№ 318
гр. Р , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р в публично заседание на двадесет и седми май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20203330101624 по описа за 2020 година
Предявен е иск по чл.422 ГПК.
Депозирана е искова молба от Б. Б. Б., с която моли съда да приеме за установено по
отношение на С. Й. П., че има вземане в размер на 9000лв. по силата на постигнато между
тях извънсъдебно споразумение от 07.08.2020г., съгласно което по изпълнително дело №
95/2020г. по описа на ЧСИ Г.Стоянов са се споразумели ищецът да подаде молба за вдигане
на наложената от него възбрана върху недвижим имот, находящ се в град Р, ж.к.***, във
връзка с издаден изпълнителен лист, с който е осъдена дъщерята на ответницата К.П.Ж ЕГН
***, която е съсобственик на имота /описан в споразумението/ да заплаща издръжка на
техните деца. Ищецът е взискател по делото. Срещу задължението му за вдигане на
възбраната върху имота на ответницата същата следвало да му преведе в тридневен срок
сумата от 9000лв. Въз основа на отделно споразумение с К.Ж от 04.08.2020г. , същата му е
превела сумата в размер на 3 000 лв. на 07.08.2020г. по негова банкова сметка, която сума е
за издръжка за бъдеще време на децата. След подадена от негова страна молба до ЧСИ,
възбраната била вдигната, имота продаден на трето лице, като и към настоящия момент
сумата все още не му е заплатена.
По подаденото заявление по чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение, по която
длъжникът е възразил, поради което за него се поражда интерес от воденето на иск за
установяване на вземането си.
Ответницата С. Й. П. счита иска за неоснователен.
Споразумението от 07.08.2020г. намира за недействително /нищожно/ поради липса на
1
съгласие и липса на основание. Същото е подписано в условията на измама и заплашване от
страна на ищеца, както и в условията на крайна нужда. Същото представлява и неистински,
преправен документ, тъй като част от съдържанието му е дописано след полагането на
подписите. Очевидно е, че почеркът с който текстът изписан след адреса на имота, а
именно: „срещу сумата от 9000 /девет/ хиляди лева" се различава от по горния почерк.
Ищецът Б.Б. е бивш съпруг на дъщерята на ответницита. След развода им, родителските
права спрямо децата са предоставени на бащата, а дъщеря й следвало да им изплаща
издръжка.
Ответницата и двете й дъщери продали притежавания от тях недвижим имот находящ се в
гр.Р, ЖК ***, тъй като били без работа и в тежко финансово положение. Намерили
купувачи, с които сключили предварителен договор за продажбата на имота и те й платиха
капаро в размер на 3000лв.
На 07.08.2020г. - преди изповядването на сделката пред нотариус, се видели с ищеца, който
започна да я увещава, че трябва да му даде пари от продажбата на апартамента, поне 5000лв,
за да заведе децата на море. Ответницата му казала,че като вземе парите от продажбата ще
прецени кога и колко пари да му даде. Тогава той ми я заплашил, че няма да вдигне
наложентаа възбрана върху апартамента, ако не му даде пари. Тъй като ответницата била
изхарчила капарото се съгласила. Ищецът почнал да пише нещо, настигнал я пред банката
и започнал да настоява да подпише написаното от него. Нито й дал да го прочете, нито й го
показал. Заплашил я, че ако не го подпиши няма да вдигне възбраната, както и, че трябва да
връща полученото капаро в двоен размер. Б. я убедил, че единственото което може да
направи е да подпише това, което бил написал и тя се видяла принудена да го подпише. Не й
дал да го прочете, нито й го прочел. Докато го подписвала ответницата не видяла да има
написана сума пари. Не знае какво е правил след това, но сделката по продажбата на имота
се състояла.
Твърди, че със съдържанието на споразумението се запознала едва с получаването на
исковата молба.
Страни по изп.дело №95/2020г. по описа на ЧСИ Георги Стоянов не са нито дъщеря й -К.Ж,
нито ищеца -Б.Б., нито пък тя. По това дело няма наложена възбрана върху имота й находящ
се в гр.Р, ЖК *** и не е имало нужда да бъде вдигана такава и съответно не е вдигана. Това
обстоятелство говори и за неизпълнение на споразумението от страна на ищеца.
Въпреки, че към него момент, дъщеря й не е имала задължение към ищеца, той по същия
начин е принудил и дъщеря й К.Ж да подпише подобно споразумение, обстоятелство за
което тя научава едва с получаването на исковата молба.Ищецът Б.Б. е подал Молба вх.
№09441/07.08.2020г. по изп. дело №484/2020г до ЧСИ Г Стоянов, да бъде вдигната
възбраната по отношение на имота поради сключване на споразумение с К.П.Ж.
2
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа
обстановка: Ищецът е бивш зет на ответницата. Нейната дъщеря и ищецът имат три
ненавършили пълнолетие деца, на които дъщерята на ответницата /К./ дължи издръжка. По
повод на дължимите издръжки ищецът е образувал изп.дело №484/19г., по което ЧСИ е
наложил възбрана върху 1/6ид.ч. от наследствен имот в гр.Р, ЖК ***. Правата на
наследниците по отношение на имота са 4/6ид.ч. за ответницата и по 1/6ид.ч. за всяка от
двете й дъщери /К. и Ж./.Тъй като ответницата намерила купувач на имота,поискала от
ищеца да депозира молба и да вдигне възбраната върху имота, като в замяна ще му плати
дела на дъщеря си К..
На 04.08.2020г. ищецът и дъщерята на ответницата /К./ постигнали споразумение,
последната да му заплати сумата от 3000лв. издръжка за бъдеще време за децата им Б., Б. и
С., като в замяна той вдигне наложената възбрана по отношение на имота в гр.Р, ЖК
***,като е посочено изп.д.№92/2020г..
На 07.08.2020г. страните подписали споразумение, по силата на което ищецът поел
задължение да вдигне наложената възбрана /да подаде молба до ЧСИ/ по отношение на имот
в гр.Р, ЖК ***, като е посочено изп.д.№92/2020г, срещу което ответницата е поела
задължението да му преведе по банков път сумата от 9000лв. в тридневен срок от датата на
подписване на споразумението.
На 07.08.2020г. ищецът е депозирал молба по изп.д.№484/19г. до ЧСИ за вдигане на
възбрана върху имот в гр.Р, ЖК *** поради сключено споразумение с длъжника К.П.Ж.
ЧСИ е вдигнал наложената възбрана.
Пак на същата дата 07.08.20г. ответницата и двете й дъщери продали горепосочения имот за
сумата от 40000лв.,като още същия ден К. Б.а превела по сметка на ищеца уговорената сума
от 3000лв.
По делото са разпитани двама свидетели, които факта, че страните са сключили
споразумение в посочения в него смисъл.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Ищецът претендира спрямо ответника установяване на задължение в размер на 9000лв.,
ведно със законната лихва, считано от 07.08.2020г. Със заповед за изпълнение
№2804/17.08.20г. съдът е определил началния момент, от които се дължи обезщетението за
забава на 14.08.20г. Следователно претенцията на ищеца за установяване на дължимостта на
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.08.20г.-14.08.20г. е
недопустима, поради липса на интерес от воденето на установителен иск. В тази част
производството по делото следва да се прекрати.
Между страните е сключен ненаименован договор, по силата на който ищецът е поел
задължение да вдигне наложената възбрана върху ид.ч. от имот, съсобствен на ответницата
3
и длъжника по изп.д.№484/19г. на РРС. Насрещното задължение на ответницата е било да
преведе по сметка на ищеца сумата от 9000лв. в тридневен срок.
При условията на пълно и главно доказване ищецът доказа,че още същия ден е изпълнил
поетото задължение и е отправил молба до ЧСИ за вдигане на наложената възбрана върху
имот гр.Р, ЖК ***. Възбраната е вдигната. Фактът,че в договора /споразумението/ е посочен
друг номер на изп.д./№95/2020г./ не опорочава постигнатото насрещно съгласие на двете
страни, тъй като поетото от ищеца задължението е точно индивидуализирано, като и двете
страни по него са били наясно по отношение на кой имот следва да се вдигне възбраната.
В замяна на това обаче ответницата не е изпълнила задължението си в срок до 10.08.20г. да
му заплати по посочената банкова сметка сумата от 9000лв.,който факт прави ответницата
неизправна страна, дължаща изпълнение.
За да се освободи от отговорност по договора /споразумението/ ответницата твърди
нищожност /липса на съгласие, на основание/, унищожаемост /измама, заплаха, крайна
нужда/ на договора, който е и неистински такъв.
По делото не се установиха поправки или дописване на договора,находящ се в оригинал в
гр.д.№1173/20г. на РРС нито изписване с различен почерк, поради което съдът не намира
документа за неистински.
Относно възраженията за нищожност: липсата на съгласие предполага съзнателна липса на
воля на едната или и на двете страни по договора, което прави съответното волеизявление,
за постигане на правните последици от сключването на съответния договор. В случая обаче
в отговора ответницата твърди, че съзнателно е сключила споразумението, за да може да
продаде съсобствения имот, по отношение на който е налице частична възбрана за дълг на
нейната дъщеря. Следователно не е налице липса на съгласие. По същите аргументи е
налице и основание на договора /споразумението/.
Относно възраженията за унищожаемост: в хода на процеса ответницата не ангажира
доказателства за твърденията си, че е била измамена /въведена в заблуждение от ищеца/ или
заплашвана от страна на ищеца. Напротив от разпита на свидетелите се установи, че самата
ответница е предложила пари на ищеца, за да вдигне възбраната.
Не е налице и твърдяната крайна нужда, при явно неизгодни уславия. Крайната нужда
предполага наличието на сериозни материални затруднения на договорящия, които го
принуждават да сключи сделката (договора) поради липса или недостатъчност на финансови
средства. Тази нужда влияе върху формирането на вътрешната воля на лицето. От разпита
на свидетелите водени, вкл. и свидетеля на ответницата се установи, че самата ответница е
предложила пари на ищеца и е била съгласна да му ги даде, но по настояване на дъщеря си
К. ги е дала на нея, а не на ищеца.
С оглед основателността на иска, претенцията на ищеца за присъждане на разноски в двете
4
производства е основателна. Сторените в заповедното производство разноски са в размер на
480лв., а в исковото-980лв.
Предвид на гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Й. П., ЕГН ********** от гр.Р, че дължи
на Б. Б. Б., ЕГН ********** от гр.Р сумата от 9000лв., дължима по споразумение от
07.08.2020г.,ведно със законната лихва считано от 14.08.20г. до окончателното й изплащане,
за която е издадена заповед за изпълнение №2804/17.08.20г. по гр.д.№1173/20г. на РРС..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ установителната претенция за заплащане на законната лихва
за периода 07.08.20г.-14.08.20г. КАТО НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството в
тази част.
ОСЪЖДА С. Й. П. ДА ЗАПЛАТИ на Б. Б. Б. сумата от 480лв./четиристотин и осемдесет
лева/ разноски по заповедното производство и сумата от 980лв./деветстотин и осемдесет
лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Р в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на съдебното решение, същото да се докладва по ч.гр.д.№1173/20г. на
РРС.
Съдия при Районен съд – Р: _______________________
5