О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 267/1.4.2019г. Година 2019 Град Варна
Варненският
окръжен съд
Наказателно отделение
На двадесет и девети март Година две хиляди и
деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иваничка
Славкова
ЧЛЕНОВЕ: Светлозар
Георгиев
Яна Панева
като разгледа докладваното от съдия Панева
ВЧНД № 125 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 243,
ал.6 от НПК.
Делото е образувано по частен протест от
прокурор при ВРП срещу Определение № 2067/30.11.2018г., постановено по ЧНД № 5273/2018г.
по описа на РС-Варна, 27 състав.
В протеста се твърди, че неправилно
е определението на съда, тъй като прокурора счита, че е налице приложението на
чл. 9 ал.2 от НК. Прави се искане за отмяната на съдебния акт, с който е
отменено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, като бъде потвърдено постановлението на ВРП.
Протестът е подаден в предвидения
седмодневен срок, поради което e допустим, но разгледан по същество e
неоснователен, поради следните съображения:
Прекратеното
досъдебно производство е било образувано
на 18. 01. 2017г., на основание чл. 212, ал. 1 от НПК, с постановление
на прокурор при РП- Варна, срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по
чл.172б, ал. 1 от НК, затова, че на 04.11.2016г. в гр.Варна без съгласието на
притежателя на изключителното право „МДИ 2016“ ЕООД-гр.Варна, представлявано от
Дияна Мирославова Николова и Христо Бориславов Николов, използвал в търговската си дейност обект на
промишлен дизайн-бебешка седалка, притежаваща свидетелство за регистрация на
промишлен дизайн №8469/105.10.2016г.
На
основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24,
ал.1, т.1 от НПК наблюдаващият прокурор от ВРП е прекратил наказателното
производство въз основа на формирания извод, че деянието формално осъществява
признаците на престъпление по чл.172б, ал.1
от НК, като приел,че са налице признаците на престъпление по чл.9, ал.2
от НК.
РС-Варна
отменил постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство с
определение № 2067 от 30.11.2018г.
В хода на разследването по ДП № 29/2017г.
на ОД на МВР-Варна от представителя на държавното обвинение било установено
следното:
В началото на 2016г. сем. Христо и Дияна Николови
регистрирали търговско дружество -«МДИ 2016» ЕООД Варна с управител Христо
Николов. Целта на дружеството била производство и продажба на бебешки седалки
тип «барбарон» за деца до 1г. възраст. Според показанията на Николови идеята за
такъв тип седалки била тяхна творческа хрумка, която те по- късно/06.10.2016г./
защитили пред Патентното ведомство. За този защитен промишлен дизайн им било
издадено « Свидетелство за регистрация на промишлен дизайн»№11189 с период на
авторскоправна защита от 18.06.2016г. до 18.06.2026г. за територията на
Р.България . Отделно от това ТД имало регистрация за производство и търговия на
такива бебешки седалки на територията на ЕС.
Първоначално за изработката на първото
/пилотно/ изделие им помогнала свидетелката Веселина Димитрова Атанасова ,
която била моделиер -конструктор , тъй като както и самите Христови признават
нямали шивашки умения. Посочено е че в
показанията си Атанасова още на етап проверка твърди, че изработила
първоначалното изделие по снимка, която получила от Христови. Според описаното
във приетата от прокурора фактическа обстановка, това водело до извод, че вече
такова изделие е съществувало на пазара. По нататък е отразено, че след като
започнало шиенето на седалките през 2017г. Атанасова се оттеглила от дейността
, тъй като трябвало лятото на 2017г. да бъде на вилата си в Жеравна. Дейността
по надомното шиене била поета от нейната приятелка-обвиняемата Ивилина
Върбанова Михайлова . Докато шиела за Христови, Михайлова, започнала да
изработва бебешки седалки и за себе си и да ги продава чрез «Фейсбук“ и
търговските магазини. Обвиняемата многократно била предупреждавана от Христови,
изделието е патентовано и за което има правна защита. Въпреки предупреждение
обв. Михайлова продължила да извършва «пиратската» си дейност.
В
постановлението си прокурорът посочил, че била изготвена съдебно-маркова експертиза, като видно от нейното заключение,
вещото лице посочило, че по национален ред, по реда на дизайн на Общността и в
базата данни на WIPO - международна закрила на промишлен дизайн на територията
на Р.България са регистрирани промишлени дизайни притежание на „МДИ 2016"
ЕООД Варна -№8469/05.10.2016г с наименование бебешка седалка. Прокурорът
посочил още, че според заключението съществува сходство между регистрираните
дизайни и предлаганите веществени доказателства/иззетите от магазина и от дома
на Михайлова бебешки седалки/, тъй като не отговарят на критериите нов и
оригинален, не се различават съществено от регистрираните дизайни. При
използване на веществените доказателства в търговската дейност, съществува
вероятност за въвеждане в заблуждение на потребителите, което включва
възможност за свързване на образците с регистрираните промишлени дизайни.
С
оглед гореизложеното, в заключение прокурорът приел, че при анализа на
събраните писмени, гласни и веществени доказателства ценени в тяхната
съвкупност - производство и разпространение на бебешките седалки чрез
търговската мрежа, различни търговски интернет платформи до неограничен кръг
потребители се изяснява от фактическа страна, че действително има осъществен
състав на престъпление по чл.172Б от НК от обвиняемата Ивилина Върбанова
Михайлова. Посочено е още, че същата произвеждала и разпространявала бебешките
седалки напълно виновно, съзнавайки, че има регистриран защитен патент за
изделието с титуляр „МДИ" 2016г., като правела това без съгласието на
притежателя на изключителното право. Приел е че въпреки множеството приложени
веществени и др. доказателства деянието оставало явно с ниска степен на обществена
опасност, тъй като в конкретния случай се касаело за пропуснати ползи в размер
на 1105 лв. от цената на 17 бр. бебешки седалки, а не за нанесени вреди на
„МДИ" 2016г. Като аргумент в подкрепа на извода си отразил, че обвиняемата
Михайлова е неосъждана и с чисто съдебно минало . Поради това приел, че
деянието извършено от нея формално осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, а именно по чл.172б, ал.1 от НК, но са налице признаците
на чл.9, ал.2 от НК. Приел още, че в случая
има законово нарушение на чл.55 и чл.19 ал.2 от Закона за патентите ,
което представлявало административно нарушение, поради което направил извод, че
производството следва да се изпрати на административнонаказващия орган за
реализиране на административна отговорност на Ивилина Върбанова Михайлова. В
заключение изразил становище, че от процесуална страна за ощетеното юридическо
лице е много по добре да се докаже вината на Михайлова чрез една ясна опростена
и бърза процедура каквато е тази по ЗАНН от патентното ведомство, след което да се търси обезщетение от нея като
виновно лице по гражданско правен път.
Въззивната инстанция изцяло споделя
изводите на първоинстанционния относно липсата на пълнота на установената
фактическа обстановка, както и липсата на мотиви в постановлението на ВРП, като
съдът не може да направи задълбочена преценка дали прокурорът правилно е
кредитирал едни доказателства, а други е отхвърлил. Правилно е отчетено, че по
делото липсва анализ на доказателствата, а самото разследване страда от
пропуски при събиране на относими гласни и писмени доказателства. Правилна е
забележката от страна на първоинстанционния съд, че по досъдебното производство
не е назначавана съдебно-маркова експертиза, каквато е била обсъждана от
прокурора в постановлението си за прекратяване на наказателното производство, а
са били назначени три експертизи за индустриална собственост. Правилни са и
забележките относно кредитираните и обсъждани от прокурора показания, които
имат характер на сведения на етап преписка, тъй като В. Атанасова се е
възползвала от правото да не дава показания по чл. 121 от НПК в досъдебното
производство.
Въззивната
инстанция изцяло споделя изводите на ВРС относно констатираната фактическа
обстановка, като съдът е направил собствен прочит и анализ на всички
доказателства събрани до момента, за да може да
стигне до обоснования извод, че разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК не
следва да бъде прилагана. В този смисъл въззивната инстанция намира, че не
следва да преповтаря констатираното от първата инстанция, тъй като изводите
които е направил съда са изключително задълбочени, обосновани и почиващи на
факти и доказателства, събрани на досъдебното производство.
Въззивната инстанция споделя
становището на първоинстанционният съд, че към момента фактическа обстановка не
е изяснена, като не са изчерпани всички процесуални способи за разкриване на
обективната истина, като не са изследвани всеобхватно всички
релевантни по делото въпроси. Безспорно е, че не са реализирани всички
възможности за събиране на писмени и
гласни доказателства, изискуеми за правилното изясняване на делото в
необходимия обем и пълнота, и по съответния процесуален ред. Прокурорът не е
провел докрай процеса на доказване по настоящото дело. Правилно ВРС е посочил
неизяснените обстоятелства по делото, които трябва да бъдат изследвани и да се
събират доказателства на досъдебното производство, като първоинстанционният съд
е положил труд, за да анализира всяко едно доказателство, като съответно е
посочил и в каква насока следва да върви разследването, за да се събере
доказателствен материал в достатъчна степен, за да се попълнят празнотите по
делото. В този смисъл не следва въззивната инстанция да преповтаря всичко
изложено от първоинстанционния съд, доколкото изводите му са правилни,
обосновани и логично последователни.
Предвид горното въззивната инстанция
намира, че определението на ВРС е правилно, законосъобразно и обосновано, а
изводите на прокурора, че следва наказателното производство да бъде прекратено поради
малозначителност на деянието - чл.9,
ал.2 от НК и реализиране на административна отговорност са неправилни, предвид
липсата на всестранно и пълно разследване по делото. Нещо повече по делото са
налице данни за относително дълъг период на използването на
дизайна посредством производството,
предлагането и излагането на пазара,
което завишава обществената опасност на едно такова деяние. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че прокурорът се е произнесъл при непълнота на
доказателства, като след събиране на всички относими по делото доказателства,
прокурорът следва да извърши нова преценка на доказателствената съвкупност,
като се произнесе с акт, който да бъде законосъобразен и обоснован.
Предвид горното въззивната инстанция не
споделя възраженията на прокурора изложени в частния протест. Липсата на мотиви
в постановлението на прокурора не може да се приеме, че е „изложена стегната,
точна и ясна фактическа обстановка…“. А по отношение на становището на
прокурора, че било ненужно да прави анализ на събраните по делото доказателства,
тъй като същият считал, че е налице чл.9 ал.2 от НПК по отношение виновното
поведение на обв. Ивилина Михайлова, то въззивната инстанция държи да отбележи,
че анализ на доказателствата и изготвянето на мотиви е задължително условие, за да може прокурорския акт да бъде
ревизиран не само от съда, каквито са предпоставките по чл. 243 ал.5 от НПК, но и от по-горестоящата прокуратура
по чл. 243 ал.10 от НПК.
Не на последно място въззивната
инстанция не може да приеме извода на прокурора, че интересите на ощетеното
юридическо лице ще бъдат много по-добре защитени от една
административно-наказателна процедура по ЗАНН, като обезщетенията да бъдат
потърсени от Михайлова по гражданско правен ред, от колкото в едно наказателно
производство. Въззивната инстанция намира за необходимо да припомни на
прокурора функциите му изрично
посочени в разпоредбите на чл. 46 ал.1 и
ал.2 т.1-4 от НПК , като една от тях е да повдига и да поддържа обвинението
за престъпления от общ характер, както и факта, че той следи за законността при
провеждане на разследването. В настоящият наказателен процес е установено, че
е налице извършено престъпление по чл.
172б от НК и то констатациите са от събраните до този момент доказателства.
След събирането на допълнителни
доказателства подробно посочени от първоинстанционният съд следва прокурорът да направи отново преценка
на тяхната съвкупност и да се произнесе с мотивиран прокурорски акт. Но
игнорирайки дори и събраните към този момент доказателства, като приема, че е
налице чл. 9 ал.2 от НК и коментирайки възможна административна процедура по
ЗАНН, прокурорът е изместил фокуса от основните цели на наказателния процес и
най-вече на наказанието визирани в чл.
36 от НК, където е посочено, че то има за цел да въздейства предупредително,
възпитателно и възпиращо не само върху участниците в конкретния наказателен
процес, но и спрямо останалите членове на обществото.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция
счита атакуваното определение на РС- Варна
за правилно и законосъобразно, а доводите в частния протест – за
неоснователни.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.6
и ал. 7 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2067/30.11.2018г., постановено по ЧНД № 5273/2018г. по описа на
РС-Варна, 27 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
(