на тази въззивна жалба
ответникът по нея Н.Б. възразява, че няма данни за съпричиняване от негова
страна и че изложените в жалбата обстоятелства не кореспондират със събраните
по делото доказателства.
С подадената на 1.07.2020 г.
въззивна жалба жалбоподателят Б. твърди, че решението на окръжния съд страда от
липса на мотиви, защото съдът не е изложил подробни аргументи защо приема, че
има данни за съпричиняване от страна на Б., като изложените в решението
обстоятелства не кореспондират със събраните по делото доказателства. Счита, че
решението е постановено при непълнота на доказателствата. Изразява се
несъгласие с извода на окръжния съд, че искът следва да се уважи до размера на
1 600 лв., тъй като възражението на ответника за прекомерност на търсеното
обезщетение е основателно и справедлив да го обезщетени в случая е размер от
2 000 лв., който следва да бъде намален с 400 лв. на основание чл. 5,ал.2
от ЗОДОВ, тъй като ищецът и сам виновно е допринесъл за увреждането си, който
принос се определя от съда в размер на 20%. Счита, че ищецът в резултат от
воденото срещу него производство е претърпял значителни неимуществени вреди.
Претендира се за отмяна на решението в обжалваната от него част и уважаване на
иска в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от П. при обвинение в извършване на престъпление, когато лицето бъде
оправдано. В случая е безспорно, че срещу Б. от П. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК и че той е оправдан с влязла
в сила присъда по НОХД 193/2017 г. на Военен съд-П.. Несъмнено е затова, че е
налице основание за ангажиране на отговорност н.П.н.Р.Б. при условията на чл.2,ал.1,т.3
от ЗОДОВ.
Съгласно нормата на чл. 4,ал.1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането. Относно твърдените от ищеца обстоятелства за претърпени неимуществени
вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство ищецът Б. е
ангажирал и са събрани от окръжния съд гласни и писмени доказателства. Безспорно
е, че по начало наличието на отрицателни стресови преживявания,
притеснения и напрежение по време на продължилото в период две години, от 13.11.2017
г. до 11.11.2019 г. наказателно производство е обичайно, настъпва несъмнено
винаги при лица с нормална психика и по
начало не се нуждае от специално доказване. Безспорно е, че в хода на цялото
производство Б. не се е признавал за виновен. Правилна е следователно
преценката на окръжния съд, че при воденето на наказателното производство срещу
Б. са му причинени болки и страдания с неимуществен характер. За тези вреди на
ищеца несъмнено му се дължи обезщетение от П. по реда на чл. 4,ал.1 от ЗОДОВ
във вр. с чл. 52 от ЗЗД, вр. §1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Конкретни обстоятелства относно
преживяванията на ищеца се установяват и от показанията на разпитания от
окръжния съд в съдебното заседание на 9.06.2020 г. по искане на ищеца свидетел И.И.Й.,
без родствени връзки с ищеца. Видно от показанията на свидетеля Й., през 2017
г. свидетелят разбрал за повдигнатото на Б. обвинение от П., защото тъщата му
го обвинила в закана за убийство, Б. му казал, той бил много притеснен и
уплашен, станал друг човек, видимо отслабнал и се затворил в себе си, не искал
да говори с никой, рядко се виждали и чували двамата, от обвинението изобщо не
бил виждал детето си, майката на детето и тъщата не му давали детето, той бил
притеснен не само за детето, но и за това, че го съдят, ищецът идвал в дома на
свидетеля, за да се виждат, не е споделял да е притеснен за делото, свидетелят е
забелязал казаното, ищецът е споделял страх, че то съдят, че никога не е бил
съден, не знае дали е имал притеснения дали ще го осъдят с условна присъда или
ще лежи в затвора, отношението на свидетеля към ищеца не се променило заради
делото, отношението на общи приятели също не се променило към ищеца във връзка
с воденето на това дело. От страна на ищеца не е твърдяно, съответно, не са
представени доказателства, за влошаване на неговото здравословно състояние във
връзка с негативните преживявания по време на наказателното производство. Видно
от приетото заключение на съдебнопсихологичната експертиза от 2.03.2020 г.,
изготвено от вещото лице Д.В., клиничен психолог, преживяното е причинило при Б.
неудоволствени изживявания по повод повдигнатите му обвинения и разследването
му за период от 2017 г. до 2019 г., които повлияват и емоционалното му
състояние, това обаче, видно от детайлния анализ на преживяванията и
поведенческите механизми във времето, не е с интензитет и болестна
обусловеност. Видно от същото заключение,
психологичното състояние на Б. не е излизало извън рамките на ситуативно
обусловено тревожно състояние, което не представлява психично заболяване в
тесния смисъл на думата, като извършеното към момента на експертизата обективно
изследване и поведенчески анализ в различните психологични параметри на
житейското функциониране не отразява маркери на повишена тревожност, депресивни
тенденции, повишена страхова готовност, безпокойство, а общата реакция на ищеца
е свързана със спецификите на неговата личност, ценносттната му система,
честолюбието му. Видно е още от заключението, че ищецът се е справял и
продължава да се справя според капацитета и особеностите на личността си,
водещи са конкретните нагласи и приоритети, които няма психологичен абнормален
облик и депресивни стигми, не се наблюдава настъпила житейска дезадаптация като
следствие от случилото се, към момента на експертизата Б. е ангажиран в процеса
с развито чувство за търсене на справедливост, това показва добра мобилизация и
концентрация на когнитивните умения. Не се установява от събраните
доказателства твърдението на ищеца наказателното производство да е повлияло на
работата му и заради него той да е освободен от военна служба в МО. Съгласно
неговите заявление в интервюта пред вещото лице, ищецът не е освободен, а е
напуснал работата си, заради делото, защото го съветвали да напусне, като два
месеца след напускането си намерил работа. Установяват се следователно от показанията
на свидетеля Й.конкретни обстоятелства
относно начина, по който ищецът е преживял времето на провеждането на
наказателното производство, а именно с притеснение и страх като конкретни проявления при ищеца на отрицателните
преживявания, които обичайно и несъмнено настъпват при обвинение в престъпление
за всяко едно лице. Установява се също така от тези показания, че ищецът не е
бил поставен в изолация от приятелския му кръг. От заключението на СПЕ се
установява, че ищецът е имал неудовлетворителни изживявания, които са повлияли
и емоционалното му състояние, не те не са с висок интензитет и не са довели до
болестно състояние. Видно е от заключението, че ищецът не е изпадал в тежка
депресия, както се твърди в исковата молба. Също от заключението се установява,
че тревожното състояние на ищеца също не е била в степен на болестно състояние
и към момента на изследването е преминало, както и че случилото се не се е
отразило на житейската му адаптация. С оглед на тази констатация на вещото лице
неоснователно е твърдението на ищеца в исковата молба, че напрежението за него
не е преминало и че има сериозни и непоправими последствия върху неговата
психика. Не са представени от страна на ищеца, съответно, не са установени
твърдените от него обстоятелства, че той е бил третиран като престъпник, че е
било засегнато доброто му име в обществото и достойнството му, че е загубил
доверието на хората и на близките си, че репутацията и авторитетът му са били
уронени, че той се е затворил в себе си и е ограничил до минимум социалните си
контакти. При така събраните доказателства е неоснователно следователно
оплакването на П. като жалбоподател, че претенцията на ищеца е недоказана.
Относно преценката за размера на
дължимото обезщетение от значение са, от една страна, кратката продължителност на наказателното производство (2 години), липсата
на взета мярка за неотклонение спрямо Б. (съответно, липсата на затруднения и
на промени в ежедневието от търпенето на такава мярка, липсата на отделяне от
близките и от обществения живот, липсата на пречки за осъществяване и
поддържане на контактите), обичайната степен на притеснения и страх при водено
срещу лице наказателно производство, липсата на влошаване на здравословно
състояние или на настъпване на психологични промени, преминаването на
негативните преживявания с приключването на наказателното производство. Относно
тази преценка от значение са, от друга страна, тежестта на обвинението и притеснението
от предвиденото значително наказание
(лишаване от свобода до 6 години), необходимостта Б. да се явява лично и да
присъства на всички съдебни заседания (което той е направил) с несъмнено
негативни преживявания за него при всяко от тях, протестирането от страна на П.
на присъдата на първата инстанция и на решението на втората инстанция, довели
до удължаване на наказателното производство и до продължаване на неговите
притеснения и страх. Тези негативни преживявания на Б. несъмнено не са били
повлияни в насока на намаляване на интензитета им от предходен негов опит,
свързан с други наказателни производства. Към момента на привличането му като
обвиняем в наказателното производство на 13.11.2017 г. Б. е бил на 38 години,
упражнявал е уважавана професия, която и той е ценял, като затова несъмнено е
преживял с неудобство провеждането срещу него на наказателно производство от
военен съд и необходимостта да се явява за провеждането на тези съдебни
заседания. Преценявайки така установените обстоятелства и при съобразяване с
икономическия стандарт в страната, настоящата инстанция намира, че в случая размер
на обезщетението за неимуществени вреди 1600 лв. е съответен на изискването на
52 от ЗЗД. Неоснователно е следователно оплакването, заявено от жалбоподателя П.
на Р. Б., че определеният размер на обезщетението е завишен, както и
оплакването на жалбоподателя Б., че този размер е занижен.
Спори се между страните,
включително и пред настоящата съдебна инстанция с оглед оплакванията в двете
въззивни жалби, налице ли е в случая основание по чл. 5,ал.1 от ЗОДОВ да не
бъде присъждане обезщетение, защото увреждането е причинено поради изключителна
вина на пострадалия, евентуално, налице ли е основание по чл. 5,ал.2 от ЗОДОВ
за присъждане на обезщетение в намален размер, защото пострадалият виновно е
допринесъл за увреждането. Както ясно е посочено в двете разпоредби на чл. 5 от ЗОДОВ, за да не бъде присъдено обезщетение или за да бъде присъдено обезщетение
в намален размер е необходимо да се установи наличие на изключителна вина на
пострадалия или виновно допринасяне от него за увреждането. Както е определено
в т.3 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК, държавата се
освобождава от отговорност за вреди, ако единствена причина за увреждането е
поведението на гражданина, а отговорността на държавата се намалява в случаите,
при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като преценката се прави
при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и
вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В т.3 от
мотивната част на посоченото тълкувателно решение е прието, че държавата не
отговаря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на
пострадалия – чл. 5 от ЗОДОВ, като в този случай се изследва доколко
поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпили
вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го
освобождава от отговорност, като ако единствен каузален фактор е поведението на
пострадалия, държавата не отговаря, а ако само е допринесъл обезщетението се
намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай (чл. 5,ал.2 от ЗОДОВ). Видно
е следователно, че нормата на чл. 5 от ЗОДОВ не може да намери приложение, ако
няма вина, виновно поведение на пострадалия, свързано с незаконно действие на П..
В случая е несъмнено, че наказателното производство е образувано по сигнал на
тъщата на ищеца с оплакване за отправена от него спрямо нея закана с убийство.
С оглед на това няма поведение, няма действие на самия пострадал при инициирането
на наказателното производство. По начало съпричиняване не може да бъде прието
да е налице само защото в материалите по досъдебното производство се съдържат
данни за неправомерно поведение на ищеца, с което той е дал повод за
наказателното си преследване. Приема се, че хипотеза на чл. 5,ал.2 от ЗОДОВ е
налице, когато пострадалият с действията си по време на наказателното
преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконно обвинение (например, предвид недобросъвестно направени неистински
признания или въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да
се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на
престъпление). Действия или бездействия, дали основание за предявяване на
обвинението, могат да са недобросъвестни в гражданско-правен смисъл, да са
административно нарушение или деликт, което не означава, че с осъществяването
им гражданинът има принос в това да бъде обвинен, ако не е извършил
престъпление, защото при повдигане на обвинение П. носи пълна отговорност
престъпленията да бъдат различавани от други укорими действия (както е посочено
в решение № 183/2.12.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2224/2016 г., 3 ГО, ГК). Когато
е налице деяние, което е морално укоримо и заради него е образувано
наказателното производство, това обстоятелство следва да бъде взето предвид
само при преценката на действията на П., именно които са причинили увреждането.
В случая е безспорно, че ищецът е отправил чрез Вайбър към майката на жената, с
която е живял на съпружески начала и с която имат дете, син И., Д.К.И.
посочените в исковата молба по настоящото дело изрази, сред които „Докато мога
да ходя, ако те видя, ще те удуша с 2 пръста“, „Пазете се от мен“ и „Ако не
взема В., ще те направя на луканки“. Безспорно е и че именно Д.И. е подала
сигнал (жалба) до П., като е твърдяла, че се е уплашила от тези съобщения и че
заедно с тях Б. й е съобщил, че е във въоръжен наряд във формирование, което се
намира на 10 минути пеш до дома й. Несъмнено е, че при тези обстоятелства
компетентните органи са били длъжни да предприемат съответните законоустановени
действия по разследването и повдигането на обвинение, като следва да се отчете
обстоятелството, че изясняването на фактите и на умисъла изисква събирането на
надлежни доказателства и тяхната преценка. В случая в хода на производството
пред първоинстанционния съд по НОХД 193/2017 г. на ВС-П. е било изяснено и
прието от съда в мотивите на присъдата, че действията на Б. са били
продиктувани от поведението на самата Д.И. и най-вече от обстоятелството, че
той не е могъл да види сина си въпреки правото си за това и въпреки
предприетите надлежно действия пред съответните държавни органи, като не е
установен елемента за формирано решение у подсъдимия да реализира съдържанието
на изпратените текстови съобщения и се установява по категоричен начин, че
неговото искане е в насока единствено да си вижда детето, както и деянието не е
доказано да е осъществено и от субективна страна, като изводът на съда е, че
деянието на подсъдимия Б. не представлява престъпление. Въпреки така изяснените
пред съда обстоятелства П. обаче е подала протест както против оправдателната
присъда, така и против решението на втората съдебна инстанция, с което
оправдателната присъда е потвърдена. При тези обстоятелства се установява, че
не поведението на Б. е причинило или е допринесло за образуването и воденето
против него на наказателното производство за престъплението, за което той е
оправдан от съда. Затова отговорността за причинените на ищеца от това
наказателно производство неимуществени вреди следва да се носи само от
ответника – П.. Неправилно следователно окръжният съд в случая е приел
наличието на основание за приложение на нормата на чл. 5,ал.2 от ЗОДОВ. Няма
виновно поведение на ищеца Б., с което той да е допринесъл за увреждането си и
затова няма основание за намаляване на дължимото му от П. обезщетение за
неимуществени вреди, което според апелативния съд с оглед изложеното по-горе,
следва да се присъди в размер на 1 600 лв. Неоснователно е следователно искането на П.
като жалбоподател решението на окръжния съд да бъде отменено и искът на Б. за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде изцяло отхвърлен при
условията на чл. 5,ал.1 от ЗОДОВ. Основателно е оплакването на жалбоподателя Б.,
че няма данни и доказателства за съпричиняване на увреждането от негова страна.
Установява се при тези
обстоятелства, че въззивните жалби се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени, решението на окръжния съд като краен резултат е правилно и следва
да бъде потвърдено, като се отчете и посочи сега и в диспозитива на решението на
апелативния съд, че присъденото обезщетение в размер на 1 600 лв. не е
намалено на основание чл. 5,ал.2 от ЗОДОВ, а е определено като дължимо такова
за пълен размер на обезвреда, без приложение на нормата на чл. 5,ал.2 от ЗОДОВ.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 609, постановено на 22.06.2020 г. по гр.д. 2820/2019 г. на Окръжен съд – П., с което е
осъдена П. на РБ-гр.С. да заплати на Н.Д.Б. по сметка *******************, на която ищецът е титуляр,
сумата 1600 лева като обезщетение за неимуществените вреди - притеснения и
страх, поради воденото срещу него производство, които е претърпял вследствие на
повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по
чл.144,ал.3 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 11.11.19г. присъда по
НОХД №193/2017г. на Военен съд-П., ведно със законната лихва върху тази сума от
11.11.19г. до окончателното и плащане, както и сумата от 10 лева- заплатена за
производството държавна такса, и е отхвърлен предявеният от Н.Б. иск за
разликата до претендираните като обезщетение по същия повод 30 000 лв.,
както и за твърдените като претърпени поради неоснователно повдигнатото му
обвинение неимуществени вреди, изразили се в: значителен психически и
емоционален стрес; изпитвани болки, страдания и притеснения от това, че е
третиран като престъпник; изпитван страх от евентуална осъдителна присъда и
наказанието до 6 години лишаване от свобода, което можело да му бъде наложено;
засягане на доброто му име в обществото и достойнството му, загубване доверието
на хората и близките, които виждали в негово лице единствено фигурата на
престъпник; тежка депресия, защото не виждал как отново хората ще го приемат като
нормален и равен на тях човек; нарушена репутация и злепоставяне и уронване на
авторитета му пред обществото; затваряне в себе си и ограничаване до минимум на
социалните му контакти; състояние на потиснатост, тревожност и депресивност и
непоправими последици върху психиката му, които не са отзвучали към датата на
исковата молба; освобождаване от военна служба поради качеството му на
обвиняем; изключително неблагоприятно въздействие върху психиката и
самочувствието му, без да бъде уважавано възражението на ответника по чл.52 от ЗЗД (т.е. без да е определен
като справедлив размер на обезщетението сумата от 2 000 лв. и при зачитане
на възражението на ответника по чл.5,ал.2 от ЗОДОВ да е намален справедливият
размер с 400 лв., поради виновно съпричиняване на вредите от ищеца при принос
от 20%, а е определен размер на обезщетението от 1 600 лв. като такъв
съгласно чл. 4,ал.1 от ЗОДОВ без приложение на нормата на чл. 5,ал.2 от ЗОДОВ),
като съдът е оставил без уважение искането на П. на РБ за пълното й освобождаване
от отговорност в случая на основание чл.5,ал.1 от ЗОДОВ, оставено е без
уважение искането на Н.Д.Б. за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА и е осъдена на основание
чл.10,ал.3 от ЗОДОВ П. на РБ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ПОС, сумата 274,50 лева, съставляваща заплатено от бюджета на съда
на основание чл.9а,ал.2 от ЗОДОВ възнаграждение за вещо лице по допусната на
ищеца в производството съдебно- психологическа експертиза.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)