О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
………
гр.
Ловеч, 20.07.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в закрито съдебно заседание на двадесети
юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. д. № 372/2020
г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 202, т. 2 във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 3 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от В.С.И. *** чрез адв. С.Г. от
ЛАК против Заповед № 03-РД/2110 от 21.07.2020 г. на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).
По изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта,
поради неспазване на установената форма, липса на мотиви, допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материално правните разпоредби
и с целта на закона се иска нейната отмяна и се претендира присъждане на
направените разноски по делото.
Ответникът – Изпълнителният директор на ДФЗ не
изразява становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за
процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в
законоустановения срок. С оспорената заповед е постановено спиране на
административното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК.
Съгласно чл. 54, ал. 5 от АПК, актът за спиране на производството може да се
обжалва по реда на глава десета, раздел IV. Според чл. 202, т. 2 от АПК, по реда на този раздел
се обжалва акта за спиране на производството по издаване на административен
акт. В чл. 197 от АПК е регламентирано,
че срокът за обжалване е 14-дневен от съобщаване на акта. Жалбата е подадена в
рамките на този срок. Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя на 27.07.2020
г., което е видно от приложеното известие за доставяне (л. 27), а жалбата е
заведена в деловодството на административния орган на 03.08.2020 г.
Разгледана по същество е основателна.
Не е спорно между страните, че В.С.И. е регистриран
като земеделски стопанин. Той е регистриран в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) с Уникален регистрационен номер (УРН) 583360.
На 21.05.2019 г. В.И. е депозирал в ДФЗ заявление за
подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 11/040619/55500.
Към заявлението са приложени писмени документи и материали.
По повод постъпили жалби с
вх. № 02-6500/6565/03.09.2019 г. и вх. № 02-6500/6565#1/23.10.2019
г. и сигнал с №
1971/20.08.2019 г. в ДФЗ е започнала проверка по заявлението на В.И. за 2019 г.
До Изпълнителния директор на
ДФЗ e била изпратена докладна записка от Директора на дирекция
„Противодействие на измамите“ с вх. № 02-6500/6565#6/11.02.2020 г. относно
извършената проверка по горецитираните жалби. Във връзка с изложените констатации е
било направено предложение да се информира Върховна касационна прокуратура (ВКП)
за извършване на проверка с процесуални средства.
От ДФЗ е бил подаден сигнал
до ВКП с изх. № 02-6500/6565#7/21.02.2020 г., в който е
било посочено, че В.С.И. е заявил площи по схеми и мерки на ДП, които не е обработил, както и че от заявените и
необработени площи за кампания 2019 г. са налични и голям брой необработени
цели БЗС-та. Посочено било също, че при отчитане на схема обвързано с
производството подпомагане на плодове и зеленчуци, В.И. е създал документ с
невярно съдържание – фактура № ********** от 09.09.2019 г. за продажба на сливи
на лицето А.С.Б., като органът счел, че тези деяния са извършени с цел неправомерно получаване на
средства собственост на бюджетите на ЕС и Р България, които не му се полагат. С
оглед на това в заключение в сигнала до ВКП Изпълнителният директор на ДФЗ
изразил становище за извършване на проверка от страна на компетентните органи,
от която да се установи извършено ли е престъпление по НК от В.И. във връзка с
изложените в сигнала съмнения.
С Постановление № 756/2020
от 23.03.2020 г. прокурор при Окръжна прокуратура Ловеч е възложил на Началника
на СПИП ОД МВР Ловеч да извърши проверка с оглед чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Видно от писмо с рег. индекс
№ 32-130886/08.05.2020 г. на Зам. директора на Агенция Митници, ДФЗ бил
уведомен, че не е констатирано наличие на акцизни стоки, като по този начин да
се потвърдят данни за извършените сделки от В.С.И. с предмет продажба на
земеделска продукция, декларирани пред ДФЗ.
По повод извършвана проверка
от Сектор „Борба с организираната престъпност“ – Плевен, Ловеч с писмо с УРИ: 123120-257/22.06.2020 г. от
ДФЗ, ОД Ловеч била изискана информация, касаеща подпомагането от ДФЗ на няколко
лица, едно от които е и В.С.И..
Видно от приложените от
жалбоподателя 7 бр. удостоверения в периода м. януари – м. юли 2020 г., издадени
от Окръжна прокуратура Ловеч, срещу В.С.И. няма обвинения по неприключили
наказателни производства.
С оспорената в настоящото съдебно производство заповед
Изпълнителният директор на ДФЗ е наредил спиране на административното производство
по обработката за кампания 2019 на заявление за подпомагане с УИН
11/040619/55500, подадено от В.И., кандидат по схемите и мерките на директни плащания
с УРН 583360 до произнасяне с краен акт от компетентен орган, тъй като
разследваните обстоятелства, описани в обстоятелствената част на процесната
заповед, административният орган приел, че са от значение за коректността на
издаването на искания със заявлението за подпомагане административен акт.
Като правни основания за издаване на обжалваната
заповед са посочени чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК.
Мотивите за издаване на заповедта са, че въз основа на
постъпилата в ДФЗ информация по жалби за не поддържани от В.И. в добро
земеделско и екологично състояние трайни насаждения по схемите и мерките за
директни плащания за кампания 2019 е извършена проверка в Интегрираната система
за администриране и контрол (ИСАК). От нея се установило, че В.И. е регистриран
с УРН 583360 и има подадени заявления за подпомагане за кампании 2013-2019 по
схемите и мерките на директни плащания, като за кампания 2019 кандидатът е
подал заявление и е декларирал схеми за подпомагане, подробно описани в докладна
записка за извършена проверка от администриращата дирекция „Директни плащания“ (Схема
за единно плащане на площ, Схема за преразпределително плащане, Схема за
плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда – зелени директни плащания, Схема за млади земеделски стопани,
Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде), Схема за
обвързано подпомагане за протеинови култури, Схема за преходна национална помощ
за земеделска земя на хектар, Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата
директива за водите (Мярка 12), Компенсаторни плащания в планински райони,
Компенсаторни плащания в планински райони, Компенсаторни плащания за други
райони, засегнати от значителни природни ограничения).
В оспорената заповед се сочи също, че на 11.02.2020 г.
специализираната дирекция „Противодействие на измамите“ е изготвила докладна
записка с резултатите от проверката, със становище за извършени неправомерни
деяния по обследваните заявления и предложение за продължаване на проверката с
процесуални средства, като неправомерните деяния се състояли в заявяване на
имоти по схеми и мерки на ДП, без да се полагат изискуемите за това грижи и
изготвяне и ползване на финансови документи с вероятно невярно съдържание пред
ДФЗ за придобита и реализирана продукция на силно занижени цени спрямо
пазарните.
Сочи се още, че на 22.01.2020 г. В.И. е подал
декларация съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба №3 от 17.02.2015 г., придружена с
фактура № ********** от 09.09.2019 г. за реализирана продукция от 68 250 кг
сливи на цена 0,06 ст., издадена на А.С.Б. от с. ***, като кандидатът бил
посочил, че добитата продукция е от парцели с №№ 14386-475-13-1 в размер на
0,15 ха, 14386-497-3-1 в размер на 0,19 ха, 46437-19-23-1 в размер на 10,37 ха,
46437-19-24-1 в размер на 0,16 ха.
От така изложеното административният орган е счел, че
е налице хипотеза за предоставяне на неверни сведения от дружеството, целящи
получаване на неследващо се подпомагане, кореспондираща с извършено деяние,
което може да е евентуално престъпление по НК, което налага сезиране на
компетентен орган.
В заключение в заповедта адм. орган се е позовал и на
полученото от МВР – ГД „Борба с организираната престъпност“, сектор БОП –
Плевен, Ловеч писмо с УРИ 123120-257/22.06.2020 г., с което ДФЗ е уведомен за
извършена проверка по пр. пр. № 900/2019 по описа на ОП Ловеч, във връзка с
извършено престъпление по чл. 248а от НК от четири физически лица, включително
и В.С.И., необходимост от представяне на информация за реализиран добив и
изплатени средства за стопанските 2017/2018 и 2018/2019 години, както и за
заявяване на изброени в писмото имоти за подпомагане по схемите и мерките на
ДП.
Към момента на изготвяне на процесната заповед е посочено,
че при извършване на проверка на сайта на Прокуратурата на РБ се открива
следната информация за преписките, сочени в мотивите на заповедта, като и по
двете се очакват материали от друг орган за решаване на преписките.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна.
Оспорената заповед е валиден административен акт,
издаден от териториално и материално компетентен орган. Същата е подписана от
Изпълнителния директор на ДФЗ – Васил Грудев, който видно от приложеното на
лист 4 от делото решение от протокол № 145 на УС на ДФЗ от 19.07.2019 г., е
избран за такъв. А съгласно чл. 20, т. 2 и 3 от ЗПЗП, Изпълнителният директор
на ДФЗ организира и ръководи дейността на фонда и представлява фонда. Съобразно
чл. 20а, ал. 1 и 2 от същия закон, Изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като организира и ръководи
дейността на Разплащателната агенция и представлява Разплащателната агенция. С
оглед на което, несъстоятелни се явяват наведените в жалбата оплаквания за
неяснота досежно издателя на оспорената заповед и нейната нищожност.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването й
са допуснати нарушения на изискването за форма и на административнопроизводствените
правила. Заповедта е в противоречие с материално правните норми и с целта на
закона.
Правното основание, на което е постановено спирането
на производството е чл. 54, ал. 1, т. 3
от АПК. Основанието за спиране по смисъла на чл. 54, ал. 1, т . 3 от АПК е: „когато
в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието
установяване е от значение за издаването на акта“. От тълкуването на горната
разпоредба е видно, че се касае за престъпни обстоятелства, които би следвало
да се установят в хода на административното производство, а освен това не всяко
престъпно обстоятелство би съставлявало основание за спиране на
административното производство, а само такова, „чието установяване е от
значение за издаването на акта“. Законодателят е въвел изрично изискване
установеното престъпно обстоятелство да е от значение за издаването на акта, а
не каквото и да е престъпно обстоятелство.
Липсата на доказана преюдициалност на посочените в
заповедта досъдебни производства по описа на ОП Ловеч спрямо текущото административно
производство и липсата на обосноваване на значението на твърдените общо от
ответника престъпни обстоятелства за преценка на подаденото заявление от В.И.
води до извод за липса на предпоставките по
чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК.
Общото
посочване за образуваните досъдебни производства в ОП Ловеч по никакъв начин не
обосновава извод, че произнасянето по заявлението на жалбоподателя зависи от
произнасянето на разследващите органи по тези досъдебни производства. По делото
не са приложени никакви постановления на ОП – Ловеч или РП – Ловеч за
образуване на такива производства, от които да се установи какво е деянието и
каква е връзката му със заявлението на В.И..
Посочените от административния орган фактически
основания са непълни и неясни. Същите са без всякаква конкретика, което е
равносилно на тяхната липса. В случая липсват мотиви, от които може да се
установи въз основа на кои доказателства и факти административният орган е
направил обоснован извод, че са налице престъпни обстоятелства които имат
значение, т.е. намират се в преюдициална зависимост за издаването на акта,
чието производство се спира. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за
отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаването на заповедта е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените
правила, регламентирани в АПК – основание за незаконосъобразност по чл. 146, т.
3 от АПК. Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава,
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се
обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации.
В тежест на административния орган е служебно да установи фактите от значение
за издаване на акта, да извърши проверка на доказателствата и съпостави
установеното от фактическа страна чрез анализ. В случая не са изяснени фактите
и обстоятелствата.
Не е дадена възможност на подателя на заявлението за
подпомагане да даде обяснения или възражения в хода на производството. Това
също е нарушение на административнопроизводствените правила, което настоящият
състав намира за съществено. Ако бе дал възможност на оспорващия да участва в
производството и да представи доказателства, административният орган можеше да
не издаде заповедта за спиране на производството. Освен това не са събрани
служебно всички относими доказателства – в преписката липсват постановени
актове на прокуратурата по посочените в заповедта наказателни производства, от
които би могло да се установи какъв е предметът на тези производства и имат ли
преюдициално значение производствата пред прокуратурата по отношение на
подаденото заявление за плащане.
Нещо повече, видно от представените от жалбоподателя
удостоверения от ОП Ловеч /л. 14-20/, в периода м. януари – м. юли 2020 г. не е
имало обвинения по неприключили наказателни производства срещу В.С.И..
Оспореният акт
е издаден в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146,
т. 4 от АПК. Съдът приема, че административния орган е спрял производството,
без наличието на законна предпоставка за това.
Според разпоредбата на
чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, която е посочена като правно основание за
издаване на обжалвания акт, административният орган спира производството,
когато в хода му се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от
значение за издаването на акта. От представените по делото доказателства не се
установява да е изпълнена хипотезата на посочената правна норма, тъй като няма
данни в хода на административното производство да са разкрити престъпни
обстоятелства.
От фактите по делото се установява, че са били
образувани досъдебни производства, но липсват данни тези производства да са
били образувани срещу В.И.. Обстоятелството, че са налице данни за престъпни
обстоятелства не води до извод, че са налице предпоставките за спиране на
административното производство. В тези случаи спирането се постановява след
представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от
органа, пред който то е образувано. По делото не са представени никакви
доказателства за съществуването на друго административно или съдебно
производство. Необходимо е да се отбележи, че прокурорската преписка №
756/2020, за която има доказателства, че е образувана в ОП - Ловеч не е
възможно да бъде възприета като висящо административно или съдебно производство
по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Следователно позоваването на нея не
съответства на хипотезата на цитираната правна норма. Само от факта, че съществува прокурорска преписка и са
правени проверки във връзка с тази прокурорска преписка, за получавани средства
от фондове на ЕС, не може да се направи извод за характера на престъпните
обстоятелства, установени от прокуратурата.
Нито цитирането в оспорения акт на сигнали, жалби,
докладни записки и писма, нито съдържащата се информация в документите по
административната преписка води до извод за конкретни престъпни обстоятелства,
разкрити в хода на административното производство. Не е посочено и какво е
значението на престъпните обстоятелства за издаването на административния акт. В
единственото представено прокурорско постановление от 23.03.2020 г. /л. 90-91/
се сочи, че е възложена проверка с оглед чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК,
съгласно които текстове: (1) Който, за да получи кредит, представи неверни
сведения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до
пет хиляди лева. (3) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено от лице, което
управлява или представлява юридическо лице или гражданско дружество, или от
търговец, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от
две хиляди до десет хиляди лева. Видно от същите, лисва каквато и да е връзка
между деянията, определени като престъпления по тези текстове от НК и описаните
факти и обстоятелства, на които се е позовал административния орган в
оспорената заповед.
В обжалвания административен акт не е посочено какво е
значението на конкретни престъпни обстоятелства за неговото издаване, както и фактите
– предмет на разследване, в какъв времеви период са настъпили, относими ли са
към подаденото заявление от жалбоподателя за отпускане на финансова помощ по
всички декларирани от И. схеми и мерки.
Отделно от горното, видно то заявлението за
подпомагане за 2019 с УИН 1104061955500
(л. 139 и следв.), жалбоподателят е заявил за подпомагане няколко схеми и мерки
за 2019 г., а именно - Схема за единно плащане на площ, Схема за
преразпределително плащане, Схема за плащане за селскостопански практики, които
са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания, Схема
за млади земеделски стопани, Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и
десертно грозде), Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури, Схема
за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар, Компенсаторни
плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите (Мярка 12),
Компенсаторни плащания в планински райони, Компенсаторни плащания в планински
райони, Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни
природни ограничения. От страна на административния орган няма не само данни,
но и твърдения по отношение на кои отях или на всичките да са налице престъпни
обстоятелства, свързани с получаване на безвъзмездна финансова помощ. По този
начин спирането на производството по подаденото общо заявление за подпомагане
по всички мерки и схеми, декларирани от В.И., е в противоречие както с
разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, така и с принципите за
законност, съразмерност и този на служебното начало, прокламирани в чл. 4, ал.
2, чл. 6, ал. 2 и ал. 3 и чл. 9, ал. 1 от АПК.
Изводът, който се налага е, че липсват данни за
наличието на престъпни обстоятелства, които имат определящо значение, т. е.
намират се в преюдициална зависимост с акта, производството по издаването на
който се спира и каквито данни следва да са налице към момента на постановяване
на спирането.
Достатъчно данни за наличие на преюдициални престъпни
обстоятелства следва да са налице към момента на постановяване на спирането, но
не са налични по делото. Основание за спиране на производството не може да бъде
предположението на някакви неконкретизирани правни субекти за евентуална
възможност за разкриване на такива обстоятелства в бъдеще.
Оспорената заповед е издадена и в несъответствие с
целта на закона, защото спирането на производството е предвидено с цел защита
на обществения интерес и финансовите интереси на общността в административното
производство по обработка на заявления за финансова помощ по различни схеми и
мерки.
При това положение настоящият съдебен състав намира,
че материалноправното основание по чл.
54, ал. 1, т. 3 от АПК не е било налице и административното производство незаконосъобразно
е било спряно. Това налага отмяна на оспорената заповед.
При този изход на производството следва да бъде
уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по
делото в общ размер на 310 лева, от които – 300 лева – договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение (л. 9) и 10 лева – заплатена държавна такса (л. 532).
Съгласно чл. 200, ал. 2, във вр. с чл. 202 и чл. 54,
ал. 5 от АПК, определението, с което се отменя заповед на административен орган
за спиране на административното производство, може да се обжалва с частна жалба
единствено от страните, участващи в това производство. Административният орган,
издал оспорената заповед за спиране на административното производство има
качеството на решаващ орган в административното производство, по което е издал
заповедта, а не на страна. В административната фаза на процеса, той е
овластеният от закона орган да издаде определен административен акт и не е
страна в производството, развиващо се пред него. Поради това и
административният орган не попада сред правните субекти, на които разпоредбата
на чл. 200, ал. 2 от АПК предоставя правна възможност да обжалват
определението, постановено в производството по раздел IV от АПК. В този смисъл
е и константната практика на Върховния административен съд - Определение №
3218/14.03.2018 г. по адм. д. № 2508/2018 г., Определение № 2209/19.02.2018 г. по адм. д. № 1445/2018 г., Определение № 348/10.01.2018
г. по адм. д. № 291/2018 г. Поради изложеното настоящото определение подлежи на
обжалване само от страните в административното производство, а в случая това е
единствено жалбоподателят.
Освен това Върховният административен съд с
Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по тълкувателно дело №10/2019 г. е
постановил, че не е допустимо обжалване на определението по чл. 200, ал.1 от АПК от административния орган, издател на акта.
По изложените съображения и на основание чл. 200, ал.1
и чл. 143, ал.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Заповед №
03-РД/2110 от 21.07.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие”.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ за продължаване на административното производство
по обработка на заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 11/040619/55500,
подадено от В.С.И..
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на В.С.И. ***
сумата от общо 310 (триста и десет) лева, от които 10 (десет) лева държавна
такса за образуване на административно дело и 300 (триста) лева
адвокатско възнаграждение.
Определението може да бъде
обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му чрез
Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд от страните,
участващи в административното производство.
Препис от него да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: