№ 70
гр. Варна, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
Членове:Ерна Якова-Павлова
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20253100600013 по описа за 2025 година
Предмет на въззивното производство е присъдата № 220 по НЧХД № 555/2022 г. на
ВРС, 6-ти състав, постановена на 30.09.2024г., с която подс. Т. С. К. е била призната за
невиновна в извършване на престъпление по чл. 182, ал.2 от НК.
Въззивното производство е образувано по бланкетна жалба на ч. т. П. Ж., чрез адв. Ж.
К. от АК – Варна, с която се възразява срещу постановената присъда, като
незаконосъобразна, необоснована и неправилна.
В съдебно заседание адв. К. поддържа въззивната жалба. Счита, че в хода на съдебното
производство пред първата инстанция са събрани безспорни писмени и гласни
доказателства, от които следва да се изведе обоснован извод за извършено престъпление по
чл. 182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Оспорва мотивите на първоинстанционния съд относно датата 05.09.2021г., когато
тъжителят е отишъл пред дома на подсъдимата в гр. А., за да осъществи определения
съгласно съдебното решение личен контакт със сина си. Според представителят на частния
тъжител, ВРС неправилно е приел, че е следвало подсъдимата изрично да бъде уведомена за
датата, на която следва да бъде осъществен контакт, било чрез съдебен изпълнител, било по
друг начин, тъй като е получила решението, в което е определен личния контакт между
бащата и детето, съответно е била добре запозната с датите и с времето, през което следва да
бъдат осъществени срещите на бащата с детето. В тази насока намира за безспорно
установено, че подсъдимата на тази дата не е осигурила детето на адреса, така че да бъде
1
осъществен контакт.
Относно датите 06.11.2021г. и 30.12.2021г., от докладните записки на полицейските
служители, приложени по делото, така и от обясненията на самите полицейски служители,
както и от свидетелските показания на П. Ж.а и Н. М., които били заедно с тъжителя на
процесните дати пред дома на подсъдимата, също било установено, че детето не се е
намирало на адреса. Твърди се, че достъпът на бащата до телефонния номер на сина му
също бил ограничен и той не можел свободно да се свързва и разговаря както с него.
Контакт не можел да бъде осъществен и с майката. Според становището на частния тъжител
подсъдимата също не отрича, че не предоставя детето, но изтъква като защитна версия това,
че детето Б. не желае да се вижда с баща си.
Акцентира се върху приетата по делото съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, в която вещите лица са приели, че „Б. е в състояние да бъде манипулиран по
отношение на факти, имащи значение за делото, свързани със семейните отношения и
контакта с родителите“.
По същество се твърди, че поведението на К. се явява пречка и не дава възможност на
бащата да осъществява контакта със сина си, като подсъдимата „е държала“ детето в една
неяснота, без да е разговаряла с детето да го мотивира или насърчава да се среща с баща си
и да поддържат нормални взаимоотношения. В подкрепа на изложеното и според
множество социални доклади и становища на Отдел „Закрила на детето“ при ДСП, ставало
ясно, че именно нарушената комуникация на родителите и пренасянето на влошените
отношения между тях ставали причина за неспазването на съдебното решение.
Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на
нова, с която подсъдимата Т. К. да бъде призната за виновна за извършено престъпление по
чл. 182, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като при определяне на наказанието, при наличие на
предпоставките да бъде приложен чл. 78а от НК.
Накрая се иска присъждане в полза на частния тъжител на сторените разноски за
въззивната инстанция.
В съдебното заседание жалбоподателят – ч.т. П. Ж. редовно призован, явява се лично.
По хода на делото твърди, че от 2019г. е в невъзможност да осъществи контакт със сина ми.
Посочва, че многократно е искал съдействие от полицията и от съдебен изпълнител. До
настоящия момент не е постигнал контакт със сина си. Многократно от 2020г. информирал
социалните служби за родителско отчуждение, подавал жалби в съда и искал назначаване на
експертизи. Твърди, за постановени от съда мерки, които бившата му съпруга отказвала да
изпълнява.
В съдебното заседание подсъдимата Т. К. не се явява, представлява се от адв. М. П.,
който намира постановената присъда за правилна и обоснована, постановена при задълбочен
анализ на доказателства. Посочва, че при разпита на детето, то самото се е разплакало и
посочило, че бащата постоянно го обижда, което е предизвикало нежелание у него да се
срещат. Според защитата причината да не се осъществява контакт с бащата не е поведението
2
на майката. Именно от постановление № 2099/2021г. на ВРП, било отразено, че е било снето
сведение от детето Б., в което той заявява, че не иска да се вижда с баща си, тъй като той се
държал зле с майка му, като я е обиждал и заплашвал в негово присъствие. В същото
постановление изрично било посочено, че детето е категорично, че майка му не го спира от
тези срещи, а това е негово решение. В социалния доклад пък било посочено, че детето
споделя, за провеждане на разговори с баща си и неговите роднини, но за по- малко от
двадесет минути. Акцентира се върху обстоятелството, че действително Б. е очаквал баща си
през дните на режима, но тъй като той се е държал грубо обиждайки него и майка му,
отказвал да тръгне с жалбоподателя. По данни на детето баща му веднага сигнализирал
спешния номер 112 и полицейските служители пристигали на адреса. По отношение на
инкриминираното деяние на 05.09. 2021г. се твърди, че е следвало да има предварителна
уговорка между родителите, но тъй като такава не е имало, няма как подсъдимата да е
съзнавала, че бащата на тази дата следва да вземе детето. За 06.01.2022г. се твърди, че
детето е било на адреса, но е отказало да тръгне с баща си, защото е било болно.
Тъй като в хода на делото не е установено с какви точно действия или
бездействия подс. К. е попречила или е осуетила срещите между детето и бащата е останало
недоказано обвинението. Посочва се, че нежеланието на детето да отиде при баща си не
следва да се вмени във вина на майката.
Моли се за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд и
присъждане на разноските за оказаната безплатна правна помощ.
След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на
страните, и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314 от
НПК, настоящият състав намери жалбата за неоснователна.
От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. Т. К. и ч.т. П. Ж. сключили граждански брак през 2009г. През 2010 г. от
съвместното им съжителство се родило детето Б. Ж.. Постепенно отношенията между
тъжителя и подсъдимата се влошили, а детето ставало свидетел на грубото поведение от
страна на баща му спрямо майка му. По този повод през 2019 г. била издадена заповед за
незабавна защита, с която тъжителят бил задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо подсъдимата и детето Б. Ж., като му било забранено да
приближава подсъдимата на по-малко от 200м. за срок от пет месеца, жилището в което
живее, местоработата й, както и къщата на родителите й в с. Ботево. Забранено било на
тъжителя да приближава на по-малко от 200м. детето Б. за срок от три месеца, като същият
бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо подсъдимата и детето. Със
заповедта било определено и временно местоживеене на детето при майката (подсъдимата)
за срок от три месеца. В последствие бракът между тъжителят и подс. К. бил прекратен с
развод, като упражняването на родителските права по отношение на детето били
предоставени на майката и местоживеенето му било определено при нея. Със същото
решение съдът определил режим на лични отношения на бащата – тъжителя П. Ж. с детето
3
Б. П.ов Ж., както следва:
Всяка първа и трета седмица от месеца от 10ч. в събота до 15ч. в неделя с преспиване;
През 2021г. - 20 дни през лятната ваканция когато майката не е в платен годишен
отпуск, а през следващите години по 30 дни при същите условия;
Всяка втора и четвърта седмица от месеца по 10 минути на седмица бащата и детето
да осъществяват телефонна или аудио-визуална връзка за което майката се задължава
да не оказва пречки;
През първата половина на коледната и пролетната ваканция в четни години детето ще
бъде при бащата, а втората половина при майката, а в нечетни години първата
половина детето ще бъде при майката, а втората половина при бащата с редуване в
обратен ред;
На рождения ден на детето в нечетни години детето ще бъде при майката, а в четни
години при бащата;
На именния ден на детето (6 януари) в четни години детето ще бъде при бащата, а в
нечетни години ще бъде при майката.
След раздялата им тъжителя започнал работа в чужбина, като не поддържал
комуникация с подсъдимата. Постепенно детето се дистанцирало от баща си, рядко
провеждало разговори с него по телефона, а в повечето случаи изобщо не вдигало на
позвъняванията му.
На 15.06.2021г., по молба на тъжителя било образувано изпълнително дело
№3095/2021г. по описа на ДСИ при РС - Варна. С уведомление от 01.09.2021год. депозирана
от тъжителя, чрез пълномощника му, последният уведомил съдебния изпълнител, че желае
да се възползва от правото си на личен контакт с детето си Б. за периода от 05.09.2021год. до
12.09.2021год. , представляващ част от дните за 2021год. през лятната ваканция на детето и
поискал съдействие за осъществяване на личен контакт с него.
На 05.09.2021год., без да уведоми подсъдимата или сина си, тъжителят отишъл
заедно с майка си - св. П. Ж.а на адреса на който следвало да се осъществяват контакта с
детето му, а именно в гр. А., ул. „Сл. Д.“ № 1, но там не намерили никого. В имота се
намирали две сгради – основна къща на два етажа и пристройка.
В къщата, чиито главен вход бил откъм ул. „Сл. Д.“, на първият етаж живеел дядото
на подсъдимата, а на вторият етаж живеели нейните родители. Подсъдимата, заедно с детето
Б., както и св. Владимир П. от когото имала друго дете живеели в пристройката с входа
откъм улица „Г. П.“.
На 06.11.2021год. подсъдимата, заедно със св. П. и двете деца – св. Б. Ж. и второто й
дете (бебе на 19дни), били в дома си. Тъй като тогава била и първата събота от месец
ноември тъжителят, заедно с жената с която живеел на семейни начала – св. Н. М. отишъл на
адреса с намерение да осъществи контакт с детето си. Тъй като не успял да се свърже с
детето, в 10:23ч. позвънил на Национален телефон 112 и поискал съдействие. На място
пристигнал полицейски екип от РУ - А. в състав свидетелите Д. Ст. и Я. Ж.. Последните
4
видели в двора на имота дядото на подсъдимата, който завил, че освен него няма други хора
в имота.
На 30.12.2021год. около 10:00ч., считайки че това е датата на която трябва да вземе
детето за коледната ваканция, тъжителят отново бил на адреса в гр. А. за да осъществи
контакт със сина си. Тъжителят позвънил на неговия телефона, но нямало обратна връзка.
На адреса нямало никой и той отново подал сигнал на тел. 112. На посочената дата и
в посочения час подсъдимата и детето действително не били на адреса. Били в гр. Варна, за
лекарства на детето. На адреса били предния ден /29.12.2021г./, когато подсъдимата смятала,
че започва втората половина на Коледната ваканция, и очаквали тъжителя да дойде за среща
с детето, но той не дошъл.
Вечерта на 06.01.2022г., когато бил и именния ден на детето тъжителят и св. Миткова
отново отишли да вземат детето. Тъй като Б. отново не отговорил на телефонното обаждане,
тъжителят за пореден път потърсил съдействие от полицията, като на място пристигнал
полицейски екип от РУ - А. в състав свидетелите Д. Ст. и Н. Г.. Двамата полицаи влезли в
двора. От пристройката излязла подсъдимата която казала, че детето е там, но е болно. Свид.
Г. споделя, че е възприела, как детето лежи в леглото. На въпроса дали иска да отиде при
баща си, то отказало.
На 10.02.2022год. тъжителят, чрез пълномощника си адв. Ж. К., подал тъжба до РС –
Варна, против подсъдимата Т. К..
В хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е изискал и приобщил
справка от „Национална система 112“ ведно със СД – диск съдържащ регистрирани
обаждания от страна на частния тъжител Ж. на дати 06.11.2021год. и 30.12.2021год., както
и препис от изпълнително дело № 3095/2021г.
Към доказателствата по делото първоинстанционният съд приобщил и становищата
и социалните доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна по повод постъпили
сигнали във връзка с детето Б. Ж..
От заключението на назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза /л. 214-220 от делото на ВРС/ се установява, че Б. Ж. не страда от психично
заболяване или други психични недостатъци, които да му пречат да бъде годен свидетел.
Същият е в състояние правилно да възприема факти и обстоятелства имащи значение за
делото, както и да ги възпроизвежда и дава достоверни показания за тях, съответни на
възрастта му, без ситуативна промяна на емоционалния фон при пресъздаване на
травматични преживявания от миналото, свързани със семейните конфликти и актуални
взаимоотношения.
При проведеното експертно изследване вещите лица не са установили данни за
осъществяване на манипулации върху детето по отношение на факти имащи значение за
делото свързани със семейни отношения и контакти с родителите.
От заключението на назначената в хода на съдебното следствие тройна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, назначена по искане на частния тъжител /л. 275-
5
284 от делото на ВРС/, се установява че детето Б. може правилно да възприема факти от
действителността имащи значение за делото, да ги възпроизвежда и да дава достоверни
показания за тях в контекста на неговата морална оценка на тези факти, познавания, опит
съответни на възрастта му. Според вещите лица Б. е в състояние да бъде манипулиран по
отношение на факти имащи значение за делото, свързани със семейните отношения и
контакт с родителите, тъй като те са авторитетите за него в момента. Тъй като е в
тинейджърската възраст е в състояние да осмислят социалните дразнители, да прави анализ
и морални оценки, както и да бъде независим от авторитетите за него, в случая родителите и
семейната среда. Експертите сочат, че детето е ставало свидетел на поведението на бащата и
неговото отношение към майка му (физическо и психическо насилие), както и психическо
такова спрямо него самия. Налице е манипулация от страна и на двамата родители.
Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се различават от
фактическите констатации на ВРС и са изведени въз основа на анализ на събраните
относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване,
а именно: от събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите Б. Ж., Н. М., П. Ж.а, П. К., отчасти от тези на Владимир П. и частично от
обясненията на подсъдимата Т. К., както и от свидетелските показанията на полицейските
служители при РУ – А. – Д. Ст., Н. Г., Я. Ж., заключенията по назначените комплексна
психиатрична и психологична експертиза и тройна комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза, препис от Решение по гр. д № 3548/2020год. по описа на ВРС,
справка от началника на РУ - А. и докладни записки от полицейски служители, справка от
началника на „Национална система 112“ рег.№ 105820-278/03.08.2022год., ведно със СД –
диск съдържащ регистрирани обаждания от страна на частния тъжител Ж. на дати
06.11.2021год. и 30.12.2021год.; препис от материалите по изп. д. № 3095/2021год.,
становища и социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна и др.
писмени доказателства.
В случая е предявено обвинение по чл. 182, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК - подсъдимата
да е осуетила изпълнението на влязло в сила съдебно решение, относно упражняването на
родителските права и режимът на лични отношения за периода от 05.09.2021г. до
06.01.2022г.
В тази връзка в мотивите на първоинстанционния съд са обсъдени двете групи от
свидетелски показания – тези в подкрепа на ч.т. Ж., които са били ценени след съпоставка с
цялата доказателствена съвкупност, както и втората, която е в подкрепа на обясненията на
подс. К. и в унисон със защитата. При съобразяване на емоционалната обвързаност на
свидетелите със страните по делото, респективно тяхната заинтересованост от изхода на
делото, първоинстанционния съд е отчел, че всяка група свидетели е дала оценка на
действията на подсъдимата и ч.т. Ж., съобразно своята позиция и то в контекста на
влошените лични отношения между тях. Това е наложило да бъдат разпитани и
полицейските служители, които многократно са посещавали адреса по сигнал на частния
тъжител.
6
Съдът ще се спре последователно на всяка от четирите дати, за които се твърди, че
подсъдимата е възпрепятствала срещите на детето с бащата, а именно на 05.09.2021г.;
06.11.2021г., 30.12.2021г. и 06.01.2022г.
По отношение на датите 05.09.2021г. и 06.11.2021год. подсъдимата сочи, че е била
в дома си, в пристройката, заедно със св. П. и двете деца, но не са разбрали, че някой ги
търси. Твърденията на подсъдимата, че не е била уведомена, че тъжителят възнамерява да
вземе детето на 05.09.2021год. се потвърждават от приобщените по делото материали от изп.
д. № 3095/2021год. От които се установява, че тъжителят, чрез пълномощника си е уведомил
съдебния изпълнител, че желае да вземе детето на тази дата и е поискал съдействие от него,
но липсват доказателства съдебният изпълнител да е уведомил подсъдимата за конкретна
дата и час на пристигане на тъжителя, преди настъпване на датата. Напротив от
приложената към книжата от изпълнителното дело разписка се установява, че
уведомлението изпратено от съдебния изпълнител до подсъдимата е било получена на
15.09.2021год.
За процесната дата - 30.12.2021г. безспорно установено по делото е, че детето е
било болно, което е наложило закупуването на лекарства, поради което подсъдимата е
извела детето от дома му, за да отидат заедно до гр. Варна. Макар действително детето да не
се е намирало на адреса, в този случай действията на подс. К. са били извършени с цел да се
погрижи за детето си, което е било със сериозен здравословен проблем към него момент, а
не за да осуети умишлено правото на ч.т. Ж. да има лични отношения с него точно тогава. В
подкрепа на изложеното се явява и издадения амбулаторен лист №008936 от 29.12.2021г. от
лекар специалист за извършен преглед на детето Б. Ж..
Не на последно място от съвкупния анализ на събраните по делото гласни
доказателства се установява, че на 06.01.2022год. детето е било в дома си, но не е искало да
отиде да се види с баща си.
В тази връзка интерес представляват данните по назначената комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза /л. 275 от делото на ВРС/, при която е проведено
психологично интервю с двамата родители и детето Б.. От данните на психологичното
изследване на Б. се установява, че детето споделя, че се бои да не се върне при баща си, ако е
възможно той да не му е баща, а на въпроса поради каква причина не харесва баща си,
детето е дало отговор, че бащата го обижда и удря майка му. Детето споделя, че когато
откаже на баща си да тръгне с него, той започвал да го обижда, карат се и той вика полиция.
В съдебното заседание св. Б. Ж. заявява, че частният тъжител му се обажда по телефона,
след това той излиза отпред пред къщата, говорят си, скарват се и той се прибира, като
прави пояснение, че това е всеки път.
Съдът намира, че с подобен словесно-агресивен подход трудно може да се постигне
основната цел – изграждане на пълноценна връзка между детето и бащата. Самото дете
споделя, че не е имало случай в който то да поиска да отиде при баща си и да е последвал
отказ от страна на подсъдимата, но самото то няма желание за срещи с него, тъй като той се
държи лошо с него.
7
От съвкупния анализ на свидетелските показания, действително се установява, че
на 05.09.2021г., 06.11.2021, 30.12.2021г. и 06.01.2022г. бащата не е осъществил личен контакт
с детето, но въззивната инстанция намира, че на инкриминираните дати не са налице
действия или бездействия от страна на подсъдимата, които да осуетяват съдебното решение.
Не се установява подс. К. да е отказвала или възпрепятствала срещата на Б. с бащата, както
и да е въздействала негативно върху детето за да не желае то да се срещне с тъжителя.
С оглед на изложеното до тук въззивният съдебен състав намира, че правилно
първоинстанционният съд е признал подс. Т. С. К. за невиновна , като е приел, че тя не е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 182, ал.2,
вр. чл.26, ал.1 от НК, за което й е било предявено обвинение с частната тъжба, а именно за
това, че в периода от 05.09.2021г. до 06.01.2022г. в гр. А. в условията на продължавано
престъпление, като родител не изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно решение №
260023/08.01.2021г., постановено от Районен съд - Варна по гр. д. № 3548/2020г., по описа на
ВРС, влязло в сила на 17.02.2021г., относно упражняването на лични контакти на П. Ж. Ж. с
детето му Б. П.ов Ж., роден на 07.02.2010г.
В тази връзка съдът следва да посочи, че произнасяйки се по въпрос, решението на
който засяга интересите на дете, съдилищата, а и всички държавни и административни
органи са длъжни да преценят кой е най-добрия, т.нар. „висш интерес на детето“, залегнал в
чл.3 от Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г. в сила от
3.07.1991 г.). Преценявайки кой е най-висшия интерес на детето, съдът следва да съобрази
степента на неговото развитие, в контекста на неговата възраст и неговите физически,
психически и емоционални потребности, данните за привързаността към лицата, които
полагат грижи за него – майка, баща, осиновители или настойници. При съблюдаване на
принципа за висшия интерес на детето, органа по неговото прилагане следва да обърне
особено внимание на социалното развитие на непълнолетното дете, както и на съображение,
свързани със сигурността и неговата безопасност, а в зависимост от неговата възраст или
степен на зрялост, следва да се вземе мнението на непълнолетното лице.
Въззивният съдебен състав намира за нужно отново да подчертае, както е било
сторено и от районния съдия, че интересите на детето стоят над отношенията между
родителите. И въззивната инстанция стигна до извода, че съществуващият конфликт между
двамата родители, а не неколкократното неизпълнение на съдебното решение, е причина да
се стигне до иницииране на наказателно производство от частен характер от страна на ч. т.
Ж.. В този контекст съдът намира, че родителите следва да преосмислят отношенията си и
да коригират поведението си, което безспорно нанася емоционални травми на малолетното
им дете, което още повече към настоящият момент се намира в своята тинейджърска възраст,
която се характеризира с настъпване на значими физиологични и психологични промени.
Според данните от комплексната СППЕ, детето е с по-ниска самооценка и самочувствие от
своите връстници, което според настоящият състав на съда безспорно се дължи на
психическата репресия, която оказва ч.т. Ж. върху него при срещите им. Родителските
8
грижи, независимо дали се полагат въз основа на предоставени родителски права или във
време за лични контакти, следва да са насочени именно към детето, неговото физическо
здраве, емоционална стабилност и създаването на положителни емоции у детето, които са от
изключително значение за формирането на детската личност.
В обобщение на изложеното до тук, съдът следва да подчертае, че е необходимо
страните да проявят повече комуникативност и готовност за взаимни отстъпки и
компромиси при изпълнение на съдебното решение определящо личния контакт на детето с
бащата, а не единствено да се стремят към неговото формалното следване.
Не на последно място, съдът установи, че с разпореждането за насрочване на делото,
като такова от частен характер, съдът е дал правна квалификация на извършеното по чл. 182,
ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, извършено в периода от 05.09.2021г. до 06.01.2022г. в гр. А.,
тоест извършено като продължавано престъпление. С присъдата си обаче е признал
подсъдимата за невиновна в извършване на престъпление по чл. 182, ал.2 от НК. На
практика при изписването на диспозитива съдът е допуснал единствено техническа
непрецизност при изписването на цифровото изражение на квалификацията на
инкриминираните деяния (по чл. 182, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК). Обективно залегналата в
описателната част на диспозитива на присъдата информация относно
правната квалификация на деянията позволява да се заключи със сигурност, че посочените
несъответствия при цифровото посочване на приложимия наказателен закон представляват
формален технически пропуск, който по никакъв начин не накърнява правото на защита на
подсъдимата. След като квалифициращото обстоятелство по чл. 26, ал.1 от НК, че деянието
представлява продължавано престъпление, е обосновано в мотивите на присъдата и
фигурира словесно в диспозитива й, техническата грешка при цифровото му изписване само
по чл. 182, ал.2 от НК не може да се приравнява на противоречие между диспозитив и
мотиви.
В този смисъл въззивната инстанция намира, че решението на първоинстанционният
съд е правилно, законосъобразно и обосновано, възраженията са неоснователни, не са
налице други основания за отмяната или изменението на съдебния акт, поради което и на
основание чл. 338 от НПК същият следва да бъде потвърден.
По отношение направеното искане от страна на защитника на подс. К. за присъждане
на съдебни разноски по въззивното производство, които да бъдат заплатени от ч.т. Ж.,
въззивната инстанция намира, че следва да бъде уважено.
От представения по делото договор за безплатна правна помощ от 31.01.2025г. и в
съответствие с разпоредбите на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата и Наредба №1 /2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. М. И. П. от АК-Варна следва
да бъде присъдена сумата от 1000 / хиляда/ лева. Така направените разноски следва да бъдат
възложени в тежест на ч.т. Пл. Ж..
Предвид изложеното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 220 по НЧХД № 555/2022 г. на ВРС, 6-ти състав,
постановена на 30.09.2024г., с която подс. Т. С. К. е била призната за невиновна в
извършване на престъпление по чл. 182, ал.2 от НК.
ОСЪЖДА частния тъжител П. Ж. Ж. с ЕГН ********** да заплати на адв. М. И. П.
от АК Шумен с л.№******** и ЕГН ********** сумата от 1000 / хиляда/ лева за
процесуално представителство на подсъдимата Т. С. К. пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10