№ 188
гр. Перник, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720105435 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във
вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация -Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ Република, представлявано от изпълнителния директор Ч.С срещу „***“
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
В.И.Ц. – управител.
Ищецът твърди, че ответникът има качеството клиент на топлинна
енергия, тъй като е собственик на топлофицирани недвижими имоти, с
административен адрес: гр. ***, представляващи апартамент и ателие. Сочи
че на негово име е открита партида с абонатен №***.
Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за
договорите за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
“Топлофикация Перник” ЕАД, страните – ищецът в качеството на
топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна
енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът
има задължението да предоставя топлинна енергия в обектите, собствени на
ответника, а ответникът – да заплаща стойността на доставената топлинна
енергия, ежемесечно, в уговорения срок.
Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по
възникналото облигационно отношение, като през периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. помесечно е доставял в собствените/ползваните от ответника
обекти топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената
топлинна енергия е в общ размер на 3688.75 лв. и ответникът не е изпълнил
задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за
забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 09.07.2020 г. до
1
08.06.2022 г. в общ размер от 520.99 лв.
Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл.
410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 3878/2022 г. по
описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу нея.
В случай, че съдът приеме, че между страните не е възникнало
договорно отношение, ищецът твърди, че ответникът се е обогатил със
стойността на доставената му топлинна енергия, която не е заплатил.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 3688.75 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. в топлофицирани обекти, представляващи апартамент и ателие,
с административен адрес: гр. ***, ведно с обезщетение за забава в размер на
520.99 лв., считано за периода от 09.07.2020 г. до 08.06.2022 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2022 г. /датата на
подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГД № 3878/2022 г. по описа на ПРС.
При условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен главния
иска, ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати исковите
суми, като стойност, с която се е обогатил за сметка на ищеца, поради
доставена от последния топлинна енергия, която не е заплатена.
Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор. Исковете са оспорени по основание и размер.
Ответникът твърди, че не клиент на топлинна енергия, тъй като между
него и ищеца никога не е сключван договор. Сочи, че процесните недвижими
имоти за отдадени под наем на друго юридическо лице, поради което не е
налице основание за ангажиране на извъндоговорната му отговорност.
Оспорва количеството доставена топлинна енергия и нейната стойност.
Счита, че същата е изчислена въз основа на обем на помещението не
съответстващ на действителния, който е по-малък.
Сочи, че топлофицираният недвижим имот е един – апартамент –
мезонет, а не както е посочил ищеца.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове, като
неоснователни.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител –
юрисконсулт С., поддържа исковете. Моли съда да ги уважи. Претендира
разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Д. оспорва исковете. Моли съда да ги отхвърли. Претендира
разноски.
Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът
намери следното:
Установителният иск е предявен от процесуално легитимирана страна и
при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
2
Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД №
3878/2022 г. по описа на ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2395/1407.2022 г., ответникът е
осъден да заплати на ищеца вземанията, предмет на предявения
установителен иск. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е подал
възражение срещу издадената заповед. Искът за установяване на вземането по
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от
ГПК.
Разгледан по същество главният иск е неоснователен.
За уважаването установителния иск в тежест на ищеца е да установи
качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач
на топлинна енергия за небитови нужди на ответника, доставянето на
топлинна енергия и размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената
справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва
производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия.
Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от
Закона за енергетиката.
Видно от представения нотариален акт № 101, том 1, рег. № 855, дело
№ 121/1999 г. ответникът е собственик на процесния недвижим имот,
представляващ жилище – апартамент № 12 – мезонет, с административен
адрес: гр. *** със застроена площ от 195.45 кв. м.
Не е спорно между страните и се установява и от обсъдения нотариален
акт, че жилището се намира в сграда етажна собственост.
Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на
топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД предложени от топлопреносното предприятие съгласно чл. 149,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ.
По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация - Перник“ ЕАД,
одобрени с Решение № ОУ-012/14.04.2008 г. на ДКЕВР и публикувани във в.
„Съперник“, бр. 83/30.04.2008 г.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са
“продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача
на топлинна енергия” – потребител за стопански нужди. Според чл. 3 от
Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо
лице или юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване за
стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския
бюджет.
Съгласно легалното определение на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ "Небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
3
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
В чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните
правоотношения между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди се уреждат в писмен договор. В същия смисъл е
чл. 1, ал. 2 от общите условия. През процесния период не е била действаща
нормата на чл. 149, ал. 3 от ЗЕ/нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от
12.03.2021 г./, поради което за уредба на отношенията между страните, в
настоящия случай същата не е приложима и не налице предвиденото в нея
препращане към чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
При доказателствена тежест на ищеца, същият не е установил между
него и ответникът да е сключен договор, уреждащ отношенията във връзка с
продажбата на топлинна енергия. Затова главният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Отхвърлянето му е поставено като условие от ищеца за разглеждане на
евентуално предявения иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на друг дължи връщане на онова, с което се
е обогатил до размера на обедняването. Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е
субсидиарен, като исковата претенция е допустима, само когато не е налице
друга правна възможност за защита срещу настъпилото неоснователно
разместване на блага.
За уважаването на предявения евентуален иск в тежест на ищеца е да
установи обедняването си до размера и количеството на доставената на
ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника
чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното
заплащане, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването.
Безспорно установено е, че през процесния период 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. ответникът е бил собственик на процесния имот, както и че
имотът се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост. Ирелевантно
е обстоятелството, че ответникът е отдал топлоснабдения имот под наем,
което е видно от договор за наем от 01.06.2004 г. и анекс от 03.02.2014 г. С
посочения договор се уреждат отношенията между наемателя и наемодателя
и няма отношение към спора, предмет на делото.
За установяване на количеството и стойността на доставената в обекта
топлинна енергия, по искане на ищеца, са изслушани и приети съдебно-
техническа и съдебно – икономическа експертиза, изготвени съответно от
вещите лица З. З. и В. В..
Съдът кредитира изцяло приетите експертизи, като изготвени от вещи
лица с необходимите професионални знания и опит. За отговор на
поставените им въпроси последните са се позовали освен на приложените по
делото доказателства и на проверените непосредствено от тях документи,
съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово
разпределение. Затова съдът намира заключенията за обективни и
обосновани.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Б.Р.Й. се установява, че през процесния период 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. сградата етажна собственост, в която се е намирал процсния
топлоснабден имот, е обслужвана от фирмата за дялово разпределение
4
„Техем Сървисис“ ***. Системата за дялово разпределение е въведена въз
основа на договор, сключен преди 2006 г. с „Техем Сървисиз“ ***.
Следователно съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за
разпределяне на доставената в сградата топлинна енергия чрез система за
дялово разпределение от фирма за дялово разпределение.
Установява се също, че отчитането на доставената в сградата
топлоенергия е извършвана с топломер, монтиран в абонатната и станция,
който е преминавал задължителния метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал.
4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични проверки на уреда, при
всяка от които е констатирано, че същият съответства на одобрения тип.
Изводът е, че той може да се използва за търговско измерване и показанията
му могат да се считат за достоверни. От заключението на съдебно-
техническата експертиза се установява, че между собствениците на имоти в
топлоснабдените сгради е разпределяно нетното количество потребена
топлинна енергия, след съобразяване на нормативните технологични загуби
от съоръженията в АС по данни на производителя, броя на работни дни за
отопление и БГВ на АС, средномесечните температури на подаващата и
връщащата вода, както и температурата на почвата. Констатацията на вещото
лице е че са спазвани изискванията на Наредба 16-334/06.04.2007 г..
Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна
собственост се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
Топлината енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. От
експертизата на вещото лице се установява, че през процесния период за
топлоснабдения имота, собствен на ответника е начислявана топлинна
енергия за БГВ – прогнозно на база потребление в предходен имот. В имота е
монтиран 1 бр. водомер. Не е осигурен достъп до имота за годишен отчет на
уредите, поради което служебно е начислен разход на база за 1 лице с дневно
потребление от 140 литра.
Топлоенергията, отдавана от сградната инсталация е разпределяна
пропорционално на отопляем обем, по изчислителен път при спазване на
Наредба № 16 – 334/2007 г. Съдът счита, че при доказателствена тежест на
ответника, той не е установил обема на отопляваното помещение да е по-
малък от този който ищецът е взел предвид. Представената съдебна
експертиза, изготвена по друго дело не може да се ползва като доказателство
в настоящото производство.
Констатацията на вещото лице е, че топлоенергията доставена в
процесния обект е отчитана съобразно действащата през процесния период
нормативна уредба и съответства на реално потребената.
Стойността и е изчислена съобразно действащите цени на същата през
спорния период и е 3688.75 лв., която е идентична с претендираната от ищеца
стойност.
Предвид горното, съдът приема, че през спорния период от 01.05.2020
г. до 30.04.2021 г. начислената за топлоснабдения имот топлинна енергия
съответства на реално потребената такава. Стойността на топлинната енергия,
доставяна през процесния период в обекта на ответника е изчислена и от
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза въз основа на
приложените по делото писмени доказателства, счетоводните записвания при
5
ответника и при ФДР. Тя е идентична с претендираната от ищеца – 3688.75
лв.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът
през процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна
енергия, чиято обща цена възлиза на 3688.75 лева.
При доказетлствена тежест на ответника същият не е установил да я е
заплатил на ищеца. Следователно, той се е обогатил с посочената стойност за
сметка на ищеца, поради което дължи връщането и на последния. Затова
предявеният евентуален иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да
се уважи.
Неоснователна е претнецията за заплащане на обезщетение за забава на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД . Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД забавата
настъпва след изтичане деня на изпълнение, когато е определен, а по ал. 2 от
същата разпоредба - след покана. За да изпадне длъжникът в забава по
претенция с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е необходима покана. Ищецът
не е доказал да е отправил такава до ответника преди предявяване на иска –
13.10.2022 г. Затова върху главницата не се дължи обезщетение за забава, а
само законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Искът за сумата от 520.99 лв., претендирана като
обезщетение за забава за периода от 09.07.2020 г. до 08.06.2022 г. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото производство,
съразмерно с уважената част, а именно – юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., 65.68 лв. – държавна такса и 450 лв. – разноски за
възнаграждения за вещи лица.
Тъй като искът по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е отхвърлен като
неоснователен ищецът няма право на разноски за заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят направените от него в исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, а именно – 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, че „***“ ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.И.Ц. –
управител дължи на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор сумата от 3688.75 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. в топлофицирани обекти, представляващи
апартамент и ателие, с административен адрес: гр. ***, ведно с обезщетение
за забава в размер на 520.99 лв., считано за периода от 09.07.2020 г. до
08.06.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
13.10.2022 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане,
6
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3878/2022 г. по описа на ПРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД „***“ ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.И.Ц. – управител
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор сума от 3688.75 лв. /три
хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща парична стойност на ползваната без правно основание
топлинна енергия в топлофицирани обекти, представляващи апартамент и
ателие, с административен адрес: гр. *** през периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 13.10.2022 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 520.99 лв., претендирана като обезщетение за
забава за периода от 09.07.2020 г. до 08.06.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „***“ ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.И.Ц. – управител
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор сума от общо 615.68 лв.
/шестстотин и петнадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
направени в исковото производство разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Топлофикация - Перник”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от В.И.Ц. – управител сумата от 150 лв. /сто
и петдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, ведно с ЧГД №
3878/2022 г. по описа на ПРС да се върнат на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7