Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 20.05.2019 Град Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен
съд
Петнадесети граждански състав
На деветнадесети април
Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател:
Олга Златева
Секретар Емилия Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Олга Златева
гражданско дело номер 3954 по
описа за 2018 година.
Предявени са искове
от „ХХХ” - гр. София против Д.М.Д. *** по чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79 ал. 1 от ЗЗД и вр. с чл. 86 от ЗЗД – за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по приложеното ч.гр.д.№5958/2017г. по описа на
РС Стара Загора, а именно: 1457,31 лв. – главница, представляваща задължение по
договор за потребителски кредит № ХХХот 24.07.2014г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
- 23.10.2017г., до окончателното изплащане на задължението; 76,85 лева
мораторна лихва за периода от 03.10.2014г. до 11.10.2017г. Претендират се
разноски.
Ищецът твърди, че с
Договор за потребителски заем с № ХХХот 24.07.2014г. е отпуснал
паричен кредит в размер на 1540,59 лв. Сумата била изплатена по начина,
уговорен в чл. 1 от договора, с което ищецът изпълнил задължението си по него.
Усвояването на сумата ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле
"Удостоверение на изпълнението". За ответника възникнало задължението
да погаси заема на 24 месечни вноски- всяка по 85,76 лв.,
съставляващи изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно
годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите
по договора. Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 05.09.2014г., като
към тази дата били погасени 0
месечни вноски. Вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да
изплати остатъка по заема в размер на 1457,31 лв., представляващ оставащите 24 броя
погасителни вноски към 03.10.2014г., към която дата станал изискуем в целия му
размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не изпълнил задължението си. Това принудило кредитора да
изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за
изискуемо и поканил ответника да го погаси. Поканата била изпратена на адреса,
деклариран в договора, а съгласно чл. 10 от същия, всички изявления на
кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на
адреса, посочен в договора. Алтернативно, всички претенции се считат за
дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна
вноска по съставения между страните погасителен план. Към датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК по кредита била изтекла и последната падежна дата. Ответникът
дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 76,85
лв. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 03.10.2014г. до
11.10.2017г.
С
молба-уточнение се сочи, че с договор за кредит за покупка на стоки или услуги ХХХна
ответника бил отпуснат паричен заем в размер на 1 540,59 лева, от който 1 349
лева - за закупуване на стока и 221,59 лева за застраховка „Сигурност на
плащанията". Сумата в размер на 1 349 лева била отпусната на
кредитополучателя за закупуването на преносим компютър марка „ASUS”, модел
„X660LN-DM157D". Сумата в размер на 221,59 лева била отпусната за
закупуване на застраховка „Сигурност на плащанията" в „БНП Париба Каридф
България". В чл. 2 от договора била уговорена възнаградителна лихва, като
договореният годишен лихвен процент бил 29,52%. Погасяването на кредита било
уговорено на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 85,76 лева. В размера
на месечната погасителна вноска били включени: главница по кредита, лихва по
кредита, главница на застраховката по кредит, лихва по застраховката на
кредита. По уговорения погасителен план не било сторено нито едно плащане от
кредитополучателя. След настъпване на предсрочната изискуемост по кредита от
длъжника били извършени погашения в общ размер на 985 лева, отнесени по дълга
по реда на чл. 76 от ЗЗД. Сумата в размер на 76,85 лева била остатък от
начислената мораторна лихва върху главницата по кредита за периода от
03.10.2014г. до 11.10.2017г.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се счита за неоснователен.
От приложените към исковата молба доказателства било видно, че исковата
претенция произтича от облигационни правоотношения, възникнали между страните
по силата на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-10852375,
сключен на 24.07.2014г. в град Стара Загора за сумата в размер на 1540,59 лв.
На стр.6 от договора, като кредитополучател вероятно се бил подписал
ответникът, изписвайки и трите си имена, което било индикация, че е получил посочената
сума и при посочените условия. Съществували противоречия между посоченото в
исковата молба и сумите, посочени в договора. В исковата молба като цена на
иска била посочена сума в размер на 1534,16 лв., но не било ясно как е
образувана. Твърдяло се, че ответникът е направил 0-нула погасителни вноски по
кредита, а в същото време се претендирало „изискуемо вземане в размер на
1457,31 лв.". Предвид посочените различия, исковата молба следвало да бъде
уточнена и претенцията да бъде прецизирана от страна на ищеца. В противен
случай се моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендирало се
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 76,85 лв., но не
ставало ясно какъв е размерът на главницата, върху който е изчислена законната
лихва. Отделно от това бил посочен период 03.10.2014г. - 11.10.2017г., като не
ставало ясно крайната дата на периода/11.10.2017 г./, дали е моментът на
подаване на заявлението по ч.гр.д. № 5958/2017 г. по описа на PC Ст.Загора. В
допълнение, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД, погасителната давност
относно претенцията за лихви била 3-три години, т.е. в случая се претендирал
няколко дни по-дълъг период, който е погасен по давност. Следователно, след
като ищецът уточни размера на главницата, би могъл да претендира обезщетение за
забава за
Постъпило е
становище от особения представител на ответника, с което се сочи, че
уточняващата молба засилва противоречията, но било посочено плащане от
ответника в размер на 985 лева, което не било посочено в исковата молба.
Претендираният размер на главница бил запазен в същия размер, като независимо
от възражението за погасена по давност мораторна лихва, продължавала да се
претендира за период, погасен по давност. Не било направено и доказателствено
искане за назначаването на експертиза, било невъзможно да се изчисли размерът
на вземането, ако изобщо такова съществува. Моли се съдът да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител. С постъпила молба моли да се уважат исковете, претендира
разноски.
Особеният представител на
ответника моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5958/2017г. по
описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК,
по силата на която ответникът е осъден да заплати на ищеца процесните суми. Заповедта
е връчена на длъжника /ответника/ при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, обуславящо
допустимостта на настоящите установителни искове.
Не
е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на 24.07.2014г. между ищеца и
ответника е сключен договор за кредит за покупка за стоки или услуги с
№ CREX-10852375. С
подписа си кредитополучателят /ответникът/ е удостоверил, че сумата е усвоена,
изплатена по договорения начин /раздел „удостоверявания”, стр. 6 от договора/.
Това е видно и от представената фактура /л. 21 от делото/.
Размерът
на кредита е 1540,59 лв. Цена на стоката – преносим компютър – 1349 лв.
Първоначална вноска 30 лв. Застрахователна премия – 221,59
лв.
Погасителните вноски са 24 бр. /без вноски платени в търговски обект/.
Месечната погасителна вноска е 85,76 лв.
/средно месечно отклонение на вноска до 1 ст./. Или обща стойност на
плащанията /с първоначална вноска/ 2088,22
лв. В размера на месечната погасителна вноска са включени: главница по кредита,
лихва по кредита, главница на застраховката по кредита, лихва по застраховката
на кредита.
Падежът
на последната погасителна вноска е 05.08.2016г.
Съгласно
чл. 3 от договора, при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер /падежната дата на втората вноска е 03.10.2014г./.
Ищецът
е изпратил на ответника уведомление /последна покана/, че е преустановил
плащанията на вноските по договора на 05.09.2014г. и че вземането е обявено за
предсрочно изискуемо, поради просрочие на две или повече месечни вноски.
Уведомлението е получено от майката на ответника на 22.04.2015г. Следователно,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането /ТР 3/2017, 27 март 2019 год./.
Лихвата
за забава върху сумата от 1540,59 лв. за периода от 03.10.2014г. до
11.10.2017г. е в размер на 473,30 лв. /изчислена служебно от съда/.
С
уточняващата молба ищецът твърди, че ответникът е заплатил по кредита сумата от
985 лв., след настъпване на предсрочната изискуемост. Следователно, с това
плащане ищецът е погасил лихвата за забава изцяло и 511,70 лв. от главницата,
като оставащата главница е в размер на 1028,89 лв., за която сума искът следва
да се уважи, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното плащане, а за разликата до пълния претендиран размер от 1457,31
лв., както и искът за лихва за забава – да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него по настоящото дело и по заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете, а именно: по настоящото дело – 313,61 лв., а по заповедното производство – 54,06 лв. Надвнесената д.такса по настоящото производство – в размер на 96,93 лв. подлежи на връщане на ищеца – след подаване на съответна молба и посочване на банкова сметка.
***, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.Д., с ЕГН **********,***,
че същият дължи на ХххС.А., Ххх, рег. ххх, чрез ХххС.Ахххарк Ххх, сумата
1028,89 лева - главница по Договор за потребителски заем с № CREX-10852375,
сключен на 24.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.10.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
1028,89 лева до пълния претендиран размер от 1457,31 лв., както и иска за 76,85
лева мораторна лихва за периода от 03.10.2014г. до 11.10.2017г., като
неоснователни и недоказани, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК № 3848 от 25.10.2017г. по ч.гр.д. № 5958/2017г. на
Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Д.М.Д., с ЕГН **********,***,
да заплати на ХххС.А., Ххх, рег. ххх, чрез ХххС.Ахххарк Ххх, направените по
настоящото дело разноски в размер на 313,61 лева и направените по ч.гр.д. № 5958/2017г.
на Старозагорския районен съд разноски в размер на 54,06 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението
може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: