Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 11.01.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Ж.С...……………….
и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 807 по
описа за 2018 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба
на Възпитателно училище интернат „***“ с. ***, обл. Плевен, представлявано от
директора Н.С.А., чрез пълномощника адв. Р.М. ***, срещу решението на Плевенски
районен съд от 12.10.2018 г., постановено по гр.д. № 4733/2018 г., в частта му,
в която на основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Н.Т.Й., с ЕГН **********,
извършено със заповед № РД-15-203/30.04.2018 г. на директора на ВУИ „***“ с. ***,
същият е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на заеманата от
него длъжност преди уволнението – „портиер“ към ВУИ „***“ с. *** и на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ ВУИ „***“ с. *** е осъдено да
заплати на Н.Т.Й. сумата от 3016,93 лв., представляваща обезщетение за времето,
през което е останал без работа в резултат на уволнението за периода от
01.05.2018 г. до 28.09.2018 г.
В жалбата са релевирани
оплаквания, че решението на районния съд в обжалваната му част е постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и с разпоредбата на чл. 329,
ал. 1 от КТ, поради което е необосновано и незаконосъобразно. Изложени са
съображения, че предвидените в закона задължителни критерии за подбор са били
съобразени в случая от комисията,
назначена от работодателя, тъй като те изрично фигурират в протокола, а
доколкото за конкретната длъжност не се изисква никакъв професионален опит за
изпълнението й, който е относим към квалификацията на работника, и при липсата
на данни за наложени наказания, то комисията е счела, че по тези критерии
двамата, подлежащи на подбор работници, са равнопоставени, при което е обсъдила
само данните, относими към другите въведени критерии. С въззивната жалба се
претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на
предявените искове.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от процесуалния представител на страната.
Ответникът по въззивната жалба Н.Т.Й.
изразява становище за нейната неоснователност и пледира за потвърждаване
решението на районния съд чрез пълномощника си адв. М.М. ***.
Настоящият съдебен състав на
въззивната инстанция, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените от страните доводи, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
предвидения от закона срок, от надлежна страна в процеса, поради което
разглеждането й е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
По делото е безспорно установено,
че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на
което ищецът пред първоинстанционния съд – Н.Т.Й. е заемал длъжността „портиер“
при ВУИ „***“ с. ***. Трудовото правоотношение е било безсрочно. Същото е
прекратено със заповед на директора на учебното заведение № РД-15-203 от
30.04.2018 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаляване на
обема на работата. Заповедта е била връчена на Н.Й. на същата дата, при отказ
от негова страна да я получи, надлежно удостоверен.
Н.Й. е потърсил съдебна защита
срещу законността на уволнението му, като е предявил пред районния съд
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от КТ. Позовал се е на противоречие в основанието за уволнение, посочено в
оспорената заповед и това, посочено в предхождащо я уведомително писмо, както и
на липсата на законосъобразно извършен задължителен подбор в случая, съобразно
изискванията на чл. 329, ал. 1 от КТ.
Следва да бъде посочено, че по
своята същност намаляването обема на работа, като самостоятелно основание за
прекратяване на трудовия договор, е едно фактическо състояние, за което е
характерно, че не се преустановяват изцяло една или няколко конкретни стопански
дейности, а само намалява обема, в който същите са били осъществявани до този
момент. По-малкият обем работа обективно може да се изпълнява от по-малък брой
работници или служители, което води до намаляване необходимостта от съответната
част от трудовите функции. В този смисъл намаляването на обема на работа
обективно има за последица прекратяване на част от трудовите договори по
излишните длъжности, при запазване обаче на тези длъжности в щатното
разписание.
В конкретния случай за доказване
обективния факт – намаляване на обема работа във ВУИ „***“ с. ***, послужил
като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца,
работодателят е представил писмени доказателства в първоинстанционното
производство. Представени са извадки от формата за делегирано разпределение на
бюджетите на държавните учебни заведения от област Плевен, съответно за 2016,
2017 и 2018 г., от които е видно, че в този период броят на учениците в
ответното училище е намалял двойно, като през 2016 г. те са били 38 бр., а през
2018 г. – 19 бр. Това е наложило съкращаване числеността на персонала на
учебното заведение, като съгласно приложените длъжностни разписания от 2016 до
2018 г. са били съкратени две длъжности от групата на педагогическите
специалисти и две длъжности от групата на помощния персонал, в резултат на
което численият състав на персонала е намалял от 23 на 19 бр. За необходимостта
от последваща оптимизация на наличния състав е бил изготвен доклад от директора
на ВУИ „***“ с. ***, в който е посочено, че същата се налага след уточняване от
страна на МОН на бюджетните средства, с които ще разполага училището през 2018
г. В доклада е изразено становище, че оптимизацията следва да засегне
непедагогическия персонал, който не извършва пряка работа с учениците и
респективно не носи такава отговорност, с каквато е натоварен педагогическия
персонал. Със заповед на директора на ответното училище от 30.03.2018 г. е била
назначена комисия, която да изработи критерии за подбор във връзка с предстоящо
съкращаване на сходни или една и съща длъжности.
Първоначално комисията е предложила
съкращаването на една щатна длъжност „портиер“, което предложение е
обективирано в протокол № 1/10.04.2018 г. В същия протокол се съдържат и
критериите за подбор, възприети от комисията. В последствие, с протокол №
2/25.04.2018 г., в който са отразени заключенията на комисията по извършения
подбор на двамата служители, заемащи длъжността „портиер“, комисията е формулирала ново предложение - да
бъде намалена числеността на персонала, без обаче да се закриват щатни бройки.
Въззивният съд приема, с оглед
наличните данни по делото, че при условията на пълно и главно доказване
работодателят е доказал в случая по безспорен начин обективния факт на
намаляване обема на работата във ВУИ „***“ с. ***. Като последица от това е
осъществено прекратяване на трудовия договор с ищеца по излишната длъжност
„портиер“.
Намаляването на персонала на
учебното заведение е засегнало двама служители, изпълняващи еднотипни длъжности,
и извършването на подбор между тях е било задължително. Работодателят е бил
длъжен да съобрази изискванията на чл. 329 от КТ, като извърши подбор по
икономическите критерии – квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа.
По делото са приети писмени
доказателства относно извършения подбор от работодателя. Видно от приложения
протокол от 10.04.2018 г., комисията, назначена да извърши подбор по чл. 329 от КТ, е възприела следните критерии при подбора: образование и квалификация,
защита по чл. 333 от КТ, изпълнение на трудовите задължения, здравословно
състояние, семейно и материално положение, наказания, трудов стаж във ВУИ,
синдикално членство. От съдържанието на протокола става ясно, че освен
задължителните икономически критерии за подбор, комисията е възприела
допълнително и други критерии за съпоставяне на двамата служители при подбора. В тази връзка и от
двамата е била изискана информация за
тяхното семейно и материално положение и здравословното им състояние.
Самият подбор комисията е извършила на 25.04.2018 г., с оглед данните на
приложения протокол № 2 от същата дата. Видно е от протокола, че подборът е
извършен въз основа на представените документи от двамата служители и наличните
данни в техните трудови досиета. Действително, в протокола не е обективиран
анализ на комисията от съпоставянето на двамата служители, изпълняващи
длъжността „портиер“, по икономическите критерии – квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа. Това обаче не означава, че не е бил извършен
подбор въз основа на тези критерии. В протокола за подбор е отразена съпоставката
само по онези критерии, по които са
констатирани различия, а именно: здравословно състояние – при налични данни, че
единият служител страда от заболяване, с оглед на което се ползва от закрилата
по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ; продължителност на трудовия стаж в същото учебно
заведение; синдикално членство. Независимо от това обаче, в протокола за подбор
изрично е посочено, че комисията взема предвид събраната информация по
критериите за подбор. В този смисъл може да се приеме, че подборът е извършен
при съобразяване на всички, възприети от комисията критерии, в т.ч. и тези по
чл. 329, ал. 1 от КТ, но по отношение на констатираната пълна равнопоставеност
по някои от критериите не са изложени съображения, а е взето отношение само по
установените различия. Именно въз основа
на цялостната съпоставка комисията е предложила да бъде прекратен трудовия
договор с ищеца, като бъде оставен на работа другият служител на същата
длъжност, който е с по-тежко здравословно състояние и има по-голям трудов стаж
в същото учебно заведение. Този извод се налага и при съобразяване посочените в
приложената длъжностна характеристика на длъжността „портиер“ изисквания за заемане на тази
длъжност – необходимото образование за същата е основно или средно и не се
изисква някакъв професионален опит, както и предвид безспорно установения по
делото факт, че и на двамата служители, изпълнявали тази длъжност до
уволнението на ищеца, не са били налагани дисциплинарни наказания. Т.е. липсата
на изискване за квалификация при изпълнение функциите на длъжността и еднаквото
изпълнение на работата от двамата служители, заемащи тази длъжност, обуславя
тяхната равнопоставеност при съпоставянето им по икономическите критерии.
Следователно комисията е извършила
съпоставяне и по икономическите критерии, което в случая не е било от решаващо
значение за формулираното от нея предложение, възприето изцяло от работодателя.
Въззивната инстанция приема, че липсата на формално обективиране на тази
съпоставка не опорочава извършения подбор.
Подборът не е опорочен и от
включената като критерий за извършването му закрила по чл. 333 от КТ, доколкото
здравословното състояние на двамата служители е преценявано и въз основа на
отделен критерий, а по делото е безспорно установено, че единият от портиерите
страда от захарен диабет - хронично
ендокринно заболяване. Фактът, че това заболяване е включено в списъка на
заболяванията, с оглед на които е предвидена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, сам по себе си предполага, че същото е по-тежко, в сравнение с прекараната
от ищеца пневмония, съгласно представената от него епикриза.
Въззивната инстанция приема, че подборът е
извършен при съобразяване критериите, визирани в чл. 329 от КТ и измежду всички
лица, заемащи длъжността „портиер“, за която е предвидено прекратяване на един
от двата трудови договора.
С оглед на гореизложените
съображения, настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд счете, че в
случая са били налице всички факти, съдържащи се в хипотезата на конкретното
основание, при условията на което работодателят е упражнил потестативното си
право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. Оспореното уволнение със
заповед № РД-15-203 от 30.04.2018 г. на директора на ВУИ „***“ с. *** е
осъществено при спазване на всички материалноправни изисквания и същото е
законосъобразно.
В този смисъл искът по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконосъобразно и неговата
отмяна се явява неоснователен. При това положение неоснователни се явяват и
обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
ищеца на предишната му работа и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на
обезщетение за оставането му без работа в резултат на уволнението.
Това налага отмяната на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и произнасяне на въззивната инстанция по
съществото на спора в посочения по-горе смисъл.
При този изход на процеса пред настоящата
инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта му за
присъдените държавни такси и разноски, като на въззивника-ответник следва да
бъдат присъдени направените от него разноски за двете съдебни инстанции в
установения по делото общ размер от 641 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 1526 от
12.10.2018 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 4733/2018 г. в
обжалваната му част досежно уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и частично уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ,
както и в частта за присъдените държавни такси и разноски, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Т.Й., с
ЕГН **********,***, против ВЪЗПИТАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ ИНТЕРНАТ „***“ с. ***, обл. **,
ЕИК ***, искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца със заповед №
РД-15-203/30.04.2018 г. на директора на ВУИ „***“ с. ***; иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да бъде възстановен ищецът на заеманата от
него преди уволнението длъжност „портиер“ към ВУИ „***“ с. ***; иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъде осъдено ВУИ
„***“ с. *** да заплати на Н.Т.Й. сума в размер на 3016,93 лв., представляваща
обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от 01.05.2018 г. до 28.09.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК Н.Т.Й., с ЕГН **********, да заплати в полза на ВУИ „***“ с. ***, ЕИК
*********, сумата 641 лв., представляваща направени разноски по делото за двете
съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: