РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Враца, 10.11.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 18.10.2022г. /осемнадесети
октомври две хиляди двадесет и втора
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Д. ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №387 по описа на АдмС – Враца
за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на ТД на НАП-В.Търново, депозирана чрез *
Д.М. против
РЕШЕНИЕ №172/15.05.2022г., постановено по АНД №936/2021г. по описа на РС -Враца, с което е отменено
издаденото от касатора НП № 578336-F610275/18.05.2021г. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление, като законосъобразно, алтернативно изменение на наложената санкция в предвидения от
разпоредбата на чл.273 от ДОПК минимален размер по изложени съображения в
касационната жалба. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – С.к. „БС
Р.Т.“ *** в представен по делото писмен отговор и в с.з., чрез *
И.М.
моли за решение, с което да се остави в сила решението, като правилно и
законосъобразно, а жалбата да се отхвърли като неоснователна, за което се
навеждат доводи.
Представителят на Окръжна прокуратура–Враца, прокурор В.Вътов дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че проблемът е в материалния закон и непредставянето на документи
в НАП има различни последици и те са свързани с чл.123 и чл.124 ДОПК и последиците
са, че констатациите се приемат за такива при непредставяне на документи, а не
с неосъществено съдействие или оказано възпрепятстване, като действие спрямо
контролни органи, за да бъде извършено нарушение. Моли за оставяне на решението
в сила.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и
след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК ,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна.
Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение №172/15.05.2022г.,
постановено по АНД №936/2021г. по описа
на РС -Враца, с което е отменено издаденото от касатора НП № 578336-F610275/18.05.2021г.,
с наложена имуществена санкция в размер на 600 лева, на основание чл.273 от ДОПК на С.к. „БС Р.Т.“ ***, представлявано от С.Х.И. за нарушение на чл.37,ал.2
от ДОПК. В оспореното решение е прието, че както в АУАН, така и в НП липсва
описание какви конкретни документи не е представило дружеството или какви
обстоятелства са подлежали на установяване, като е недопустимо да се препраща
по отношение на тези факти към искането за представяне на документи,
нарушението е описано лаконично, чрез посочване, че изисканите документи не са
представени, като е препратено към ИПДПОЗЛ № П-04000620199017-040-002/11.02.2021г.
Прието е, че същото е съществен порок и е в нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
което не може да бъде преодоляно от разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Отделно
от това е констатирано и друго процесуално нарушение, което е също
самостоятелно основание за отмяна на НП. Посочено е, че съгласно санкционната
норма на чл.273 от ДОПК е предвидена адм.наказ.отговорност за нарушения,
осъществени с две различни изпълнителни деяния. Първото се изразява в „неоказване
на съдействие“, а второто във
„възпрепятстване изпълнението на правомощията“ на органите, извършващи
проверката., като първото поведение предполага пасивност/бездействие/ на
задълженото лице, а второто активни действия, с които последното пречи
съзнателно за осъществяване на законова регламентирана дейност на контролните
органи. Посочено е, че смесването на тези различни по своето съдържание деяния
при описанието на нарушението всякога нарушава правото на защита на наказаното
лице.В конкретния случай посочената форма от органа на изпълнителното деяние
възпрепятстване не е осъществена, доколкото липсват активни действия на
проверяваното лице. С оглед на така приетото от въззивния съд и оспореното пред
него НП е отменено, като
незаконосъобразно.
Касационният състав не възприема
изцяло изводите на въззивният съд за отмяна на наказателното постановление, но
като краен резултат решението е правилно и следва да остане в сила.
Не се споделят изводите на въззивния съд, че АУАН и НП не съдържат
реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
поради това че в същите липсва
описание какви конкретни документи не е представило дружеството или какви
обстоятелства са подлежали на установяване. От описаната в акта и впоследствие
в НП фактическа обстановка е видно, че в същите изрично е посочено искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №
П-04000620199017-040-002/11.02.2021г., надлежно връчено на дружеството на дата
16.02.2021г. В същото подробно са посочени документите които следва да
представи дружеството и управителя е бил наясно и много добре е знаел какви
документи следва да представи на контролния орган. След като в акта и НП е
посочено ИПДПОЗЛ № П-04000620199017-040-002/11.02.2021г. и в същото изрично са
посочени документите, които са изискани от органа, то непосочването им изрично в акта и НП, не води до
съществено процесуално нарушение и до ограничаване на правото на защита на
наказаното лице, водещо до отмяна на
наказателното постановление на това основание, както е приел въззивния съд. В
тази насока и възраженията на касатора са основателни.
Въпреки изложеното,
настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд по отношение на другото
констатирано процесуално нарушение,
водещо до отмяна на наказателното постановление. Правилно е прието, че разпоредбата
на чл.273 от ДОПК предвижда адм.наказ.
отговорност за нарушения осъществени с две изпълнителни деяния, съответно с две
негови форми - „неоказване на съдействие“ и „възпрепятстване изпълнението на
правомощията“ на органите, извършващи проверката, като първото поведение
предполага пасивност/бездействие/ на задълженото лице, а второто активни
действия, с които последното пречи съзнателно за осъществяване на законова
регламентирана дейност на контролните органи. В случая посочената форма на
изп.деяние „възпрепятстване“ в акта и НП не е налице, тъй като липсват активни
действия, поради което не е осъществена тази форма на изп.деяние и дружеството не е
санкционирано надлежно, както е приел и въззивният съд. В тази насока
възраженията на касатора са неоснователни.
По така изложените съображения решението на Районния съд, като краен
резултат е правилно и следва да остане в
сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
В представения по делото отговор на касационната жалба от * И.М. се
претендират разноски в настоящото производство. Искането се явява неоснователно,
тъй като липсват доказателства за договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, поради което и такива не следва да се
присъждат на ответника.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение №172/15.05.2022г.,
постановено по АНД №936/2021г. по описа
на Районен съд – Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.