Р Е
Ш Е Н
И Е
№ __43_______ / 17.01.2019
година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На
седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Гергана Докузлиева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско
дело номер 1864 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Предявен е от Д.И.Т. с ЕГН ********** ***;
против Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ – Хасково, с адрес в гр. Хасково, бул.
„България“ № 85, представлявана от директора ст.комисар Ангел Цанков Ганчев - иск
с правно основание чл. 229 ал.1 т.9
/предишна т.8/, вр. чл. 212 ал.5 т.2 пр.второ от ЗМВР
от 1997 г. /отм./; и основание чл.212 ал.1 т.3, вр.
чл.211 ал.5 т.2 пр.второ от ЗМВР от 2006 г. /отм./.
Ищецът
твърди, че е работил като държавен служител при ответника в периода 23.03.1995 г.
- 01.10.2015 г., когато служебното му правоотношение било прекратено по негово
желание, поради навършване на възраст за пенсиониране. Той заемал различни
длъжности с местоизпълнение на служебните му
задължения в РУ МВР - Димитровград при ОД МВР - Хасково, сред които и полицай
от състава на група в група „Общинска полиция", считано до 30.06.2009 г. В периода 01.01.2003 г. - 30.06.2009 г. той изпълнявал
длъжността полицай, а в последствие „командир на отделение" в тази група.
Тогава работата му била на 8- и 12- часови смени по предварително утвърден
месечен график, като работното му време се изчислявало сумирано за 3-месечни отчетни
периоди. Календарната година била разделена на 4 тримесечия, като всички
изработени часове от ищеца в отчетното тримесечие/ месец се сумирали и когато
надвишавали нормата работно време за съответния отчетен период, часовете над
установеното работно време представлявали за служителя положен от него
извънреден труд, който съгласно относимите разпоредби
на ЗМВР в процесния период следвало да му бъде
компенсиран с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50
часа на отчетен период и допълнителен платен отпуск за часовете извънреден труд
над 50 часа на тримесечие. Нормата била с различна продължителност - от 488
часа /при месец с 19 работни дни в отчетното тримесечие/ до 520 часа /при месец
с 23 работни дни в отчетно тримесечие/. Тя се образувала, като се сумират броят
на работните дни от всеки месец в тримесечието/ или от работните дни в месеца и
полученото число се умножи по 8 /колкото е нормалната продължителност на
работното време/. За определяне на индивидуалната норма работно време за отчетен
период на съответния служител, от общия брой нормативно определени часове се
приспадали дните /приведени отново в работни часове/, в които служителят е
ползвал законоустановен платен отпуск, като всеки ползван ден се приравнявал на
8 часа. Изчисляването на отработените часове за отчетен период ставало в края
на периода или началото на следващия, когато можело да се установи, дали
съответният служител е изработил нормативно установената за него норма, или
общият брой изработени часове надвишават индивидуалната му норма за периода, в
който случай налице бил извънреден труд.
Според
ищеца, в периода 01.01.2003 г. - 30.06.2009 г. ответникът не изчислявал
правилно работното му време, което довело до ощетяването му, тъй като през
цялото време полагал труд над установената норма работното време, който нито
бил отчитан от работодателя му правилно, нито бил заплащан по съответния ред
или пък компенсиран с допълнителен платен отпуск, който да може да ползва. През
този период той работил по предварителен месечен график, изготвящ се ежемесечно
от началник група Общинска полиция и утвърждаван от началника на РУ МВР -
Димитровград, като давал всяка седмица по 2 бр. 8-часови и по 2 бр. 12-часови
смени, някои от които нощни. Отделно от това, всеки месец полагал още по минимум
6 часа допълнителен труд, извън графика, който не му бил отчитан и включван към
отработените от него часове. Тези допълнителни часове били от охрана на
общински мероприятия като празници, митинги, стачки и др., както и от извозване
или изчакване на инкасо автомобила, събиращ таксите от общинския пазар на гр.
Димитровград, по силата на нарочна писмена заповед на началника на групата, а
извозването или изчакването на инкасо автомобилите било разпореждало устно от
същия. През време на неговите дежурства, ищецът не можел изобщо да ползва
почивка за хранене, тъй като е нямал право да напуска охранявания обект и през
цялото време е бил с униформеното си облекло и снаряжение под ръководството на
прекия си началник и с готовност да изпълнява служебните си задължения. Така
цялата продължителност на всяка негова работна смяна представлявала за него
работно време, което е следвало да му бъде сумирано в пълната му
продължителност. Ищецът не бил получавал изобщо възнаграждение за извънреден
труд по време на цялата си служба в Общинска полиция. Освен това ответникът не
включвал в изработените от ищеца часове - времето за инструктаж, приемане,
сдаване от дежурство, които общо били минимум 1 час над нормативно установената
продължителност на работната му смяна, и които били част от работното му време
и служебни задължения и безспорно представлявали „действия при изпълнение на
служебните задължения", по смисъла на § 1 т.6 от ДР на ЗМВР. Това време
било за него работно и следвало да му бъде сумирано с останалите отработени часове
за тримесечието. Преди всяка смяна, той е бил задължително инструктиран на
територията на РУ МВР - Димитровград, след което отивал да застъпи на смяна и
да изпълнява специфичните си служебни задължения. След края на всяка смяна,
имал минимум 30 минути време за сдаване на дежурството на новата смяна, което
правело фактическата продължителност на всяка негова 8-часова смяна - 9 часа, а
12-часовата - 13 часа. Незаконосъобразно ответникът не е отчитал полагания от
ищеца нощен труд по време на нощните му смени, като не превръщал нощните часове
в дневни такива, каквото било задължението и при сумирано изчисляване на
работното време. По време на всяка нощна 8 часова смяна или нощна 12-часова
такава, ищецът полагал 8 часа нощен труд, които следвало да му бъдат отчитани
като 9 часа и 14 минути - 8 часа + 1.143 /число което изразявало съотношението
между нормалната продължителност на дневния 8 часов и нормалната
продължителност на нощния 7 часов труд/. Предвид изложеното, през целия исков
период ответникът не отчитал всички положени от ищеца часове труд през
отчетните тримесечия, което довело до системното му ощетяване, предвид
невъзможността му да ползва предвидените компенсации за положен от него
извънреден труд, а през цялото време е работил в условията на такъв труд.
Спорните между
страните обстоятелства за исковия период, в т.ч. при действието на ЗМВР от 1997
г., се свеждали до непризнаване и неотчитане като работното време на - времето
през смените, използвано за хранене; времето, съпътстващо основната му дейност,
което предхожда и следва самото дежурство; и нощните часове труд. Това обаче не
намирало законова опора в нито един от специалните закони и подзаконови
нормативни актове, приложими през исковия период - ЗМВР от 1997 г., ЗМВР от
2006 г. и нормативните актове по прилагането им, които не уреждали изрично по
различен начин спорните факти и не забранявали или ограничавали приложението на
общи правни норми от трудовото законодателство /КТ и ЗДСл и подзаконовите
актове по приложението им/. Следвало да се има предвид и нормата на чл.148 ал.3
от ППЗМВР от 1998 г., като ищецът твърди, че никога не е ползвал „почивка"
за хранене по време на дежурство, че прекият му ръководител не е издавал
нарочна заповед - кога през времетраене на дежурството да почива и не го е
освобождавал от носенето на службата; нито пък е имал възможност за реално
ползване на каквито и да е същински почивки с пълно откъсване от служебните
задължения и прякото ръководство на прекия началник, поради самото естество на
извършваната от него полицейска дейност. В последвалия ППЗМВР, в сила от
09.06.2006 г., нямало нито една разпоредба, касаеща работното време на
служителите от МВР, неговото отчитане и компенсиране. През целия исков период
организацията на работното време, неговото отчитане и компенсиране ставало с
вътрешноведомствени актове на МВР и ОД МВР – Хасково и началник на РУ
Димитровград, които не били обнародвани и чиито конкретни разпоредби не били
известни на ищеца, които на основание чл.15 ал.З от ЗНА, следвало да се счетат
за материално незаконосъобразни, предвид противоречието им с правни норми от
по-висок ранг, вкл. и с посочената чл.148 ал.З от ППЗМВР. Налице бил и приложим
нормативен акт на Европейския съюз /ЕС/ - Директива 2003/88/ ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на
работното време, изцяло съобразено с която било българското трудово
законодателство – КТ и ЗДСл – чл.155 ал.3 от КТ, а така също и специалното
законодателство - ЗМВР от 1997 и от 2006 г.; както и практика по решения на
Съда на ЕС. Синхронизация на нормативно ниво с общото трудово законодателство и
общностното такова, в силовите ведомства, работещи по
ЗМВР, се извършило с Инструкция на ЗМВР /в сила от 14.12.2012 г./. Постановено
било и т.д. № 8 от 2013 г. TP № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. Времето, при което
ищецът бил на инструктаж, приемал и сдавал дежурството си съдържало всички
характерни признаци на понятието за работно време по т.11 от §1 от ДР на КТ, вр. т.6, при отчитане и на спецификата на изпълняваната от
него работа като държавен служител. Ответникът не изпълнил и задължението си,
да преобразува нощните часове в дневни такива при режим на смени - чл. 136 ал.З
и чл.140 ал.1 от КТ, Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, в сила от 01.07.2007 г. - чл.9 ал.2 и ал.З, и отменената от нея -
Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения от 1993 г. - чл.7 ал.2
и ал.З. Той следвало да приравни 7 отработени часа през нощта на 8 такива през
деня, което било израз на отношението нормална продължителност на дневен към
нормална продължителност на нощен труд - 0.143. И двата ЗМВР, които били в сила
през исковия период, както и актуалният ЗМВР, в сила от 01.07.2014 г.,
възприемали изрично за нормална продължителност на дневния работния ден в МВР -
максималната установена такава в КТ - а именно - 8 часа, а по отношение на
нормалната продължителност на нощния труд – нямали изрична разпоредба, която да
дерогира общата такава /до 7 часа/, при което
приложим бил общият закон – чл.140 ал.1 от КТ. През процесния
период ответникът допълнително ощетявал ищеца, като нито организирал нощните му
дежурства така, че нощните часове труд да са най-много 7 часа на денонощие,
нито е изпълнявал преобразуване на всички часове нощен труд от смените с нощни
часове в дневен такъв. Това го поставило в неравностойно положение спрямо
другите работници и служители в държавата, работещи в условията на сумирано
изчисляване на работното време. Понастоящем действал чл.188 ал.2 от ЗМВР, в
сила от 01.07.2014 г.
Нормата работно
време за ищеца през отчетните му тримесечни периоди за исковия период се
образувала, като се сумирали броят на работните дни от трите месеца от
тримесечието и се умножат по нормалната продължителност на работния ден - по 8
часа. Полученото число представлявало нормата работно време за ищеца през
съответния период, като можел да варира от 480 до 520 часа, в зависимост от броя
работни дни през съответните календарни месеци. Върху индивидуалната норма
работно време за отчетно тримесечие се отразявало ползването на платен годишен
отпуск и на отпуски за временна неработоспособност, като 1 ден платен отпуск се
равнява на 8 часа, които се приспадали. В МВР имало изрични указания за
формиране на индивидуалната норма работно време при режим на смени в Инструкция
Iз- 343/05.03.2009 г. за реда и разпределяне на
работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране на
работата извън установеното работно време. Същите правила важали и преди
инструкцията. За да се установи, налице ли е неизплатен извънреден труд, следвало
всички часове положен труд от ищеца, които за него са част от работното му
време /смени по график, и такива извън него, съпътстващите дежурствата трудови
дейности - инструктажи, приемане, сдаване, отводи, разводи/, извършените други
дейности по охрана извън графика /на общински мероприятия/, които са част от
работното му време - да се сумират. След това към получената сума следвало да
се добави стойност, която се образува от умножението на сбора на всички нощни
часове труд от нощните му смени/дежурства в периода с коефициент - 0.143. В
случаите, когато така полученият сбор от работни часове за отчетен период
надвишавал индивидуалната норма на работното време за ищеца, както и ако
последните са повече от признатия и заплатен от ответника извънреден труд за
отчетния период – налице бил извънреден труд, който до 50 часа на отчетен
период следвало да му бъде заплатен с увеличение от 50 процента върху основното
трудово възнаграждение, получавано през отчетния период. За нуждите на изчисляването
на извънредния труд следвало установените часове над нормата работно време да
се умножат по часовата ставка за извънреден труд, образувана от нормалната
часова ставка за 1 час труд, умножена с 1.5. За часовете над 50 часа на отчетен
период след 25.02.2003 г. до 31.03.2013 г., ищецът следвало да бъде компенсиран
с допълнителен платен отпуск по чл.212 ал.5 т.2 пр.второ от ЗМВР от 1997 г. и
чл. 211 ал.5 т.2 пр. второ от ЗМВР от 2006 г. Така чрез неотчитане на всички
часове труд, положени от ищеца през исковия период 01.01.2003 г. - 31.03.2013
г., за ищеца възникнало правото, да иска ответникът да бъде осъден, да му
заплати обезщетение за неизползваните по 12 дни допълнителен платен годишен
отпуск годишно, които не му били предоставяни и които са му се полагали като
компенсация за положения от него извънреден труд над 50 часа за отчетно
тримесечие за периода, и на което той имал право на основание чл. 229 ал.1 т.9
/предишна т.8/, вр. чл. 212 ал.5 т.2 пр.второ от ЗМВР
от 1997 г. /отм./; и на основание чл.212 ал.1 т.3, вр.
чл.211 ал.5 т.2 пр.второ от ЗМВР от 2006 г. /отм./. Предвид това, че до
прекратяване на служебното му правоотношение, ищецът не бил използвал
предоставеният му по закон допълнителен отпуск за извънреден труд над 50 часа
на отчетно тримесечие, за него налице била единствено възможността - да иска
паричната равностойност на непредоставения му допълнителен отпуск, под формата
на обезщетение за това. Паричната компенсация на допълнителния отпуск за
положен извънреден труд е била забранена при висящо служебно правоотношение,
съгласно чл.229 ал.4 от ЗМВР от 1997 г. и чл.212 ал.4 от ЗМВР от 2006 г., вр. чл. 277 ал.1 от ППЗМВР от 2006 г., като при липса на
специални правила за определяне на размера на обезщетението за неползван
допълнителен отпуск, приложение намирали общите правила по чл.224 ал.2, вр. чл. 177 от КТ. Ето защо, ищецът имал право да получи обезщетение
за всички неизползвани от него дни допълнителен отпуск, на които е имал право
до 12 дни годишно през исковия период, като общият сбор на всички претендирани от него обезщетения за неизползван
допълнителен отпуск по отчетни периоди възлизал на сумата от общо 3 912,72
лева за по 12-те дни годишно допълнителен отпуск, на който е имал право за
всички 6 календарни години в исковия период от 2003 г. до 2008 г., вкл. и по 8
дни за първото и второто тримесечие на 2009 г. В исковата си молба ищецът
описва и изчисленията, които прави, за да достигне до тази обща претендирана сума. Предвид обстоятелствата, че ищецът не
можел да упражни правото си да претендира с осъдителен иск заплащането от
страна на ответника на всички часове до 50 часа на отчетно тримесечие, поради
евентуално възражение за изтекла погасителна давност, и че законът го
ограничавал да бъде компенсиран с 12 дни годишно, т.е. 96 часа допълнителен
отпуск за всички часове положен извънреден труд над 50-те часа на отчетно
тримесечие, независимо от техния брой, за него възниквал правният интерес да
търси обезщетение поради неизползван допълнителен платен годишен отпуск в
максимално допустимия размер от 12 дни годишно за исковия период.
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от общо 3 912,72 лв., представляваща обезщетение за
неизползвания допълнителен платен годишен отпуск в общ размер на 672 часа за
положения извънреден труд над 50 часа на тримесечие за периода 01.01.2003 г. - 30.06.2009 г., на основание чл. 229 ал. 1 т. 9
/предишна т.8/, вр. чл. 212 ал.5 т.2 пр. второ от ЗМВР от 1997 г. /отм./ и по чл.212 ал.1 т.3, вр.
чл.211 ал.5 т.2 пр.второ от ЗМВР от 2006 г. (отм.); ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска в съда до окончателно
изплащане на сумата, и направените по делото разноски. Ищецът се представлява
от пълномощник в открито съдебно заседание, като поддържа иска си и иска уважаването
му изцяло, като основателен и доказан.
Ответникът
не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, в открито
съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По искане на ищеца, по делото
се събраха гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля С. Н.С. , негов бивш
колега в Общинска полиция - Димитровград. Той сочи, че ищецът бил неин служител
от 1995-1996 г. до 2009 г., когато се преместил в Криминална полиция. В
годините имали доста раздвижени графици - 8-часов график с дневни и нощни смени,
смесен график – 2 дни 8-часови и 2 дни 12-часови смени, както и само 12-часови
смени. Охранявали предимно пазара в Димитровград, където се давали и нощни
смени. Нормалната смяна била от 8 ч. до 16 ч., която се предхождала от ежедневен
инструктаж, за който до 2014 г. изисквали да са 15 минути по-рано в РУ –
Димитровград, а на Общинска полиция канцелариите се намирали на Неделен пазар –
Димитровград, т.е. на 2-3 км отдалечени. За да отидат в 7,45 ч. в РУ, те трябвало
да идат първо в служебните помещения на Общинска полиция, да се оборудват, да
вземат служебния автомобил, което отнемало най-малко 15 минути. Така най-късно
половин час преди това, в 7,30 ч. трябвало да са там. След провеждане на
инструктажа за около 15 минути, ги изпращали по райони с определените задачи.
През годините имало и заповед дори и 20 минути по-рано да са там. Най-вече
охранявали общински предприятия, като най-мащабното за Димитровград било
Неделен пазар в петък, събота и неделя, но имало години, когато бил в сряда,
четвъртък, петък, събота и неделя. След края на дежурството в 16 ч.,
задължително се явявали на отвод в РУ, където изготвените актове и фишове се
предавали, правела се и докладна относно преминалата смяната, връщали се
служебният автомобил и документите. Това бил финалът на всеки работен ден, като
ако отводът е за 15 минути, още 15 минути били необходими за прибирането на автомобила,
т.е. най-рано един служител можел да си тръгне половин час след приключване на
смяната. Така 8-часовата смяна ставала 9 часа, а 12-часова - 13-часова. Освен
тези дежурства, които били по график, когато имало общински мероприятия,
Общинска полиция била заета с охраната им и тогава работели без почивка. На
Общинска полиция никога не се плащал извънреден труд. Единствено за избори им
плащали извънредно. Оборотът на пазара бил един от големите проблеми, защото
парите на Общински пазари се събирали петък, събота и неделя до 16-16,30 ч., а
смяната им била до 16 ч. След събирането на парите, започвали да ги отчитат и
ако не станело засичане на касата, не си тръгвали, след което идвал инкасо
автомобил, на който да предадат парите и
охранявали до последно, без да могат да напуснат поста си, като поне 2 часа
закъснявали. Служителите гледали да се редуват в това. Те нямали право да се
отдалечат от охранявания обект и след като са на смяна, нямали право на почивка,
хапвали на крак нещо и били на разположение постоянно на дежурния, като трябвало
да реагират във всеки един момент.
По искане на ищеца, по делото бе
назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът
приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с
материалите по делото, както и с допълнително предоставени му от ответника документи.
Вещото лице е изчислило нормата работно време на ищеца през периода 01.01.2003 г. -
30.06.2009 г., според действалите чл.212 от ЗМВР от 1997 г. и чл.211 от ЗМВР от
2006 г., а именно – в размер на 1639 дни или 13 112 часа. Индивидуалната
норма на ищеца възлизала на 1161 дни или 9 288 часа, след приспадане на
ползваните от него платен годишен отпуск, отпуск по болест и неплатен отпуск.
Вещото лице е отговорило в два варианта на въпроса – колко часа отработено
време има ищецът за всеки отчетен период през процесния,
като при сумирането им се включат положените дежурства по утвърден месечен
график, съобразно реалната им фактическа продължителност, часовете положени
извън месечните графици и преобразуваните нощни часове в дневни такива от
нощните дежурства на ищеца. То е направило изчисленията си, според
предоставените му седмични наряди, видно от които смените имали различен
начален час и различна продължителност, като е взело предвид почивки, отпуски,
болнични и др. Ответникът не му предоставил заповеди за работното време,
протоколи за отчитане на положения труд и др., от които да е видно, дали е
положен труд и извън този по графиците. Вещото лице е съобразило и данните от
гласните доказателства по делото, а така също и чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при което
преобразува отработените нощни часове в дневни с коефициент 1,143 за отработени
нощни смени от 22 до 6 часа. Така в първи вариант се сочи, че през периода
01.01.2003
г. - 30.06.2009 г. отработените от ищеца часове възлизат на 10 528,19
часа, от които 10 467 отработени часове по график и 61,19 редуцирани нощни
часове в дневни. Във втори вариант се сочи, че през същия период отработените от
ищеца часове възлизат на 12 971,19 часа, от които 12 910 отработени часове
по график и отработените часове извън график, според свидетелските показания, и
61,19 редуцирани нощни часове в дневни. Експертизата предлага два варианта и относно
размера на положения от ищеца извънреден труд за периода 01.01.2003 г. -
30.06.2009 г. В първи вариант, ищецът е положил общо 1 270,33 часа
извънреден труд, изчислен като разлика между отработените часове по тримесечия
в повече и индивидуалната норма. Некомпенсираните часове извънреден труд при
този вариант, които подлежат на компенсация с допълнителен отпуск, са в размер
на 358 часа или 45 дни. Във втори вариант, ищецът е положил общо 3 683,19
часа извънреден труд, изчислен като разлика между всичко отработени часове
извънреден труд и индивидуалната норма. Некомпенсираните часове извънреден труд
при този вариант, които подлежат на компенсация с допълнителен отпуск, са в
размер на 672 часа или 84 дни. Според правилото на чл.224 ал.2, вр. чл.177 от КТ, вещото лице е изчислило размера на дължимото
обезщетение за един ден неизползван допълнителен платен отпуск за процесния положен от ищеца извънреден труд за периода
01.01.2003 г. - 30.06.2009 г., а именно – въз основа на брутното трудово
възнаграждение за м.10.2015 г. от 1 024,80 лв., при което среднодневното
брутното трудово възнаграждение възлиза на сумата от 46,58 лв. Изчисленията на
дължимото обезщетение за положения от ищеца извънреден труд над 50 часа на
тримесечие, подлежащ на парична компенсация за периода 01.01.2003 г. -
30.06.2009 г., са направени отново в два варианта, според горепосоченото, а
именно – за 358 часа или 45 дни – дължими 2 049,52 лв. и за 672 часа или
84 дни - дължими 3 912,72 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността
на предявения иск:
Нормативната
уредбата за процесния период 01.01.2003
г. - 30.06.2009 г. е уредена в ЗМВР от 1997 г. /отм./ и ЗМВР от 2006 г./отм./.
След измененията в първия закон от 21.02.2003 г., идентична с уредбата в
отменилия го ЗМВР от 2006 г. /отм./, действали за исковия период; се урежда
възможността на положилите труд над законоустановеното работно време държавни
служители в МВР, работещи на смени, да бъдат компенсирани с допълнителен отпуск
до 12 дни. В чл.212 ал.5 т.2 от ЗМВР от 1997 г. /отм./, респ. чл.211 ал.5 т.2
от ЗМВР от 2006 г. /отм./, е уреден двояк режим на компенсиране на този труд:
Ако същият е до 50 часа на отчетен период /тримесечие/, компенсацията се
извършва чрез плащане на възнаграждение. Ако трудът, положен над законоустановеното
работно време за съответния период надхвърля 50 часа, за разликата служителят
има право на допълнителен отпуск. Размерът на дължимия отпуск е регламентиран
от законодателя в чл.229 ал.1 т.9 /предишна т.8/ ЗМВР от 1997 г. /отм./ и в
чл.212 ал.1 т.3 ЗМВР от 2006 г. /отм./, които разпоредби препращат към чл.212
ал.5 от ЗМВР от 1997 г. /отм./ и чл.211 ал.5 от ЗМВР от 2006 г. /отм./ - до 12
работни дни годишно. От цитираните текстове на закона следва да се приеме, че
държавните служители от МВР имат право на до 12 дни допълнителен платен годишен
отпуск. Забранено е, този отпуск да се компенсира с парично обезщетение /чл.229
ал.4 от ЗМВР 1997 г.-отм. и чл.212 ал.4 от ЗМВР 2006 г.-отм./, освен при
прекратяване на служебното правоотношение. Ако органът по назначаването не
осигури на съответния служител, за когото е възникнало право на допълнителен
отпуск, възможността да ползва такъв до прекратяването, от датата на
прекратяването за този служител възниква право на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. В този смисъл е решение № 243/ 05.10.2016 г. по гр.дело
1513/2016 г. на Г К, ІV ГО на ВКС.
От фактическа страна
по делото се установи, че ищецът е бил служител на ответника за процесния период, като правоотношението им е прекратено на
01.10.2015 г., по негово желание и поради навършване на възраст за
пенсиониране. През процесния период 01.01.2003 г. - 30.06.2009 г., той заемал различни длъжности с
местоизпълнение на служебните му задължения в РУ МВР
- Димитровград при ОД МВР - Хасково, сред които и полицай от състава на група в
група „Общинска полиция", считано до 30.06.2009 г. В това си качество той
е работил на смени, което се установява като от гласните доказателства по
делото, така и от заключението на назначената по делото експертиза, а именно - ищецът е полагал труд в обичаен график на 8 –
часови и 12 – часови смени, които реално са продължавали по девет, съответно
тринадесет часа. По този начин той е изпълнявал задълженията си в повече от
установените за държавните служители в МВР 40 часа седмично. За всяко от
тримесечията, при които е отчитано сумирано работното време на ищеца за
периода, той е положил повече от 50 часа извънреден труд, съответно имал е
както вземане за заплащане на положения извънреден труд, така и право на
допълнителен платен годишен отпуск за положения над 50-ия час труд. За всяка от
годините в периода 2003 г. – 2009 г. надхвърлящият 50 часа извънреден труд е 96
часа, според втория вариант на заключението на вещото лице, или всичко общо 672
часа извънреден труд /7 х 96 ч./, поради което във всяка от тези години ищецът
е имал право на допълнителен платен годишен отпуск. Съдът счита, че следва да
възприеме именно вторият вариант от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, доколкото той съобразява и гласните доказателства по делото, респ.
взема предвид отработени часове по график и отработените часове извън график,
според свидетелските показания, както и редуцираните нощни часове в дневни. Тази
компенсация за допълнителен платен годишен отпуск е дължима от 25.02.2003 г.,
когато влиза в сила ЗИДЗМВР от 1997 г. /ДВ бр.17 от 21.02.2003 г./. Положеният
преди тази дата труд, превишаващ нормативно установеното за държавните
служители в МВР работно време, не се компенсира с допълнителен платен отпуск,
нито с обезщетение за неизползване на такъв при прекратяване на служебното
правоотношение. Положеният след посочената дата труд, надвишаващ нормативно
установеното работно време за такива служители, се компенсира при условията на
чл.212 ал.5 т.2 от ЗМВР 1997 г. /отм./, съответно чл.211 ал.5 т.2 от ЗМВР 2006
г. /отм./: до 50 часа на отчетен период се заплаща възнаграждение за извънреден
труд, а разликата над 50 часа – допълнителен отпуск. Ако служителят, за когото
е възникнало право на допълнителен отпуск, не е ползвал такъв до прекратяването
на служебното правоотношение, от датата на прекратяването за този служител
възниква право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Давността
за това вземане също тече от датата на прекратяване на правоотношението, защото
не е възможно да се погаси по давност вземане, което не е възникнало.
Предвид изложените
съображения и съобразно данните по втория вариант от заключението на
експертизата, на ищеца се дължи обезщетение за положения от него извънреден
труд над 50 часа на тримесечие, подлежащ на парична компенсация, но за периода
25.02.2003 г. - 30.06.2009 г., както следва:
-
за
25.-28.02.2003 г. - за 0,04 дни допълнителен отпуск като компенсация /1 ден
полагащ се за месеца, разделен на всички 28 дни от този месец/ на положените от
него часове извънреден труд;
-
за
01.03.-31.12.2003 г. – за 10 дни допълнителен отпуск като компенсация /1 ден
полагащ се за всеки месец, умножен по 10 месеца за този период/ на положените
от него часове извънреден труд;
-
за
периода 2004 г. – 2008 г., включително – по 12 дни допълнителен отпуск за всяка
от петте години като компенсация на положените от него по 96 часа извънреден
труд през всяка от тях;
-
за
01.01.-30.06.2009 г. – за 6 дни допълнителен отпуск
като компенсация /1 ден полагащ се за всеки месец, умножен по 6 месеца за този
период/ на положените от него часове извънреден труд;
или всичко общо – 76,04 дни допълнителен
отпуск като компенсация. Според приложимото правило на чл.224 ал.2, вр. чл.177 от КТ, вещото лице изчисли размера на дължимото
обезщетение за един ден неизползван допълнителен платен отпуск за процесния положен от ищеца извънреден труд, а именно – въз
основа на брутното трудово възнаграждение за м.10.2015 г., предхождащ
прекратяването на правоотношението му с ответника, от 1 024,80 лв., при което среднодневното брутното трудово възнаграждение възлиза на
сумата от 46,58 лв. Така общата дължима на ищеца сума като обезщетение за
неизползвания допълнителен платен годишен отпуск през периода 25.02.2003 г. -
30.06.2009 г. възлиза на сумата от 3 541,94 лв. /76,04 дни х 46,58 лв./.
До този размер искът следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на
депозирането му в съда 01.08.2018 г. до окончателното изплащане; като същият за
разликата до пълния предявен размер за сумата от 3 912,72 лв. за периода
01.01.2003 г. - 30.06.2009 г., като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли.
Съобразно
уважената част от иска и на основание чл.78 ал.1, вр.
чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни
разноски от 1 086,28 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд – Хасково държавна такса върху уважения размер на иска, а именно – сумата
от 141,68 лв., както и сумата от 350 лв., изплатена от бюджетните средства на
съда за възнаграждение на вещо лице; а така също и случай на служебно издаване
на изпълнителен лист за събирането им – и държавна такса от още 5 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с
адрес в гр. Хасково, бул. „България“ № 85, представлявана от директора
ст.комисар Ангел Цанков Ганчев; ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Т. с ЕГН ********** ***; сумата от 3 541,94 лв., дължима му като обезщетение за
неизползвания допълнителен платен годишен отпуск, като компенсация за положения
извънреден труд над 50 часа на тримесечие през периода 25.02.2003 г. -
30.06.2009 г.; ведно със законната лихва
от датата на депозиране на иска в съда 01.08.2018 г. до окончателното
изплащане; както и сумата от 1 086,28 лв.
за деловодни разноски; като искът за разликата до пълния предявен размер за
сумата от 3912,72 лв. за периода 01.01.2003 г. -
30.06.2009 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с
адрес в гр. Хасково, бул. „България“ № 85, представлявана от директора
ст.комисар Ангел Цанков Ганчев; ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Хасково – сумата
от 141,68 лв. за държавна такса по
уважения иск, както и сумата от 350 лв.,
изплатена от бюджетните средства на съда за възнаграждение на вещо лице; а така
също и случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и
държавна такса от още 5 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от съобщаването и връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете.
Вярно
с оригинала!!!
Секретар:
/П.Н./