Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, I Гражданско
отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Г.
при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от
съдия Г. гр. д. № 2 304 по описа за 2017 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА „Д.З.“ АД да заплати следните
суми:
1.
на М.К.Г. - 9 760,00 лева обезщетение за грижи, полагани за нея от родителите
ѝ по всекидневното ѝ обслужване от 01.02.2012 г. до 04.08.2012 г. -
имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.08.2007 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с
чл. 223, ал. 1 от Кодекса за З. КЗ) (отм) плюс законната лихва от 01.02.2012 г. до окончателното изплащане;
2. на адвокат Л.Г. - 254,21 лева адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
3. на СГС - 390,40 лева държавна такса и 9,46 лева
възнаграждение на вещи лица на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. М.Г. е със съдебен адрес – адвокат Л.Г.,***.
„Д.З.“ АД е с адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, във връзка
с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на М.К.Г. срещу „Д.З.“ АД за
разликата над 9 760,00 лева до пълния предявен размер от 150 000,00
лева обезщетение за имуществени вреди от 01.02.2012 г. до 01.02.2017 г., както и
за имуществени вреди след 22.02.2017 г.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 195,20 лева държавна такса
по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи
доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия
интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи
държавна такса и разноски.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По исковата
молба на ищеца
[5]
В искова молба от 22.02.2018 г. М.Г. заявява, че на 05.08.2007 г. е участвала в
ПТП, предизвикано от М.С.. Вследствие на ПТП тя е претърпяла увреждания, които
не ѝ позволяват да се грижи сама за себе си. Затова за нея се грижи майка
ѝ Д.Г..
[6]
Гражданската отговорност на М.С. е била застрахована при ответника „Д.З.“ АД (Д.).
Ответникът не е изплащал на ищцата обезщетение за грижите, положени от майка
ѝ, от 01.02.2012 г. до 01.02.2017 г. Затова М.Г. моли съда да осъди Д. да
ѝ заплати:
- по
2 500,00 лева на месец обезщетение за грижите, които майка ѝ е
полагала за нея от 01.02.2012 г. до 01.02.2017 г.;
-
3 000,00 лева на месец обезщетение за грижите, които майка ѝ ще
полага за нея от 22.02.2017 г. до изчерпване на застрахователното покритие или
до изменение в обстоятелствата (исковата молба, л. 2-6).
2. По писмения отговор на ответника
[7] Д.
е оспорил предявения иск. Д. заявява, че:
1. М.Г.
не е претърпяла вреди, защото тя не е направила разходи за грижи за нея, а Д.Г.
е длъжна да се грижи за М.Г.;
2. Д.Г.
не е полагала лични грижи за М.Г. през целия процесен период, както и, че тези
грижи не са били денонощни и непрекъснати – през 2012 г. М.Г. е била гледана в
хоспис;
3.
търсеното обезщетение е прекомерно, като от евентуално дължащото се обезщетение
следва да се извадят сумите, получени от ищцата по социалното осигуряване;
4.
той вече е заплащал обезщетение за обгрижването на М.Г.
от 139 811,64 лева;
5.
исковете са погасени по давност, която е започнала да тече от датата на ПТП, а
търсените обезщетения са за периодични плащания (писмения отговор, л. 10-16).
3. По писмения отговор на третото лице помагач М.С.
[8] М.С.
е подал писмен отговор. С него той е направил същите възражения като ответника
(писмения отговор, л. 67-72).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[9]
Не се спори, че М.Г. е била родена на *** г. На 05.08.2007 г. тя е участвала в
ПТП, предизвикано от М.С. (решението на наказателния съд, л. 41-51).
[10]
От това ПТП М.Г. е получила тежка черепномозъчна травма с коматозно състояние
(присъдата, л. 29-32; решението на наказателни съд, л. 41-51). Не се спори, че
към този момент ГО на М.С. е била застрахована при ответника Д..
[11]
На 28.06.2011 г. ТЕЛК е издал Експертно решение, с което е признал 100%
пожизнено трайно намалена работоспособност на ищцата. Той е определил дата на
инвалидността 04.03.2009 г. В ЕР е било вписано, че М.Г. не е била в състояние
да става и да ходи, с нея не се е осъществявал речеви контакт (ЕР на ТЕЛК, л.
54).
[12]
От 05.08.2007 г. досега за М.Г. се грижат нейните родители Д. и К.Г.. Всеки ден
майка ѝ измива зъбите и езика, сменя памперса ѝ, къпи я, дава
ѝ лекарства и я храни, заедно с баща ѝ сменят позата ѝ на
всеки час и половина, правят ѝ дихателна гимнастика. Тя водят ищцата на
зъболекар и лекари. М.Г. е напълно безпомощна (показанията на свидетелите Ж. и
И., л. 145-148).
[13] В периода 01.01.2012
г.-31.12.2012 г. М.Г. е била в хоспис „М.“ и здравни
грижи за нея майка ú е заплатила 12 000,00 лева – по 1 000,00
лева на месец (фактурите, л. 17-28). През този период отново Д. и К.Г. са се
грижили за дъщеря си (показанията на свидетелите).
[14]
Липсват доказателства Д. да е заплатил на М.Г. обезщетение за грижите, които са
полагани за нея поради невъзможността ѝ да се обслужва сама. Затова съдът
приема, че Д. не е заплащал такова обезщетение.
[15] М.Г. не дължи държавна такса и
разноски. Тя е била представлявана безплатно от адвокат (пълномощното, л. 130).
Д. е заплатил: 250,00 лева за вещи лица (л. 115 и л. 161); 10,00 лева за
съдебни удостоверения (л. 117а и л. 157). Съдът е заплатил 250,00 лева на вещо
лице от бюджета на СГС (л. 110 и л. 145).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[16]
М.Г. е предявила иск по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане вследствие на
пътно-транспортно произшествие. Искът е частично основателен.
1. По иска по
чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ (отм)
[17]
Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм)).
[18]
Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е
участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това
застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния
причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;
4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял имуществени вреди; 5.
ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.
[19]
Съдът установи, че:
1.
на 05.08.2007 г. М.С. е причинил ПТП;
2.
от това ПТП М.Г. е получила тежка черепномозъчна травма с коматозно състояние
3.
ГО на М.С. е била застрахована при Д.;
4.
поради тежката черепномозъчна травма М.Г. не може да
се обслужва сама и е необходимо за нея да се полагат постоянни грижи, което
правят родителите ѝ;
4. Д.
не е изплатил обезщетение на М.Г. за тази вреда.
[20]
Налице са предпоставките за уважаването на иска. Ответникът е възразил, че
искът е погасен по давност. Възражението е частично основателно.
[21] Съгласно чл. 114,
ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. При непозволеното увреждане причинилият го изпада в забава и без
покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Когато причинителят на вредата е неизвестен,
погасителната давност започва да тече от откриването му (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). Когато причинителят на вредата е известен, началният момент на
погасителната давност е моментът на увреждането (Решение на ВКС 287-2012-III Г.
О. по гр. д. № 1560/2011 г.).
[22] За да е известен
причинителят на вредата, е необходимо увреждането действително да се е проявило
(т. 4 от ТР на ОСТК на ВКС 1-2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г.; Решение на ВКС
952-2011-III Г. О. по гр. д. № 1773/2009 г.). Нещо повече, когато се търси
обезщетение на вреди от болест, която се дължи на непозволено увреждане,
вземането за обезщетяване за вредите става изискуемо от деня на нейното
откриване в действителния ѝ обем. При такива случаи фактическият състав
на непозволеното увреждане е налице тогава, когато болестта е положително проявена, известна е и е установена за
пострадалия. Затова давностният срок в такива случаи започва да тече от
положителното проявяване и установяване на болестта (т. 1 на ПП на ВС
2-1981).
[23] Бъдещите вреди
подлежат на обезщетяване, когато са сигурни (решение на ВКС (195-2012-III Г. О.
по гр. д. 825/2011 г.) Ексцесът е влошаване на здравето на увредения, следващо
първоначалната увреда и вследствие на нея (решение на ВКС 43-2011-II Т. О. по т. д. 414/2010 г.). Следователно
ексцесът не е бъдеща сигурна вреда, а бъдеща несигурна вреда. Затова той
подлежи на самостоятелно обезщетяване, а не с първоначалната вреда. За ексцеса
погасителната давност започва да тече не от момента на непозволеното увреждане
- първоначалната вреда - а от деня на проявление на ексцеса в пълния му обем,
т.е. от деня на проявлението и установяването на влошаването на здравето на
увредения спрямо първоначалната му увреда (т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС; Решение на ВКС 7-2017-III
Г. О. по гр. д. № 50114/2016 г.).
[24] Съдът приема, че в
случая тежестта на увреждането на М.Г. по отношение на необходимостта от
постоянни грижи за нея от трето лице се е проявила непосредствено след
увреждането ѝ от ПТП. Съдът приема това, защото М.Г. още тогава имала
много тежка черепномозъчна травма с коматозно
състояние, която е изисквала и е юала да изисква
чужди грижи. Следователно необходимостта от чужди грижи за нея е била бъдеща и
сигурна вреда. Ето защо погасителната давност на иска за обезщетение за тази вреда
е започнала да тече на 05.08.2007 г. – датата на увреждането. Давността е
петгодишна и е изтекла на 05.08.2012 г. Следователно вземането на ищцата за
обезщетение за грижи от трето лице е погасено по давност за периода след
05.08.2012 г.
[25] На М.Г. се дължи
обезщетение само за периода от 01.02.2012 г. до 05.08.2012 г. – шест месеца и
три дни. Съдът установи, че през този период М.Г. е била в хоспис, като майка й
е заплащала 1 000,00 лева на месец за здравни грижи. Съдът приема, че за
пълноценните грижи по нея са били необходими още 600,00 лева на месец или
9 600,00 лева за шест месеца и още 160,00 лева за три дни – общо 9 760,00 лева. Д. не е заплатил
такова обезщетение на М.Г.. Затова съдът осъжда Д. да заплати на М.Г.
9 760,00 лева обезщетение, а отхвърля иска над тази сума до пълния
предявен размер от 150 000,00 лева. Съдът отхвърля и иска за периода след
22.02.2017 г., защото е погасен по давност.
2. По разноските
[26]
Ищцата търси разноски. Тя не е направила такива, но е била представлявана
безплатно от адвокат.
[27]
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска. Съдът уважава исковете на М.Г. за 9 760,00 лева при предявен
размер от 258 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Д. да заплати на адвокат Л.Г.
254,21 лева
(258 000,00-100 000,00х0,02+3 560,00х9 760,00/258 000,00).
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Д. да заплати по сметка на СГС
390,40 лева държавна такса и 9,46 лева възнаграждение на вещи лица.
Съдия: