Р Е Ш Е Н И Е
№ 465
гр. Враца,29.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 30.11.2021г. /тридесети
ноември две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 481 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ ВРАЦА, против
РЕШЕНИЕ №260055/22.06.2021г.,
постановено по АНД № 65 по описа за 2021 г. на Районен съд – Мездра,
с
което е отменено Наказателно постановление № 06-001367/05.01.2021г. на Директора на Дирекция “ИТ” гр.Враца, издадено срещу „Б.с.г.И.“
ЕООД ***, с което на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 414 ал. 1 от КТ, за нарушение на чл. 153 ал.2 от същия кодекс, е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лв.
В
касационната жалба са релевирани възражения за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при
постановяването му, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК
във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че неправилно е установена
действителната фактическа обстановка, в противоречие с доказателствата по
делото, в резултат на което неправилно въззивната инстанция е приела, че не е доказано
нарушението на разпоредбата на чл. 153
ал.2 КТ. Изложени са доводи, че административно-наказващият орган правилно е
ангажирал отговорността на дружеството, като е квалифицирал точно извършеното
нарушение, съобразил е тежестта му, за което е наложена имуществена санкция
съобразно приложимите материалноправни разпоредби. Отправено е искане към касационната
инстанция да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да
потвърди изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът чрез
* К. поддържа жалбата по изложените в
нея съображения. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Възразява се против размера на адвокатското възнаграждение на
противната страна поради прекомерност.
Ответникът - „Б.с.г.И.“
ЕООД ***, чрез процесуалния представител адв.Р.
в с.з. и в писмени бележки оспорва жалбата, като заявява, че решението е
правилно и съобразено със събраните по делото доказателства. Иска решението на
Районния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски и заявява, че
размерът на адвокатското възнаграждение е минимален.
Участващият в касационното производство
прокурор от ОП – Враца дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Развива съображения, че е доказано явяването на работника на работа в период, в
който не му е осигурена задължителна почивка, поради което НП е
законосъобразно.
В настоящото
производство от страните не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и
съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
При постановяване на
съдебния си акт въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон,
тъй като е дал възможност на страните да
докажат защитните си тези с всички допустими и относими към спора доказателствени
средства. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал писмени и гласни доказателства, обсъдил ги е
поотделно и в тяхната съвкупност, мотивирал се е защо кредитира едни, а не дава вяра на други и въз основа на тях е постановил
съдебния си акт, поради което същият се явява обоснован. В оспореното решение
липсват и допуснати нарушения на материалния закон, изразяващи се в
неправилното прилагане на същия, в каквато насока са възраженията на касатора.
От представените пред
районния съд доказателства се установява, че отговорността на ответника по
настоящото дело, е ангажирана затова, че в качеството му на работодател е
допуснал * Г.Г. да полага труд, при сумарно отчитане на работното време, за периода от 07.09.2020г. до 18.09.2020г., без да му
осигури седмична почивка, което е следвало да стори на 13.09.2020г. В НП и в
съставения преди това АУАН е посочено, че такова нарушение е извършено и по
отношение на друго лице - И.Б.
За да отмени НП
въззивният съд е приел, че извършилите проверката са направили констатациите си
въз основа на отбелязванията в книгата за инструктаж, от която се вижда, че за
посочения период * Г. е полагал подписа си ежедневно, което не е
достатъчно за доказване на нарушението.
Събирани са доказателства
относно работното време на лицето Б., без да става ясно дали изпълнителното деяние за твърдяното нарушение включва и това
лице. Обоснован е изводът на въззивния съд, че след като за положения труд на лицето Г. не са проверени и приобщени към
административнонаказателната преписка отчетите за извършената от него работа, при
законосъобразно изготвен график,
не може да се приеме, че същият не е бил спазен. Касационният състав
възприема аргументите на първостепенния съд, че след като не е
установено каква е била
продължителността на работното време
на конкретния работник, не може да се направи извод, че междуседмичната почивка е следвало да бъде на датата 13.09.2021г., както е посочено
в АУАН и НП.
Предвид изложеното и
доколкото в съдебната фаза на производството следва да бъде установено именно
съответствието на твърденията, обективирани в НП, с обективната действителност
и доказателствената съвкупност, налична по преписката, правилно въззивният съд
е приел, че издаденото НП е незаконосъобразно.
Като е отменил НП по
тази причина, РС – Мездра, е постановил
правилно решение и не е допуснал твърдяното от касатора нарушение по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК при постановяването му.
По тези съображения и
след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му
поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън
посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав,
в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон и в
съответствие с неговата цел, поради което оспореното решение следва да бъде
оставено в сила, а предявената против него касационна жалба като неоснователна
следва да се остави без уважение.
При този изход на
спора на ответника следва да се присъдят направените пред тази инстанция
разноски в размер на 350/триста и петдесет/лв., който размер е съобразен с
фактическата и правна сложност на спора, поради което възражението за
прекомерност се явява неоснователно.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН
Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260055/22.06.2021г., постановено по АНД № 65 по описа за 2021 г.
на Районен съд – Мездра.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.с.г.И.“ ЕООД *** сумата 350/триста и петдесет/ лв. разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.