№ 52
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Магдалена Лазарова
Илияна Стоилова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Д. Ил. Т.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно
наказателно дело № 20251000600070 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 34, вр. с чл. 20, ал. 1-3 от
ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по жалба от адв. Л. Г. - служебен защитник на засегнатото
лице Т. К. против решение № 872/2012.2024 год. по ч.н.д. № 6240/2024 г. по
описа на СГС, с което е признато и прието за изпълнение решение на
несъдебен орган на Германия.
В жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение, като се
поддържа, че то е неправилно, защото няма данни как чуждият
административен орган е установил шофьора на камиона, тъй като в
удостоверението е посочен регистрационен номер на седлови влекач с
ремарке МАН, а съгласно справката от КАТ има регистрация под подобен
номер, но за лек автомобил. С жалбата се отправя искане за отмяна на
решението и за постановяване на ново решение, с което да се откаже
признаване на чуждото решение.
За съдебното заседание на апелативния съд засегнатото лице Т. К. не се
явява. Предвид невъзможността лицето да бъде намерено, за да бъде редовно
призовано и на основание чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС,
САС разгледа делото в негово отсъствие. В съдебно заседание на въззивния
съд защитникът на засегнатото лице също не са явява.
Представителят на прокуратурата счита, че жалбата е неоснователна.
Пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което е
1
признат акта на несъдебния орган като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на
страните и сам служебно провери изцяло правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Атакуваното решение е постановено при обективно, всестранно и пълно
изясняване на фактическата обстановка по делото в рамките на преценката на
обстоятелствата, включени в предмета на доказване в това производство
съобразно разпоредбите на чл. 30 – чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от компетентните
органи на Германия за признаване и изпълнение на парична санкция в размер
на 120 евро, наложена по отношение на засегнатото лице – Т. К., с решение №
03.4829021.5, постановено на 19.12.2023 г. от Централна служба „Глоби и
парични санкции“ на Полицейски президиум Райнпфалц, влязло в законна
сила на 04.01.2024 г.
С решението се наказва К. за нарушение на разпоредбите за движение
по пътищата, извършено със седлови влекач с ремарке с рег. № ******** на
01.12.2023 г. по федерална автомагистрала.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, вр. чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС
искането на компетентните органи на издаващата държава Германия е
придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции.
При проверката на материализираното върху формуляра на
удостоверението съдържание, първоинстанционният съд с основание е
констатирал, че съдържа всички изискуеми реквизити по Приложение № 2
към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, придружено е с превод на български език
в съответствие с чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като не са налице данни,
пораждащи съмнение относно компетентността и легитимността на органа,
който е издал удостоверението. Съгласно съдържащата се в цитираното
удостоверение информация, първоинстанционният съд обосновано е приел, че
на Т. К. е наложена финансова санкция за извършено административно
нарушение, което е квалифицирано като такава нарушаващо конкретно
правило за движение.
При анализа на съдържанието на официалния превод на представеното
от издаващата държава удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции първоинстанционният съд правилно е
преценил, че същото е пълно и изчерпателно съдържа необходимата
релевантна информация за постановеното решение от несъдебен орган на
издаващата държава, датата му на издаване, датата на влизането му в сила,
обстоятелствата и правната квалификация на извършеното административно
нарушение, наложената с него санкция, самоличността и местоживеенето на
нарушителя.
Настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло с обоснованите
изводи на първоинстанционния съд относно отсъствието на основания,
2
изводими от доказателствата по делото, да се приеме наличието на пороци в
съдържанието на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции.
Законосъобразна и мотивирана е преценката, че представеният документ
съдържа достатъчна информация относно идентификацията на лицето,
извършило административно нарушение по транспорта, описанието на
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, участието на
засегнатото лице, правната квалификация на деянието, наложената санкция
съобразно законодателството на издаващата държава, по отношение на която е
признато задължение за плащане по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от
ЗПИИРКОРНФС. Надеждна законова гаранция все в същата насока е
изпълненото в конкретния случай изискване за изпращане от страна на
издаващата държава на решението за налагане на финансова санкция
(заверено копие), който акт по чл. 3 от ЗПИИРКОРНФС е придружен от
обсъденото по-горе удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към
чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
По изложените дотук съображения въззивната инстанция изцяло
споделя застъпеното от първоинстанционния съд становище, че в
разглеждания казус отсъстват факултативните основания за отказ за
признаване и изпълнение по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, в частност, тези по т.
1, тъй като съдът обосновано е констатирал, че представеното удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции е пълно и по
съдържание кореспондира на несъдебното решение за налагане на финансова
санкция, постановено от несъдебния орган Централна служба „Глоби и
парични санкции“ на Полицейски президиум Райнпфалц“, Германия, относно
данните за идентичността на превозното средство, послужило да извършване
на деянието. Разликата между регистрационния номер на автомобила, посочен
в удостоверението – „***“ , и регистрационния номер ******** на
автомобила, който се сочи в справката на ОПП СДВР, като собствен на
засегнатото лице, не е въобще обстоятелство, което да представлява
съществен порок на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, защото в това производство въобще на могат да се
обсъждат съмненията на защитника, че чуждият наказващ орган е правилно
идентифицирал извършителя на нарушението, съобразно и данните за
управляваното от него МПС, защото по естеството си настоящото
производство има чисто процесуален характер, съдържа преценка дали
компетентният орган на изпълняващата държава ще окаже или не правна
помощ на издаващия орган, като не засяга никакви въпроси от
материалноправен характер. Такъв извод се обуславя от характера на
производството по ЗПИИРКОРНФС, в което изпълняващият съд не се
произнася по въпроси по съществото на съответния правен спор, касаещи
финансовата отговорност на лицето. Затова нито първостепенният съд, нито
настоящият съдебен състав, могат да обсъждат обстоятелства по съществото
на проведеното в Германия административнонаказателно производство. По
3
отношение на подобни обстоятелства също не следва да се изисква
допълнителна информация от издаващата държава, тъй като изясняването им
е изцяло от компетентността на решаващия орган в издаващата държава
членка.
Законосъобразна е и преценката на СГС за наличието на останалите
условия за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансови
санкции на Т. К., срещу които изводи с жалбата не са отправени изрични
възражения – че санкционираното с решението на Централна служба „Глоби и
парични санкции“ на Полицейски президиум Райнпфалц“, Германия,
поведение на засегнатото лице съставлява административно нарушение и по
българския Закон за движение по пътищата, с оглед на което е изпълнена
предпоставката на чл. 30, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС – касае се за
поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, в който
случай няма изискване за двойна наказуемост на деянията; че
санкционираното лице е било уведомено за производството по постановяване
на решението по изискуемия от законодателството на издаващата държава
начин.
САС приема, че е изпълнено изискването на чл. 30, ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС, защото писмените доказателства по делото сочат, че К. има
регистриран постоянен адрес в Република България, както е имал и трудов
договор с работодател „Скопиетранс БГ“ ООД със седалище гр. Петрич, т.е
има адресна установеност и източник на доходи в страната ни.
Гореизложените доводи мотивираха САС да приеме, че решението на
СГС по н.ч.д. № 6240/2024 г., обявено на 20.12.2024 г., с което на основание
чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС е признато решение, с което на К. е
наложена финансова санкция в общ размер на 145 евро за извършено
нарушение на правилата за движене по пътищата в издаващата държава, е
правилно – законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1
– ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 872/20.12.2024 год. по ч.н.д. № 6240/2024
г. по описа на СГС.
Настоящето решение не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5