РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502267 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на „ПМБ Индъстрис„
ООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ***** чрез
пълн.адв.В.А. против решение №261859/ 29.06.2021 г. по гр.д.№178/2020 г. на
ПРС, 12 гр.с.,в частта, с което са отхвърлени предявените от него искове да
се осъди „Инстал Инженеринг СВ„ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в с.*****, да му заплати сума от 9486 лева - стойност на доставен
по търговска продажба регранулат, за който е издадена фактурата №
9169/29.07.2019г и обезщетение за забава в размер от 347.83 лева за период
от 29.08.2019 година до 07.01.2020г.; с което се осъжда „ПМБ Индъстрис„
ООД , ЕИК *****, да заплати на „Инстал Инженеринг СВ„ ООД, ЕИК *****,
сумата от 13078.98 лева вреди от неизпълнение на договор за продажба на
регранулат с дата на доставка 29.07.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаването на исковата молба -13.02.2020г до
окончателното изплащане на вземането и с което е осъден да заплати
разноските на ответника в размер на 2396,90 лв. Моли да се отмени
решението и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск .
1
Претендира за разноски.
Въззиваемият „Инстал Инженеринг СВ„ ООД, ЕИК ***** ,
представлявано от адв.И.Ж.- счита жалбата за неоснователна. Претендира за
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено следното:
Решението на ПРС, в частта, с което се ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Инстал
Инженеринг СВ„ ООД, ЕИК ***** над размера от 13078.98 лева за вреди от
неизпълнение на договор за продажба на регранулат с дата на доставка
29.07.2019г. до пълния предявен размер от 17200 лева - не е обжалвано и е
влязло в сила.
Иск с правно основание чл. 327 ТЗ и чл.86 ЗЗД и насрещни искове с правно
основание в чл. 195 ЗЗД във връзка с чл. 82 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 29.07.2019г. „ПМБ Индъстрис „ ООД на основание
сключен търговски договор е доставило на ответника 7700 кг. регранулат при
цена от 14 322 лева, за което е съставена фактура № 9196/29.07.2019г.
Ответникът приел стоката без забележки относно качеството на доставеното,
за което бил съставен приемо – предавателен протокол.
На 06.08.2019 година ответникът, след като използвал около 5000
килограма регранулат, върнал останалото количество, а „ПМБ Индъстрис„
издало кредитно известие за съответната на върнатото част от цената.
Стойността на използваните 5 тона регранулат ( 9486 лева ) останала
неплатена, поради което се иска да бъде осъден ответника да я заплати на
ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаването на ИМ -
08.01.2020г до окончателното плащане на вземането, както и обезщетение за
забавата в размер от 347.83 лева за периода от 29.08.2019 година до
07.01.2020г.
Ответникът „Инстал Инженеринг СВ„ ООД, ЕИК ***** оспорва иска. Не
оспорва, че между страните е сключен договор за доставка на процесния
регранулат, както и че същият е доставен и че стоката е приета без
възражения, но твърди е доставена стока с недостатъци – негоден за
договореното си предназначение регранулат, който бил вложен в
2
производството, преди да се установи негодността му. С писмо – рекламация
от дата 19.08.2019г ищецът бил уведомен за негодността и останалото
неупотребено и негодно количество било върнато. Не оспорва и
неизпълнение на задължението за плащане на цената, поради негодността на
доставения регранулат.
„Инстал Инженеринг СВ„ ООД, ЕИК ***** е предявил против
първоначалния ищец „ПМБ Индъстрис„ ООД, ЕИК ***** насрещен иск с
правно основание чл. 82 от ЗЗД като претендира , че процесните 7700 кг
регранулат са вещ със съществени недостатъци, които водят до нейната
негодност за обичайната й употреба, като произведените от този суровина
тръби са също некачествени - имат шупли и въздушни мехури. „Инстал
Инженеринг СВ„ ООД вложил доставената некачествена суровина в
производството, респ. произвел некачествена продукция – произведените
тръби били негодни за употреба или продажба. Затова производителят
претърпял вреди от неизпълнението, изразяващи се в стойността на
вложените в производството материал, труд и електричество, както и
амортизационни разходи на обща стойност от 17200 лева , от които: закупен
от ответника материал – 2882.63 лева с ДДС ;закупен от друг доставчик
материал – 9937.32 лева; електричество , като технологичен разход - 1272.
06 лева; труд – 2974.87 лева, амортизационни разходи - 133.12 лева и се
иска да бъде осъден „ПМБ Индъстрис„ ООД , да му заплати сумата от 17200
лева вреди от неизпълнение на договор.
Ответникът по насрещната ИМ оспорва иска като твърди, че е изпълнил
точно, оспорва че са настъпили вреди или ако са налице - че не са в
причинно-следствена връзка с доставеното от него; оспорва доставения
материал да е бил вложен в производството.
За да отхвърли първоначалният иск, ПРС е приел, че купувачът, върху
когото лежи доказателствената тежест, е доказал, че е доставен негоден за
употреба по предназначение регранулат, като в тази връзка е кредитирал
заключението на вещото лице; приел, че се касае за скрити недостатъци,
които не са могли да бъдат открити при обикновен преглед, тъй като за
стойността на индекса на стопилка и количеството на останалите летливи
вещества в компаунда са необходими специални лабораторни изследвания.
За да уважи частично насрещния иск, ПРС е приел, че вследствие
3
вложеният некачествен регранулат, произведените тръби също са негодни за
употреба, при което претърпените вреди от ПМБ Индъстрис ООД са в размер
на производствената себестойност на негодните тръби /с изключение на
цената на вложения и доставен регранулат, който не се дължи на продавача/,
така както е определен от ВЛ В. по допусната ССЕ.
Във ВЖ са изложени оплаквания, че съдът не е съобразил че
единственото изискване към продавача е суровината на ПМБ да бъде с индекс
на регранулата – индекс на стопилка не по-висок от 1 пункт при измерване по
стандарт ISO 1133; че по делото са събрани достатъчно доказателства
относно производството и употребата на тръбопроводни системи и че
стандарт БДС E N12201-1/NA не е бил договорен между страните; че ищецът
не продава суровина, която е специално за производство на тръби, а продава
HDPE регранулат, който се влага в различни браншове с различни
производства и изисквания; че неправилно съдът е приел, че суровината е
некачествена поради останалото недоказано твърдение за нейното
несъответствие с неотносим към делото индустриален стандарт; счита, че
ответникът е направил несвоевременно възражение за недостатъци по чл.324
ТЗ и неправилно съдът е приел, че са налице скрити недостатъци; че
неправилно е уважил насрещния иск; че не са доказани в хода на процеса
недостатъците на регранулата, а суровината е приета от ответника без
възражения и дружеството е извършило свой вътрешен контрол на
качеството, при който е изследван единствено индексът на стопилка и не са
установени отклонения от договорените параметри; ответникът не е доказал ,
че ищецът е произвел копрометирани тръби, че в тях е вложен регранулат,
доставен от ПМБ на 27.7.2019 г., а ако се приеме, че е доставен, то не са
доказани недостатъците по произведените тръби и несъответствието им с
цитирания стандарт БДС;
В отговора на ВЖ са изложени доводи, че не са налице посочените от
въззвника пороци на обжалваното решение; че правилността му се
потвърждавало от приетите доказателства – двете експертизи; че РС точно е
определил договорните правоотношения между страните и правилно е
анализирал събрания доказателствен материал като е приел, че
индустриалният стандарт по БДС е относим към правния спор; че купувачът е
направил рекламация на доставената суровина с писмо от 19.8.2019 г., с което
въззивникът е бил своевременно уведомен за негодната вещ, но не е
4
предприел никакви действия; че доставената и вложена в производството
негодна вещ-регранулат е довело до производство на негодни тръби за
употреба; че е неоснователно възражението за съпричиняване на настъпилия
резултат от употребата на некачествения материал.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От представените по делото фактури и опаковъчни листове към тях,
неоспорени, се установява, че страните са имали трайни търговски отношения
от 2016 г. /л.8,9,10 от д.РС/ като в заявката на купувача от 22.07.2016 г. /л.26
от д.РС/ е записано, че се иска доставка на количество HDPE за екструдиране
на тръби с индекс на стопилка по-малък от 1 при 5 кг; от двустранно
подписаният приемо-предавателен протокол №9196/29.7.2019 г. е видно, че
стоките са приети без забележки, а като условия на доставката в
опаковъчният лист от 29.7.2019 г./л.27 от д.РС/ към процесната фактура е
записано, че е доставен HDPE издувен регранулат, черен, 7 чувала по
1100кг, с МFI /индекс на стопилка/съответно: 0,74, 0,85, 0,8, 0,86, 0,87, 0,79, и
0,75, т.е. –всички са под 1, съгласно стандарт ISO 1133.
По делото е приета ХТЕ с в.л.инж.П. Л. Н. - химик – заключение от
11.01.2021 г. /л.106 от д.РС/, неоспорено от страните и което съдът възприема
като компетентно и безпристрастно изготвено.Вещото лице по проведената
химикотехнологична експертиза е дало заключение , че индекса на стопилка
при доставения регранулат отговаря на договореното и на стандарта, но не са
спазени останалите изисквания в стандарт БДС 12 201-1 към същия в
качеството му на суровина за производството на тръби - съдържанието на
летливи вещества и влага е над 10 пъти повече от допустимото, което може
да се дължи на две причини: неотговарящ на стандарта рециклиран
полиетилен HDPE /наличие на летливи вещества, вода и сажди в материала/
или неспазена технология на производство на тръбите от ответника –
неприцизиране на температурата на полутечните потоци от полиетилен,
оформящи три движещи се дебелостенни концентрични цилиндъра, т.е. че е
възможно да е надвишена работната температура по време на технологичния
процес така, че да са настъпили деструктивни промени в слоя от HDPE .
Вещото лице е сравнило две проби полиетилен HDPE, произведени от въззивника и
доставени на въззиваемия- с №8865/16.04.2019 г. и с №9196/29.07.2019 г. От
направения ТГ-анализ се виждало, че и в двете проби е надвишен показателя
5
на летливи компотенти като от тази, получена на 16.04.2019 г. са произведени
трислойни тръби без пори, а от партидата, получена на 29.07.2019 г. са
произведени процесните некачествени тръби. В открито заседание на
20.01.2021 г. в.л. е допълнило, че страните са договорили като изискване за
суровината само индекса на стопилка, без да отчитат другите изисквания на
стандарта, поради което ответникът не е извършил входящ контрол на
показателя „съдържание на летливи вещества и влага“ на пристигащите
суровини, както и че не е спряно производството веднага след първата тръба.
По делото е разпитан като свидетел С. С. – **** при въззиваемия, който
установи, че на 29.07.2019 г. е закупен процесния регранулат, а
производството на тръбите е започнало на 02.08.2019 г., но като излязла
първата тръба видели, че има доста пори, балони, но вместо да спре
производството, той наредил да се отвори друг чувал като използвали 5 от
чувалите, и всичко излизало с пори; температурният процес и изработката на
тръбите не се различавала нито преди, нито след това.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, че
температурният процес и изработката на тръбите не се различавала нито
преди, нито след това, тъй като показанията в тази част не се покрепят от
други достоверни доказателства по делото, както и следва да се отчете
евентуалната заинтерисованост на свидетеля да подпомогне тезата на
работодателя си.
От така събраните доказателства могат да се направят следните изводи:
Не се доказа от въззиваемия, че е договорено доставения от въззивника
регранулат полиетилен HDPE да отговаря на стандарт 12201-1, според който
полиетилена не трябва да съдържа повече от 350 мг/кг летливи вещества; не
се доказа от въззиваемия, че е спазил технология на производство на тръбите
от ответника; установи се, че въззиваемият не е извършил входящ контрол на
показателя „съдържание на летливи вещества и влага“ на пристигащите
суровини, както и че не е спрял производството веднага след първата тръба;
установи се от приетата ХТЕ, че доставената суровина е отговаряла на
договорения индекс на стопилка. От това следва, че не е доказана причинно-
следствената връзка между произведените некачествени тръби и доставената
суровина.
По изложените съображения ПОС намира, че първоначалният иск е
6
основателен и следва да се уважи ведно обезщетение за забава в размер от
347.83 лева за периода от 29.08.2019 година до 07.01.2020г.
По отношение на насрещният иск за вреди от неизпълнението за
доставка на качествен регранулат ПОС намира, че претенцията е
неоснователна, тъй като 1.ответникът е направил несвоевременно възражение
за недостатъци по чл.324 ТЗ - след като е произвел на 02.08.2019 г. първата
некачествена тръба, той не е уведомил незабавно продавача, че суровината не
отговаря на изискванията, вместо което е продължил да произвежда тръби
като е употребил 5500 кг от доставения регранулат и едва на 19.8.2019 г. е
изпратил своето рекламационно писмо; 2. не са доказано по делото, че
некачествените тръби са произведени вследствие на недостатъците на
регранулата, тъй като пробата от предходната доставка е имала също
надвишено съдържание на летливи вещества, но произведените тръби са били
без шупли, както и че суровината е приета от ответника без възражения,
поради което не се доказа причинно-следствена връзка между произведените
некачествени тръби и процесния регранулат, вложен за производството им.
Не до същите изводи е достигнал районния съд, поради което и
неговото решение като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени
и вместо него да се постанови друго, с което първоначалният иск ще се
уважи, а насрещният – ще се отхвърли. С оглед уважаване на въззивната
жалба следва да се присъдят направените от въззивника разноски по делото
пред ПРС и ПОС в размер на 5344.16 лв.- съгласно представения неоспорен
списък на разноските.С оглед цената на иска и на основание чл.280, ал.3 ГПК
– настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261859/ 29.06.2021 г. по гр.д.№178/2020 г. на
ПРС, 12 гр.с. в обжалваната в част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Инстал Инженеринг СВ„ ООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в с.*****, да заплати на „ПМБ Индъстрис„ ООД , ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление в ***** сумата от 9486 лева -
стойност на доставен по търговска продажба регранулат, за който е издадена
7
фактурата № 9169/29.07.2019г и обезщетение за забава в размер от 347.83
лева, начислено за период от 29.08.2019 година до 07.01.2020г., както и
сумата 5344.16 лв разноски по делото пред ПРС и ПОС.
ОТХВЪРЛЯ насрещният иск на „Инстал Инженеринг СВ„ ООД, ЕИК
***** против „ПМБ Индъстрис„ ООД , ЕИК за осъждането му да
заплати сумата от 13078.98 лева -вреди от неизпълнение на договор за
продажба на регранулат с дата на доставка 29.07.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата
молба -13.02.2020г до окончателното изплащане на вземането
В необжалваната част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на касационно обжалване
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8